Решение по дело №1747/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1523
Дата: 16 декември 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501747
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……../……….12.2019 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. СЪБЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН ИВАНОВ    

                                                                        ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1747 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

           І. Въззивна жалба от община Варна, представлявана от кмета на общината, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1797/25.04.2019 год., постановено по гр. дело № 13941/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които:

           1) е отхвърлен за разликата над 553, 20 лева до 1566, 80 лева (т. е, отхвърлен е за сумата от 1013, 60 лева), представляваща дължима за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, предявения от въззивника община Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 4 640, 39 лева, представляваща дължима и неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане; 

          2) е отхвърлен за разликата над 30, 37 лева до 231, 98 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 201, 61 лева), представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год., считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., предявения от въззивника община Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. ***, 86 лева, представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. – за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., за които суми в полза на община Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от община Варна части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е изводът на съда, че претенцията в частта за заплащане на сумата от 1013, 60 лева, представляваща дължима за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, както и претенцията по чл. 86 ЗЗД  в частта за сумата от 201, 61 лева, представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год., считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането до 28.09.2016 год. са погасени по давност. Не е съобразена нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 01.11.2016 год. и с подаването му, предвид установената в чл. 422, ал. 1 ГПК фикция, се прекъсва и погасителната давност, а не както е прието от първоинстанционния съд – с подаването на исковата молба на дата 13.09.2018 год. Поради това и съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, по давност са погасени вземанията за главници и лихви за периода май 2009 год. до 31.10.2013 год., а вземанията на общината за главници и лихви за забава за периода периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. не са погасени по давност.

           Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от община Варна части и за постановяване на друго, с което исковете и́ против Й.М.П. *** да бъдат уважени в посочените по – горе размери, съответно, с оглед изхода от въззивното обжалване да бъдат преизчислени и разноските, вкл. и за заповедното производство. Претендират се и разноските за настоящото производство.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Й.М.П. *** чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е е неоснователна. Излага, че исковете са изцяло неоснователни – за периода май – декември са погасени по давност, а за времето след 01.01.2010 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – поради прекратяване на наемните правоотношения между страните.

          ІІ. Насрещна въззивна жалба, подадена от Й.М.П. *** срещу горното решение, в частите, с които: 1) е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 553, 20 лева, представляваща сбор от неплатени главници, представляващи месечно дължими цена за разполагане и цена за сметоизвозване за преместваем обект, разположен върху земя, общинска собственост, с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, за периода 01.09.2015 год. до 31.08.2016 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане; 2) е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 30, 37 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка една от дължими за периода 01.09.2015 год. до 31.08.2016 год. главници, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., за които суми в полза на община Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните от ответника по исковете части, е недопустимо, евентуално – неправилно. Твърди се, че в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение се претендират суми, съставляващи дължима месечна цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваен обект за периода 01.05.2009 год. – 31.08.2016 год., като в приложения към заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК също са описани суми за задължение за ползване на общинска земя – позиция № 145А, зона 4, съгласно разрешение за поставяне на преместваен обект № 58/19.02.2009 год. – т. е., основанието на заявените със заявлението за издаването на цзаповед за изпълнение претенции е сключен между страните неформален договор за наем. С петитума на исковата молба се иска установяване на наличието на претендираните със заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК вземания, представляващи неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на описания преместваем обект. В заявлението за издаването на заповед за изпълнение не са описани обстоятелства, респ. не са наведени твърдения, които да бъдат подведени под нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като едва в обстотялествената част на подадената искова молба, с която са предявени исковете по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, са наведени твърдения, че договорът за наем е прекратен (с изтичане на действието на разрештелното за разполагане на преместваем обект върру общинска земя), общината се е противопоставила на ползването на земята от страна на ответника П. и същият е продължил да ползва общинската земя (съответно да държи преместваемия обект) и след прекратяването на договора за наем. Счита, че с исковата молба е въведено правно основание за дължимост на претендираните от общината към П. суми, което е различно от наведеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Навежда, че съдът е уважил исковата претенция на основание, което не е въведено от ищеца в заповедното производство и не е било предмет на петитума на исковата молба, с което е постановил процесуално недопустимо решение.

            В евентуалност са наведени оплаквания и доводи за неправилност на решението в обжалваните от ответника по исковете части. Твърдят се и допуснати процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест – районният съд не е указал на страната, че в нейна тежест е да установи достоверността на датата на договора за продажба на преместваемия обект, сключен на 05.05.2009 год. и без да и́ предостави възможност да ангажира доказателства е приел, че договорът няма достоверна дата и не е зачел последиците му. 

           Отправено е искане за обезсилване на решението, а в евентуалност – за отмяната му в обжалваните от ответника Й.П. части. Претендират се и сторените разноски.

           В писмен отговор община Варна оспорва подадената насрещна въззивна жалба, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните от ответника по исковете части – за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части.

          В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата и оспорва жалбата на насрещната страна.

           Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на община Варна срещу ответника за установяване на дължимостта на сумата от 4 640, 39 лева, представляваща дължима и неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на гореописания преместваем обект за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане, е отхвърлен за разликата над 1566, 80 лева до претендираните 4640, 39 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 3073, 59 лева), съставляваща дължима и неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на гореописания преместваем обект за периода 01.05.2009 год. до 31.10.2013 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане, както и в частта му, с която искът на община Варна срещу ответника за установяване на дължимостта на сумата от 1891, 86 лева, представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. – за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., е отхвърлен за разликата над 231, 98 лева до претендираните 1891, 86 лева (т. е., отвърлен е за сумата от 1659, 88 лева), съставляваща сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год., за периода 01.05.2009 год. до 31.10.2013 год., не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

            При служебната проверка на решението в обжалваните от страните части настоящият състав констатира, че първоинстанционтото решение е процесуално недопустимо, като съображенията за това са следните:

          Със заявление с вх. № 57110/01.11.2016 год. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК заявителят община Варна е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ (извлечение от сметка за дължми суми) и постановяване на незабавното и́ изпълнение (издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение) срещу Й.М.П. *** за сумата от 4640, 39 лева представляваща неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на на преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане, както и за сумата от 1891, 86 лева, представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. – за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., по което заявление е образувано ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна

           Въз основа на заявлението, с разпореждане № 43860/03.11.2016 год. на РС-Варна по ч. гр. дело № 13426/2016 год. е разпоредено да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по смисъла чл. 410 ГПК“ за посочените в заявлението суми. Липсва произнасяне по искането на заявителя за постановяване на незабавното и́ изпълнение (т. е., по искането за издаване на изпълнителен лист). Въз основа на разпореждането е издадена Заповед № 6591/03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 4640, 39 лева – главница, представляваща неплатена месечна цена аз разполагане и цена за сметоизвозване за ползване на преместваем обект № 145А, зона 4-та, с площ от 14, 78 кв. м., за периода май 2009 год. до септември 2016 год. включително; 1891, 86 лева – законна лихва от 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., както и за разноските за заповедното производство.

          Заповедта за изпълнение е връчена на ответника Й.П..  Същият е подал в срок възражение срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК (съгласно действалата към онзи момент редакция на чл. 415 ГПК) заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си срещу длъжника.

           По предявените по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК искове за установяване на вземанията на заявителя, за които вземания в негова полза е издадена и заповедта за изпълнение, е образувано гр. дело № 450/2017 год. на РС-Варна.

          С определение № 7683/27.07.2017 год. производството по гр. дело № 450/2017 год. на РС-Варна е прекратено, поради недопустимост на исковете по съображения, че в заповедта за изпълнение била допусната очевидна фактическа грешка – вместо чл. 417 ГПК, в заповедта е вписано че е по чл. 410 ГПК.

           Определението за прекратяване на производството е влязло в сила на дата 11.08.2017 год.

           С молба от 18.04.2018 год. община Варна е поискала поправяне на очевидна фактическа грешка в Заповед № 6591/03.11.2016 год.                  

          С разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в разпореждането № 43860/03.11.2016 год. на РС-Варна по ч. гр. дело № 13426/2016 год. като е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и е постановил и незабавното и́ изпълнение по чл. 418 ГПК.

          След връчването на поправената заповед за изпълнение длъжникът отново е възразил и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил отново искове за установяване на вземанията си, по които е образувано гр. дело № 13941/2018 год. на РС-Варна и е постановено решение по съществото на исковете, обжалвано и от двете страни в посочените по- горе части.

          При тези данни настоящият състав намира, че решението в обжалваните от страните части е недопустимо.

           Съществуването на вземанията на общината срещу ответника за процесните суми, за които суми в полза на общината е била издадена заповед за изпълнение, са били предмет на установяване по гр. дело  № 450/2017 год. на РС-Варна. Производството по това дело е прекратено с влязло в сила определение след констатация за недопустимост на предявените искове. Въпросът дали правилно е било прекратено производството по гр. дело № 450/2017 год. на РС-Варна не може да бъде обсъждан в настоящото производство, а съдът е длъжен да зачете последиците на влязлото в сила прекратително определение.

           С прекратяването на производството по установителните искове за вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение (която заповед е следвало да се обезсили от исковия съд, постановил прекратителното определение – по арг. от чл. 415, ал. 2 ГПК, в  редакцията на нормата към 27.07.2017 год.) възможността за повторното им предявяване по реда на чл. 422 ГПК е преклудирана.

         В обобщение решението в обжалваните части е недопустимо, същото следва да се обезсили и производството по исковете в посочените части – да се прекрати.

           В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила и е извън обхвата на въззивната проверка, вкл. и относно процесуалната му допустимост – чл. 269, изр. първо, предл. второ ГПК.

           При този изход от делото разноски на община Варна не се присъждат.

            С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на ответника Й.М.П. *** следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 26, 90 лева – заплатена държавна такса за въззивната му жалба.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

          

           ОБЕЗСИЛВА Решение № 1797/25.04.2019 год., постановено по гр. дело № 13941/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които:

           1) е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 553, 20 лева, представляваща сбор от неплатени главници, представляващи месечно дължими цена за разполагане и цена за сметоизвозване за преместваем обект, разположен върху земя, общинска собственост, с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, за периода 01.09.2015 год. до 31.08.2016 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане;

            2) е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 30, 37 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка една от дължими за периода 01.09.2015 год. до 31.08.2016 год. главници, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., за които суми в полза на община Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.

           3) е отхвърлен за разликата над 553, 20 лева до 1566, 80 лева (т. е, отхвърлен е за сумата от 1013, 60 лева), представляваща дължима за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, предявения от въззивника община Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 4 640, 39 лева, представляваща дължима и неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане; 

          4) е отхвърлен за разликата над 30, 37 лева до 231, 98 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 201, 61 лева), представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год., считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., предявения от въззивника община Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. ***, 86 лева, представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. – за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., за които суми в полза на община Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.;

           ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 1747/2019 год. по описа на ОС-Варна и по гр. дело № 13941/2018 год. по описа на РС-Варна, в посочените по – горе части; 

           ОСЪЖДА община Варна, представлявана от кмета на общината да заплати на Й.М.П. ЕГН ********** ***, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 305, вх. 6, ет. 6, ап. 111, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 26, 90 лева – заплатена държавна такса за въззивната му жалба.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.  

 

 

 

                2.