Решение по дело №682/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” – Варна срещу Решение № 123/23.01.2023г., постановено по НАХД № 3025/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2100210/30.03.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Ченсфилд 55“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800лв., на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ за нарушение на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ. В касационната жалба се поддържа становище, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия закон,по съображения изложени в жалбата; процесното НП е издадено в срок и е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН; АНО правилно е приложил материалния закон. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна районният съд е приел следното: служители на Дирекция ИТ – Варна извършили проверка на „Ченсфилд 55“ ЕООД по повод постъпил сигнал от Й. К., че при прекратяване на трудовия й договор не са й били изплатени трудови възнаграждения и е освободена от работа не от датата от която тя е поискала. При проверката било констатирано, че дружеството е издало Заповед за прекратяване на Трудов договор с К., на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно съгласие/, считано от 23.02.2023г., без да е налице постигнато взаимно съгласие между страните, изразено писмено за прекратяване на договора от тази дата. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.325 ал.1 т.1 от КТ. При предявяването на акта на упълномощено лице не били направени възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.325 ал.1 т.1 от КТ. На „Ченсфилд 55“ ЕООд била наложена “ Имуществена санкция” в размер на 1800лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е изложил мотиви, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал, че не е осъществен състава на нарушение по чл.325 ал.1 т.1 от КТ, като е изложил подробни мотиви за това. Посочил е, че липсата на съставомерни признаци и на относимите към тях факти ограничава правото на защита и е основание за отмяна на НП.

Така постановеното решение на ВРС е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Районният съд е изложил подробни мотиви. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – гр.Варна, намира, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, съобразно представения списък в размер на 576лв. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размера по чл.7 ал.2 т., вр. с чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. с начислен ДДС.

По изложените по-горе съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/23.01.2023г., постановено по НАХД № 3025/2022г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Ченсфилд 55“ ЕООД, Булстат ********* с.Кичево, обл.Варна, представлявано от С. П. С. сумата от 576лв./петстотин седемдесет и шест/, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ