№ 2248
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110114986 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 291702/17.09.2024 г. на адвокат В. Н., в качеството му на
процесуален представител на ответника В. М. В., с искане за изменение на Решение №
15947/21.08.2024 г. по настоящото дело, в частта за разноските, като се определи на адвокат
Н. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер, съответен на минималния
такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатско
възнаграждение за предявените искове, и съответно му се присъди допълнителна сума,
съразмерна на отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „****“ АД не е изразила становище
по направеното искане.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията
на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което искането по чл. 248
ГПК за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна по следните
съображения:
С Решение № 15947/21.08.2024 г. по гр. д. № 14986/2023 г. на СРС, 29 състав, съдът е
уважил частично предявените от „****“ АД, ЕИК ****, срещу В. М. В., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
съответно до размера на 945,00 лева – главница, представляваща стойност на предоставени
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води, по фактури, дължими за периода 08.02.2021 г. – 10.02.2022 г., включващ
месечни вземания за период на консумация 14.01.2021 г. – 03.01.2022 г., в имот, находящ се в
******* ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.06.2022 г. до окончателното плащане,
и до размера на сумата от 225,15 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
09.03.2021 г. – 10.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 32555/2022 г. по описа на СРС, 29 състав. Така предявените
искове са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълния размер на предявените
искове, или за сумата над 945,00 лева до 13 040,82 лева и над 225,15 лева до 4 248,04 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ищецът е осъден да
заплати на адвокат на адвокат В. П. Н., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 372,93 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на В. М. В., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
14986/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и
2
конкретно извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания
случай при определяне на размера съдът, съобразявайки материалния интерес на
предявените искове, липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от
вида на предявените искове и отчитайки конкретно извършените от процесуалния
представител на ответника действия и обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на
едно съдебно заседание, без лично явяване на адвоката, намира, че следва да определи
размера на възнаграждението в общ размер от 1 000,00 лева. Съобразно отхвърлената част
от исковете, в полза на адвокат В. Н. следва да се присъди сумата от 932,32 лева.
Следователно първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските,
като в полза на адвоката се присъди сумата от още 559,39 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 15947/21.08.2024 г. по гр. д. № 14986/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 29 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *******, да
заплати на адвокат В. П. Н., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от още 559,39 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
защита на В. М. В., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 14986/2023 г. по описа на
СРС, I ГО, 29 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3