№ 10324
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110106427 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу
ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, за признаване за установено, че ищецът А. Д. В. е собственик на самостоятелен
обект – кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на сграда, с идентификатор ***,
с площ от 12,75 кв.м., съгласно схема № 15-69384-23.01.2023 г., с адрес: гр. София, ул.
****, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
**** на основание давностно владение.
Съдът е конституирал по делото на основание чл. 225, ал. 1 ГПК като главни
страни Д. К. Й., ЕГН ********** и С. К. Й.а, ЕГН ********** и е приет за съвместно
разглеждане предявения от тях срещу А. Д. В. и Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищците са собственици, при равни квоти, на самостоятелен обект –
кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на сграда, с идентификатор ***, с площ
от 12,75 кв.м., съгласно схема № 15-69384-23.01.2023 г., с адрес: гр. София, ул. ****,
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор
на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор **** заедно с
12/1000 ид. части от общите части на сградата, на основание наследствено
правоприемство.
Ищецът А. Д. В. извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че с протокол за делба от 1939 г. процесният имот е придобит от ****
Посочва, че с Постановление на Министерски съвет от 15.09.1944 г. било прието
всички разпоредби на Закона за надзор върху имущества на поданици на неприятелски
държави и на физически и юридически лица, живущи или със седалище в
неприятелски държави да се прилагат и спрямо Германия. Поддържа, че бил приет
1
Закон за предаване на Съветския съюз в собственост на германското имущество в
България, на база на който процесният имот бил завзет за държавен с Акт за държавна
собственост № 2456 и бил предоставен за стопанисване и управление на СПП
„Софжилфонд“, чийто правоприемник било „Софжилфонд“ ЕАД. Излага твърдения,
че впоследствие процесната кантора е предоставена за стопанисване и управление на
Адвокатски колектив № 19 /сега – Софийска адвокатска колегия/, като след
разпадането на колективите същата не е попаднала в актива на САК. Ищцата посочва,
че процесният имот е стопанисван и управляван фактически, първо, от адвокат Г. ***,
впоследствие – от адвокат К Й., и накрая от нея. Твърди, че е осъществявала
фактическа власт върху имота, като през 2001 г. била на стаж в кантората при адв. Й.,
впоследствие започнала да работи там, а през 2015 г., когато той починал, тя сама
започнала да владее същата. Поддържа, че в продължение на повече от 10 години е
владяла процесния имот постоянно, непрекъсвано, явно, спокойно и несъмнено, в
резултат на което е придобила същия по давност. Сочи, че ответникът никога не се е
противопоставял на владението, а издадените актове за държавна собственост били
формални без правна стойност. Моли искът да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството е депозирал отговор на
исковата молба, подадена от ищеца А. Д. В.. Твърди, че представените от ищеца актове
за държавна собственост са непълни, а АДС № 3767 (2459)/20.10.1949 г. не се отнася
за процесния имот. Поддържа, че последният е държавна собственост, придобита на
основание Спогодба между СССР и НРБ от 01.01.1949 г., за което одържавяване е
съставен АДС № 5230 (2456)/09.07.1952 г., преактуван с АДС № 03411/16.06.2003 г.
Излага съображения, че съгласно действащите през различните периоди закони е
имало нормативна забрана да бъде придобит по давност държавен имот. Сочи, че
Държавата е заплащала данъците за процесния имот и е получавала покани за общи
събрания на етажната собственост, в която се намира същият. Оспорва ищцата да е
владяла процесната кантора с твърдения, че на 03.06.2010 г. е установено, че всички
кантори, описани в АДС № 03411/16.06.2003 г., не се ползват. Излага твърдения, че
ищцовата страна не е имала намерение да свои имота и презумпцията на чл. 69 ЗС
била оборена, тъй като ищцата е знаела, че получава единствено държане на кантората
след смъртта на колегата си Й. и че ответникът е собственик на същата. Позовава се на
съществувало наемно правоотношение с предходния държател – адв. Й., и на
предприета процедура по изземване на имота срещу него по реда на чл. 80 ЗДС.
Навежда доводи, че ищцата не е демонстрирала пред ответника промяна в
субективното си отношение и преобръщането на държането във владение. Оспорва
имотът да е владян необезпокоявано, като се позовава на проверката на 03.06.2010 г. и
на проведената процедура по чл. 80 ЗДС. В условията на евентуалност ответникът
поддържа, че е придобил процесната кантора по давност, която е започнала да тече на
09.07.1952 г. – датата на съставяне на първия акт за държавна собственост. Моли искът
да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ищците Д. К. Й. и С. К. Й.а извеждат съдебно предявените субективни права
при твърдения, че са единствени наследници на К Н Й., починал на 15.08.2015 г. –
негови деца. Приживе наследодателят им работил към Софийска адвокатска колегия и
владеел кантора, находяща се на ул. ****, ет. 1, предоставена му от Адвокатски
колектив № 9 на 01.0.1986 г., считано от тази датата до неговата смърт. В тази връзка е
декларирал имота на свое име, стопанисвал го е, открил е партида за ел. енергия на
негово име, заплащал е консумативите, открил стационарен телефонен пост и
извършил голям ремонт, като монтирал подово отопление, входна врата на кантората,
измазване и боядисване на стените и поставил метална врата пред входа на кантората,
обзавел я. От 1998 г. до 2015 г. наследодателят им заплащал данъка за имота и на този
2
адрес е бил регистриран постоянният му адрес. След смъртта му ищците подали
декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/09.09.2015 г. и продължили да плащат
местния данък за имота. Твърди се, че ищцата по главния иск А. Д. В. била сътрудник
на баща им през последните 10-12 години, която е подпомагала работата му, тъй като
същият е бил незрящ и не знаят да е настанявана в обекта на друго основание. По
същото време негов стажант и сътрудник бил и адв. ***. Сочат, че когато предприели
действия за да установят фактическа власт върху имота непосредствено след смъртта
на наследодателя им, не били допуснати от адв. А. В и адв. ***. За целта спрели ел.
захранването на имота и партидата била прехвърлена на името на ищците С. Й.а и Д.
Й.. При тези факти твърдят, че наследодателят им К Й. е придобил процесния имот въз
основа на давностно владение, упражнявано владение от 1986 г. до смъртта му през
2015 г., като през това време се е грижил за имота като добър стопанин, поддържал го
е като свой и е демонстрирал явно намерение, че държи имота като свой, и
следователно ищците са придобили имота по силата на наследственото
правоприемство. Излагат се съображения, че процесният имот не е собственост на
Държавата, тъй като видно от наличните документи същият е бил собственост на
лицата ***, а в съставените актове за държавна собственост липсва валидно правно
основание за осъществяването им, поради което същите са формални. Молят да бъде
уважен предявеният от тях иск, като се признае правото на собственост на всеки от
ищците върху ½ ид. част от имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството е депозирал отговор на
исковата молба, подадена от Д. К. Й. и С. К. Й.а. Твърди, че процесният имот е
държавна собственост, придобита на основание Спогодба между СССР и НРБ от
01.01.1949 г. Първоначално кантората е била собственост на СССР, като бивш
германски актив, собствен на германски поданик, за което е съставена и вписана
Записка за вписване на акт за предаване в собственост на „Управлението на
Съветските имущества в България“ № 79, том I от 18.01.1947 г. След това кантората е
одържавена на основание посочената спогодба със СССР и отново прехвърлена на
държавата с Протокол за предаване на една част от бившите германски активи, минали
в собственост на СССР от 12.01.1949 г., след което е съставен АДС № 5230
(2456)/09.07.1952 г., преактуван с АДС № 03411/16.06.2003 г. Излага съображения, че
съгласно действащите през различните периоди закони е имало нормативна забрана да
бъде придобит по давност държавен имот. Сочи, че Държавата е заплащала данъците
за процесния имот и е получавала покани за общи събрания на етажната собственост, в
която се намира същият. Оспорва ищците да са владели процесната кантора с
твърдения, че на 03.06.2010 г. е установено, че всички кантори, описани в АДС №
03411/16.06.2003 г., не се ползват. Позовава се на съществувало наемно
правоотношение с предходния държател – адв. Й., и на предприета процедура по
изземване на имота срещу него по реда на чл. 80 ЗДС. Навежда доводи, че
наследодателят на ищците не е демонстрирал пред ответника промяна в субективното
си отношение и преобръщането на държането във владение. Оспорва имотът да е
владян необезпокоявано, като се позовава на проверката на 03.06.2010 г. и на
проведената процедура по чл. 80 ЗДС. В условията на евентуалност ответникът
поддържа, че е придобил процесната кантора по давност, която е започнала да тече на
09.07.1952 г. – датата на съставяне на първия акт за държавна собственост. Моли искът
да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. В. е депозиран отговор на исковата
молба, подадена от Д. К. Й. и СС К. Й.а, в който оспорва предявения иск при
твърдения, че същата не е била сътрудник на К Й., а просто му е помагала, тъй като е
бил незрящ. Сочи, че ищците никога не са помагали на баща си и не са били
3
съпричастни към неговата работа. Твърди, че същата е живяла на съпружески начала с
наследодателя на ищците и същевременно е работила като адвокат в кантората,
вписана още през 2001 г., а К Й. през 2021 г. се лекувал от белодробно заболяване и
ищцата реализирала всички действия и права върху кантората. Сочи, че впоследствие
и двамата упражнявали равноправно права и владение върху кантората, като заедно с
К Й. заплащали всички разходи по поддържането и, извършваните ремонтни дейности
заедно с адв. **** която е собственик на кантора в съседство. Навежда твърдения, че К
Й. с данъчна декларация през 1998 г. е декларирал собственост върху жилище на ул.
***, но тази партида била закрита. Оспорва К Й. за е заплащал данъците до 2015 г.,
тъй като видно от приложената от главно встъпилите страни на 09.09.2015 г. са
платили всички данъци, дължими назад във времето от 06.2011 г. Излага твърдения, че
ищецът е извършил последните ремонтни дейности в кантората, като през 2023 г.
подменила интериорните врати, подменила входната врата и ремонтирала коридора и
тоалетната и е извършила действия по монтиране на телефон. Не оспорва, че ищците
по настоящия иск са се свързали с ответника А. В., но не са отправяли претенции по
отношение на кантората, а единствено са поискали ключове и талон на автомобил,
притежаван приживе от баща им. Не оспорва обстоятелството, че ищците по този иск
са преустановили електрозахранването и прекратили договор с Виваком за ползване на
стационарен телефон. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената на л. 79 от делото Записка за вписване на Акт за
предаване в собственост на Управлението на Съветските имущества в България на
недвижими имущества № 79/, то. 1 от 18.01.1947 г., видно от който процесният имот,
като бивша собственост на **** е предаден в собственост на С.С.С.Р въз основа
Закона за предаване на Съветския съюз в собственост на германското имущество в
България.
На л. 358-373 от делото са представени и Протокол и списък на имуществата,
предадени на Република България, които са били бивша собственост на С.С.С.Р. и в
первод на български език (л.423 – 436), видно от който процесният имот е предаден на
българската държава във връзка с подписано споразумение през 1949 г.
По делото е представен Акт за завземане недвижим имот за държавен, бивша
собственост на С.С.С.Р. – **** Хелер с № 5230/2456, съставен на 9.07.1952 г., на
основание Спогодба между С.С.С.Р. и България от 01.01.1949 г., по отношение на
следните имоти: 1) Магазин с клозет с обща площ 41,42 кв.м. в партера при съседи: ул.
„Лавеле“, вход и стълбище и от север ****, заедно с избено помещение с площ 9,40
кв.м. с вход от магазина при съседи: коридор – зимник на ****, ул. „Лавеле“ и зимник
на *** заедно с 73/1000 ид.ч. от общите части, съгласно чл. 3 от ЗЕС и 2) Магазин с
клозет с обща площ 27,9 кв.м. в партера на сградата ( л. 7 и л. 83).
За процесния имот след това е съставен Акт за частна държавна собственост №
03411/16.06.2023 г., с посочено придобивно основание чл.68 ЗДС, вр. чл. 146 и чл. 147
от ППЗДС (л. 84-85).
Представен е и Акт за завземане недвижим имот за държавен, бивша
собственост на С.С.С.Р. – Г. Андреев *** с № 3667/2459, съставен на 20.10.1949 г., на
основание ЗОЕГПНС по преписка № 99/1948 г., по отношение на имот, представляващ
кантора – стая в надпартерния етаж – мецанина с площ от 16,62 кв.м., с 2% ид.ч. от
цялото място, находящо се в гр. София, на ул. ****, при съседи: ул. „Лавеле“, ***а,
вестибюл и наследнците на М. **** (л. 8). В акта е отразено като лице, използващо
имота – Адвокатски колектив № 19. Този имот, видно от приложения на л. 499 от
делото протокол, на 10.10.1949 г. е бил предаден на наемател – Адвокатски колектив №
4
19.
Видно от приложената л. 385 Заповед от 25.08.1992 г. на кмета на гр. София, са
отписани от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти Акт №
2458/1949 г. имоти, находящи се в гр. София, ул. ****, собствени на наследниците на
****, а именно Магазин със склад с площ 49,34 кв.м., магазин с площ 71,91 кв.м., стая
в мецанина с площ 12,15 кв.м. и стая в мецанина с площ 16,62 кв.м.
На л. 9 от делото е представена схема на процесия имот № 15-69384-23.01.2023
г. на СГКК – гр. София, съгласно която същият представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****.4.10, с адрес: гр. София, ул. ****, ет. 2, в сграда с
идентификатор ****.4, а сграда разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ по документи 16 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ****.4.11 и ****.4.9;
Под обекта: ****.4.16 и Над обекта: ****.4.1.
Видно от приложения по делото протокол за делба от дата 16.10.1939 г.
процесния недвижим имот е бил поставен в дял на **** Хелер, а по мъж **** (л. 10-
11).
По делото е представен Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот, придобит по наследство, сключен през 1994 г., по силата на който наследниците
на *** и Ксения Тончева са извършили делба на имотите, находящи се в сграда на ул.
***.
За електроснабдяването на процесния имот е бил сключен Договор №
21003532207/11.09.2015 г. и споразумение № **********/11.09.2015 г. между ищцата
А. Д. В. и „Чез Електро България“ АД, под кл. № 210035302207, като фактурите от
този момент за потребена ел. енергия в процесния имот са издавани на ищеца А. Д. В.
и същата ги е заплащала, видно от приложените разписки.
Ищцата А. Д. В е заплащала и вноските за общите части в сградата, в която се
намира процесния имот, съответно за м. януари – февруари 2016 м. септември –
декември 2016 г., както и сума за поставяне на долна външна врата.
Представени са документи (фактури, КСС, приемо-предавателни протокори и
касови бонове) във връзка с извършени СМР през 2023 г. от ищцата А. В..
В периода 2012 – 2015 г. вноски за общите части е правил К Й..
Преди това договор за доставка на ел. енергия да процесния имот е бил сключен
между К Н Й. и „Национална електрическа компания“ АД от дата 17.02.1998 г. (л. 22).
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № РВЕ24-
УГ01-2052/11.03.2024 г., издадено от Столична община – район Възраждане (л. 163), К
Н Й. е починал на 15.08.2015 г. и е оставил за наследници ищците Д. К. Й. – син и С.
К. Н. – дъщеря.
К Й. е декларирал процесия имот като собствен с Декларация по чл. 14 ЗМДТ с
подадена декларация от дата 07.10.1998 г. и данъците са заплащани редовно в периода
от 1998 г. до 2015 г. от същото лице, видно от приложеното л. 165 от делото
удостоверение и декларация с вх. № 56383/07.10.1998 г. (л.166 -168), а след неговата
смърт такава декларация е подала ищцата и негов наследник С. К. Н. на дата
09.09.2015 г. (л. 169-171) и същата е заплащала данъците за имота заедно с Д. Н.
Представен констативен протокол от 27.08.2015 г., видно от който на посочената
дата в процесния имот е демонтира електромер и са отразени показанията му.
На 24.08.2015 г. договор за електроснабдяване на процесния имот е сключен с
ищеца С. К. Н., и издадени фактури на нейно име от 31.08.2015 г. и 11.09.2015 г.
5
На 28.03.2016 г. ищцата С. К. Н. е подала молба до областния управител на
София за допускането й до процесния имот, който по нейни данни се ползва от А. В..
Видно от приложеното по делото Удостоверение с изх. № 1576/09.2015 г.,
издадено от Софийски адвокатски съвет (л. 16) и Удостоверение с изх. №
407/25.02.2020 г., издадено от Софийски адвокатски съвет (л.19) ищецът А. Д. В. е
вписана в регистъра на адвокатите, воден от Софийски адвокатски съвет на 23.05.2001
г. и към настоящият момент без прекъсване продължава да упражнява адвокатска
професия на адрес: гр. София, ул. ****, като адресът за кореспонденция не е променян
от датата на вписване в регистър. Същевременно на л. 526 от делото е прието като
доказателство друго удостоверение, издадено от Софийски адвокатски съвет с изх. №
261/05.02.2025 г., в което е посочено, че ищцата А. Д. В. с личен № **** е вписана на
23.05.2001 г. в САК с адрес на кантората: гр. София, ул. *****, а м. декември 2004 г. е
заявен адрес на кантората:, ул. ****. Приложена и справка от вписванията в
Адвокатски регистър, от които не са видни промени в адреса на управление (158-160).
По делото е представено копие на стажантска книжка на ищцата А. В. (л. 152 –
157)
По делото на л. 24- е приет препис от ДВ бр. 120, 31.05.1946 г., официален
раздел, в който е обнародван Указ за утвърждаване на Закон за предаване на Съветския
съюз в собственост германското имущество в България.
Видно от приложеното на л. 25 от делото удостоверение, К Н Й.е бил член на
Девети адвокатски колектив и това си качество е бил настанен в кантора, находяща се
в гр. София, ул. **** на дата 01.07.1986 г.
Представен е по делото констативен протокол от дата 03.06.2010 г., изготвен от
служители в Областната администрация на област София (л. 87), в който е отразено,
че кантори, находящи се в гр. София, ул. ****, надпартерен етаж (мецанин), за които е
съставен АДС № 03411 от 16.06.2003 г. са свободни и не се ползват.
Със Заповед № РД-15-101/17.06.2008 г., издадена от областния управител на
област София е постановено изземване на процесния имот от К Н Й. (лист 88-89),
която заповед е отменена с Решение № 5/02.02.2009 г. по адм.дело № 4617/2008 г. по
описа на Административен съд – София град
Представени са нотариални актове и решения за възстановяване на собственост
върху земеделски земи, които не касаят процесния имот.
От приложеното по делото копие от инвентарна книга на Областна
администрация на област София е видно, че имотът е вписан в инвентарна книга за
периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. и същият е заприхден като актив на
държавата.
Видно от заявление от 05.08.2013 г. трето на спора лице – св. Румяна Раданова
Пенкова – Узунова е предала на представител на областния управител на гр. София
ключ от фоайето, осигуряващо достъп до държавните кантори.
По делото са представени и покани за ОС на етажните собственици в сградата
на ул. ****, които са изпращани до Областния управител на София (през 2014 г., 2015
г. и 2019 г.).
На 29.12.1995 г. К Н Й. е подал молба до Кмета на община „Възраждане“, с
която моли общината за сключване на договор за наем на процесния имот – кантора на
ул. ****.
Видно от приложените удостоверения за постоянени настоящ адрес, К Й. е с
регистриран постоянен и настоящ адрес на адрес: ул. *** от дата 03.04.2024 г.
На л. 414-480 са приети по делото Закон за предаване на Съветския съюз
6
Германско имущество в България, Указ за утвърждаването му и Наредба закон за
изменение и допълнение на Закона за надзора върху имущества на поданици на
неприятелски държави и физически и юридически лица, живущи или със седалище в
неприятелски държави
Столична община при извършена ревизия е издала ревизионен акт на Областна
администрация – София за неплатени данък и такса смет за имоти, нохадящи се ул.
****, сред които е пет кантори, за периода от 2011 – 2015 г.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.
Г. К. Й., се установява, че процесната стая (кантора) е с размери ширина 3,42 м. и
дължина – 3,73 м. или площ 12,7566 м2, която е установена след фактическо
измерване. По архитектурни планове съседи са вестибюл, наследници на М. ****
/***/, ул. „Лавеле“ и Курт Хелер. Видно от заключението процесният имот, посетен и
огледан от вещото лице е идентичен с описания в Съдебно-спогодителен протокол от
16.10.1939 г. имот, фигуриращ под № 4, като собственост на Ксения Тончева. Вещото
лице е установило, че процесният имот е идентичен с стая, описана под № 4 с площ
12,75 м2, описана в Акт за завземане на недвижим имот № 5230/2456. Вещото лице е
установило, че Акт за завземане на недвижим имот 3676/2459 и Акт за държавна
собственост 03411/16.06.2003 г. не се отнасят до процесния имот, а касаят имот,
собственост на *** с площ от 16,62 м2. Според заключението схемата, издадена от
СГКК за имот с идентификатор ****.4.10 отговаря на описаната в спогодителния
протокол стая с площ от 16,75 м2 и като граници и като местоположение. Вещото лице
е установило, че процесната кантора отговаря на изискванията за самостоятелен обект.
При посещение на имота вещото лице е установило, че входната врата на сградата има
поставени звънци и надписи – табела с име „адв. В.“, а на входната врата на
апартамента, в който е разположена процесната кантора има монтирана желязна врата
(решетка).
От заключението по приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза,
изготвена от инж. Г. К. Й., което съдът възприема като обективно, компетентно и
професионално изготвено, се установява, че процесният имот е идентичен с имот,
посочен в графа забележки на Акт за държавна собственост № 03411/16.06.2023 г., а
именно кантора с 12,9 кв.м., със съседи: изток – ул. „Лавеле“, от юг – стая на Ксения
Халер, запад – вестибюл и север – стая на ***. Според заключението посочените
граници на имота в първа страница на Акт за държавна собственост №
03411/16.06.2023 г. са: кантора с площ 16,62 м2 с бивш собственик Г. Андреев *** и
граници: вестибюл, имот бивша собственост на ****, ул. Лавеле, имот, бивша
собственост на **** Хелер., а границите на трета страница на същия АДС в графа
забележки са: „на кантора – 12,9 кв.м.: изток – ул. „Лавеле“, юг – стая на **** Халер,
запад – вестибюл, север – стая на ***. Вещото лице установява идентичност между
описаните имоти, като границите им напълно съвпадат, а разлика е констатирана в
посочената площ.
От заключението на приетата Съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице инж. Д. М., което съдът възприема изцяло като професионално,
компетентно и обосновано, се установява, че на надпартерния етаж на адрес: *** са
разположени пет кантори, като съгласно измерванията е установено, че процесния
имот е с размери 3,44/3,73 м. и сплощ 12,83 кв.м. Към деня на огледа помещението е с
граници: от изток – ул. „Лавеле“, от юг – помещение, означено в арх. проект с № 3, от
запад – вестибюл и от север – помещение, означено в арх. проект с № 5. Съседното от
север помещение е с размери 3,50/4,70 м. и с площ 16,45 кв.м и е при граници: от
изток – ул. „Лавеле“, от юг – процесната кантора и вестибюл, от запад – помещение,
означено в арх.проект с № 6 и от север – калкан към съседната сграда. Съседното от
7
юг помещение на процесната кантора е с размери 3,74/4,77 м. и с площ 17,84 кв.м. и
при граници: от изток – ул. „Лавеле“, от юг – помещение, означено в арх.проект с № 2,
от запад – стълбищна клетка и от север – процесната кантора и вестибюл. Според
заключението актуваните с АЧДС № 03411/2003 г. кантори съответстват на тези,
разположени в лявата страна на първия надпартерен етаж от сградата, като по
отношение на една от канторите с площ от 16,62 кв.м. се установява, че в АЧДС №
03411/2003 г. е с грешно посочени съседи, която кантора според Съдебен протокол от
16.10.1939 г. е била бивша собственост на ****. Описаната на лист втори от АЧДС №
03411/2003 г., в т. 13 „Забележки“, кантора с площ от 12,9 кв.м. с граници: изток – ул.
„Лавеле“, юг – стая на *** запад – вестибюл и север – стая на ***, напълно съвпада по
граници на кантората, описана на лист първи от акта и има данни за същата да е
съставен АДС № 2456/09.07.1952 г.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите ****, ***, Йонка Х., ****, ***, Л. П. и ****.
От показанията на св. Бочева се установява, че ищцата А. от 2001 г. практикува
адвокатската си професия в кантора, находяща се в гр. София, ул. ****, която се
намира в сграда на първия етаж, вляво от стълбите и на който етаж се помещават пет
кантори с общ санитарен възел и вестибюл. Две от помещенията се използват като
действащи кантори от А., другата от **** а една от стаите се използва като архив.
Другите помещения не се използват и не са заключени и са в окаяно състояние. През
2001 г. кантората ползвал адв. К Й., а след това там започнала практиката си А. и
заедно са работили там. През 2010 г. К Й. подал заявление за придобиване на
собствеността върху тази кантора, гледало се някакво дело, което той спечелил.
Офисът бил ползван и поддържан с подобренията вътре – сменена дограма, врата и
подови настилки. Никой не бил предявявал претенции. Външната врата имала
решетки, а ключът от нея се намирал в председателя на етажната собственост и
ползвателите на двете кантори. Свидетелката посочва, че знае за разговори, че К Й.
искал да практикува, като прокурор в Тетевен, а А. да си продължава в кантората и по
този повод представил на А. документите за собственост на кантората.
От показанията на св. Д се установява, че през 2014 г. баща му **** закупил
галерия, която се намира в гр. София, на ул. ****, непосредствено до която има две
кантори, които в последствие също били закупени от свидетеля и баща му. Бащата и
брата на свидетеля живеят на този адрес, където отглеждали домашен любимец, за
който полага грижи и свидетеля и редовно се събирали там на вечеря. Кантората, за
която се води делото преди години била ползвана от незрящо лице. Знае, че канторите
били държавни, защото баща му търсил достъп до тях за да смени прозорец и за да се
изчистят боклуците от канторите. Поставен бил прозорец на първата кантора от
дясната страна след решетката и почистили три помещения – едното от дясната страна
и две от лявата страна. През последната година би сменена вратата, осигуряваща
достъп до канторите, като преди това имало само решетка, а сега имало врата, от която
не се вижда коридора. Свидетелят не е виждал други лица освен незрящия човек.
От показанията на св. Йонка Х. се установява, че същата познава К Й. от 1980 г.
и са бивши съпрузи, като от брака си имали едно дете – ищецът Д.. К Й. останал да
живее и работи в гр. София, а свидетелката с детето заживели в гр. Червен бряг, като
на делото за развода през 1987 г. К споменал, че има кантора. Понеже на него му
трябвало Софийско жителство се оженил повторно, от който брак имал дете – ищцата
С.. През 1989 г. свидетелката работела в Министерство на отбраната и когато
посещавала управлението в гр. София, посещавала и К Й. в кантората му на ул. ****,
на първия етаж, от дясната страна. К Й. след това направил санитарен възел в друго
помещение. В стаята имало две бюро, на едното от които работил К, на другото
8
стажанти. През 1991 – 1992 г. К направил подово отопление, върху които имало
зелено-черни плочки и сменил старата врата с тапицирана. Около 1996 – 1998 г. К
напуснал втората си съпруга и почти е пребивавал в кантората на едно диванче. К не е
споделя да има проблеми с кантората. Децата му разбрали, че е декларирал кантората
след неговата смърт. А. В. също била сътрудник в тази кантора през 2002 г., а след това
научила, че са заживели заедно. *** също бил стажант при К Й.. Стажантите пишели
под диктовката на К Й., който бил незрящ и носели документи в институции.
От показанията на св. **** се установява, че същият познава К Й., който бил
съпруг на сестра му. След като завършил К образованието си през 1986 г. бил
разпределен в гр. София и започнал да работи в кантора на ул. ****. След 1990 г.
свидетелят посещавал тази кантора веднъж – два пъти в седмицата. В началото
кантората изглеждала в окаяно състояние – дървен под, халтава врата. К Й. поставил
решетка, и свързал вода в тоалетната. В кантората имало диван и К понякога оставал
да нощува там. Свидетелят му помогнал и за изграждането на подово отопление.
Свидетелят го карал два пъти в седмицата до дома му в кв. Овча купел, а след развода
със съпругата му, карал К в новата му квартира в кв. Борово.
От показанията на св. *** се установява, че познава А. В. от 2000 г., а Д. и С. от
около две години след това, познава и К Й., който е бил патрон на свидетеля.
Свидетелят дошъл в кантората на ул. **** в края на 2000 г., когато започнал да учи
право и да работи като стажант и вече 25 години е в тази кантора. От тогава в
кантората работили адв. К Й. и адв. А. В. и само те имали ключ, а след 2-3 години
дали ключ и на свидетеля. Свидетелят му помагал, когато трябвало да се чете дело или
да се ходи в институция, а когато трябвало да се напише жалба К се обръщал към адв.
В. за помощ. През 2001 г. К бил тежко болен и свидетелят почти не идвал в кантората,
само понякога по молба на адв. В.. През 2010 г. се направил го-голям основен ремонт
на кантората – смяна на дограма, врати, плочки, и ремонт на тоалетната. Разходите за
ремонтите се делели на три и с **** Таксите за етажната собственост заплащали Й. и
В. на домоуправителката Ж. Освен кантората на Й. и В. има още три помещения,
които са необитаеми. Адвокат Й. живеел на квартира под наем с адв. В..
От показанията на св. П. се установява, че същата се познава с К Й. от 1990 г., а
А. В. от края на1991 г. – били юристи и често се събирали в Търговски дом. Кантората
на К Й. се намира на ул. ****, на първия етаж – втората врата от дясно. В. работи в
същата кантора от 2001 г. През 2010 г. Й. и В. направили първият голям ремонт, като
сменили дограма, вратата, ново дюшеме и измазали стените. Разходите за ремонтите
се покривали от Й. и В.. Вторият ремонт се извършил през 2022 г., като В. сменила
всички врати, подът на общото помещение, стените били измазани и кантората била
обзаведена с нови мебели. К бил настанен в тази кантора от Адвокатки колектив 9 през
1986 г. и оттогава я ползва, а В. и до сега ползва кантората. Не знае някой да е имал
претенции върху имота. К споделил на свидетелката, че кантората е на държавата, но в
нейно лице не е осъществявано никога владение. Кантората се отоплява с климатик, а
подовото отопление не работи отдавна.
От показанията на св. ****, се установява, че същият от 2014 притежава кантора
на адрес: гр. София, ул. ****, от дясната страна на мецанина. От лявата страна има
една кантора, която представлява фоайе с няколко помещения, като една от канторите
била обитавана от незрящ адвокат, който починал преди около 5 години. През
годините били правени няколко сериозни ремонта, единият от които преди 5-6 години,
като за ремонтите са търсили Областната управа, като собственик, но без никаква
реакция. Свидетелят знаел от съседи, че тази кантора била собственост на Областната
управа и даден на незрящия адвокат под наем. От съседи разбрал, че има адвокатска
кантора.
9
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаването на предявения положителен установителен иск за правото на
собственост върху процесния недвижим имот в тежест на ищцата А. Д. В. е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е завладяла процесния имот и датата,
на която твърди, както и че в продължение на 10 години от тази дата е владяла имота:
постоянно - т. е., изразявала е трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато –
т. е., не е изоставяла владението и същото не е било отнемано от трето лице; спокойно
и явно – т.е., владението не е установено или поддържано по насилствен или по скрит
начин; несъмнено – т.е., фактическата власт е била демонстрирана и противопоставяна
на собственика на вещта, както и, че процесният имот е имал собственик различен от
държавата.
В тежест на ответника по този иск е да докаже правоизключващите си
възражения, а именно – че имотът е държавна собственост на посоченото в отговора
основание, или че ищцата е била държател, или че владението е било смущавано,
респ. - евентуалното възражение, че е придобил имота по давност – при съобразяване
на горепосочените предпоставки.
За уважаването на предявените положителни устоновителни искове за правото
на собственост върху процесния недвижим имот в тежест на ищците Д. К. Й. и С. К.
Й.а, е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са придобили
процесния имот на соченото основание, а именно въз основа на наследствено
правоприемство от наследодателя им К Й., а от друга страна наследодателят им е
завладял и упражнявал владение върху процесния имот и датата, на която твърди,
както и че в продължение на 10 години от тази дата е владял имота: постоянно - т. е.,
изразявал е трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато – т. е., не е изоставял
владението и същото не е било отнемано от трето лице; спокойно и явно – т.е.,
владението не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин;
несъмнено – т.е., фактическата власт е била демонстрирана и противопоставяна на
собственика на вещта, както и, че процесният имот е имал собственик различен от
държавата.
В тежест на ответника Държавата е да докаже правоизключващите си
възражения, а именно – че имотът е държавна собственост на посоченото в отговора
основание, или че наследодателят на ищците е била държател, или че владението е
било смущавано, респ. - евентуалното възражение, че е придобил имота по давност
при съобразяване на горепосочените предпоставки.
В тежест на ответника А. В. е да докаже правоизключващите си възражения, а
именно - че тя е упражнявала владение в продължение на 10 години и повече, датата
на която същото е установено, както и времето на упражняване, както и, че ищците по
този иск никога не са имали претенции по отношение на този имот
Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който
включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото
господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно
съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които
постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на
собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща
изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на
фактическото господство върху имота да е продължило.
В конкретния случай и доколкото ответникът – Държавата противопоставя
насрещни собственически права върху процесния недвижим имот, за да е налице
възможност ищецът А. Д. В., респективно наследодателя на ищците Д. К. Й. и С. К.
10
Й.а, да придобият същия на оригинерно основание, по делото следва да бъде оборено
конститутивното и легитимиращо действие на представените актове държавна
собственост. Това следва от съществувалата до 1996 г. забрана да се придобива по
давност имоти държавна и общинска собственост, която впоследствие е преодоляна с
разпоредбата на чл. 86 ЗС (в редакцията й от 1996 г.), но неприложима поради
съществувалия доскоро мораториум върху приложението на новата разпоредба до
2022 г.
Актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на държавата, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността
на държавата следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното, като
държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за
държавна собственост. Горното е приложимо само в случаите, когато в акта за
държавна собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание,
по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от държавата.
Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като
основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост на държавата (в този смисъл
са постановените Решение № 67 от 16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о.
на ВКС, Решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 4029/2017 г., II г.о. и Решение № 67
от 16.07.2017 г. по гр.д. № 3533/2016 г., II г.о). Наред с изложеното и доколкото ищците
се позовават на оригинерно придобивно основание, респективно не притежават акт за
собственост, то в случая оборването на легитимиращото действие на акта за държавна
собственост е на оспорващите го страни, а именно ищците.
Предвид всичко изложено и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства може да се направи обоснован извод, че Държавата е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот, въз основа на сключената на
01.01.1949 г. спогодба между СССР е България. За да достигне до този извод съдът на
първо място съобрази, че според данните по делото процесната кантора е била
собственост на ****, като същата се е легитимирала като изключителен собственик въз
основа на Протокол за съдебна делба от дата 19.10.1939 г., въз основа на който са
поделени притежаваните в съсобственост имущества, находящи се в гр. София, ул.
****, заедно с ****. Именно в нейн дял попада процесният недвижим имот,
представляващ сега самостоятелен обект с идентификатор *** с площ 12,75 кв.м.,
посочен под № 4 в спогодбата и описан, като стая в мецанина с плространстно 12,56
кв.м и съседи: ул.“Лавеле“, Ксения Тончева, вестибюл и ***. С приемането на Закон за
предаване на Съветския съюз в собственост на германско имущество в България,
собствените на **** имоти, подробно описани в разделителния протокол, са
преминали в собственост на С.С.С.Р. и за предаването им свидетелства приложения по
делото Акт за предаване в собственост на управлението на Съветските имущества в
България на недвижими имущества от 14.01.1947 г. (л. 78 от делото).
С подписването на процесната Спогодба от 1949 г. между България и СССР
всички отнети по силата на Закона за предаване на Съветския съюз в собственост на
германско имущество в България, имоти на територията на България са станали
собственост на Българската държава. За предаването на имотите, предмет на
спогодбата, в това число и процесния, свидетелства приетите по делото като
доказателства Протокол за продажба на Народната Република България имоти,
бившите германски активи, минали в собственост на СССР и списък на имуществата,
които са предадени в собственост на държавата, сред които и процесния имот.
11
Именно въз основа на тази спогодба е издаден първият Акт за държавна
собственост № 5230/2456/09.07.1952 г. по отношение на процесния имот и в същия
изрично е посочено придобивното основание. Същевременно съдът съобрази, че с
неоспорените заключение на СТЕ (първоначална и трета СТЕ) беше доказано, че
именно процесният имот е предмет на посочения акт за държавна собственост, а след
това и на Акт за държавна собственост № 03411 от юни 2003 г.
Следва да се има предвид, че отнетата собственост на граждани, свързани с
Германската държава по силата на Закон за предаване на Съветския съюз в
собственост на германско имущество в България, никога не е била предмет на
възстановителните закони, и процесният имот никога не се е връщал в патримониума
на ****. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че отчуждаването на
притежаваните от *** имоти, находящи се на същия адрес е било на основание
ЗОЕГПНС (отм.), собствеността върху която е възстановявана на отчуждените
собственици по реда на ЗВСОНИ. Именно поради тази причина имотите на *** са
деактувани с приложената Заповед на Кмета на Столична община и неговите
наследници са извършили делба.
Предвид изложеното по-горе и за де извърши преценка за фактическият състав
на придобивната давност, съответно по иска на А. В., и по иска на ищците Д. Й. и С.
Й.а, досежно упражняваното владение от техния наследодател, следва да се вземе
предвид законодателната уредба в съответните периоди по отношение на
възможността да се придобива по давност държавен имот частна собственост.
По иска на А. Д. В. съдът намира следното:
Същата се позовава на установена фактическа власт върху процесния имот и
упражнявано владение от месец март 2001 г., към който момент, съгласно чл. 86 от ЗС
в редакцията към онзи момент, е било допустимо да се придобиват имоти частна
държавна собственост. Евентуално упражняваното от ищцата А. В. владение върху
процесния имот обаче и свързаната с него придобивна давност е спряла да тече на
31.05.2006 г. с оглед въведения мораториум с § 1 ДР ЗС, според който за срок от седем
месеца се спира да тече давността за придобиване на имоти държавна и общинска
частна собственост, като с последващите изменения на правната норма спирането
течението на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. Т.е. от твърдяната от
ищеца дата на завладяване на имота - март 2001 г. до въвеждането на мораториума е
изтекъл срок от 5 години, а след отпадането на мораториума до подаване на исковата
молба февруари 2023 г. са изтекли едва 2 месеца. Следователно ищцата А. В. не би
могла да придобие процесния имот по давност, тъй за периода, в който същата е имала
законова възможност да придобие по давност процесния имот, не е достатъчен за
придобиване правото на собственост на това оригинерно основание.
Дори да би могла да придобие по давност този имот, съдът намира, че по делото
не беше докато пълно и главно, че ищцата е упражнявала владение до смъртта на К Й.
през 2015 г. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се доказа ищцата да установила владение през март 2001 г. до 2015 г.,
както сочи същата в исковата молба. Тъкмо обратното, от показанията на всички
разпитани свидетели, се установи, че същата е била сътрудник на адв. К Й. и именно в
това качество се е настанила в процесната кантора, която сочи на държане, а не на
владение. Т.е. тя е допусната имота по волята на държател или владелец, което само по
себе си изключва владението. По делото беше доказано твърдяното от ищцата А. В. Д.
да е установено едва след смъртта на К Й. през 2015 г., като 10 – годишният давностен
срок до подаване на исковата молба не е изтекъл. Т.е. дори държавата да не беше
собственик на процесния имот, то ищцата А. В. не доказа да е упражнявала постоянно,
явно и несмущавано владение в период от 10 години.
12
По иска на Д. К. Й. и С. К. Й.а, съдът намира следното:
По делото беше доказано, че Д. К. Й. и С. К. Й.а са единствени наследници на К
Н Й., като всеки от тях притежана наследствен дял от ½.
На доказване подлежи обаче и придобивното основание на праводателя на
ищците, което в случая представлява постоянно, явно и несмущавано владение върху
процесния имот, упражнявано в периода 01.07.1986 г. до 15.08.2015 г.
На първо място следва да се отбележи, че в момента, в който ищците твърдят
техният наследодател да е осъществил фактическа власт върху процесната кантората,
държавните имоти (имотите, които са социалистическа собственост) не е било
допустимо да се придобиват по давност. Едва с изменението на чл. 86 ЗС - ДВ, бр. 31
от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г., според който вече не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост, е било възможно
придобиването по давност на имоти частна държавна собственост. Т.е. началния
момент на евентуалното давностно владение следва да бъде установено от 1.06.1996 г.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните в хода на делото
доказателства, както писмени, така и гласни, може да се обоснове извод, че до
07.10.1998г. наследодателят на ищците – К Й. е упражнявал държане, а не владение,
тъй като същият е упражнявал фактическа власт върху имота на облигационно
основание и същевременно не е имал намерение да свои вещта. В този смисъл по
делото не се спори, а и беше доказано, че процесната кантора е била предоставена от
Държавната за нуждите на 09 Адвокатски колектив, който от своя страна е настанил в
същата К Й., за да упражнява дейността си, като адвокат. Именно по това
облигационно правоотношение същият е заплащал наем и до 1998 г. липсват данни по
делото да е обърнал държането във владение. Тъкмо обратното, видно от
представената по делото на л. 100 от делото молба от дата 29.12.1995 г., подадена от К
Й. до Кмета на община „Възраждане“ същият, поради заличаването на Адвокатските
колективи, моли да му бъде разрешено ползването, респективнто да сключи договор за
наем на процесната кантора. Следователно към този момент К Й. е упражнявал
фактическа власт върху имота, като държател и с ясното съзнание, че имотът е чужд и
очевидно липсва у същия намерение за своене. И така до подаването от негова страна
на Декларация по чл. 14 ДОПК на дата 07.10.1998 г., в която същият да първи път
заявява процесния имот, като своя собственост и именно това е моментът, в който
същият обръща държането във владение. От посочената датата - 07.10.1998 г. до
обявяването на мораториума през 2006 г., десет годишния давностен срок не е изтекъл.
Съдът съобрази също така, че по делото действително беше установено, че К Й.
е поддържал кантората, извършвал е подобрения, но тези действия не водят
автоматично до извод за упражнявано владение, тъй като същият, като наемател е
имал задължението за поддържането на наетия имот. Същевременно не се събраха
доказателства, от които може да се направи извод, че К Й. е обърнал държането във
владение преди подаването на данъчната декларация, още по-малко пък са налице
данни да е манифестирал намерението си своене прямо действителния собственик –
държавата, преди издаването на заповедта за изземване през 2010 г.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че предявените искове, както от
А. Д. В., така и исковете на Д. К. Й. и С. К. Й.а, се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ответникът имат право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, за заплатени депозити за СТЕ в размер на 350 лв. и
13
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 540 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Доколкото обаче са предявени отделни искове от ищците,
всеки от тях следва да отговаря за сторените по повод на предявения от него иск
разноски. Ето защо отговорността за разноските за юрисконсултско възнаграждение
следва да се раздели по равно между ищците, а за платените депозити за СТЕ следва
да останат в тежест на ищцата А. Д. В..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, срещу ответника Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът А. Д. В. е
собственик на самостоятелен обект – кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на
сграда, с идентификатор ***, с площ от 12,75 кв.м., съгласно схема № 15-69384-
23.01.2023 г., с адрес: гр. София, ул. ****, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор **** на основание давностно владение.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 530 лв. – разноски в
производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците Д. К. Й., ЕГН **********, с адрес: **** и
С. К. Й.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу ответника Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че ищците са собственици, при равни квоти, на
самостоятелен обект – кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на сграда, с
идентификатор ***, с площ от 12,75 кв.м., съгласно схема № 15-69384-23.01.2023 г., с
адрес: гр. София, ул. ****, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор **** заедно с 12/1000 ид. части от общите части на сградата, на
основание наследствено правоприемство.
ОСЪЖДА Д. К. Й., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 180 лв. – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. К. Й.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 180 лв. – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15