№ 247
гр. Пазарджик, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500316 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1255 по описа за
2023 година е отхвърлен, предявения от С. А. Т., ЕГН: **********, с адрес:
гр. П., ул „Е.“ № 1 и Р. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № 1,
против Ю. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „О.Е.“ № 21, иск с
правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от А. М. П., съставено на 27.01.2014 г., обявено на
13.12.2019 г. от нотариус № 545 в регистъра на НК, с район на действие
Районен съд - П. и вписано на 17.12.2019 г. под акт № 198, т. 1, вх. рег. № 1970
в СВ - П..
По предявения от С. А. Т., ЕГН: ********** и Р. А. П., ЕГН: **********,
срещу Ю. М. П., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 30 от ЗН е
намалено завещателно разпореждане, извършено от наследодателя А. М. П.,
ЕГН: **********, починал на 11.12.2019 г., обективирано в саморъчното
завещание, съставено от А. М. П. на 27.01.2014 г., обявено на 13.12.2019 г. от
нотариус № 545 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - П. и
1
вписано на 17.12.2019 г. под акт № 198, т. 1, вх. рег. № 1970 в СВ - П.,
направено в полза на Ю. М. П., ЕГН: **********, с 2/3 ид. части, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. А. Т., ЕГН: ********** и Р. А. П.,
ЕГН: **********, от наследството на А. М. П., ЕГН: **********, починал на
11.12.2019 г., в размер на 2/3 ид. части или по1/3 ид. част за всеки от тях
двамата.
Осъден е Ю. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „О.Е.“ № 21, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на С. А. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1 и Р. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“
№ 1, сумата от 821,13 лв. (осемстотин двадесет и един лева и тринадесет
стотинки), представляваща разноски по делото.
Осъдени са С. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1 и Р. А.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, да заплатят на Ю. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „О.Е.“ №
21, сумата в размер на 1605,00 лв. (хиляда шестстотин и пет лева) - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Ю. М. П.
,представляван от адв.Т. К..
Решението е обжалвано в частта , с която е уважен предявения срещу
жалбоподателя иск с правно основание чл.30 от ЗН. Излагат се оплаквания ,че
решението е неправилно ,необосновано , постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и недопустимо. Моли в тази част
решението да бъде отменено и постановено друго , с което предявения иск –
отхвърлен.
В доклада си по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд приел,че
ищците следва да посочат доказателства относно факта,че са приели
наследството по опис,следователно съдът приел ,че този факт е
спорен.Въпреки дадените в доклада указания,едва с постановяване на
съдебното решение,съдът приема,че завещанието е универсално и не следва
да се приема наследството по опис,с което били нарушени процесуалните
правила и материалния закон.
На ищците била дадена възможност да злоупотребят с правото си на
иск,тъй като апартамента,предмет на завещанието е бил обзаведен и само
2
ищците,в качеството си на законни и преки наследници имат правото да се
снабдят с информация за действителното наследство,останало след смъртта на
техния наследодател.
Съдът следвало да обсъди всички доводи и възражения на страните,да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата ,подлежащи на
установяване.
Това не било сторено,като не бил даден отговор на възраженията на
ответника с постановеното решение.
Не ставало ясно от решението,на основание какви доказателства съдът е
формирал извода си,че оставеното от наследодателя завещание е универсално.
С молба пред въззивната инстанция са представени писмени
доказателства ,касаещи притежание на автомобили от общите наследодатели -
общи за наследодателя на ищците и ответника.Твърденията се ,че се касае за
нови доказателства по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.
Те намират ,че обжалваното решение е допустимо и правилно.
Според разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена и упражнява правото си да я търси спрямо лица,
които не са наследници по закон, то е необходимо ,а не задължително
наследникът да е приел наследството по опис. По делото били представени
доказателства от ответниците, че описаният в саморъчното завещание имот е
бил единствен и ответникът не оспорил това твърдение. Завещания имот бил
продаден от ответника скоро след смъртта на общия наследодател.
Възражението относно нА.чието и на друго наследствено имущество следвало
да бъде направено в срока за отговор. Според съдебната практика, когато в
наследството, при неговото откриване, се включва един имот и той е предмет
на дарение или завещание, не било задължително наследството да бъде
прието по опис, за да бъде предявен иск по чл.30 от ЗН, с който наследниците,
посочени в чл. 28, ал. 1 от ЗН да търсят запазената си част.Предявеният иск
бил допустим и основателен
Установено било по делото ,че към момента на откриване на
наследството, наследодателят на ищците - техен баща не е притежавал друго
освен описания в Саморъчно Завещание с вх. №1970/17.12.2019г., т. 1. акт№
3
198/19г., нот.д. № 1156/19г., дв. вх. рег. №1968/19г. недвижим имот.
Молят решението да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Съдът , като прецени вА.дността и допустимостта на постановеното
решение ,намери,че съдебният акт е вА.ден и допустим и дължи произнасяне
по съществото на правния спор.
В исковата си молба против от Ю. А. П. ищците С. А. Т. и Р. А. П. към
момента на предявяване на иска действащ лично и със съгласието на своята
майка Фатма Р.ова П.а твърят , че са наследници по закон на А. М. П.,
починал на 11.12.2019г., б.ж. на гр. П.. След смъртта си техния баща оставил в
наследство един недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „О.Е.“ № 21 и
представляващ 1/4 идеална част от поземлен имот с площ по документи 398
кв.м., Ниско застрояване, с идентификатор .... и № по предходен план: 1936 в
кв. 145, ведно със самостоятелен обект в сграда, многофамилна, с
идентификатор на сградата ...., представляващ жилище, апартамент с
идентификатор .....4, находящ се на четвърти етаж и 1/4 идеална част от
жилищна сграда еднофамилна, с площ по документи - 94кв.м. с
идентификатор .....2.
Родителите на двамата ищци били разведени и те живеели със своята
майка.
След смъртта на баща си разбрА.,че той е завещал този имот на неговия
брат и ответник в производството.
Изложени са доводи ,че саморъчното завещание не е написано и
подписано от завещателя. Правела впечатление и поправката на месеца в
датата, изписана под текста на завещанието, което пък от своя страна не
давало възможност да се установи кога точно е заявена волята от страна на
завещателя и съответно водело до невъзможност да се извърши преценка за
поредността на няколко последователни завещания, за последиците от
отменяване на някое от тях, както и за нА.чие на завещателна дееспособност
на автора му към момента на извършване на разпореждането. Липсата на ясно
посочена дата водела до нищожност на завещанието . Молят да бъде обявено
за нищожно Саморъчно Завещание с вх. №1970/17.12.2019г., т. I, акт №
198/19г., нот.д. № 1156/19г., дв. вх. рег. №1968/19г.
4
Евентуално е предявен иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН.
Молят завещателните разпореждания да бъдат намалени до размера на
запазената част на ищците, съгл. предвиденото в чл. 29, ал. 1, пр. 2 от ЗН.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва предявените искове.Счита ,че иска за
възстановяване на запазена част е недопустим , тъй като ищците – наследници
с право на запазена част , упражняват това свое право по отношение на трето
лице – ответника и не са приели наследството по опис.
Такива действия ищците не били предприели в предвидения от закона
тримесечен срок от откриване на наследството.
Завещанието не било нищожно , тъй като били изпълнени изискванията
на чл.25 ал.1 от ЗН.
Нанесените поправки били отразени в Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 13.12.2019г. на Нотариус Г.В. гр.П. и били направени
лично от завещателя.
Решението ,в частта , с която е отхвърлен иска за прогласяване
нищожността на саморъчното завещание е влязло в сила , поради което и
въззивният съд не обсъжда доказателствата и доводите на страните , относими
към този иск.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните ,за
да се произнесе по иска с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН , прие за
установено следното:
Ищците по делото са наследници - деца на А. А. П.,починал на
11.12.2019 година.Това обстоятелство е обявено в определението на съда по
чл.140 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Със саморъчно завещание , обявено на 13.12.2019 година А. П. е завещал
на своя брат – ответника по делото конкретен недвижим имот , описан в
завещанието като идеална част от дворно място и две жилищни сгради.Това
обстоятелство също е обявено от съда за безспорно.
Завещанието е вписано ,като завещаните имоти са описани
като:Поземлен имот, площ по док. - 398.000 кв. м., ниско застрояване,номер
5
по предходен план 1936, кв.145, обл. Пазарджик, общ. П., гр.П. ул. ул. „О.Е.“,
№ 21 с идентификатор ....; Самостоятелен обект в сграда, апартамент с
идентификатор :...., и еднофамилна жилищна сграда на док. - 94.000 кв. м., с
идентификатор .....2.
В определението си съдът е разпределил доказателствената тежест,като
е указал ,че в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно
доказване следните релевантните факти: наследодателят е починал; ищците са
наследници с право на запазена част по чл. 28 ЗН и чл. 29 от ЗН; че ищците са
приели наследството по опис; че наследодателят им е извършил завещателно
разпореждане в полза на ответната страна, с което е накърнил запазената част
на ищците, а ответникът следва да докаже възраженията си.
С определение от 14.01.2025 година ,съдът е допълнил доклада си ,като е
указал на ищците че в тяхна тежест е да установят включеното в
наследствената маса имущество , принадлежало на А. П..
По повод това указания ищците са заявили,че наследството се състои
само от завещания имот и ответника не е оспорил тези твърдения.Поради
това доводите ,че в наследствената маса е включено и друго имущество са
преклудирани.Поради това и приетите от въззивният съд доказателства ,дори
да се приеме ,че са новооткрити не следва да бъдат обсъждани.Още повече –
от тях се установява ,че бащата на наследодателя на ищците е починал преди
него и категоричен извод,че в наследството на А. П. е включен притежаван от
него автомобил1 не могат да се направят.Майката на А. П. е починала след
него , поради което очевидно,че той не я е наследил.
Какви имущества са принадлежА. на наследодателя и следва да се
включат в масата на наследството се преценява въз основа на представените
доказателства, съобразно правилото за разпределение на доказателствената
тежест. Макар тежестта да установи размера на наследствената маса да е на
ищеца по претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН, ответникът също има интерес да
установи, че в наследството се включват и други имущества. Затова, ако
липсват доказателства за някои от елементите на масата по чл. 31 ЗН, тя се
формира без тях. Липсата на доказателства не е пречка за формиране на
масата на наследството.
Жалбоподателя подържа недопустимост на иска ,поради това ,че
наследството не е прието по опис , а ищците като наследници по закон
6
упражняват правата си срещу трето лице.
На първо място следва да се изясни качеството на ответника.За целта
следва да се обсъди разпоредбата на чл.16 от ЗН , според която завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на
наследник на лицето, в полза на което са направени.Завещателните
разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и
придават качеството на заветник.
В конкретния случай завещателното разпореждане се отнася до
конкретно определен имот.
Следователно разликата между универсалните и частните завещателни
разпореждания се състои в качеството, което те дават на облагодетелстваното
лице, а така също, и в правата и задълженията, произтичащи от това му
качество. Универсалното завещание придава наследствено качество на
правоприемника, а частните завещателни разпореждания пораждат само
право да се придобие едно или няколко имущества след смъртта на
наследодателя и придават качеството на заветник на облагодетелстваното
лице, което придобива собствеността с откриване на наследството.
Правилно обаче първоинстанционният съд е приел,че завещанието има
универсален характер, тъй като липсват доказателства, че в наследството,
останало след смъртта на наследодателя на ищците се включват и други
имущества, извън недвижимите имоти, предмет на завещателното
разпореждане.
Както вече беше посочено , по повод изричните указания на съда
ищците са заявили ,че недвижимия имот , предмет на завещанието е единствен
формиращ наследството на завещателя. Ето защо, дори не е необходимо да се
образува наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Образуване на такава маса е
необходимо само тогава, когато е завещано определено имущество, за да се
определи чистия актив, тъй като само от този актив могат да се
облагодетелствуват заветниците. При универсалните завещания намаляването
им, за да се възстанови запазената част, следва да се извърши направо в
дробната част съгласно разпоредбите на чл. 29 ЗН.
Въпросът за изискването на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството
7
по опис е разрешен в Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.4,
според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка
за реА.зиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, т.е. изискването не е приложимо за универсално завещателно
разпореждане.Прието е в съдебната практика ,че нормата на чл.30, ал.2 ЗН не
намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт
в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство;
хипотезата е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание - и
в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН
биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува
наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по
чл.29 ЗН, съставляваща размера на запазената част.Хипотезата при конкретния
спор е аналогична , тъй като имуществото , предмет на завета изчерпва
наследството на завещателя.
Освен това следва да се има предвид ,че по задължителен за съдилищата
начин е прието ,че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реА.зиране правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване.
Като е приел така и възстановил запазената част на ищците ,които като
деца на извършилия завещателните разпореждания имат права съобразно
чл.29 ал.1 от ЗН в размер на 2/3 идеални части, първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответниците се дължат сторените по делото
разноски в размер на 1300 лева – платено адвокатско възнаграждение,за
присъждането на които е направено искане и представен списък по чл.80 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното , на основание чл.272 от ГПК , Пазарджишки
окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
1255 по описа за 2023 година,с което по предявения от С. А. Т., ЕГН:
********** и Р. А. П., ЕГН: **********, срещу Ю. М. П., ЕГН: **********,
иск с правно основание чл. 30 от ЗН е намалено завещателно разпореждане,
извършено от наследодателя А. М. П., ЕГН: **********, починал на
11.12.2019 г., обективирано в саморъчното завещание, съставено от А. М. П. на
27.01.2014 г., обявено на 13.12.2019 г. от нотариус № 545 в регистъра на НК, с
район на действие Районен съд - П. и вписано на 17.12.2019 г. под акт № 198,
т. 1, вх. рег. № 1970 в СВ - П., направено в полза на Ю. М. П., ЕГН:
**********, с 2/3 ид. части, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. А.
Т., ЕГН: ********** и Р. А. П., ЕГН: **********, от наследството на А. М. П.,
ЕГН: **********, починал на 11.12.2019 г., в размер на 2/3 ид. части или по1/3
ид. част за всеки от тях двамата.
Осъжда Ю. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „О.Е.“ № 21 да
заплати на С. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1 и Р. А. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № 1,разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9