РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1615
гр. Пловдив, 30.07.
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
XII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П. и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 1111 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е пред първа инстанция.
Ищецът
А.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Г.М.,
е предявил срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София,
ул.”Н. Столетов” № 21 претенция за присъждане на сумата от общо 20 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и изплащане за периода от 07.05.2015 г. до 26.04.2020 г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Ареста – Пловдив и Затвора – Пловдив.
Твърди
се, че на лицето е претърпяло неимуществени вреди вследстие на престоя си там,
включително, унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. Твърди,
че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на Ч. на елементарни битови и
хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ /не е надвишавала
3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и кашлица у ищеца; лошо
състояние на тоалетните /с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолирана тоалетна/; нискокалорична
и с лошо качество предоставяна храна; лошо състояние на банята /недезинфекцирана,
на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от
които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става
за пиене, довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца/; липса на
достатъчно осветление и проветряване, довели до проблем с очите, както и
дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания у
ищеца; липса на външна изолация, водещо до ниски температури през зимата, както
и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие от минаващи през тях тръби,
които капят; непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много
рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи; недостатъчна и нередовна
ДДД обработка, вследствие на което ищецът постоянно има обриви по тялото и
крайниците; лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на поставена
диагноза „Леко умствено изоставане“, тъй като, след извършения първоначален
преглед, спрямо него не са извършвани никакви психологически интервенции и това
бездействие от страна на затворническата администрация е довело до влошаване на
психологическото му състояние, както и наличие на гастрит, за което отговорните
лица в затвора не са взели адекватни мерки; липса на водена индивидуална и
корекционна работа, както и не му е дадена възможност да участва в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и
личностна криза. Ищецът предявява претенции по отношение на престоя си в Ареста
– Пловдив, във връзка с което твърди, че не му е предоставена нетна площ, в
килията не е имало достатъчно светлина, както и наличие на инсекти и мухъл в
арестантските помещения.
Ответникът
– Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си
представител, счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана и
моли съда да я отхвърли. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Пловдивският
административен съд – XII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
От
постъпила справка от началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ – Пловдив се установява,
че Ч. е пребивавал там в периода от 07.05.2015 г. до 20.07.2015 г., а от становище рег. № 4684 от 29.06.2020 г. от ГД “Изпълнение
на наказанията“, Затвор Пловдив се установява, че по отношение престоя на ищеца
е представена справка за исковия период от 20.07.2015 г. до 12.02.2019 г. и от
09.08.2019 г. до 30.04.2020 г.
От
справката от „Арест“ – Пловдив се установява, че Ч. е пребивавал в помещение,
което отговаря на изисквания от минимум 4 кв. м. на задържано лице, оборудвано
с легло, маса за хранене и два броя табуретки, със собствен санитарен възел и
мивка, с изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление;
с прозорец с размери 150/150 см, отваряем, в помещенията е извършвана редовно
ДДД обработка; разполагал е с постелъчен инвентар – възглавници, одеяла,
чаршафи.
От
становището на ИСДВР при Затвора – Пловдив се установява, че л. св. Ч. е пребивавал
в ПО през периода 20.07.2015 г. – 24.07.2015 г.; през периода от 24.07.2015 г.
до 16.10.2018 г. е пребивавал във втори пост, ст.76, която е с площ от 26.10
кв.м., с капацитет за 6 лица; през периода 16.10.2018 – 12.02.2019 г. е
пребивавал във втори пост, ст.71, с площ от 25.98 кв м., също с капацитет за 6
лица, и от 09.08.2019 г. – 30.04.2020 г. във втори пост, ст.82, с площ 56.09
кв. м., с капацитет за 14 лица. От същото становище се установява, че за
периода 20.07.2015 г. – 31.01.2017 г. няма конкретни данни с каква нетна площ е
разполагало лицето, при пребиваването си в ПО и в пост втори, ст.76, тъй като е
подадена обща информация, че първото помещение е с размери 26.47 кв. м. без
санитарен възел, а второто – 26.10 кв. м. без санитарен възел, като не е
посочено колко лица са били настанени в тези помещения. Установява се също
така, че през различни периоди от време, в посочените помещения са пребивавали
лица над определения капацитет, видно от справката, при което се установява,
че:
-
за периода от 20.07.2015 г. до
24.07.2015 г. Ч. е пребивавал в ПО 5
дни, за които няма данни колко лица
са били в това помещение;
-
за периода от 24.07.2015 г. -
15.10.2018 г. лишеният от свобода е
пребивавал в ст.76, като времето,
през което не е разполагал с минималните 4 кв. м. жилищна площ е 324 дни;
-
за периода от 16.10.2018 –
12.02.2019 г. Ч. е пребивавал в ст.71
като времето, през което не е
разлагал с нетна площ от 4 кв. м. в рамките на 106 дни;
-
за периода 09.08.2019 г. – 26.05.2020
г. лишеният от свобода е
пребивавал в ст.82, като времето,
през което не е разполагал с минималните 4 кв. м. в рамките на 152 дни.
Тези
спални помещения, каза се, са с площ без санитарния възел, съответно от 27.04
кв.м. ПО, 26.10 кв.м., 25.98 кв. м. и 56.09 кв.м., и санитарен възел с площ, съответно,
от 2.80 кв.м., 2.07 кв.м . 4.51 кв.м. и 2.71 кв. м., с по два прозореца всяко
помещение, включително и в санитарните възли. Всяко спално помещение е
обзаведено със стандартно легло и шкаф за всеки един от настанените лица;
разполага с течаща вода и санитарен възел. Помещенията се отопляват с централно
парно, добре са осветени и са с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Леглата и дюшеците в помещенията са съобразно броя на настанените лица, като
още с постъпването им в затвора им се предоставят комплект спално бельо и
завивки, колкото комплекта пожелае лицето, като същевременно всяко едно лишено
от свобода лице, има право да получи и от своите близки спални комплекти и
одеяла. Прането става по усмотрение на лишения от свобода, като има избор дали
това да става в пералнята на затвора, ръчно, или чрез изнасяне за пране от
близките.
Освен
цитираните по-горе справки и становище, по делото са представени още:
-
Справка от Величка Т.– младши експерт, от която се установява, че Затвор –
гр.Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла и възглавници достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в
корпуса и двете ЗО. Всеки л. св. при постъпването си получава спално бельо и
постелен инвентар, за което се води отчетност, като грижата за чистотата на
спалното бельо се полага на л. св., а в утвърден график от началника на затвора,
два пъти седмично – в понеделник и четвъртък всеки л. св. има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, като при изхабяване по
преценка на л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба, адресирана до началника на затвора. В справката се посочва също така, че
за поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л. св. При извършените
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта. Отделно от това се
твърди, че по отношение на дейностите по ДДД, в Затвора – Пловдив се извършват
обработки, съгласно сключен договор между ГД „ИН“ и „ДДД1“ ООД шест пъти
годишно, а заразените с постелъчна дървеница дюшеци, постелъчно бельо и одеяла
се бракуват, а до бракуването им се съхраняват на различно място от
незаразените;
-
Становище от Н.Х.Д.– техник строителство и архитектура, от което се установява,
че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. А.П.Ч. 20.07.2015 г. -
30.04.2020 г. в Затвора – Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на
лишените от свобода. Извършва се обаче своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, не се допуска да има счупени
прозорци, като същите се подменят своевременно. През 2017 г. е извършено
боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата е подменена с нова/ПВЦ/, поставен
е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на
килиите на л.св. Отделно от това, със собствени сили л. св., назначени като
строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по
централно сключени договори от ГД „ИН“, е извършен ремонт и базата се поддържа
в сравнително добро състояние. По отношение на банята се посочва, че подът е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за л.
св., осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на
територията на затвора, същият е ново закупен през януари 2017г., а въглища се
осигуряват редовно от централна доставка на ГД „ИН“;
-
Становище от Н.Г.– инспектор-психолог, от което се установява, че по отношение
на А.Ч. е установена лека умствена изостаналост, но не се установяват
отклонение в речта – може да води разговори, комуникацията му с останалите е на
добро ниво. Практическите му умения за обличане, миене, хранене и тоалет не са
нарушени; няма проблеми с четенето, писането и смятането. Според експерта е
налице известно нарушение във вниманието, изразяващо се в ниска концентрация,
което не пречи на нормалното изпълнение на ежедневните му дейности, като
крайният извод на експерта е, че не е имало необходимост от допълнителни
психологически интервенции, а и самият Ч. не е търсил такава помощ. В
становището се посочва също така, че Ч. е бил включен в специализирана групова
работа „Социална интелигентност“, като конкретно за А.Ч. не е постъпвала заявка
за консултиране с психолог, включително и от него самия, който е изявявал
желание за разговори, но те не са касаели компетенции на психолог. В
становището се сочи, че към момента спряно лишения от свобода не се провеждат
кризисни интервенции;
- График за разпределение на времето на
лишените от свобода от втори пост от 04.02.2015 г.;
-
Молба от А.Ч. от 28.05.2018 г. за включване в групова работа по програма
„Овладяване на гнева“;
- Медицинска справка от 07.07.2020 г. на
доктор МЦ – Затвора – Пловдив, от която се установява, че л. св. А.Ч. е
преведен от Затвора – Пазарджик и до момента няма никаква медицинска
документация.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени:
-
Становище на началника на Затвора –
Пловдив от 30.07.2020 г. относно
изпълнение плана на присъдата на л.
св. А. “Ч., от което се установява, че се наблюдават положителни промени в
нагласите и мисленето на Ч., но не може да се приеме, че са изпълнени целите в
плана на присъдата;
-
Справка от ИСДВР при Затвора –
Пловдив, ведно с молба за участие в
групова работа и дневник за
индивидуална работа от Ч., от която се установява, че през периода:
24.07.2015 г. до 12.02.2019 г. и от
09.08.2019 г. до 30.04.2020 г. А.Ч. е участвал в една специализирана групова
работа „Умение за мислене“, проведена през 2018 г., като към настоящия момент,
лицето не проявява интерес към специализираните групови работи и общогрупови
мероприятия;
-
Докладна записка от лекар-ординатор
МЦ Затвора – Пловдив, ведно с
копие от медицинското досие на
лишения от свобода, от която се установява, че Ч. страда от синузит, която
диагноза не влошава здравословното му състояние,тъй като се лекува с
медикаменти на място, където изтърпява наложеното му наказание. За установяване
на диагнозата са извършени консултации с невролог и специалист УНГ, както и му
е извършена рентгенография на главата;
-
Докладна записка от лекар-ординатор
МЦ Затвора – Пловдив, от която се
установява, че диагнозата синузит не
налага ползване на хранителна диета.
-
3 бр. договори за извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите
на ГД „ИН“ и нейните териториални
служби;
-
Становище на ИСДВР при Затвора –
Пловдив с информация относно
броя на настанените лишени от
свобода лица на втори пост и установяване пренаселеността на поста.
По
делото, чрез видеконферентна връзка, е разпитан като свидетел М.С.Б., от чийто
показания се установява, че познава А.Ч. м. октомври от 2015 г., когато били с
него в един и същ затвор, където изтърпявали наказание „лишаване от свобода“. С
него били в един отряд, били заедно и в една стая. Стаята била № 75, втори
пост. Условията в килията били прилични, но били много хора, нямало никакъв
въздух, никаква вентилация, пълно било с
хлебарки, с дървеници. В килията
били 10 човека. Площта на стаята е 12-13 квадрата, не повече. Имало и все още
има дървеници и хлебарки. А.Ч. имал
здравословни оплаквания - оплаквал се от яденето, че не става; оплаквал се, че
коремът го боли. Имал здравословен проблем с корема, постоянно го болял, не
можел да яде. Свидетелят сочи, че бил в тази килия с ищеца от м.10.2015 г. до м.02.2017
г. В килията не е топло, парното работи за кратко време и изобщо не топли.
Прозорецът в килията е само един; той се
пада горе, по-нависоко е. Няма как да достигне достатъчно светлина от този
прозорец. А.Ч. искал да се среща с психолог, но никой не го водел. С инспектор
по „социална дейности и възпитателна
работа“ също искал да се срещне, но не получавал никакъв отговор за тази среща,
никой не е работил с него. Препарати за почистване си купували от лавката със
собствени средства. Всеки месец им давали един свитък сапун и 100 грама прах за
пране. През онзи период - 2015 г. не си
спомня дали са давали прахове и сапуни. В стаята си чистели затворниците с техни
лични средства. Излизали само по един час на ден, в карето, което е тясно
пространство. Десет човека нямало как да се разминават в това каре. Говори за
наказателна килия. Там са хора с големи присъди, и те с А., са с големи присъди
и затова са лежали там.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Както
вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в
периоди, както следва: от 07.05.2015 г. до 20.07.2015 г., когато е пребивавал в
Ареста – Пловдив и от 20.07.2015 г. до 26.05.2020 г., когато е пребивавал в Затвора
– Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На
първо място, следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС,
искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
На
следващо място, е необходимо да се отбележи, че установените в част седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За
да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012 г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план, и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А, за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя
следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
Според
чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения
и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от
свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /Решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13664/2012 г., Решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 5895/2007 г., Решение № 538 от 22.10. 2009 г. на ВКС по гр.д.
№ 1648/2008 г., Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4427/2007 г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на
ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по
делото М. срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия
в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране
в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
По
отношение на искови период, а именно от 07.05.2015 г. до 26.05.2020 г., с
изключение на периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019 г., за който се
претендират неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната
лихва, следва да се посочи, че от приложените по делото справки се установява,
че лицето е постъпило в Ареста – Пловдив на 07.05.2015 г., където е пребивавало
до 20.07.2015 г., от която дата пък е началото на периода, касаещ престоя на
ищеца в Затвора – Пловдив, който се установи, че е и по настоящем там. От
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че с изключение на различни
периоди от време, вариращи от един-два дни до 45-50 дни, подробно описани в
цитираната по-горе справка на ИСДВР при Затвора – Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м. общо 2 085 дни, всички в Затвора – Пловдив.
Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
По
делото бяха доказани и твърденията за наличие на дървеници и хлебарки през
разглеждания тук исков период. Това е така, защото, от страна на ответника,
независимо че са представени договори за извършване на ДДД обработки, не са
представени конкретни доказателства(протоколи от ДД
обработки), от които да се установи по безспорен начин, че такива
дейности, макар и договорени, са били действително изпълнявани. Все в тази
насока следва и да се посочи, че твърденията на ищеца се доказват и с разпита
на свидетеля Б., който заявява, че в килията е пълно с хлебарки и дървеници, от
което следва изводът, че дори и да се извършва дезинфекция, няма ефект, тъй
като продължава да има от сочените инсекти, а и ищецът се е оплаквал от тяхното
наличие.
Основателни
са твърденията на ищеца за лошо качество на предоставяната храна, както и
нискокалорична такава, в т.ч. неосигуряване на подходящ хранителен диетичен
режим. Това е така, защото от страна на ищеца се твърди, че не му е
предоставяна хранителна диета, при положение, че отговорните лица са знаели за
стомашните му проблеми, във връзка с което, изрично е указано на ответника да
представи, както медицинското досие на лишения от свобода, включващи всички
епикризи, оплаквания, лечения, прилагани от страна на затворническата
администрация, така и доказателства за назначена хранителна диета на ищеца от
медицинско лице, включително и справка от затвора за извършени психологически
изследвания и интервенции спрямо ищеца и приложени лечения спрямо същия. Това съдът
е сторил с протоколно определение от 16.07.2020 г. доказателства в тази насока не се представят.
По
отношение на твърдяното рязко влошаване на здравословното състояние на А.Ч.,
касаещо стомашните му проблеми, след постъпването в Затвора – Пловдив, в
резултат на липса на назначена подходяща диета за „гастрит“, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗИНЗС, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг
затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална
служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода са определени в Наредба №2/ 2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на
здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС.
Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и
медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на
последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска
практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството
и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с
ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г.
Според чл.133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и
поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от
същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2.
първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.
дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и
хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на
здравословното състояние на лишените от свобода.
От
фактите, изложени в исковата молба, съдът приема, че твърдението на ищеца е, че
на практика не е получил навременна дължима медицинска помощ още при
постъпването си в Затвора - Пловдив.
През
процесния период 20.07.2015 г. до 26.05.2020 г., доколкото от страна на
ответника не са представени изисканите доказателства – липсват, както данни за
състоянието на ищеца при постъпването му в Затвора – Пловдив, така и каквато и
да било медицинска документация, в т.ч. извадка от представената Книга за
вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ за този
именно период. Несериозно е твърдението в докладната записка на д-р Р. Д. –
лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив, че: „Имайки
предвид, че съм назначена на работа в Затвора – Пловдив от 21.10.2019 г., това
е всичко като информация, с която разполагам за л. св. Ч.. За достоверност
прикрепям копие от мед. досие на л. св. А.П.Ч.“, както и предоставената от същата
д-р Д. информация в медицинската справка от 07.07.2020 г., според която „л.св. А.П.Ч.
е преведен от затвора в гр. Пазарджик и до момента няма никаква медицинска
документация в затвора в гр. Пловдив“,
доколкото съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС, за всеки лишен от
свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно
поддържани данни за здравословното му състояние, в т.ч. при преместване на
лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на
приемащата териториална служба. Фактът, че в този период д-р Румяна Д. не е
била назначена като лекар-ординатор МЦ Затвора – Пловдив, не е форсмажорно
обстоятелство, което да изключи отговорността на ответника, поради което и
следва да се приеме, че е налице бездействие на
органите по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради неспазване на нормите на чл.128
и сл. От ЗИНЗС, с което безспорно е извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
От
всичко, изложено до тук, се установява, че за исковия период 20.07.2015 г. –
26.05.2020 г., с изключение на периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019 г.
,ищецът е пребивавал 528 дни в килии, в които жизненото му пространство е било
значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Отделно от това, в този
период в килиите, в които е пребивавал ищецът, е имало наличие на дървеници и
хлебарки; на лицето не е била осигурена
диетична храна, отговаряща на неговите заболявания, а така също в още изначално,
при приемането му в затвора 20.07.2015 г. не му е било осигурено медицинско
обслужване. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3
ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Останалите
твърдения на ищеца обаче останаха недоказани.
През
исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като
във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. В тази връзка е представеното становище
на ИСДВР при Затвора - Пловдив, в което се посочва, че във всички затворнически
помещения, в които е пребивавал Ч. имат по два прозореца, като в ПО те са с
размери 0.50х1.18 и 0.47х1.15, в ст. № 76 – 0.60х1.20 и 1.20х1.20, в ст. № 71 –
0.60х1.20 и 1.20х1.20 и в ст. № 82 – 0.65х1.15 и 1.20х1.20. Това, че прозорците
имат решетки, по никакъв начин не се отразява на количеството въздух, което
може да влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на количеството
светлина в помещението, но, от друга страна, решетките са поставени поради
спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание „лишаване
от свобода“. По делото няма нито данни, нито са представени доказателства
ищецът да е страдал от заболявания като задух, кашлица, респираторни
заболявания или други такива на дихателната система.
В
тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС съдът
приема за недоказани твърдените от ищеца факти в последно сочената насока.
Няма
нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е
пребивавал Ч. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена
вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника
становище, се сочи, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до
такава, като в подкрепа на тези
твърдения е приложен и самият график, касаещ втори пост, видно от който,
лишените от свобода от този пост са разполагали с достъп до баня всеки понеделник
от 09:30 ч. до 11:30 ч. и всяка сряда от
13:30 часа до 16:30 часа.
Що
се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и
становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от
лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел. Напълно неоснователни и недоказани са и твърденията в исковата
молба за неработещи казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми и
умивалници. В тази връзка, видно от приложеното по делото становище в Затвора -
Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци. Пак там е изложено, че
през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на лишените от свобода,
дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.
Посочено е, че със собствени сили лишените от свобода и със строителни
материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се извършват
ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Според становището,
банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден
по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел,
който работи на въглища и е на територията на затвора /закупен през м.януари
2017г./, а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД “ИН“. От
справката на младши експерт Т.по делото се установява, че за поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80
ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна. Ето защо е напълно неоснователна претенцията и в частта относно
лошото състояние на баните и тоалетните. Само за пълнота следва да се отбележи,
че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните
не са шумоизолирани: - дали самото помещение в цялост не е шумоизолирано или се
касае за тоалетната чиния. Освен това неосигуряването на шумоизолацията в
тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия.
От
цитираните по-горе справки се установява също така и че в затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, в
т.ч. и свидетелски показания, не се установява ищецът да е подал молба за
изпиране на бельото или за допълнителен инвентар. Ето защо в тази част
претенцията също е неоснователна.
Съдът
счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 от ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
Видно от представената по делото справка на ИСДВР при Затвора – Пловдив, за
периода от 24.07.2015 до 12.02.2019 г. и от 09.08.2019 до 30.04.2020 г. л. св. Ч.
е участвал в една специализирана групова работа „Умение за мислене“, проведена
през 2018 г., за която той е подал молба на 28.05.2018 г. В справката се сочи,
че индивидуалната работа с Ч. протича основно чрез беседи, които се провеждан
най-малко един път месечно, като с Ч. са провеждани и по три беседи на месец,
за което приложен дневник за индивидуалната работа, който въведен през 2020 г. Сочи се също така, че
участието в специализирани групови работи и включване в общогруподи дейности
става пожелание на лишения от свобода и по негова молба, като до издаване на
справката Ч. не е проявявал никакъв интерес към този вид занимания, а и по
преписката няма данни да е подавана молба от негова страна.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С
оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не
е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочения по-горе период,
в който ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, в т.ч. без наличието на инсекти в тях, адекватно
медицинско обслужване и подходяща за здравословното му състояние хранителна
диета, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът, наличието на инсекти в тях, липсата
на адекватно медицинско обслужване и диетична храна, са предизвикали такова
ниво на страдание за Ч., което надвишава това, присъщо на лишаването от
свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.
Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу
България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че А.П.Ч. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
Що
се отнася до претенцията за обезщетение на Ч. за времето от 07.05.2015 г. до
20.07.2015 г., когато е пребивавал в Ареста – Пловдив, съдът намира, че същата
е основателна по отношение наличието на инсекти, за което не се представят
никакви доказателства относно третирането им, а е налице само едно твърдение от
страна на началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ – Пловдив основателна.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 15 672.00 (петнадесет
хиляди шестстотин седемдесет и два) лв., при съобразяване на съдебната практика
по идентични дела, от които 2 328.00 (две хиляди триста двадесет и осем) лв.
се присъждат заради липсата на достатъчно нетна площ за обитаване на
затворническите помещения, която се констатира в рамките на общо 582 дни, и
13 344 (тринадесет хиляди триста четиридесет и четири) лв. за липсата на
медицинско обслужване и наличие на инсекти в килиите за времето на престой на
лишения от свобода от 07.05.2015 г. до 20.07.2015 г., когато е пребивавал в
Ареста – Пловдив и от 21.07.2015 до 11.02.2019 г. и от 09.08.2019 г. до
26.05.2020 г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив. Според този съд, именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически
увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост.
В
останалата част за разликата над 15 672 лв. лева до пълния предявен размер
от 20 000 лева, вкл. и за периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019 г., когато лишеният
от свобода е пребивавал в Затвора – Пазарджик, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск /в размер на 15 627 лева/, ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 26.05.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на спора и предвид липсата на
претенция от ищеца за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива
не се следват.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответ¬ника при пълно или частично отхвърляне
на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или,
искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, ХІІ състав,
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.
Столетов” № 21, да заплати на А.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
15 672.00 (петнадесет хиляди шестстотин седемдесет и два) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Ареста – Пловдив и Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва
върху посочената сума считано от 26.05.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция до пълния и размер от 20 000 лева и за останалите периоди в
обхвата на претендирания от 07.05.2015 г. до 26.05.2020 г. за понесени от Ч.
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора
– Пловдив, включително и от Затвора – Пазарджик за периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019
г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” –
София, ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: