Решение по дело №1101/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260075
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20203630201101
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                                         260075/22.10.2020г.

 

                                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, втори състав, на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Д. Г.

 

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1101 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0001065/28.05.2020г. на Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ  на „ИНОС-1“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. Васил Левски № 114, представлявано от А.А.Д., с ЕГН ********** и Г.П.П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. В жалбата си до съда жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като няма извършено нарушение. Алтернативно моли за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ, като имуществената санкция бъде намалена в границите на от 100 до 300 лева.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не изпраща   представител.

            Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя подробни писмени бележки и моли за юрисконсултско възнаграждение в случай, че НП бъде потвърдено. 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, , поради следните правни съображения:

            От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 09.04.2020г., свидетелите С.Г.Т. и П.В.С. – инспектори в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строеж „Реконструкция на банков офис – гр. Шумен, ул. Цар Освободител № 97. Възложител бил „Райфайзенбанк“ ЕАД гр. София, а строител: „ИНОС-1“ ООД гр. София и строително-монтажните работи - монтаж на конструкции за гипсокартон се извършвали от „ИНОС-1“ ООД гр. София. На 14.04.2020г. били представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен. В хода на проверката на обекта, били снети сведения от работещите в обекта. В писмената си декларация, лицето В.И.С. вписал, че работи на обекта от 06.04.2020г. с минимална работна заплата за времето от 08,00 до 17,00 часа. Свидетелите Т. и С., които имали достъп до системата на НАП, проверили и установили, че няма регистриран трудов договор с работника В.И.С.. При представените документи на 14.04.2020г. свидетелите Т. и С. констатирали, че на лицето бил извършен първоначален и ежедневен инструктаж, имал и служебна бележка за КПП-тата по време на извънредното положение. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР2009504 за извършена проверка, съставен на 28.04.2020г. и връчен на същата дата на упълномощено лице – Т.К.Т.. При проверката свидетелите Т. и С. констатирали, че при осъществяване на неговата дейност в обект „Реконструкция на банков офис“ гр. Шумен, „ИНОС-1“ ООД в качеството му на работодател, не е изпълнил задълженията си във връзка със спазването на трудовото законодателство с това, че е допуснал на 09.04.2020г. в 15.00ч. до работа в горецитирания строителен обект в гр. Шумен общия работник В.И.С., с ЕГН **********, без да е получил екземпляр от завереното удостоверение от ТД на НАП за сключения с него трудов договор № 2851/06.04.2020г. На 09.04.2020г. работникът С. монтирал конструкции за гипсокартон на горецитирания строеж, видно от писмените декларации от 09.04.2020г. на лицето и на техническия ръководител С.Б.М., както и от представената книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите на строежа.

Предвид така констатираните обстоятелства на 28.04.2020г., свид. С.Т. съставила на „ИНОС-1“ ООД, акт за установяване на административно нарушение № 27-0001065, като вписала, че с горното деяние е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на редовно упълномощено лице – Т.К.Т. пълн. № рег. 4246 на нотариус Т.В. с район РС гр. София. В законоустановения срок възражения  не са представени. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен е издал НП № 27-0001065/28.05.2020г., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ  на „ИНОС-1“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. Васил Левски № 114, представлявано от А.А.Д., с ЕГН ********** и Г.П.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за това, че работодателя при осъществяване на дейността си е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е допуснал на 09.04.2020г. в 15,00 часа до работа на строежа „Реконструкция на банков офис – гр. Шумен, ул. Цар Освободител № 97 общия работник В.И.С. без същият да е получил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП за сключения с него, трудов договор № 2851/06.04.2020г., с което е нарушил чл.663, ал.2 от КТ.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - свид. П.В.С. - участник в проверката и свидетел при съставяне на акта и свид. С.Г.Т. - участник в проверката и актосъставител, както и от всички останали събрани по делото писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя в лицето на “ИНОС-1” ООД действително е извършил визираното в обстоятелствената част на акта и в НП, нарушение на трудовото законодателство, посредством непредставянето на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. Контролните функции по спазването на трудовото законодателство са възложени на Дирекция „ИТ“. Инспекцията е контролния орган който следи по спазването на трудовото законодателство. В изпълнение на тези си контролни функции, инспектори от Д „ИТ“ гр. Шумен са посетили обекта и са констатирали извършеното нарушение. Извършили са проверка в системата на НОИ за регистриран трудов договор и след проверка на представените им документи са констатирали, че има извършено нарушение на трудовото законодателство за което е съставен АУАН и е издадено НП. Проверката е извършена в 14.50 часа, а уведомлението в НАП е постъпила видно от представената справка в 16,57,29 часа т.е. след извършване на проверката. От снетите по време на проверката декларации на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ също така е видно, че В.И.С. е изпълнявал трудови функции от 06.04.2020г.

Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, в качеството му на работодател като е допуснал на работа лицето В.И.С., без да му е предоставил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. Административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно "ИНОС-1" ООД притежава качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като именно то е лицето, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП., които да опорочат самото НП и да повлекат неговата отмяна.

В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работника труд му е бил заплащан редовно. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Съдът намира за неоснователно направеното от страна на жалбоподателя възражение, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай и санкционирано на основание чл.415в от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. В същото време в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат квалифицирани като "маловажни" нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран, именно за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на "маловажните нарушения", поради което настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било отстранено и независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да се присъди в тежест на дружеството – жалбоподател “ИНОС-1” ООД гр. София, която сума следва да се заплати.

 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                                     Р  Е  Ш  И :

 

            ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 27-0001065/28.05.2020г. на Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „ИНОС-1“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. Васил Левски № 114, представлявано от А.А.Д., ЕГН ********** и Г.П.П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като намалява размера от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

            ОСЪЖДА „ИНОС-1“ ООД гр. София, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: