Р
Е Ш Е Н И Е
№
970
гр.Бургас,
25.07.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС
- ХXVI
наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи юли, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Членове: Константин Григоров
Яна Колева
при секретаря: И.Л.с
участието на прокурора : Х.К.като разгледа КАНД № 891/2022г. по описа на
Административен съд Бургас, ХXVI
състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на ДМ България ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София , ул. Никола Тесла №5, ет.6 против Решение № 117 от 16.02.2022г.,
постановено по АНД № 4927/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление № РД - 05 - 28/21.09.2021г., издадено от
Директора на РЗИ - Бургас, с което на ДМ България ЕООД с ЕИК ********* е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
500 лв. за извършено нарушение на чл.
209а, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Оспорва се извода
на въззивния съд за доказаност на нарушението от фактическа и правна страна. Обяснява
се, че търговецът попада сред категорията, попадаща в изключението на забраната
за развиване на търговска дейност в големи търговски обекти, поради което
функционирането на магазина по време на проверката на актосъставителя не е било
в нарушение на каквато и да е забрана. В подкрепа на тезата си се позовава на своя
регистрация в регистъра за търговия на дребно с храни при БАБХ.
Касаторът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът
по касационната жалба – РЗИ, редовно и своевременно призован не изпраща
процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение, че касационната жалба е
основателна и предлага решението на районния съд да бъде отменено, като бъде
отменено и оспореното НП.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, е основателна.
Производството
пред Районен съд Бургас се е развило по жалба на ДМ България ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София , ул. Никола Тесла №5 против
наказателно постановление № РД - 05 - 28/21.09.2021г. на Директора на РЗИ
Бургас, издадено въз основа АУАН № 105/26.03.2021г., с което на касатора е била
наложена имуществена санкция в размер на
500 лева на основание чл. 209а, ал.2,
вр. ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба.
От
фактическа страна административното обвинение, отразено в АУАН се основава на
това, че на 23.03.2021г. при извършена проверка на РЗИ-Бургас на
26.03.2021г. на магазин на ДМ България ЕООД, посочен като такъв за козметични
продукти в мол „Плаза“, стопанисван от жалбоподателя било установено, че се
извършва търговска дейност в горецитирания обект, който е част от търговския
център в нарушение на т. 1 4 от Заповед № РД-01-173/18.03.2021г. на Министъра
на здравеопазването. Магазинът е работел с клиенти въпреки въведената забрана
за периода 22.03.2021-31.03.2021г. В магазина били установени четирима клиенти.
Описаната
от актосъставителя фактическа обстановка, била възприета като доказана и отразена
от АНО в оспореното НП.
Пред
въззивната инстанция оспореното нарушение било възприето като доказано, а
наложената имуществаена санкция като законосъобразна по основание вид и размер
била потвърдена.
При
такаустановените факти и обстоятелства, съдът достига до следните правни
изводи:
Решението
на Районен съд Бургас касационната инстанция намира за неправилно, поради
следното:
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който
в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. / предвижда имуществена санкция от 500 до 2000
лв., за нарушаване или неизпълнение от страна на юридическо лице на въведени с
акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2
ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 4 от ЗЗ /в относимата редакция - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г. / при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион.
В
случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като
административно нарушение по чл. 209а,
ал. 2, вр. ал.1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г. /, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането
на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични
мерки, въведени именно на основание чл. 63, ал. 4 ЗЗ с акт на министъра на
здравеопазването. Адресати на мерките са всички граждани и юридически лица,
обект на контрол, посочени в изричния писмен акт, въвеждащ противоепидемични
мерки, задължителни за спазване под страх от административно или углавно
наказание.
Моментът
на извършване, респ. на констатиране на нарушението е важно обстоятелство,
индивидуализиращо допуснатото нарушение. Същият следва да бъде не само
безспорно установен, но и правилно отразен както в АУАН, така и в НП. В
конкретния случай обаче извършената проверка и
констатираното нарушение в оспореното НП са посочени като осъществени на
26.03.2021г. докато в АУАН на база на който НП е било издадено, като дата на
извършване на нарушението е била посочена 23.03.2021г. Т.е. налице е разминаване
между отразеното обстоятелство в АУАН и НП, което само по себе си представлява съществено
процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на
оспореното НП.
От
материалноправна гледна точка, посочването на различна дата на допускане на
нарушението касае практически различно административно нарушение, за което не е
бил съставен АУАН и такъв не е бил връчен на жалбоподателя - обстоятелство също
сочещо на допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване
правото на защита на нарушителя.
Като
не е съобразил това обстоятелство и е потвърдил оспореното НП въззивният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, ведно с наказателното
постановление като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК,
Бургаският административен съд, ХХVI състав
РЕШИ:
OТМЕНЯ Решение № 117 от
16.02.2022г., постановено по АНД № 4927/2021 г. по описа на Районен съд Бургас,
с което е потвърдено наказателно постановление № РД - 05 - 28/21.09.2021г.,
издадено от Директора на РЗИ - Бургас, с което на ДМ България ЕООД с ЕИК
********* е наложено административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 500 лв. за извършено нарушение на
чл. 209а, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № РД - 05 - 28/21.09.2021г., издадено от Директора на
РЗИ - Бургас, с което на ДМ България ЕООД с ЕИК ********* е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
за извършено нарушение на чл. 209а, ал.
2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.