№ 741
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501969 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 8259/14 г. по описа на СГС. С
решение 260 320/27.05.24 г. съдът е отхвърлил предявените от ищеца искове.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението.
Преди да изследва доводите, свързани с правилността на решението, въззивният
състав на основание чл. 269 ГПК дължи проверка за валидността и допустимостта на
решението в обжалваната му част. С оглед на това САС приема, че:
Искът е предявен от Г. С. К. на основание чл. 2, ал 1, т.3 ЗОДОВ за това, че с
решение 141 по нохд 54/11 г. ВКС ищецът бил признат за невиновен за извършване на
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.3, т.5 и 6, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на
10.11.05 г. е причинил в съучастие с други лица смъртта на А. Д. с прякор Ч.. За
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение ищецът
претендира присъждане на обезщетение в размер на 120 000 лв., а за имуществени
(заплатен адвокатски хонорар и лихви върху парична гаранция, наложена като мярка
за неотклонение) – 500 лв.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че за първи път на ищеца
било повдигнато обвинение на 25.04.06 г. за деяние по чл. 124, ал. 1, пр., 2, вр. чл. 129,
ал. 1 и 2, вр., чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
На 15.05.06 г. производството минало във втора фаза с внасяне на обвинителен
1
акт. Делото било прекратено с указание за повдигане на обвинения по чл. 116 НК.
На 29.06.06 г. е внесен нов обвинителен акт. В разпоредително заседание делото
е прекратено и върнато за изпълнение на вече дадените и неизпълнени указания.
През м. ноември 2006 г. спрямо ищеца било повдигнато обвинение по чл. 116
ал.1, т.2, пр. 3, т.5 и 6, пр. 2 и 3, вр., чл. 20, ал.2 НК. Наложена била ограничителна
мярка забрана за напускане на България. Образуваното нохд 0329/06 г. СВОС
приключил с присъда на 09.11.07 г. и ищецът бил осъден на 18 г. лишаване от свобода.
С решение 12/08 г. Военно-апелативният съд върнал делото за разглеждане в
нов състав поради констатация за незаконен съдебен състав, постановил присъдата.
СВОС дал нов номер 033/08 г. и с присъда от 02.10.08 г. признал ищеца за виновен по
поддържаното обвинение за квалифицирано убийство и го осъдил на 16 г. лишаване от
свобода. Петимата обвиняеми, като съизвършители, били осъдени да заплатят
солидарно на близките на загиналия сумата от 170 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
По жалба на подсъдимите било образувано пред Военния апелативния съд внохд
0140/08 г. С решение 91/05.08.09 г. съдът потвърдил присъдата на СВОС.
Пред ВКС е образувано по жалба на подсъдимите нохд 598/09 г. и решението на
апелативния ВС е отменено, а делото – върнато за пререшаване от друг състав.
В САВС е образувано производство под № 05/10 г., по което с решение 64/10 г.
на ищеца е наложено наказание 8 г. лишаване от свобода.
Решението е протестирано и с решение на ВКС 141/09.06.11 г. въззивното
решение е отменено и ищецът е оправдан.
Повдигнатото и поддържано обвинение накърнило личното и служебно
достойнство на ищеца. Той чувствал вина пред децата си, изпитвал страх от раздялата
с близките хора, която го грози при осъждане, тежко му било заради страданията на
членовете на семейството му. Производството било широко медийно огласено.
Разследването продължило твърде дълго от 25.04.06 г. до 09.06.11 г. За обезвреяда се
претендира обезщетение в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 09.06.11
г. Като имуществени вреди се заявява заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
и законната лихва върху сума от 300 лв. – внесена парична гаранция.
В производството пред СГС, образувано въз основа на исковата молба, предявеа
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в осз от 23.03.15 г. съдът спира
производството, поради образувано дело 168/15 г. във ВКС на база искане за
възобновяване на процеса (извънреден способ за проверка на присъдите и решенията
по наказателни дела).
Представени като доказателства по делото са следните актове на наказателния
съд по повод обвинението, постановени по време на спрялото гражданско
2
производство:
Решение 112/17.04.15 г. по к.д. 168/15 г. ВКС, с което съдът отменил решение
141/09.06.11 г. по н.д. 54/11 г. на ВКС и върнал делото за разглеждане от друг състав
на ВКС.
Решение 436/11.03.16 г. на ВКС, с което съдът се произнесъл по н.д. 1094/15 г. и
отменил решение 064/12.11.10 г. на Военно апелативния съд и върнал делото за
разглеждане от друг състав във фаза съдебно заседание.
Решение 4/06.07.18 г. по н.д. 026/16 г. на Военно-апелативният съд, с което била
изменена присъда 033/08 г. и е признат ищецът за виновен за престъпление по чл. 122,
ал. 1, а поради изтекла погасителна давност е прекратено наказателното преследване
по първоначалното обвинение по чл. 116 ал.1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3, вр. чл. 201, ал. 2
НК.
С решение от 05.03.21 г. по внд 1202/19 г., ВКС отменил решение 4/06.07.18 г. в
частта за престъпление по чл. 122 НК, приложил закона за давността и постановил, че
подсъдимият К., макар осъден, не се наказва.
С определение от 21.06.21 г. производството по гражданското дело,
образувано на основание ЗОДОВ, е възобновено.
В молба на ищеца от 06.12.21 г. се описва развитието на наказателния процес
през време на спрялото гражданско производство. Утвърден е нов период на
наказателна репресия. Наведен е довод, че в изпълнение на присъда, приведена в
изпълнение на 23.04.19 г., ищецът е търпял незаконно наказание лишаване от свобода
в продължение на 8 м. и 9 дни (ново фактическо твърдение). Описани са нови
неимуществени вреди, понесени от ищеца за нов период от време. Същите са
съизмерени с претендирано обезщетение в различен размер спрямо първоначално
заявения (претендират се 150 000 лв., ведно със законната лихва от 09.06.11 г.).
В осз от 06.12.21 г. е поискано изменение на иска предвид новия период на
осъществена наказателна репресия и настъпили допълнителни вреди за ищеца. С
определение 8259/10.01.22 г. (л. 934) съдът е допуснал изменение на иска, на
основание чл. 214 ГПК според молбата на ищеца, депозирана в осз от 06.12.21 г.
С решение по делото 260 320/27.05.24 г. съдът е отхвърлил предявените от
ищеца искове.
Постановеното решение е недопустимо. В нарушение на разпоредбата на чл.
214 ГПК СГС е допуснал изменение, засягащо едновременно фактическите твърдения
на ищеца и петитума на исковата молба, което по същество представлява предявяване
на нов иск. Наведени са доводи за нова продължителност на делото с извършени нови
процесуални действия, обосновали нови вреди за ищеца, вкл. изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. Претендира се и различно обезщетение в сравнение с
3
първоначално заявеното (искът е изменен по размер от 120 000 лв. на 150 000 лв.).
Ищецът е следвало след възобновяване на делото да поддържа претенцията си, а
за действията след възобновяване на наказателното дело – да предяви нов иск.
Съдът, от своя страна, е следвало да укаже на ищеца процесуалната
недопустимост на искането за изменение на иска и да не допуска същото.
Поради констатирано съществено процесуално нарушение, постановеното
решение е недопустимо и следва да се обезсили, а делото – да се върне за повторно
разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе в
зададените с исковата молба рамки или съобразно допустимо изменение на иска.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение 260 320/27.05.24 г., постановено по гр.д. 8259/14 г. по
описа на СГС.
Връща делото за повторно разглеждане от друг състав при съобразяване с
указанията, съдържащи се в обстоятелствената част от решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4