№ 159
гр. Русе, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20244520202101 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ж. С., ЕГН: **********, с адрес ***,
против Наказателно постановление № 38-0009350/30.10.2024 г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на
жалбоподателя му е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвП за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и издадено в противоречие с фактическата обстановка.
Като основен довод сочи, че в НП бил посочен маршрут, по който не бил
пътувал – Габрово – Русе, а той в действителност пътувал по маршрута
Гълъбово – Русе. Моли за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Русе, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
1
Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 25.11.2024 г.
чрез куриер, при положение че Наказателното постановление е било връчено
на нарушителя на 12.11.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 38-0009350/30.10.2024 г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че
на 04.10.2024 г., около 14,33 ч, в гр. Русе, на КПП „хижа Приста“, в посока гр.
Русе, жалб. М. Ж. С. управлявал моторно превозно средство „МАН ТГХ“ с
рег. № СВ 2362 ТК от кат. N3, оборудвано с дигитален тахограф Continental
1381 с номер **********, с прикачено към него полуремарке „СТАС С 300
ЦХ“, с рег. № СВ 0687 ЕВ от кат. О4, като извършвал обществен превоз на
товари на територията на Р България по записан в наказателното
постановление като маршрут гр. Габрово – гр. Русе, съгласно пътен лист
номер 023097 и товарителница номер от дата 04.10.2024 г., като при
проверката било установено, че за периода 19,20 ч UTC време на дата
01.10.2024 г. до 18,18 ч UTC време на дата 04.10.2024 г. водачът е отсъствал от
превозното средство и не бил в състояние да използва тахографа, с който било
оборудвано превозното средство, като не вписал в картата си на водач
периодите, посочени в чл. 34, § 5, б. „б“, подточки II, III и IV от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г. чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане
на данни, осигурено за дигиталния тахограф.
От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото
писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 04.10.2024 г. жалб. М. С. привел в движение товарна композиция,
състояща се от МПС влекач „МАН ТГХ“ с рег. № СВ 2362 ТК от кат. N3,
оборудвано с дигитален тахограф Continental 1381 с номер **********, с
прикачено към него полуремарке „СТАС С 300 ЦХ“, с рег. № СВ 0687 ЕВ от
кат. О4, като потеглил от гр. Гълъбово за гр. Русе, като осъществявал
обществено превоз на товари – въглища, предназначени за ТЕЦ – Русе. Около
14,33 ч жалб. С. наближавал гр. Русе, когато при КПП „хижа Приста“ бил
спрян за проверка от инспектори при Областен отдел „Автомобилна
2
администрация“ – Русе, сред които и актосъставителя Д. Н. Д.. Последният
извлякъл информацията от дигиталната карта на водача, от която установил,
че за периода 19,20 ч UTC време на дата 01.10.2024 г. до 18,18 ч UTC време на
дата 04.10.2024 г. водачът е отсъствал от превозното средство, не е бил в
състояние да използва тахографа, с който е било оборудвано превозното
средство, но не вписал в картата си на водач периодите, посочени в чл. 34, § 5,
б. „б“, подточки II, III и IV от Регламент (ЕС) № 165‘2014 г. чрез използване на
приспособлението за ръчно въвеждане на данни. Така за този период
фигурирала „непозната дейност“, а трябвало да бъде една от посочените в
Регламента такива – „друга работа“, „период на разположение“, „почивка“.
Тази фактическа обстановка се явява неоспорена от жалбоподателя,
единствените му възражения са свързани с това, че в наказателното
постановление и АУАН неправилно било вписано, че маршрутът му бил от гр.
Габрово, а не от гр. Гълъбово, какъвто бил в действителност.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че вписаното като
маршрут в АУАН и НП Габрово – Русе, макар и действителният маршрут на
жалбоподателя, видно от представената товарителница, да е Гълъбово – Русе,
е самостоятелно основание за отмяна. Движението по маршрут дори не е част
от изпълнителното деяние, визирано в санкционната норма на чл. 93в, ал. 11
ЗАвП. Изпълнителното деяние се състои в това, че водачът не е въвел данните
относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване"
3
или "дневна почивка", когато е нямал възможност да използва монтирания на
превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство.
Това какъв маршрут е посочен в АУАН и НП е ирелевантно и по друга
причина – жалбоподателят е бил установен да управлява МПС и да извършва
обществен превоз на товари, защото е бил спрян за проверка, когато се е
придвижвал към гр. Русе с управляваната от него товарна композиция. Т.е.
самият факт, че жалбоподателят е бил в движение, а от документите и от
характера на управляваното от него МПС следва изводът, че е осъществявал
обществен превоз на товари, е достатъчен сам по себе си да обоснове
извършването на нарушението, както и да подчертае, че жалбоподателят е
имал качеството на водач, т.е. на субект на нарушението, Така тази неточност
в АУАН и НП сама по себе си не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което да доведе до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя, а още по-малко да е оневиняваща теза в негова полза.
Съставът на нарушението по чл. 93в, ал. 11 ЗАвП предписва, че се
наказва водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато е нямал
възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това че е извън превозното средство. Не е спорно по делото, че към момента
на проверката на 04.10.2024 г. жалбоподателят С. е установен като водач на
товарна композиция, състояща се от „МАН ТГХ“ с рег. № СВ 2362 ТК от кат.
N3, оборудвано с дигитален тахограф Continental 1381 с номер **********, с
прикачено към него полуремарке „СТАС С 300 ЦХ“, с рег. № СВ 0687 ЕВ от
кат. О4, и това се и установява от събраните гласни доказателства, както и от
приложените пътен лист и товарителница. Установено е, че превозното
средство е оборудвано с тахограф – дигитален тахограф Continental 1381 с
номер **********. От данните от дигиталната карта на водача се установява
период от време, малко повече от три дни, в който е имало „непозната
дейност“ – за времето от 19,20 ч UTC време на дата 01.10.2024 г. до 18,18 ч
UTC време на дата 04.10.2024 г. Ноторно известно е, че при движение и
поставена дигитална карта в тахографа автоматично се определя период на
„управление“. Така в информацията от дигиталната карта не трябва да
фигурират периоди на „непозната дейност“, като в този случай съгласно чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165‘2014 г. водачът е бил длъжен да
използва приспособлението на тахографа за ръчно въвеждане на данни. Той
4
обаче не е сторил това, макар и да е могъл и да е бил длъжен, поради което
нарушението е извършено при небрежност като форма на вината по смисъла
на чл. 11, ал. 3 НК. Извършените при непредпазлива форма на вина
административни нарушения също обаче подлежат на наказание съгласно чл.
7 ЗАНН. Водачът е нарушил свое задължение, което е по силата на нормативен
акт – бил е длъжен да въведе ръчно данните в дигиталната си карта и е могъл
да стори това, защото не са констатирани неизправности по тахографа, с който
управляваното от него МПС е било оборудвано.
В настоящия случай определеното наказание по чл. 93в, ал. 11 ЗАвП не
може да бъде редуцирано, доколкото предвидената глоба е в абсолютен
размер, върху който съдът не може да влияе. Правилни се явяват изводите на
административнонаказващия орган да не приложи чл. 28 ЗАНН.
Извършването на обществен превоз на товари е строго правнорегламентирана
дейност, а от обстоятелствата, свързани с извършване на визираното в
обжалваното наказателно постановление нарушение, не се събраха данни то
да представлява такова с по-ниска обществена опасност в сравнение с
обичайните други случаи на осъществени административни нарушения от
същия вид.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено, а жалбата против него – оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0009350/30.10.2024
г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с
което на М. Ж. С., ЕГН: **********, с адрес ***, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал.
11 ЗАвП за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5