Решение по дело №185/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260059 / 13.04.2022 год., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                       XXXVII – ми граждански  състав

На двадесет и първи февруари                         две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание, в състав:                                                       

                                                          Районен съдия: Асен Радев

 

                               при секретаря М.Енчева, като изслуша докладваното от  съдията Радев гр. дело № 185 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   

                      

                       Производството е във фазата по извършването на съдебна делба, след като с влязло в сила решение № *** / ***.2021 год., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал делбата между В.П.М. и Д.Т.Т. на съсобствените им:

                       А/ самостоятелен обект с идентификатор *****по КК и КР на гр.Бургас, административен адрес: гр.Б*, ж/к „****, с площ от 79.89 кв.м., който обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой нива - 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ****, под обекта - ***, над обекта - ***, ведно с прилежащите избено помещение № **** с площ от 2.49 кв.м. и 1.177 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата;

                               Б/ лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № ****, цвят „***“, рама № ***, двигател № ****, находящ се при съделителя М.,

                               при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите.

                               Приети са за съвместно разглеждане, по реда на чл.346 от ГПК, претенцията по сметки на съделителя Д.Т. – за осъждането на В.М. да й заплати, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата от 2000 лв. – обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения жилищен имот, за периода от м.февруари до м.септември 2021 год., както и възлагателната претенция на В.М. по отношение на недвижимия имот.

                               Съделителката Т. е отправила и искане до съда по реда на чл.344, ал.2 от ГПК - за осъждане на другия съделител да й заплаща обезщетение за ползването на жилищния имот, в размер на 250 лв. месечно, докато трае делбата.

                               След като обсъди наличните по делото доказателства в тяхната съвокупност, по начина за извършване на делбата и претенциите на съделителите, Бургаският районен съд намира следното:

                               Както с решението по допускане на делбата е прието,  съсобствеността по отношение на процесните апартамент и лек автомобил е възникнала в резултат на придобивни сделки, по време на брака на страните, прекратен с развод.

                               Освен това, заключенията на съдебно – техническите експертизи са категорични относно характеристиките на жилищния имот и неговата неподеляемост, респ. тези на автомобила. Определени са стойностите на вещите - 86163 лв. на жилището и 2826 лв. - на автомобила, а също и размера на пазарния месечен наем за обзаведено жилище - 395 лв.

                               Също така, страните не спорят, а и от справката от Имотен регистър при Агенция по вписванията е видно, че съделителят М. не притежава друг жилищен имот.

                               С нарочна покана, съделителката Т. е поканила М. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот. Няма категорични данни за датата, на която поканата е получена, но това е станало най-късно на 28.01.2021 год., когато е датиран отговорът на поканата.

                               По заявление на Д.Т. е образувана преписка вх.№ ****-****/2021 год. на *** РУ при ОДМВР – Б*, по която на ***2021 год. полицейски служител й е оказал съдействие, за да вземе личните си вещи и документи от обитаваното от М. жилище. За осъщественото съдействие е съставена докладна, налична по делото, в която е отразено, че заявителката лично си е взела всички вещи и документи.

                               Изслушани са свидетелите М* и П..

                               Според първата от тях - леля на М., в едната стая на жилището имало все още багаж на Т., заради който стаята била неизползваема. Племенникът й отправял покани до бившата си съпруга да премести багажа, но тя дошла с полиция и взела само една торба, а другата част останала там.

                               Св.П. - настоящ съпруг на Т., излага за случай, в който заедно са отишли до делбеното жилище, за да вземат детски дрешки. Тогава М. заявил, че изхвърлил дрехите и обувките й, като не й позволил да прибере и личните си документи. Другият случай бил през м.март 2021 год., когато със съдействие на полицията Д. си прибрала документите, а В. отново заявил, че изхвърлил вещите й.

                               При така установените факти, съдът намира, че съделителят М. отговаря на изискванията по чл.349, ал.1 от ГПК - същият не притежава друг жилищен имот, а от прекратения с Т. брак има ненавършило пълнолетие дете, по отношение на което, с влязло в сила решение по гр.д.№ *****/2020 год. на БРС, му е предоставено упражняването на родителските права. Затова възлагателната му претенция следва да се уважи, като делът на съделителката Т., възлизащ на 43081.50 лв., се уравни с лекия автомобил и доплащане в размер на 41668.50 лв. За яснота - доплащането е изчислено, като от стойността на дела в жилището е извадена стойността на дела в автомобила.

                               В допълнение - изнасянето на имот или движима вещ на публична продан е изключение и до него, по мнението на настоящия състав, следва да се прибягва само при невъзможност за поставяне в дял. Този способ не е целесъобразен в случая, доколкото провеждането на публичната продан е свързана с разходи за и двамата съделители, поради което при нея (за разлика от поставянето в дял и последваща продажба) и свързаните с нея особености при провеждане на проданта, не би могла се получи реалната стойност на продаваемата вещ.

                               Претенцията по сметки, заявена от съделителката Т., с материалноправно основание чл.31, ал.2 от ЗС, е частично основателна. Делбеното жилище е предоставено за ползване на бившия съпруг, упражняващ родителските права. Преценката на съда при съдебната администрация в отношенията на съделителите е била, че съвместно ползване на семейното жилище от двамата съпрузи не е възможно. Тъкмо затова то е предоставено на съпруга и съпругата не би могла да иска да го ползва едновременно с него. Противното би довело до незачитане на съдебното решение. Това обаче не означава, че съпругът – съсобственик няма право да иска обезщетение за лишаването си от ползване, пък макар лишаването да е в съответствие с постановеното от бракоразводния съд решение. Напротив – при прекратена съпружеска имуществена общност, отношенията между бившите съпрузи – съсобственици се уреждат съобразно чл.31, ал.2 от ЗС. Поради това, няма как да се сподели виждането, застъпено в практиката, че обезщетение се дължи и без покана, най-малкото, защото подобно схващане не намира опора в закона. Поканата е безпредметна тогава, когато съпругът иска да ползва предоставеното на другия съпруг съсобствено жилище – както се каза по – горе, въпросът с ползването му е решен и би могъл да се преразгледа само по реда на чл.56, ал.6 от СК, не и по усмотрение на неползващия съпруг. Докато правото на обезщетение, като заместващо субективно материално право, може да се упражни само от титуляра. Ерго, за да му се дължи обезщетение, правоимащият следва да го поиска и това е сторено с поканата.  Тезата на съделителя М. - че Т. също е ползвала жилището, съобразно правата си, държайки в същото багаж, а оттам - че той не е могъл да ползва имота, не държи сметка за начина, по който е предоставено ползването - със съдебно решение. Не само - тази теза се опроверга и от доказателствата по делото - първо, защото прибирането на вещите на по-ранен етап е било осуетявано от него и второ - към ****2021 год., когато е датирана докладната на полицейския инспектор, оказал съдействие, Т. е взела всички свои вещи. Но частичната основателност на претенцията произтича от обстоятелството, че жилището не е ползвано изключително и само от М., а и от непълнолетното дете на страните, както и от действителния размер (а не претендирания) на пазарния наем за обзаведен апартамент със сходни характеристики.

                               Поради това, ответникът по тази претенция дължи обезщетение за ползване на 1/3 ид.ч. от имота за исковия период - от м.февруари до м.септември 2021 год. или общо 1053.33 лв. (395 лв. х 1/3 ид.ч. х 8 м.).     

                               По искането на съделителката Т. за осъждане на съделителя М. да й заплаща обезщетение за ползването на жилищния имот, докато трае делбата:

                      С решение по гр.д. № ****/2020 год. на БРС е прекратен бракът между съделителите, като е решен и въпросът по предоставяне на ползването на семейното (делбено) жилище. С оглед спецификата в предпоставките, чиято преценка е обуславяща за постановяване на посоченото решение, въпросът може да бъде пререшаван само по реда на чл.56, ал.6 от СК, но не и с искане по чл.344, ал.2 от ГПК. Защото предмет на искането по чл.344, ал.2 от ГПК изначално е само разпределение на ползването, но не и заплащане на обезщетение от другия съделител. Заплащането на обезщетение е последица, т.е. то е предпоставено от ползване, което евентуално би се предоставило на единия съделител по силата на решението. Ерго, обратното би довело до недопустимо заявяване на чуждо право – за предоставяне ползването на другия съделител, без той да е поискал това.

                      При така определения  предмет на искането по чл.344, ал.2 от ГПК, настоящият състав намира, че разглеждането на същото е недопустимо в настоящото производство. Вярно е, че съгл. чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, между страните възниква наемно правоотношение. Ако наем не е бил определен, дължи се обезщетение при поискване. За минал период то би могло да бъде търсено по сметки, чрез иск по чл.31, ал.2 от ЗС, а за в бъдеще – по реда на чл.57, ал.2 от СК, каквато евентуално е целта на съделителката Т., но и двете претенции почиват на различни фактически основания от искането по чл.344, ал.2 от ГПК, поради което първата от тях може да се заяви и е приета за разглеждане във фазата по извършване на делбата, а втората подлежи на разглеждане в отделен процес, но не и в делбения (арг. чл.342 и чл.343 от ГПК).

                      Ето защо, настоящият състав намира, че това искане е недопустимо и производството в тази му част следва да се прекрати.        

                               Изложеното налага да се постанови решение в горния смисъл, като страните бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от ТДТКССГПК, в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части от имотa и лекия автомобил, съобразно пазарната им цена, а именно – по 1779.78 лв. всеки. По претенциите по сметки и възлагане, съделителят М. дължи държавна такса в размер на 50 лв. съобразно уважената им част,  а съделителката Т. – 80 лв., съобразно отхвърлената. Предвид изхода на делото по претенциите за сметки и възлагане, както и предвид липсата на списъци, по съразмерност, страните не си дължат деловодни разноски.

                               С тези мотиви и на основание чл.235, чл.236, чл.346 и чл.349, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :      

                       ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 185 / 2021 год. по описа на БРС, в частта, касаеща искането по чл.344, ал.2 от ГПК на съделителката Д.Т.Т. - за разпределяне ползването на делбения имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК и КР на гр.Бургас, административен адрес: гр.Б*, ж/к „*****, с площ от 79.89 кв.м., който обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой нива - 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ****, под обекта - ***, над обекта - **, ведно с прилежащите избено помещение № *** с площ от 2.49 кв.м. и 1.177 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, посредством осъждане на съделителя В.П.М. да й заплаща месечно обезщетение от 250 лв. до окончателното извършване на делбата.

                               ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на В.П.М., ЕГН - **********, съдебен адрес: ***, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК и КР на гр.Бургас, административен адрес: гр.Б*, ж/к „****, с площ от 79.89 кв.м., който обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой нива - 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ****, под обекта - ***, над обекта - ****, ведно с прилежащите избено помещение № *** с площ от 2.49 кв.м. и 1.177 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.     

                               ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на Д.Т. ***, ЕГН - **********, лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ***, цвят „***“, рама № ****, двигател № ****, находящ се при съделителя М..

                               ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН - **********, съдебен адрес: ***, за уравняване на дяловете, да заплати на Д.Т. ***, ЕГН - **********, сумата от 41668.50 лв. (четиридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и петдесет стотинки), в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.

                               ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН - **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, да заплати на Д.Т. ***, ЕГН - **********, сумата от 1053.33 лв. (хиляда петдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, за периода от м.февруари 2021 год. до м.септември 2021 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 2000 лв.

                               ОСЪЖДА В.П.М. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 1829.78 лв.

                               ОСЪЖДА Д.Т.Т. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 1859.78 лв.

                               Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.      

 

                          Съдия:          /п/