№ 378
гр. Казанлък, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100932 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес - гр. *******************, против Основно
училище „**********“, ЕИК **********, гр. К., представлявано от директора
– Ц.К.М., с която се иска, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
следните суми, след предприето изменение в размера на предявените искове, а
именно : сумата от 1194.22 лева – главница, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение в увеличен размер, договорен в Анекс №Д01-
***/****** г. към КТДД01-***/********* г. в сферата на училищното
образование, равняващ се на 15 % от работната заплата към ******* г., за
периода от ******* г. до ********** г., както и дължимата мораторна лихва за
забава върху главницата в размер на 246.95 лв., считано от ********* г.
/месеца следващ месеца за доброволно изплащане на дължимата ми сума/ до
датата на предявяване на иска ********* г., както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 318.39 лв., представляваща
разликата между начисленото й и изплатено нетно обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 26/двадесет и шест/ дни платен отпуск за 2022 г. и 2023 г., при
прекратяване на трудовият й договор и дължимото й обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 26/двадесет и шест/ дни платен отпуск, предвид подписването на
Анекс №Д01-***/****** г. към КТДД01-***/********* г. в сферата на
училищното образование, както и дължимата мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 65.82 лв., считано от ********* г. /месеца следващ
месеца за доброволно изплащане на дължимата ми сума/ до датата на
предявяване на иска ********* г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата работела по трудов договор в ОУ
„**********“, гр. К., община К., на длъжност „*********“ в група за
целодневна организация на учебния ден I-IV клас, през учебната 2022/2023 - в
периода ********* г. до ********** г. Със Заповед №***/********** г.
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.5 от
КТ, във връзка с чл.258. ал.1 и чл.259, ал.1 от ЗПУО, поради завръщане на
замествания на работа. Сочи, че към момента на прекратяването на трудовото
й правоотношение размерът на основната й работна заплата за заеманата
длъжност - „*********“ в група за целодневна организация на учебния ден I-
IV клас била **** лв. съгл. Трудов договор №***/********* г. - с 48 лв. над
минималната основна заплата на педагогическите специалисти. Върху
основната работна заплата й били начислявани допълнително трудово
възнаграждение /ДТВ/ за трудов стаж и професионален опит в размер на 30%,
ДТВ за IV ПКС в размер на 35 лв., СБКМ в размер на 2.44 %, ДТВ - ЧК 2-1 -
граф. Г за 4 часа в размер на 22 лв. и ДТВ - СОП в размер на 1,50 лв. за всеки
отработен ден. Посочва, че със заповедта за прекратяване на трудовия й
договор било наредено да й се изплатят и следните обезщетения :1.
Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за 1 /един/ ден неизползван платен
годишен отпуск за 2022 г.; 2. Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за 25
/двадесет и пет/ дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.. Общият
размер на начислените й обезщетения по чл.224, ал. 1 от КТ за 2022 г. и 2023
г., съгласно фиш от месец май 2023 г. възлизал на сумата от 2 722.03 лв. - за 26
/двадесет и шест/ дни. От тази сума, работодателят й удържал дължимият
ДОД в размер на 272.20 лв. Сочи, че брутното трудово възнаграждение, което
било взето за база за определяне на полагащите й се обезщетения по чл.224,
ал. 1 от КТ за 2022 г. и 2023 г. било полученото от нея брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за получаването им, а именно - месец май 2023 г. съгл.
разпоредбата на чл.228 от КТ, във връзка с чл.18, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ищцата твърди, че
обезщетенията й били преведени по банкова сметка през месец юни 2023 г.
Посочва също, че за периода на работата й в ОУ „**********“, гр. К. била
член на КТ „***********“ - Синдикален регионален съюз, за което представя
Служебна бележка от ******** г. на КТ „***********“ – Синдикален
регионален съюз, гр. К..
На следващо място ищцата твърди, че след прекратяването на трудовото
й правоотношение, през месец август 2023 г. между Министерство на
образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната
просвета в България /СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното
образование в Република България /СДСОРБ/, Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „*********** и
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България бил подписан Анекс №Д01-***/****** г. към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование №Д01-***/********* г. /КТДД01- ***/********* г./, по силата на
който за системата на предучилищното и училищното образование, считано от
******* г. /със задна дата/ се определят нови минимални основни работни
заплати. Съгласно чл.27, ал.1, т.2, буква „б“ от Анекс №Д01-***/****** г. – за
2
педагогическите специалисти - ********* и старши възпитател била
определена нова основна заплата в размер на 1763 лв./хиляда седемстотин и
шестдесет и три лева/, като в чл.27, ал.3, т.2 на същият било записано, че
„Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по
малко от 15%.“. Ищцата сочи, че Анекс №Д01-***/****** г. към Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№Д01- ***/********* г. бил подписан на основание Закона за държавния
бюджет на Република България за 2023 г., приет на 28 юли 2023 г. /обн. ДВ
бр.66 от ********* г./, в който било предвидено увеличение на
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в
системата на образованието не по-малко от 15%, считано от ******* г. На база
измененията в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.,
приет на 28 юли 2023 г. /обн. ДВ бр.66 от ********* г./ били приети и
изменения и допълнения в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда /обн. в ДВ бр.75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, а именно §2
предвижда „Приложение №3 към чл.16, ал.1 от наредбата се изменя, като са
определят нови минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти по длъжности и групи. Ищцата излага подробни
доводи, че с приемането на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2023 г. приет на 28 юли 2023 г. /обн. ДВ бр.66 от ********* г./,
подписването на Анекс №Д01-***/****** г. към КТДД01-***/********* г. и
приетите изменения и допълнения в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда /обн. в ДВ бр.75/01.09.2023 г„ в сила от 01.09.2023 г./ - §2,
влязъл в сила от ******* г., възниквало основание да й бъдат преизчислени и
получените от нея трудови възнаграждения за месеците от януари 2023 г. до
май 2023 г. включително, когато полагала труд като „*********“ в група за
целодневна организация на учебния ден I-IV клас в ОУ „**********“, гр. К.,
както и получените обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за 2022 г. и 2023 г.,
предвид увеличаването на размера на основната работна заплата на
педагогическите специалисти в системата на образованието с не по-малко от
15%. Поради това на 09.10.2023 г. ищцата отправила заявление до ответника -
ОУ „**********“, гр. К. за преизчисляване на заплатите й от месец януари до
месец май 2023 г. и за заплащане на дължащото й се увеличение, за времето, в
което е била в трудово правоотношение. С писмо изх. №************ г.,
получено от ищцата на ръка, директорът на училището я уведомявал, че счита
за неоснователно заявлението й, тъй като трудовото й правоотношение с
училището вече било прекратено и не попадала в кръга на лицата, определени
в нормативната уредба , КТД и съответно Анекс №Д01-***/****** г. към
КТДД01-***/********* г. В писмото било записано, че в този смисъл са
указанията и на Министерство на образованието - РУО - С.З.. След отговора
на Директора на училището подала жалба с вх. №*********/******* г. до
Инспекция по труда гр. С.З.. С писмо изх. №*********/******** г.,
Инспекция по труда разгледала депозираната от ищцата жалба и я уведомила,
че има право да подаде иск пред съда относно претендираните увеличения на
работната й заплата и обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като в обхвата
на контролната дейност на инспекцията не попадало увеличаването на
трудовите възнаграждения по силата на нормативни актове, извън КТ.
3
Ищцата твърди, че към настоящият момент била налице многобройна
съдебна практика и осъдителни решения, а именно : Решение .№ 246 от
15.07.2024 г. по в. гр. д. №346 / 2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, Решение
№ 369 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 1313 / 2024 г. на Районен съд - Ямбол,
Решение № 33 ц от 25.09.2024г. по гр. д. № 3122 /2024 г. на Районен съд -
Варна, Решение № 523 от 08.10.2024 г. по гр. д. № 570/2024 г. на Районен съд –
К.
В срока по чл.13, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Ответника твърди, че предявените искове са изцяло неоснователни, като
моли съда да ги оставите без уважение. Сочи, че действително ищцата
полагала труд по трудово правоотношение в ОУ „***********“, гр. К., което
правоотношение било прекратено, считано от **********г. При прекратяване
на правоотношението на ищцата са й били изплатени всички дължими суми за
трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Посочва се, че на г-жа Ц. бил изпратен отговор изх. № ************г.,
приложен към исковата молба, в който било посочено, че съгласно новия текст
на чл. 27, ал. 2 от КТД, приет с Анекса от ******г., „Осигурените средства от
държавния бюджет на Република България за 2023г. в размер на 524 млн. лв.
се разходват единствено и само за увеличение, считано от ********., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищно образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и за съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя“. В този смисъл ответника твърди, че правоимащи лица за
получаване на това увеличение по смисъла на КТД, във връзка с разпоредбите
на Кодекса на труда, касаещи изменението на трудовото правоотношение,
били единствено и само лицата, които към датата на сключване на Анекса -
******г. са в трудово правоотношение в системата на предучилищното и
училищно образование. В отговора се излагат доводи, че посочената в Анекса
дата - ********. не представлявала дата на влизане в сила на договорните
клаузи по КТД, а началния момент, от който се увеличават работните заплати
на лицата, имащи качеството на работници или служители към момента на
постигане на договореността — ******г. Наличието на действащо трудово
правоотношение към тази дата - ******г., било абсолютна предпоставка за
реализиране на предвиденото увеличение, тъй като съгласно разпоредбите на
КТ изменение на трудовото правоотношение досежно трудовото
възнаграждение като основен негов елемент, било възможно и
законосъобразно единствено при действащо правоотношение, а не и при
прекратено такова. В този смисъл били дадени и указания на директорите на
училища в цялата страна, както и в този смисъл била и голяма част от
съдебната практика по напълно идентични казуси, а именно: Решение № 63 от
20.03.2025 г. по в. гр. д. № 317 /2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил; Решение
№ 220 от 09.05.2024 г., постановено от PC - Дупница по гр. д. № 377/2024 г. по
описа на същия съд; Решение № 563 от 27.01.2025 г. по в. гр. д. № 11168/ 2024
г. на Софийски градски съд; Решение №755/07.03.2024 г. по гр. д. №15332/23 г.
по описа на PC-Варна, 16-ти с-в; Решение № 726 от 28.06.2024 г. по в. гр. д. №
726 / 2024 г. на Окръжен съд - Варна; Решение № 1245 от ******** г. по в. гр.
д. № 11870 /2024 г. на Софийски градски съд; Решение № 1422 от 18.12.2024 г.
по в. гр. д. № 2232 / 2024 г. на Окръжен съд - Варна; Решение №
4
265/16.12.2024г. по гр. д. № 662/2024г. на PC - Павликени и др. В отговора си,
ответника твърди също, че във всички тези решения бил изложен извода, че
при определяне кръга на правоимащите да получат увеличението лица,
следвало да се съобразява разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от КТД, където изрично
се посочвало, че се касае за „заети“ в системата на образованието лица и чл.
27, ал. 3, където се използвал терминът „работещите“ в системата. С новия
текст на чл. 27. ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното
образование, приет с анекса от ****** г.. било предвидено увеличение,
считано от ******* г., на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски. Предвидено било, че увеличението е от дата, предхождаща
подписването на анекса - 01.01.20023 г., но това предвиждане очертавало само
началния момент, от който настъпвали по-благоприятните последици за
съответна категория лица. Тази определена задна дата не изменяла кръга на
ползващите се лица, а това били именно "заетите в системата на
предучилищното образование". Анексът не сочил, че заетите лица следвало да
са заети към посочената задна дата - ******* г„ поради което и се налагал
извод, че кръгът от лицата, по отношение на които било приложимо
увеличението на заплатите със задна дата, бил именно моментът на
подписване на анекса - ****** г. Това следвало и от клаузата на ал. 3. т. 1 от
анекса, която изрично предвиждала, че "се гарантират минималните основни
работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на
изискванията за заемане на съответната длъжност". Поради което ответника
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
направените по до делото разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на ********* г., процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена. Ответната страна излага доводи за неоснователност на
претенциите. В предоставения от съда срок са депозирани писмени бележки.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че в периода ******* г. - ********** г. ищцата била в
трудово правоотношение с ОУ „**********“, гр. К. за длъжността
„*********“ в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас, през
учебната 2022/2023 – в периода ********* г. до ********** г., което било
прекратено, считано от ********** г., със Заповед №***/********** г. . на
основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ, във връзка с чл.258, ал.1 и чл.259, ал.1 от
ЗПУО, поради завръщане на замествания на работа.
Страните не спорят, че към датата на прекратяване на трудовия договор
дължимите й обезщетения по 224, ал. 1 от КТ за 2023 г. и 2022 г. били
изчислени при основна месечна заплата от **** лв., но при спазване
разпоредбите на чл. 228 от КТ и НСОРЗ, на база брутното й трудово
възнаграждение през м. май 2023 г. - основно месечно възнаграждение и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Представен е
фиш за месец май 2023 г., от който е видно че двете обезщетения са заплатени.
След прекратяването на трудовото правоотношение, на 10 август 2023 г.
5
между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Сдружението на
директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/,
Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда
„*********** и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на
независимите синдикати в България бил подписан Анекс № Д01- ***/****** г.
към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование №Д01-***/********* г., по силата на който за
системата на предучилищното и училищното образование, считано от
******* г. се определяли нови минимални основни работни заплати.
Съгласно чл.27, ал.1, т.2, буква „б“ от Анекс №Д01-***/****** г. – за
педагогическите специалисти - ********* и старши възпитател била
определена нова основна заплата в размер на 1763 лв./хиляда седемстотин и
шестдесет и три лева/, като в чл.27, ал.3, т.2 на същият било записано, че
„Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по
малко от 15%.“.
Видно от Служебна бележка от ******** г. на КТ „***********“ –
Синдикален регионален съюз, гр. К., за периода на работата си в ОУ
„**********“, гр. К. ищцата била член на КТ „***********“ – Синдикален
регионален съюз.
Със заявление вх. №********** г. до Директора на ОУ „**********“,
гр. К., ищцата заявила желание, предвид влизане в сила на Анекс №Д01-
***/****** г. към КТДД01-***/********* г. да й бъдат преизчислени
заплатите от месец януари до месец май 2023 г., както и обезщетенията по
чл.224, ал.1 от КТ.
С писмо изх. №************ г., получено нея на ръка, директорът на
училището я уведомява, че счита за неоснователно заявлението й, тъй като
трудовото й правоотношение с училището вече е прекратено, и тя не
попадала в кръга на лицата определени в нормативната уредба , КТД и
съответно Анекс №Д01-***/****** г. към КТДД01-***/********* г. В
писмото било записано също, че в този смисъл са указанията на Министерство
на образованието – РУО – С.З..
След отговора на директорът на училището, ищцата подала жалба и до
Инспекция по труда, гр. С.З. с вх. №*********/******* г., като от там с писмо
изх. №*********/******** г. й отговорили, че има право да подаде иск пред
съда относно претендираните от нея увеличения на работната заплата и
обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като в обхвата на контролната
дейност на инспекцията не попада увеличаването на трудовите
възнаграждения по силата на нормативни актове, извън КТ.В случая се
касаело за правоотношения, възникнали по силата на сключен Колективен
трудов договор и исковете пред съда могат да се предявят от страните по него.
В исковата молба ищцата е цитирала и Становища на Синдикат
„Образование“ към Конфедерация на труда *********** и КНСБ, съгласно
които всеки учител който е бил в трудово правоотношение към ******* г.,
6
независимо от това, че към ********* г. е бил с вече прекратено трудово
правоотношение има право да потърси полагащото му се увеличение,
съгласно Анекс № Д01-***/****** г.
С Писма изх. № **************** г. на МОН, подписани от заместник-
министъра на образованието и науката и писмо №РД-********** г. на
Началника на РУО С.З. е застъпено становището, че за лицата с прекратени
трудови правоотношения такава правна възможност не съществува.
Съдът кредитира заключението на приетата от страните в съдебно
заседание съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на
увеличението на месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата,
считано от ******* г., предвид увеличението на основната работна заплата
съгласно Анекс № Д01- ***/****** г. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01-
***/********* г., е с 239 лева месечно, като минималната основна заплата на
ищцата, съгласно вътрешните правила на ОУ „**********“, гр. К. била 1820
лв. Размерът на увеличението на нетното трудово възнаграждение на ищцата
за периода ******* г. – ********** г., както и дължимата мораторна лихва за
забава върху всяка една от главниците, считано от ********* г. до ********* г.
е съответно както следва: – главница 1194.22 лв., мораторна лихва за забава
246.95 лв. Размерът на сумата, представляваща разликата между начисленото
и изплатено нетно обезщетение на ищцата по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2022 г. и
2023 г. за 26 дни платен отпуск /след приспадане на ДОД/ и дължимото
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 26 дни платен отпуск след увеличението
на брутното трудово възнаграждение, съгл. Анекс № Д01- ***/****** г. към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование №Д01-***/********* г. е 318.39 лв., а размерът на мораторната
лихва за забава е 65.82 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: чл.
128, т. 2. във вр. с чл. 242 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на
договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/
служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
работника или служителя.
Ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно
доказване да установи, че между страните е било налице трудово
правоотношение, което е прекратено; ищецът е полагал труд съобразно
уговореното в трудовия договор; размера на претенциите си и изпадане на
ответника в забава. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
Съгласно чл. 57 от КТ колективният трудов договор има действие
спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация – страна по договора. По делото се установи, че в процесния
7
период ******* г. до ********** г. ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника, като страните са обвързани от разпоредбите
на колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование №Д01-***/********* г. Безспорно се установява от
приетата по делото като доказателства Служебна бележка от ******** г. на
КТ „***********“ – Синдикален регионален съюз, гр. К., че за периода от
******* г. до **********г. ищцата е била член на КТ „***********“ –
Синдикален регионален съюз, гр. К..
Спорен е въпросът дали процесното изменение на КТД, с анекс № Д01-
***/****** г., с което са увеличени размерите на работните заплати на заетите
в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата
/считано от ******* г./ се прилага и за тези работници или служители, които
към датата на приемане на анекса са с прекратено трудово правоотношение. В
чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов договор влиза
в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
Съгласно чл. 56 от КТ колективният трудов договор може по всяко време да
бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване,
като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 от
КТ.
С приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-***/****** г. се
предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага,
считано от ******* г. за работните заплати на заетите в системата на
образованието. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен
както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на
********* г.), така и с Анекса към КТД (сключен на ****** г.), считано от
******* г., което означава, че както на закона, така и подзаконовите
нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на
бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно
размера на работните заплати е придадено обратно действие. След като
действието на Закона за държавния бюджет за 2023 г., в който е предвиден и
бюджетът за образователната система, в частност за училищното и
предучилищното образование, е от ******* г., и въз основа на който са
разчетени и средствата за увеличаване на възнагражденията на заетите в тази
сфера, именно към тази дата следва да бъде съобразена и заетостта в
системата на образованието.
На 01.09.2023 г. в ДВ. са обнародвани изм. и доп. в Наредба № 4 от 2017
г. за нормиране и заплащане на труда /обн. в ДВ бр.75/01.09.2023 г., в сила от
01.09.2023 г./, в чийто §2 от ПЗР е предвидено минималната основна работна
заплата за педагогическите специалисти в размер от 1763 лв. от ******* г. В
§3 от Заключителните разпоредби на Наредбата е предвидено разпоредбата на
§2 да влезе в сила от ******* г.
Съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, всички
нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването
им, освен когато в тях е определен друг срок. Действието на правните норми е
занапред, т.е. за уреждане на юридически факти, които са се проявили след
влизането му в сила, както и за заварените правоотношения за в бъдеще.
Разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Закона за нормативните актове
предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
8
изключение, и то с изрична разпоредба. Чл.14, ал.2 от ЗНА повелява, че
обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт,
може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е
издаден. Обратното действие на гражданския закон по време е изключение от
общото правило за действието на правните норми и се изразява в прилагане на
новия закон за уреждане на вече проявили се в миналото юридически факти
или по отношение на заварени правоотношения, които той преурежда със
задна дата.
В случая с разпоредбата на §2 от ПЗР на Наредбата е предвидено
минималният размер на основното трудово възнаграждение на
педагогическите специалисти да е 1763 лв., считано от ******* г. С тази
норма с обратно действие се преуреждат висящите към 01.09.2023 г. трудови
правоотношения. Налице е обаче и нормата на §3 от Заключителните
разпоредби на Наредбата, съгласно която самата разпоредба на §2 влиза в сила
от ******* г. Използваната от законодателя юридическа техника обуславя
извод, че посредством разпоредбата на §3 от Заключителните разпоредби на
Наредбата законодателят е придал обратно действие на закона, уреждащ новия
увеличен размер на основното трудово възнаграждение на педагогическите
специалисти и спрямо проявилите се в миналия момент юридически факти,
т.е. и към трудови правоотношения, които са съществували в периода между
******* г. и 01.09.2023 г., макар и към края на този период вече да са били
прекратени
Ето защо използваната от законодателя юридическа техника обуславя
извод, че посредством Анекс № Д01-***/******г. законодателят е придал
обратно действие на закона, уреждащ новия увеличен размер на основното
трудово възнаграждение на заетите в системата на образованието, и спрямо
проявилите се в миналия момент юридически факти, тоест и към трудови
правоотношения/ТПО/, които са съществували считано от ********. занапред,
макар и към датата на приемане на Анекса /******г./ вече да са били
прекратени. Придаването на обратно действие на закона по отношение на вече
проявили се при действието на миналия закон юридически факти бива
мотивирано от волята на законодателя да преоцени вече настъпилите факти
поради качествена промяна в правните си възгледи.
Възражението на ответника, че искането на ищеца е неоснователно, тъй
като не попада в кръга на правоимащите лица е в противоречие и с етиката и
принципа за равенство на гражданите, тъй като служители, положили труд и
заемащи равни длъжности, да бъдат третирани по различен начин и да
получат различни възнаграждения единствено поради факта, че трудовите
правоотношения с някои педагогически специалисти са прекратени преди
приемането на норма, за която е предвидено ретроактивно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Приетото изменение на КТД
с Анекс № Д01-***/****** г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, който се прилага считано от ******* г., за работните заплати
на заетите в системата на образованието. Именно и поради изложеното по-
горе ищцата, която към ******* г. е работела по трудово правоотношение в
системата на образованието и е била член на КТ „***********“ има право да
9
получи предвиденото в Закон за държавния бюджет за 2023 г., Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от
2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от
2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.) и Анекс № Д01-
***/****** г. към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование №Д01-***/********* г.
увеличение на работната заплата.
Относно размера на иска за главница съдът съобразява заключението по
съдебно - счетоводната експертиза, съгласно която сумата възлиза на 1194.22
лв. – в нетен размер, поради което искът като основателен по основание и
размер следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – ********* г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на акцесорния иск за мораторни лихви за неплатено
увеличение на трудови възнаграждения съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и доколкото става въпрос за
неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи и обезщетение за
забава. Установи се, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
дължимото увеличение на трудовото възнаграждение. Следователно искът на
ищеца е основателен като за всяко неизплатено увеличено месечно
възнаграждение се дължи обезщетение за забава за претендирания в исковата
молба период *********г. до *********г. По отношение на размера съдът
кредитира заключението на вещото лице и установи, че обезщетението в общ
размер възлиза на 246.95 лв., колкото е и претенцията на ищеца след
предприетото изменение на иска, поради което искът следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД,
съдът намира следното:
Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
възниква само при наличието на две предпоставки -прекратяване на трудовото
правоотношение и работникът или служителят да не е използвал полагащия
му се платен годишен отпуск. По делото се доказа, че трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.5 от КТ, във връзка с чл.258, ал.1 и чл.259, ал.1 от ЗПУО т. 1 от
КТ, считано от ********** г. Между страните не се спори, че работникът не е
ползвал платен годишен отпуск за 2022 г. и за 2023 г. в общ размер на 26 дни.
Установи се от заключението на вещото лице, че размерът на сумата,
представляваща разликата между начисленото и изплатено нетно обезщетение
на ищцата по чл. 224, ал. 1 от КТ за 26 дни платен отпуск за 2022г. и 2023 г.
/след приспадане на ДОД/ и дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
26 дни платен отпуск след увеличението на брутното трудово възнаграждение
на ищцата съгласно Анекс № Д01- ***/****** г. към Колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-
***/********* г. е 318.39 лв. Върху тази сума следва да се присъди законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – ********* г. до
окончателното им изплащане.
Размерът на дължимата мораторна лихва за забава върху главницата,
10
считано от ********* г. до ********* г. е 65,82 лева.
Съдът е запознат с разнородната практика по настоящия казус, като е
разгледал редица решения, но при постановяване на настоящото се е
ръководил от практиката на Окръжен съд -С.З., в чийто район се намира РС-К.
- Решение № 264/03.10.2024 г. на ОС-С.З. по в.гр.д. № 384/2024 г. и
Решение № 232/01.08.2024г. на ОС-С.З. по в.гр.д.325/2024 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ОУ
„**********“, гр. К., представлявано от Директора Цвета Милева следва да
заплати по сметка на Районен съд-К. държавна такса по уважените искове в
размер общо на 73,02 лева, както и направените разноски за експертиза по
делото в размер на 300,00 лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски.
Ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лв., които са платени /видно от отразеното в договора за правна защита
и съдействие/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, ОУ
„**********“, с адрес – гр. К., общ. К., обл. С.З., кв. „**********“, БУЛСТАТ
: **********, представлявано от Ц.К.М. – Директор, да заплати на С. С. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. *******************, сумата от
1194.22 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение в
договорен с Анекс № Д01-*** от ****** г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от ********* г. увеличен размер,
равняващ се на 15% от работната заплата към ******* г., за периода от
******* г. до **********г.; сумата от 246.95 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода от ********* г. до *********, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
********* г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 86 от ЗЗД, ОУ
„**********“, с адрес – гр. К., общ. К., обл. С.З., кв. „**********“, БУЛСТАТ
: **********, представлявано от Ц.К.М. – Директор, да заплати на С. С. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. ******************* сумата от
318.39 лв., представляващо разликата между начисленото й и изплатено нетно
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2022 г. и за 2023 г. общо за 26 /двадесет
и шест/ дни платен отпуск при прекратяване на трудовият й договор и
дължимото й обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2022 г. и 2023 г., предвид
подписването на Анекс № Д01- ***/****** г. към **** г. в сферата на
училищното образование, както и дължимата мораторна лихва за забава върху
11
главницата в размер на 65,82 лв., считано от ********* г. /месеца следващ
месеца за доброволно изплащане на дължимата сума/ до ********* г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – ********* г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОУ „**********“, с адрес – гр.
К., общ. К., обл. С.З., кв. „**********“, БУЛСТАТ : **********,
представлявано от Ц.К.М. – Директор, да заплати на С. С. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес - гр. *******************, сумата от 500,00
лева за направени по делото разноски за процесуално представителство,
осъществено от адвокат.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ОУ „**********“, с адрес – гр.
К., общ. К., обл. С.З., кв. „**********“, БУЛСТАТ: **********,
представлявано от Ц.К.М. – Директор да заплати по сметка на Районен съд -
К. държавна такса по уважените искове в размер общо на 73,02 лева, както и
направените разноски за експертиза по делото в размер на 300,00 лева, както
и 5 лева (пет лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението, в частта на присъденото възнаграждение и обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12