№ 20554
гр. София, 09.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110111037 по описа за 2023 година
Ищецът А. Н. И. е предявила кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД (обуславящи) и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
(обусловен) срещу *********, с които се иска да бъде обявена нищожността на
клаузите по Приложение № 3 и в Приложение № 5 към договор за потребителски
кредит от разстояние №522020 от 06.12.2022 г., поради противоречие със закона на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 40.00 лв., представляваща платена без основание такса за
пакет ******** (****) ******“ и сумата от 78,80 лева, представляваща неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение на кредитора по договор за потребителски
кредит №522020, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние №522020 от 06.12.2022 г., въз основа на който на
ищеца е предоставена сума в общ размер от 400 лв., със задължение да я върне в срок
до 05.01.2023г. с една погасителна вноска, при посочен годишен лихвен процент от
40.54%, годишен процент на разходите от 49.00% за срока на договора, като общата
сума по договора била в размер от 532,13 лева, включваща 400,00 лв. - главница, 13,33
лв.- договорна лихва, 40.00 лв. - такса за пакет ******** (****) ******“ и 78.80 лева -
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Сочи се, че в Приложение № 3
към договора за потребителски кредит № 522020 било уговорено, че заемателя ще се
ползва от условия за ползване на пакет ******** (****) ******“ към процесния
договор, за което следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 40.00 лева,
която такса се заплаща с вноската по кредита. Твърди се, че съгласно Приложение № 5
към договора било уговорено, че задълженията по договора следвало да бъдат
обезпечени с гарант - две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лв. месечен
доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като в чл. 40
от Приложение № 5 било предвидено условия в случай на неизпълнение на
задължението договора, че кредитополучателят следвало да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, като заемателят дължи на заемодателя неустойка, която
ще бъде посочена в погасителния план, платима разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски и начислена още при сключването на договора. Поради
непредоставяне на обезпечение, на ищеца била начислена неустойка в общ размер на
1
78,80 лева, която сума била дължима към месечната погасителна вноска и същата била
в размер от 532,13 лева. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба
задължението било изцяло погасено.
Поддържа, че начислените такси са нищожни, тъй като са в противоречие с
изискванията на чл.11 ЗПК, тъй като за кредитополучателя се предвижда задължение
да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат. Счита, че начисляването на
неустойка за неизпълнение на задължение не е свързано пряко с претърпени от
кредитора вреди, с което се накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
неоснователно обогатяване за другата страна по договора Клаузата уговаряла още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не
произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да
може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице
недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката
съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че
обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била
индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Намира, че било налице
заобикаляне на изискването на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, тъй като не се
посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР- относно включените в същия компоненти и как се формира
посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания
на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Клаузите в процесния
договор и приложенията му не били формулирани по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така
и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици. Поддържа, че уговорената клауза в Приложение № 3,
предвиждаща задължение в размер на 40.00 лева за допълнителни услуги за пакет
******** (****) ******“, която услуга е свързана с отпускането, усвояването и
управление на заема, така и били начислени такси и комисионни, свързани с действия
по усвояването и управлението на кредита в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Счита, че посочените клаузи, предвиждащи допълнително възнаграждение за такса за
допълнителни услуги и неустойка за непредоставяне на обезпечение имат за последица
нищожност на целия договор за кредит. Договорът бил нищожен поради накърняване
на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица
недействителност на целия договор. Твърди се, че от сключване на договора до датата
на депозиране на исковата молба ищецът е заплатила всички задължения по договора,
като с оглед недействителността на договора, сумите за неустойка и такса са получени
от ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно съединен
обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от
40.00 лв., представляваща платена без основание такса за пакет ******** (****)
******“ и сумата от 78,80 лева, представляваща неустойка в случай на непредоставяне
на обезпечение на кредитора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата претенция, до изплащането.
Прави искане по чл. 190 ГПК, чл. 192 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
2
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените
искове са неоснователни. Поддържа се, че в процесния договор по отношение на
допустимия размер на възнаградителната лихва не са налице императивни правни
норми. Сочи се, че общият размер на лихвите по договора бил известен при
сключването му и бил в съответствие с изискванията за добросъвестност и не води до
значителна нееквивалентност на насрещните престации, доколкото отговаря на
императивното изискване, касаещо размера на годишния процент на разходите, а
начислената неустойка била дължима само за периоди, за които кредитът е бил без
осигурено обезпечаване и в уговорения по договора размер. Твърди се, че преди
сключване на договора на потребителя е предоставен стандартен европейски
формуляр, съдържащ информация за съществените елементи на договора и условията
по същия. Оспорва се ищецът да е заплатила претендираните с исковата молба суми.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Представя под опис 1 бр. писмени доказателствени средства. Възразява по
отношение на направените доказателствени искания от ищеца.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са кумулативно обективно съединени
искове: обуславящи: чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД; обусловен - чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има
сключен договор за кредит от 06.12.2022г. с твърдените клаузи.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание (безспорно), а в тежест
на ответника е да установи, че оспорените клаузи са действителни, включително са
договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими
реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
По обусловения иск - ищецът следва да докаже, че е заплатила твърдените суми,
че те е постъпили в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без
да е било налице годен юридически факт, без да е било правоотношение между
страните в настоящото съдебно производство (обусловено от обуславящите искове).
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към отговора на исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
С оглед т.2 от доклада, допустимо и относимо е единствено искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като следва да се отхвърлят исканията
по чл. 192 ГПК и за издаване на съдебно удостоверение, тъй като не са необходими.
5. Други:
Същевременно, съдът констатира, че ищецът следва да посочи банкова сметка, по
която ответникът би могъл да заплати претенцията, в изпълнение на задължението си
3
по чл.127, ал.4 ГПК.
По искането по реда на чл. 213 ГПК:
Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които
участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да
съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. В
разглеждания случай след извършена от съда справка в деловодната система на съда се
установява, че посочените от ответника дела се намират в различен етап от
процесуалното си развитие, поради което съединяването им за разглеждане в едно
производство е неподходящо. В допълнение следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.
4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на
делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и
специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014
г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г./, при
обединяване на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство
/служебно съединяване на искове/, то продължава под номера на първото образувано
дело и се разглежда от определения по това дело докладчик. В конкретния случай
настоящото дело не е първо образувано, поради което не следва да се присъединяват
към настоящото делото другите висящи между страните производства.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.07.2023 г. от 12:10 ч. , за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК за
съединяване към настоящото гр. д № 11037/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, на
следните дела: на гр. д № 11035/2023 г. по описа на СРС, 125 състав, на гр. д №
11039/2023 г. по описа на СРС, 25 състав, на гр. д № 11039/2023 г. по описа на СРС,
173 състав и на гр. д № 11048/2023 г. по описа на СРС, 82 състав.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба,
като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца, в
4
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ С. И., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 192 ГПК и за издаване на
съдебно удостоверение.
УКАЗВА на ищеца най-късно в насроченото открито съдебно заседание да
посочи банкова сметка за плащане - чл.127, ал.4 ГПК.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5