РЕШЕНИЕ
№ ................../09.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Стойчо Попов ВГД № 11552 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 75844 от 26.03.2019 г. постановено по
гр.д. № 45788/2018 г. на СРС, 33 състав (допусната поправка по реда на чл. 247
от ГПК с Решение № 194334/09.09.2020 г.), e признато за
установено по кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че К.И.К. не дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 977,74
лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 1 597,60 лв.; и сумата от 55,97 лв. за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 57,06 лв.
С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от страните
съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съобразно уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ответника – „Т.с.“ ЕООД.
Решението е обжалвано
в срок за ответника „Т.С.“ ЕАД, в частта, в която исковете срещу ответника са
били уважени, с оплаквания за неправилност на решението като постановено при
нарушение на материалния и на процесуалния закон. По-конкретно въззивникът
сочи, че неправилно е посочено, че ищцата не дължи на ответника посочените
суми. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, отразени в
мотивната част на решението, че ищцата е потребител на топлинна енергия за
процесния период и за описания топлоснабден имот, че е налице облигационно
правоотношение между ищцата и ответника. Акцентира се, че по делото е
установено потребеното количество енергия за исковия период и нейните
стойности. С оглед на изложеното счита, че диспозитивът на атакувания съдебен
акт се намира в отношение на противоречие с приетото за установено в мотивите
на решението. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К.И.К.,
с който се изразява становище за неоснователност на същата по съображения,
подробно изложени в отговора. В тази връзка въззиваемата моли жалбата да бъде
отхвърлена изцяло. Претендират се разноски.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка на въззивния съд е очертан от оплакванията с
въззивната жалба на ответника и той се отнася до наличието/ липсата на
съответствие между приетото за установено в мотивите на обжалваното решение и
диспозитива на същото.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми.
Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото
доказателства, за качеството потребител на топлинна енергия (ТЕ) на ищцата
като собственик
на топлоснабдено жилище, за наличието на облигационна връзка между ищцата и ответника
по доставка на ТЕ по договор при Общи условия, обвързващи ги, и за размера и
цената на реално доставената и отчетена ТЕ за жилището й, установен от приетите
по делото писмени доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебно-техническа
експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), също и за възлагане
извършването на дяловото разпределение на третото лице-помагач на ответника, и липса
на доказателства за некачествено изпълнение, е уважил частично исковете за недължимост
на цената на ТЕ, цената на услугата за дялово разпределение и обезщетението за
забава. Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя и
на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря.
По оплакванията в жалбата и твърдението за несъответствие между приетото за
установено в мотивите на обжалваното решение и диспозитива на същото, настоящият
въззивен състав намира за необходимо да добави следното:
Оплакванията на въззивника са неоснователни по следните съображения. В
мотивите си СРС е приел, че правопораждащите вземането на ответника факти са се
осъществили. Иначе казано, вземането на ответника е установено по своето
основание. По тези въпроси във въззивното производство не се спори. Полемика се
поражда единствено касателно размера на дължимото, като за ответника остава
неясно защо след като е установил вземането си по основание, СРС е постановил,
че ищецът не му дължи описаните суми. В тази връзка от заключението на назначената
по делото ССЕ се установява, че за въведения с исковата молба процесен период
(от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.) ищецът дължи на ответника сумата от 596,87
лв. – главница за доставена топлинна енергия, и 22,99 лв. – главница за дялово
разпределение, или общо 619,86 лв., и сумата от 1,09 лв. за периода от
01.07.2017 г. до 13.06.2018 г., представляваща обезщетение за забава върху
главниците. Иначе казано, за тези суми исковата претенция на ищеца по
отрицателния установителен иск е неоснователна, той ги дължи. При това
положение като извадим от общо претендирания за недължим размер на главниците
от 1597,60 лв. дължимите съгласно заключението на ССЕ суми от 619,86 лв.
получаваме, че недължимият размер на главниците за ТЕ и дялово разпределение
възлиза на 977,74 лв., респективно от общо претендирания за недължим размер на
обезщетението за забава от 57,06 лв. извадим дължимите 1,09 лв. получаваме, че
недължимият размер на обезщетението за забава възлиза на 55,97 лв.
До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд в своите мотиви,
като диспозитивът на обжалваното решение е постановен изцяло в съответствие с
мотивната част на същото.
Изложеното сочи, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски във въззивното производство
има единствено въззиваемият ищец. Последният доказва извършването на разноски в
размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна не е
релевирала възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК,
тъй като цената на исковете е под 5000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75844
от 26.03.2019 г., постановено по ГД № 45788 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, 1 ГО, 33 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** Б да заплати на К.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 2, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща заплатено от
страната адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на „Т.с.“ ЕООД – трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.