№ 228
гр. Дупница, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-5310-000243 от 30.04.2024 г., издадено
от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на И. М. Ч., с адрес:
гр.Б, ж.к."З." №**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 200,00
лв., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в първото съдебно заседание лично излага доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с
материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводително писмо към АНП и с молба по дело от редовно упълномощен юрисконсулт
изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.04.2024 г., около 15:06 ч. в общ. Дупница, на АМ „Струма“ км. 56.050, с посока
на движение към Кулата, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.
№ ******, регистриран на името на покойния му баща М. Ч., като въпросното МПС било
спряно по-рано от движение, по реда на чл. 171, т. 2, б. „д“ от ЗДвП със ЗПАМ на и.д.
Началник на ОО „АА“, гр. Благоевград, която е била отменена от издалия я орган поради
отстраняване на нарушението, за което е била издадена на 12.12.2023 г., съобщено на отдел
1
„ПП“ при ОДМВР-Благоевград с писмо от 14.12.2023 г., но въпреки това към процесната
дата – 13.04.2024 г. компетентните длъжностни лица при ОДМВР-Благоевград, отдел „ПП“
не отразили надлежно и своевременно това обстоятелство в своята автоматизирана
електронна система „АИС КАТ“ и автомобилът бил посочен там като спрян от движение, на
основание посочената и вече отменена към 12.12.2023 г. ЗПАМ.
Автомобилът бил спрян за проверка от автопатрул на група КПДГПА при ОДМВР-
Кюстендил, в който участвали свидетелите К. и В.. Същите направили справка с РСОД в
„АИС КАТ“ и установили, че проверяваният автомобил е спрян от движение.
Във връзка с тези констатации св. В. в присъствието на св. К. съставил на
жалбоподателя АУАН. Актът е подписан от посочените лица и връчен на жалбоподателя
срещу подпис с писмено отбелязване, че същият има възражения.
Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 24-5310-000243 от
30.04.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което
на И. М. Ч., с адрес: гр.Б, ж.к."З." №**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание
,,глоба“, в размер на 200,00 лв., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В съдебното производство са разпитани длъжностните лица при АНО –
актосъставителят и свидетелят по съставяне на акта, които потвърждават изцяло фактите
описани в АУАН, както и обстоятелствата относно неговото съставяне, подписване и
връчване на място на жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от
свидетелите, всеки от които добросъвестно разказва за случая това, което си спомня.
Техните показания са логични, последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят
изцяло от наличните писмени доказателства прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК,
вр. с чл. 84 от ЗАНН. С най-голяма доказателствена стойност са изисканите служебно от
съда справки и документи от ОО „АА“, гр. Благоевград и ОДМВР-Благоевград във връзка с
издаването и отмяната, респ. уведомяването за ЗПАМ и отразяването на това обстоятелство
в информационната система на КАТ.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен 14-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална
компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., приложена към преписката.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. сам да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон,
2
независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а
именно:
Налице е допуснато съществено процесуално нарушение. Липсва дължимото според
ЗАНН задължително минимално съдържание на АУАН и НП. Актът е съставен в нарушение
на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН. Постановлението е съставено в нарушение чл. 57, ал.1, т.
5 от ЗАНН. Налице е пропуск, като не е посочена в задължителното описание на
фактическата обстановка самата заповед за налагане на ПАМ, въз основа на която е
посочено от актосъставителя и след това идентично неправилно от АНО, че автомобилът е
бил спрян от движение. Този абсолютно задължителен елемент при описанието на
нарушението изобщо отсъства от текста на АУАН и НП и неможе да бъде извличан по-късно
и едва от приложените доказателства по АНП. Липсата на задължителен реквизит на НП
опорочава драстично административнонаказателното производство. Нарушено е правото на
защита на санкционирания субект, тъй като за него остава неясно при съставяне на АУАН и
издаване на НП, с какъв акт и от кога, от кой орган автомобилът му е бил спрян от движение,
за да го оспори и обори евентуално пред АНО, респ. пред съда, и е неясно именно във
връзка с каква ЗПАМ е понесъл административнонаказателна отговорност с издаденото му
НП. Пропускът да се посочи тази важна информация при описанието на нарушението, или
пък дори непълното и, респ. неточно й посочване, дори и да се дължи на някаква грешка
/технически пропуск/, всякога е неотстранимо и съществено процесуално нарушение и
основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.
На следващо място и на още по-силно основание следва да се посочи, че нарушение
изобщо не е извършено и управлението на процесния автомобил към процесната дата не е
съставомерно от обективна и субективна страна, като нарушение на чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП,
доколкото от приложените писмени доказателства категорично се установява, без каквото и
да е съмнение, че предпоставките за спиране на процесния лек автомобил от движение не са
съществували и обективно не са били налице към датата на проверката от контролните
органи на АМ „Струма“. Безспорно ЗПАМ не е имал действие след датата 12.12.2023 г. с
оглед отмяната на заповедта от издалия я орган, за което е било надлежно съобщено с писмо
от 14.12.2023 г. на компетентните длъжностни лица в ОДМВР-Благоевград, че следва са
съобразят това обстоятелство. Само недопустимия пропуск на полицейските служители по
отразяване на отмяната на ЗПАМ след отстраняване на нарушението, за което е била
издадена в системата на КАТ е единствената причина за настоящото
административнонаказателно производство, което може да бъде определено като едно
голямо недоразумение, причинено от нехайството и некомпетентността на отговорните
длъжностни лица към ОДВМР-Благоевград.
От субективна страна жалбоподателят след като е изпълнил надлежно всички
изисквания посочени в издадения му от служител на ОО „АА“, гр. Благоевград АУАН и
ЗПАМ явно чисто добросъвестно е управлявал процесния лек автомобил, който е наследил
3
от баща си, без изобщо към датата 13.04.2024 г. да е съзнавал, да целял, желаел или дори
допускал, че след връщането на талона и регистрационните му табели при отстраняване на
нарушението констатирано от служител на ОО „АА“, гр. Благоевград в издадения му по-
рано АУАН и ЗПАМ, автомобилът му чисто формално не е все още отразен своевременно от
служителите на ОДМВР-Благоевград в тяхната информационна система, с оглед писмото на
ОО „АА“, гр. Благоевград от 14.12.2023 г. Няма каквато и да е проява на вина от субективна
страна, в която и да е от възможните й съставомерни форми и проявления.
С оглед на това и доколкото не е изобщо доказано да е извършено нарушение от
обективна и субективна страна с управлението на посочения лек автомобил от
жалбоподателя издаденото НП следва да бъде отменено изцяло на посочените основания,
като неправилно и незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5310-000243 от 30.04.2024 г., издадено
от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на И. М. Ч., с адрес:
гр.Б, ж.к."З." №**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 200,00
лв., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4