Р Е Ш Е Н И Е №
261095
гр.
Пловдив, 01.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 2 -ри гр. състав, в открито съдебно заседание на 24.09.2020
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
секретар: Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14997 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК предявен от „НОРД РИВЪР“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Арабаджията“ № 7,
представлявано от упр. П. В. Л., чрез пълномощника му адв. М. Ч., против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М. М.
М.-Д., Ж. П. С. и Р. Д. за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 17 560.50 лв., начислена по ф-ра ******/31.01.2019г. за
отчетен период м. януари 2019г. (28.12.2018г. - 27.01.2019г.).
В
исковата молба се твърди, че ищецът се снабдява от ответника с ел. енергия за
извършването на стопанска дейност. Ищецът бил с клиентски номер № ******* и получавал доставки на ел. енергия за
стопански обект, в с. Д. м., общ. К., обл. П., с ИТН *******. През месец февруари
2019г. представляваното от ищеца дружество получило месечна фактура № *******/31.01.2019г., с посочен
краен срок за плащане на 11.02.2019г.
на стойност от 17560,50 лв. с ДДС за отчетен период месец януари 2019 (28.12.2018 г. - 27.01.2019 г). Сумата била
остойностена на база отчетени показания на средство за търговско измерване –
електромер с абр. № ******. Ищецът счита начислената сума за недължима, тъй
като не остойностявала реално доставена, измерена от технически изправно СТИ и
съответно консумирана от потребителя енергия. Ищецът оспорва техническата
изправност на електромер № *******. Твърди се, че електромерът не бил преминал
първоначална и последваща метрологична проверка. От представените от ответника
доказателства по друго гр.д. № 20179/2018г. на Пловдив – констативен протокол №
******/29.08.2018г. било видно, че при техническа проверка на СТИ ***** от служителите на ЕР ЮГ било установено, че
същият измервал с грешка от -82,29%. Твърди се, че електромера не бил
демонтиран. Счита, че докато електромер с фабр. № ******** не бъде предаден за
метрологична експертиза в БИМ, в хода на която да се установи безусловно
неговата техническа изправност, показанията на електромера, въз основа на които
е издадена и процесната фактура са недостоверни. Твърди, че ответното
дружество следва да следи за техническата изправност на собствените си вещи и
да
носи отговорност за последиците от неизправността им. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговор на исковата молба и насрещен иск
от ответника. Твърди, се че “ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
било краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ и продавало
електрическа енергия при публично известни общи условия. Посочва, че съгласно
чл. 42 от ОУ клиентът заплащал изчислената сума за пренос по
елктроразпределителната мрежа и мрежови услуги, предоставени от ЕР ЮГ на „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД, а според чл. 27, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС при
неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Сочи се, че през процесния
период от 28.12.2018 г. до 27.01.2019 г. била доставяна ел. енергия за обекта
на потребление на ищеца – ИТН *******, находящ се в с. Д. М., представляващ
Цех, използван като сървърно помещение. За ответника бил открит клиентски номер
*****. Твърди се, че през процесния период за консумираната електрическа
енергия на конкретния обект на потребление бил извършен дистанционен регулярен
отчет на електромера, като на основание снетите показания била издадена и
процесната фактура. Твърди се, че за периода от 28.12.2018г. до 27.01.2019г.
била доставена ел. енергия в количество 82555,200 кВтч, ведно с дължимите
мрежови такси и държавни данъци на стойност 17560,50 лева. Твърди се, че
електрическата енергия била реално консумирана от ищеца и измерена от
електромер, който съответства на всички технически и метрологични изисквания.
Твърди се, че процесното СТИ било монтирано на обекта с констативен протокол № *****/22.03.2018г.,
който бил съставен в присъствието на тогавашния титуляр на ИТН ******* Д. М. С.
и бил подписан от същия. По изложените съображения ответникът моли да бъде
отхвърлен първоначално предявения иск.
С
Разпореждане от 27.09.2019г. са отделени материалите по насрещния иск и същите
са изпратени по подсъдност на СРС, поради което и същият не е предмет на
настоящото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника процесната сума, тъй като не съответствала на
реално потребеното количество електрическа енергия в обекта, както и поради
твърдения за техническа неизправност и незаконосъобразно монтиране на
средството за техническо измерване, което отчита електрическата енергия в обекта. При така наведени твърдения, доводи
и възражения от всяка от двете страни, описани подробно по-горе, релевантно за
разрешаването на правния спор е дали между страните по спора е налице валидно
облигационно правоотношение по доставка и консумация на ел. енергия за
процесния период; дали начислената електрическа енергия, чиято стойност се
претендира за заплащане е реално доставена на ищеца в обекта за потребление и
дали СТИ, отчитащо ел. енергия е монтирано законосъобразно и отговаря ли то на
законовите изисквания за изправност. В доказателствена тежест на ответника
съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК е пълното и главно доказване на
посочените правнорелевантни факти.
По
делото не е спорно, доколкото и ищецът излага твърдения в този смисъл, че
ищцовото дружество е небитов клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
като такъв получава доставки на електрическа енергия в обект за потребление,
находящ се в с. Д. м., общ. К. и е регистрирано с ИТН *******. Това
обстоятелство се подкрепя и от представените от ответника писмени доказателства
- заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар от дата
03.10.2018 г., подадено от „Норд Ривър” ЕООД – гр. Пловдив, чрез законния
представител упр. П. Л.. Заявката касае процесния обект –
цех в с. Д. м. с ИТН *******. Поради това следва
изводът, че за процесния период от 28.12.2018 г. до 27.01.2019 г. ищцовото дружество е било потребител на
електрически услуги по смисъла на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби към
Закона за енергетиката. Доколкото ответното дружество има качеството на краен
снабдител с електрическа енергия, то между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия,
който е при общи условия съгласно чл.98а ЗЕ.
По делото не е спорно и че отчитането на
доставената електрическа енергия в процесния обект се е осъществявало чрез СТИ
– електромер № ******, който се
намира на табло извън процесния имот. За установяване на факта дали СТИ
съответства на законовите изисквания и за неговата изправност е изготвено заключение на СТЕ от вещото лице Н.И.,
от което се установява,
че за процесния периода обектът за потребление с ИТН ******* е снабдяван с
електрическа енергия. Доставеното количество електроенергия за процесния период е в размер на 82555 kWh. Електромерът с фабричен номер № ******* попада в групата за периодичност на
последващи проверки 4 години, като същият е с оценено съответствие и отговаря
на нормативните изисквания. Електромерът е с оценено съответствие от 2014 г. и
не подлежи на първоначална проверка. На електромера е извършена последваща
(вторична) проверка през 2018 г. в законоустановения срок за периодичност 4
години. Годността е удостоверена със знак за годност М18/ 04502. Вещото лице е дало заключение, че
процесната фактура остойностява реално доставената в имота на ищеца
електроенергия. Електромерът
е монтиран правилно в съответствие с нормативните и технически изисквания. За периода 28.12.2018г.-27.01.2019г.
електромерът е бил технически изправен.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице В.Ш. се
установява, че процесната фактура, издадена на „НОРД РИВЪР“ ЕООД обхваща
отчетен период от 28.12.2018г. до 27.01.2019г. Във фактурата е отчетена обща
активна енергия 82555 kWh.
Остойностяването на отделните компоненти във фактурата е извършено съгласно
цени, определени с Решение на КЕВР от 01.07.2018г. Общата стойност на фактурата
е 17560 лв. с ДДС. Според вещото лице
фактурираната ел. енергия е изчислена съобразно действащите цени. От
ТД-НАП-София са предоставени справки-декларации по ЗДДС на ищцовото дружество
за периода от месец ноември 2018г. до месец януари 2020г. включително. От
анализа на същите вещото лице установява, че за посочения период в дневниците
за покупки по ЗДДС на „НОРД РИВЪР“ ЕООД не са подадени данни за осъществени
доставки и няма декларирани покупки, в това число и по процесната фактура.
Съдът
кредитира заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и счетоводна
експертизи, като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените
въпроси и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.
Изводите
на вещото лице, извършило СТЕ
съответстват на законовата уредба, приложима за случая. Разпоредбите на Закона
за измерванията, както и на Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (по-нататък НСИПМК) посочват два вида средства
за техническо измерване – едните са от ододрен тип, а другите са с оценено
съответствие. Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, посочена от ищеца, предвижда, че изискванията й се прилагат и за
електромери с оценено съответствие, използвани за битова и търговска употреба и
за употреба в леката промишленост – чл.653, ал.1, т.3 от Наредбата. Поставено е
и изискване съгласно чл.665, ал.7 от НСИПМК всеки електромер да бъде означен съгласно Наредбата за
осъществяване изискванията и оценяване на съответствието на средства за
измерване (по-нататък НОИОССИ). Последната – НОИОССИ, приета с ПМС № 47 от
15.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г. е приета в съответствие с Директива
2014/32/ ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за
хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на
пазара на средства за измерване. Изискванията по тази наредба следва да са
спазени, като електромерите с оценено съответствие се пускат на пазара и/или в
действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания,
определени по НОИОССИ, и подлежат на последваща проверка –чл.670, ал.3 НСИПМК. В
случая, за процесния електромер е издадена декларация за съответствие (л.73 от
делото), като е нанесен и знак за оценено съответствие от 2014 г. и номер на
сертификат за типова проверка. Електромерът е преминал и последваща (вторична
проверка) през 2018 г., поради което по отношение на него са спазени законовите
изисквания и същият е изправно средство за техническо измерване, което точно е
измервало количеството консумирана електрическа енергия.
На
последно място, следва да се обсъди и доводът на ищеца относно момента на
поставяне на електромера през месец март 2018 г., както и установеното с
констативен протокол от 29.08.2018 г. неточно отчитане и твърдяната
необходимост електромерът да премине експертиза в БИМ. От приложените по делото
писмени доказателства - констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средство за търговско измерване № *****/ 22.03.2018 г., се установява, че
процесният електромер с фабричен № ******** е поставен в процесния обект за
потребление в присъствието на титуляря на партидата към онзи момент – Д. М. С., което е удостоверено с подписа на
потребителя. В този смисъл са и показанията на св. П. И. А. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 23.01.2020г./, извършил проверката и направил
съответните констатации, който заявява, че е извършил подмяна на електромера,
за което се е съставен протокол. При извършена проверка на 29.08.2018 г. на
процесния електромер, за което е съставен констативен протокол № **** е констатирано следното състояние:
шунтирани токови вериги в междинния клеморед за вторична комутация, монтиран в
таблото преди електромера, вследствие на което не се отчита цялата консумирана
електроенергия. Служителите на електроразпределителното дружество са отстранили
неизправността и са възстановили правилната схема на свързване. Средството за
техническо измерване не е демонтирано при проверката и не е дадено за
експертиза, тъй като имало извършена манипулация в схемата на свързване, а не в
самия електромер. След възстановяване на схемата било извършено замерване, от
което се установило, че електромерът мери вярно.
При
така направените констатации при проверката на 29.08.2018 г., не е било и
необходимо демонтирането на СТИ и предаването му за експертиза, поради което и
неоснователни са доводите на ищеца в този смисъл. Разпоредбата на чл.47, ал.5
ПИКЕЕ регламентира задължение СТИ да се демонтира и да се постави в безшевен
чувал, когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на СТИ с нормативните, нарушения в целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата
елемент. Настоящият случай не попада сред изброените, доколкото констатациите,
удостоверени в протокола от 29.08.2018 г., са такива, че не водят до засягане
целостта на процесното СТИ, което да налага от своя страна извършването на
експертиза. Затова и макар да е извършена проверка и да е констатирано неточно
и непълно измерване, след отстраняването на неизправността, СТИ е възстановило
точното и пълно измерване на доставяната електрическа енергия, потребена от
титуляря на партидата по време на процесния период, а именно – ищецът.
По
така изложените съображения съдът приема, че ответникът доказа да са налице
предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота на ищеца, като
нейният размер се установи, както и от заключението на СТЕ, така и от
заключението на ССчЕ, съгласно което стойността на доставената електрическа
енергия в имота за периода от 28.12.2018 г. до 27.01.2019 г. възлиза на сумата от 17560,50 лв. с ДДС, за която е издадена
процесната фактура. Затова ищецът има задължението да заплати последната,
поради което предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установена на нейната недължимост ще се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има ответникът. Доказаха се да са сторени
разноски в размер на общо 265 лева, от които – 150 лв. – депозит за СТЕ, 100 лв. – депозит ССчЕ и 15 лева
депозит за свидетел. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 300 лв. Затова общата сума за разноски,
която следва да се присъди в полза на ответника е 565 лева.
Ищецът претендира разноски, но
предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „НОРД РИВЪР” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, р-н „Северен“,
ул. „Иван Абаджията“ № 7, представлявано от упр. П. В. Л. срещу „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
17 560.50 лева /седемнадесет хиляди петстотин и шестдесет лева и петдесет стотинки/, начислена по ф-ра *******/31.01.2019г.
за отчетен период 28.12.2018г. - 27.01.2019г., представляваща стойността на
доставена електрическа
енергия за обект с ИТН *******, находящ се в с. Д. м., общ. К., обл. П..
ОСЪЖДА
„НОРД РИВЪР” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
р-н „Северен“, ул. „Иван Абаджията“ № 7, представлявано от упр. П. В. Л., на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от общо 565 лева /петстотин
шестдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.