МОТИВИ
към Решение №2/08.01.2020 г., постановено по нчд №545/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора
Производството е по
чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е
образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Старозагорския окръжен
съд Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване
и изпълнение на Решение №30/OWiCC 539 117 048, постановено на 05.10.2018
г., влязло в сила на 12.01.2019 г. постановено от Главен кмет на град Дортмунд,
Република Германия, с което на българския гражданин М.Д.Р., роден на *** г., с
постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН**********, е наложена финансова санкция,
общо в размер на 98,50 евро.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява
становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради
наличие на законовите предпоставки за това.
Тъй
като в Удостоверението са посочени само трите имена на засегнатото лице, без
ЕГН, е направена справка за тези данни по Наредба №14/18.11.2009 г. за реда и
начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база
данни „Население”. Установено е, че засегнатото лице е българският гражданин М.Д.Р.,
роден на ***
г., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН**********.
Засегнатото
лице М.Д.Р., редовно призован, явява се лично пред съда и изразява становище за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция поради наличие на
законовите предпоставки за това.
Въз
основа на данните по делото и закона, съобразявайки се с изразените становища на
страните, съдът прие следното:
С
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
представено за признаване и изпълнение Решение №30/OWiCC 539 117 048 от
05.10.2018 г., влязло в сила на 12.01.2019 г., постановено от Главен кмет на град Дортмунд, Република
Германия, с което на българския гражданин М.Д.Р., роден на *** г., с
постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН**********, е наложена финансова санкция в размер на 70 евро, равностойността на
136.91 лева / сто тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ и
направени разходи по съдебно и административното производство в размер на 28,50
евро, равностойността на 55.74 лева / петдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/, общо 98,50 евро, равностойността на 192.65 лева/ сто деветдесет и
два лева и шестдесет и пет стотинки/ по
курса на БНБ към деня на издаване на Решението – 05.10.2018 г., затова че като
водач на лек автомобил марка БМВ, с регистрационен номер DU-478Н, движейки се в гр. Дортмунд по федерална
автоматистрала 45 при 9,35-ия километър по посока гр. Оберхаузен/Хановър,
засегнатото лице е превишило на 11.08.2018 г. в 12:41 часа максимално
допустимата скорост извън населени места с 25 км/ч, при допустима скорост 100
км/ч., като установената скорост (след приспадане на границата на толерантност)
е 125 км/ч. - административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 41
ал. 1, вр. с приложеие 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG),
11.3.4 от Федерален каталог за финансови санкции (Bkat) на Република Германия.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на
СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В
случая решението на несъдебния орган на германските власти има статута на
решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното в Старозагорски окръжен
съд удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в
приложения акт, чието признаване се
иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата държава за налагане
на финансова санкция и разходи за съдебното и административното производство по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от засегнатото
лице М.Д.Р., попада сред изброените в
чл.30, ал.2, т.7 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна
наказуемост.
Не е налице нито едно от основанията,
при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за
налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1
от ЗПИИРКОРНФС. Същото е в писмена форма, придружено е с превод на български
език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на съдържанието му
и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице М.Д.Р. за същото деяние в Република България или в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на финансова санкция.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не са налице
данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да
правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния,
които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти
на територията на Република България или са били извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния.
Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение, е за финансова санкция в размер на в размер на 70
евро, равностойността на 136.91 лева / сто тридесет и шест лева и деветдесет и
една стотинки/ и направени разходи по съдебно и административното производство
в размер на 28,50 евро, равностойността на 55.74 лева / петдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки/, общо 98,50 евро, равностойността на 192.65 лева/
сто деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на
Решението – 05.10.2018 г.
Същото е постановено срещу
пълнолетно, съгласно българското законодателство лице, което може да носи
наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието,
предмет на решението. Производството срещу М.Д.Р. е било писмено, като същият е
бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния
закон представител, за правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му.
По гореизложените съображения и на
основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС,
Старозагорският окръжен съд постанови решението си, с което призна Решение
№30/OWiCC 539 117 048 от 05.10.2018 г., влязло в сила на 12.01.2019 г.,
постановено от Главен кмет на град
Дортмунд, Република Германия, с което на българския гражданин М.Д.Р., роден на *** г., с
постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН********** е наложена финансова санкция в размер на 70 евро, равностойността на
136.91 лева / сто тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ и
направени разходи по съдебно и административното производство в размер на 28,50
евро, равностойността на 55.74 лева / петдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/, общо 98,50 евро, равностойността на 192.65 лева/ сто деветдесет и
два лева и шестдесет и пет стотинки/ по
курса на БНБ към деня на издаване на Решението – 05.10.2018 г., затова че като
водач на лек автомобил марка БМВ, с регистрационен номер DU-478Н, движейки се в гр. Дортмунд по федерална
автоматистрала 45 при 9,35-ия километър по посока гр. Оберхаузен/Хановър,
засегнатото лице е превишило на 11.08.2018 г. в 12:41 часа максимално
допустимата скорост извън населени места с 25 км/ч., при допустима скорост 100
км/ч., като установената скорост (след приспадане на границата на толерантност)
е 125 км/ч. - административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.41
ал.1, вр. с приложеие 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG),
11.3.4 от Федерален каталог за финансови санкции (Bkat) на Република Германия.
Имайки
предвид обстоятелството, че засегнатото лице е с трайно местоживеене на територията
на Република България, съдът приема с
оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, че признаване изпълнението на решението за налагане на
финансови санкции не изисква събиране на доказателства относно това притежава
ли засегнатото лице имущество и получава ли доходи.
В съдебния си акт съдът се произнесе
и относно въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
/изпълнение на признатото решение/, по
чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС /задължение за уведомяване за признаване
и приключване изпълнението на решението/ и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.