РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Русе, 28.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 28 април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ
Г. и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 80 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.С.П.
***, подадена чрез процесуален представител, против решение № 260030/12.01.2021
г., постановено по АНД № 1977/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 20-18З/10.09.2020 г., издадено от
директора на ОД на МВР – Русе.
С наказателното постановление, за
нарушаване на въведената с т.1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ на
територията на страната и на основание чл.209а, ал.1 от същия закон, на С.П. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното
решение. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по
същество чрез отмяната на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира се и присъждане на
разноски по делото.
Ответникът по касация – ОД на МВР -
Русе, не изпраща процесуален представител и не изразява становище за
основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен
акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните доказателства
фактическата обстановка е правилно установена. При събирането и оценката им
въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения.
Установено е, че на 10.04.2020 г.,
около 22:05 часа, касаторът е посетил градинката на пл.“Д-р Мустаков“ в
гр.Русе.
Към този момент е действала заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в т.I.1 от която
било разпоредено да се преустановят посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
При извършена полицейска проверка в
градинката на пл.“Д-р Мустаков“ в гр.Русе, е установено, че касаторът се намира
на посоченото място, за което е съставен
акт за установено административно нарушение (АУАН) № 20-18З/10.04.2020 г. за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
След съставянето на АУАН, с т.IV от
заповед № РД-01-263 от 14.05.2020г. на министъра на здравеопазването, заповед №
РД 01-143 от 20.03.2020 г., изменена и допълнена със заповед № РД-01-153 от
25.03.2020 г., за чието нарушение бил съставен той, била изрично отменена.
Независимо от последвалата нейна отмяна, във основа на така съставения АУАН,
било издадено наказателно постановление № 20-18З/10.09.2020 г., с което на С.П.,
за нарушение на посочената разпоредба, било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
За да потвърди наказателното
постановление районният съд е приел, че наказаното лице е нарушило заповед № РД
01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което е
осъществило състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Решението на РРС, предмет на
касационната проверка, е постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
С определение № 8865/06.07.2020 г.,
постановено по адм.д. № 3873/2020 г. по описа на ВАС, VI о., оставено в сила с
определение № 15292/10.12.2020 г., постановено по адм.д. № 11567/2020 г. по
описа на ВАС, Петчленен състав – II колегия, са оставени без разглеждане
депозираните жалби от граждани срещу заповед № РД-01-143/20.03.2020г., доп. със
заповед №РД-01-167/30.03.2020г., доп. със заповед №РД-01-188/09.04.2020г., доп.
със заповед №РД-01-196/10.04.2020г., изм. със заповед №РД-01-239/26.04.2020г.,
изм. със заповед №РД-01-248/01.05.2020г., всички на министъра на
здравеопазването.
Причината за оставяне на жалбите
срещу този общ административен акт без разглеждане станала последващата му
изрична отмяна с т.IV от заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Тричленният и петчленният състав на ВАС приемат, че отмяната
на акта от административния орган, който го е издал, в хода на съдебното производство
по неговото оспорване, по същество е идентично с оттеглянето на
административния акт по смисъла на чл.156 от АПК и обуславя наличието на
недопустимост на производството предвид основанието на чл.159, т.3 от АПК. Възприето
е виждането, че оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта,
които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и
задължения. Счетено е, че тези волеизявления имат за резултат прекратяване
действието на първоначалния акт, като с оттеглянето на акта отпада и правният
интерес от неговото оспорване, тъй като искането на засегнатото лице за
отмяната му вече е удовлетворено.
Касационният състав счита, че са
налице предпоставките за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Тази правна норма регламентира, че
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Посочената норма е израз на основен принцип на наказателното (чл.2,
ал.2 от НК) и административнонаказателното право за приложение на
по-благоприятния за дееца закон.
Според чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в
редакцията, действаща към датата на деянието, който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Санкцията на нормата е относително
определена, а нейната диспозиция е от категорията на бланкетните като за
попълването й със съдържание и определяне на признаците на нарушението от
обективна страна се отпраща към акт на министъра на здравеопазването или
директор на РЗИ, с който следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични
мерки.
Тези актове на министъра на
здравеопазването, първоначално в съдебната практика на ВАС, а впоследствие и в
самия закон – чл.63, ал.11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива. Възможността
за определяне на конкретните състави на нарушенията със заповед, която няма характеристиките на
нормативен акт, както беше посочено, е изрично уредена в чл.2, ал.2 от ЗАНН. За
целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов
нормативен акт (указ) и визираното в нея административно наказание да е
определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл.209а,
ал.1 от ЗЗ.
Съставът на конкретното нарушение,
изразяващо се в нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед
на член на правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която
заповед съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване
на конкретното описано в нея поведение (посещения на паркове и градини).
Налице е и изискуемото от чл.2, ал.2
от ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон – чл.63, ал.1 от
ЗЗ, в приложимата редакция на текста към датата на издаване на административния
акт.
Бланкетните наказателноправни норми
могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за
тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение №
622/09.03.2004г. на ВКС по н.д.№ 476/2003г.
Посредством овластяването на
министъра на здравеопазването да определя видовете противоепидемични мерки и
препращането в диспозицията на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ към актовете, с
които той е определил такива мерки тяхното
неизпълнение или нарушение става част от обективния състав на административното
нарушение, съгласно принципа на законоустановеност на административното
нарушение – чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав приема, че след
като още на 14.05.2020 г., с т.IV от заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г. на
министъра на здравеопазването, заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е била отменена
и в последващите заповеди на същия орган не е възпроизведена обсъжданата
забрана за посещения на паркове и градски градини, то следва да се приеме, че
след посочената дата - 14.05.2020 г., описаното поведение занапред вече не е
съставлявало административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, доколкото липсва
акт, с който да бъде попълнена диспозицията на тази норма.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че в наказателноправната теория се приема, че измененията в правото
извън областта на наказателното право оказват влияние върху последното и
обуславят приложимостта на „по-благоприятния закон, когато се отнасят до
промяна на законния състав“. Това е така, тъй като диспозицията на правната
норма е бланкетна и промяната в текста, към който тя препраща, всъщност променя
самия административноваказателен закон. Премахва се противоправността на
деянието, поради което запазването на неговата наказуемост става „абсолютно
неприемливо“. Приема се също, че новият наказателен закон е по-благоприятен за
дееца, когато той стеснява законовия състав на определено престъпление
/адм.нарушение/, изключвайки извършеното деяние от неговия обсег /Долапчиев –
Наказателно право обща част, А.Гергинов – Коментар на НК обща част том I/.
От изложеното следва правният извод,
че са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказателното
постановление не е влязло в сила, по арг. от чл.64, б.“в“ от ЗАНН, налице е по-благоприятен
за касатора закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение, респ.
липсва установен от закона състав на административно нарушение, който да е
идентичен със състава на нарушение, за който касаторът е наказан.
Като е приел, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно районният съд е приложил неправилно
материалния закон и е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде
отменено като вместо това се постанови друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
Касаторът е претендирал присъждането
на разноски по делото, в размер на 300лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. По делото не са представени доказателства за договорено
адвокатско възнаграждение, както и за неговото плащане. В приложения на л.22 от
АНД № 1977/2020г. на РРС договор за правна защита и съдействие липсва
договорено възнаграждение, като по делото липсват и доказателства за неговото
плащане.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260030/12.01.2021 г.,
постановено по АНД № 1977/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 20-18З/10.09.2020 г., издадено от
директора на ОД на МВР – Русе като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 20-18З/10.09.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе,
с което на С.С.П., с ЕГН **********,***, за нарушение на въведената с т.I.1 от
заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на
територията на страната противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ и на основание
чл.209а, ал.1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: