Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../……….12.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 1747 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от община Варна, представлявана от кмета на общината,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1797/25.04.2019 год.,
постановено по гр. дело № 13941/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които:
1) е отхвърлен за разликата над
553, 20 лева до 1566, 80 лева (т. е, отхвърлен е за сумата от 1013, 60
лева), представляваща дължима за периода
01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. цена за разполагане и за сметоизвозване
на преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м.,
представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на
преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр.
Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, предявения от въззивника община
Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. ***
сумата от 4 640, 39 лева, представляваща дължима и неплатена цена за
разполагане и за сметоизвозване на преместваем обект, разположен върху общинска
земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от
одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56,
ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон за
периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на
заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане;
2) е отхвърлен за разликата над
30, 37 лева до 231, 98 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 201, 61 лева),
представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва
върху всяка от главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015
год., считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец,
за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., предявения от въззивника община
Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. ***,
86 лева, представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната
лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо
число на съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. –
за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., за които суми в полза на община
Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на
РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от община
Варна части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е изводът на съда, че
претенцията в частта за заплащане на сумата от 1013, 60 лева, представляваща
дължима за периода 01.11.2013 год. до
31.08.2015 год. цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем
обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ
позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми
обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл.
Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, както и претенцията по чл. 86 ЗЗД в частта за сумата от 201, 61 лева, представляващи
сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от
главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год., считано от
падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи
плащането до 28.09.2016 год. са погасени по давност. Не е съобразена нормата на
чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. В случая заявлението е подадено на 01.11.2016 год. и с подаването
му, предвид установената в чл. 422, ал. 1 ГПК фикция, се прекъсва и
погасителната давност, а не както е прието от първоинстанционния съд – с
подаването на исковата молба на дата 13.09.2018 год. Поради това и съобразно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, по давност са погасени вземанията за главници и лихви за
периода май 2009 год. до 31.10.2013 год., а вземанията на общината за главници
и лихви за забава за периода периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. не са
погасени по давност.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от община Варна
части и за постановяване на друго, с което исковете и́ против Й.М.П. ***
да бъдат уважени в посочените по – горе размери, съответно, с оглед изхода от
въззивното обжалване да бъдат преизчислени и разноските, вкл. и за заповедното
производство. Претендират се и разноските за настоящото производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна Й.М.П. *** чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е е
неоснователна. Излага, че исковете са изцяло неоснователни – за периода май –
декември са погасени по давност, а за времето след 01.01.2010 год. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – поради
прекратяване на наемните правоотношения между страните.
ІІ. Насрещна въззивна жалба, подадена от Й.М.П. *** срещу горното
решение, в частите, с които: 1) е прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът Й.М.П. *** сумата от 553, 20 лева, представляваща сбор от
неплатени главници, представляващи месечно дължими цена за разполагане и цена
за сметоизвозване за преместваем обект, разположен върху земя, общинска
собственост, с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та
от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл.
56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти микрорайон,
за периода 01.09.2015 год. до 31.08.2016 год., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на
заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане; 2) е
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. ***
сумата от 30, 37 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер
на законната лихва върху всяка една от дължими за периода 01.09.2015 год. до
31.08.2016 год. главници, считано от падежа на всяко задължение – първо число
на съответния месец, за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., за които
суми в полза на община Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната
поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч.
гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните от
ответника по исковете части, е недопустимо, евентуално – неправилно. Твърди се,
че в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение се претендират
суми, съставляващи дължима месечна цена за разполагане и за сметоизвозване на
преместваен обект за периода 01.05.2009 год. – 31.08.2016 год., като в
приложения към заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК също са описани суми
за задължение за ползване на общинска земя – позиция № 145А, зона 4, съгласно
разрешение за поставяне на преместваен обект № 58/19.02.2009 год. – т. е.,
основанието на заявените със заявлението за издаването на цзаповед за
изпълнение претенции е сключен между страните неформален договор за наем. С
петитума на исковата молба се иска установяване на наличието на претендираните
със заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК вземания, представляващи неплатена цена за
разполагане и за сметоизвозване на описания преместваем обект. В заявлението за
издаването на заповед за изпълнение не са описани обстоятелства, респ. не са
наведени твърдения, които да бъдат подведени под нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
като едва в обстотялествената част на подадената искова молба, с която са
предявени исковете по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, са наведени твърдения,
че договорът за наем е прекратен (с изтичане на действието на разрештелното за
разполагане на преместваем обект върру общинска земя), общината се е
противопоставила на ползването на земята от страна на ответника П. и същият е
продължил да ползва общинската земя (съответно да държи преместваемия обект) и
след прекратяването на договора за наем. Счита, че с исковата молба е въведено
правно основание за дължимост на претендираните от общината към П. суми, което
е различно от наведеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Навежда, че съдът е уважил исковата претенция на основание, което не е въведено
от ищеца в заповедното производство и не е било предмет на петитума на исковата
молба, с което е постановил процесуално недопустимо решение.
В евентуалност са наведени оплаквания и доводи за неправилност на
решението в обжалваните от ответника по исковете части. Твърдят се и допуснати
процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест – районният
съд не е указал на страната, че в нейна тежест е да установи достоверността на
датата на договора за продажба на преместваемия обект, сключен на 05.05.2009
год. и без да и́ предостави възможност да ангажира доказателства е приел,
че договорът няма достоверна дата и не е зачел последиците му.
Отправено е искане за обезсилване на решението, а в евентуалност – за
отмяната му в обжалваните от ответника Й.П. части. Претендират се и сторените
разноски.
В писмен отговор община Варна оспорва подадената насрещна въззивна
жалба, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните
от ответника по исковете части – за правилно и настоява да бъде потвърдено в
тези части.
В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата и оспорва жалбата на
насрещната страна.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на община Варна срещу
ответника за установяване на дължимостта на сумата от 4 640, 39 лева,
представляваща дължима и неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на
гореописания преместваем обект за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума,
считано от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното
и́ изплащане, е отхвърлен за
разликата над 1566, 80 лева до претендираните 4640, 39 лева (т. е., е
отхвърлен за сумата от 3073, 59 лева), съставляваща дължима и неплатена цена за
разполагане и за сметоизвозване на гореописания преместваем обект за периода 01.05.2009 год. до 31.10.2013 год., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́
изплащане, както и в частта му, с която искът на община Варна срещу ответника
за установяване на дължимостта на сумата от 1891, 86 лева, представляващи сбора
на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от
главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния
месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. – за периода 01.05.2009
год. до 28.09.2016 год., е отхвърлен за разликата над 231, 98 лева до
претендираните 1891, 86 лева (т. е., отвърлен е за сумата от 1659, 88 лева),
съставляваща сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху
всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо число на
съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год., за периода 01.05.2009 год. до 31.10.2013 год., не
е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната
проверка.
При служебната проверка на
решението в обжалваните от страните части настоящият състав констатира, че
първоинстанционтото решение е процесуално недопустимо, като съображенията за
това са следните:
Със заявление с вх. № 57110/01.11.2016 год. за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК заявителят община Варна е поискал издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ (извлечение от сметка за дължми суми) и постановяване на
незабавното и́ изпълнение (издаване на изпълнителен лист въз основа на
заповедта за изпълнение) срещу Й.М.П. *** за сумата от 4640, 39 лева представляваща
неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на на преместваем обект,
разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция №
145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за
търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик,
ІІІ-ти микрорайон за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́
изплащане, както и за сумата от 1891, 86 лева, представляващи сбора на
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците,
считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за
който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. – за периода 01.05.2009 год. до
28.09.2016 год., по което заявление е образувано ч. гр. дело № 13426/2016 год.
на РС-Варна
Въз основа на заявлението, с разпореждане № 43860/03.11.2016 год. на
РС-Варна по ч. гр. дело № 13426/2016 год. е разпоредено да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по смисъла чл. 410 ГПК“ за посочените
в заявлението суми. Липсва произнасяне по искането на заявителя за
постановяване на незабавното и́ изпълнение (т. е., по искането за издаване
на изпълнителен лист). Въз основа на разпореждането е издадена Заповед № 6591/03.11.2016
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 4640,
39 лева – главница, представляваща неплатена месечна цена аз разполагане и цена
за сметоизвозване за ползване на преместваем обект № 145А, зона 4-та, с площ от
14, 78 кв. м., за периода май 2009 год. до септември 2016 год. включително;
1891, 86 лева – законна лихва от 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., както и за
разноските за заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника Й.П.. Същият е подал в срок възражение срещу
заповедта в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК (съгласно действалата към онзи момент редакция на чл. 415 ГПК) заявителят е
предявил искове за установяване на вземанията си срещу длъжника.
По предявените по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК искове за
установяване на вземанията на заявителя, за които вземания в негова полза е
издадена и заповедта за изпълнение, е образувано гр. дело № 450/2017 год. на
РС-Варна.
С определение № 7683/27.07.2017 год. производството по гр. дело №
450/2017 год. на РС-Варна е прекратено, поради недопустимост на исковете по
съображения, че в заповедта за изпълнение била допусната очевидна фактическа
грешка – вместо чл. 417 ГПК, в заповедта е вписано че е по чл. 410 ГПК.
Определението за прекратяване на производството е влязло в сила на дата
11.08.2017 год.
С молба от 18.04.2018 год. община Варна е поискала поправяне на очевидна
фактическа грешка в Заповед № 6591/03.11.2016 год.
С разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год.
на РС-Варна съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, допусната
в разпореждането № 43860/03.11.2016 год. на РС-Варна по ч. гр. дело №
13426/2016 год. като е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и е постановил и
незабавното и́ изпълнение по чл. 418 ГПК.
След връчването на поправената заповед за изпълнение длъжникът отново е
възразил и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил отново искове за
установяване на вземанията си, по които е образувано гр. дело № 13941/2018 год.
на РС-Варна и е постановено решение по съществото на исковете, обжалвано и от
двете страни в посочените по- горе части.
При тези данни настоящият състав намира, че решението в обжалваните от
страните части е недопустимо.
Съществуването на вземанията на общината срещу ответника за процесните
суми, за които суми в полза на общината е била издадена заповед за изпълнение,
са били предмет на установяване по гр. дело
№ 450/2017 год. на РС-Варна. Производството по това дело е прекратено с
влязло в сила определение след констатация за недопустимост на предявените
искове. Въпросът дали правилно е било прекратено производството по гр. дело №
450/2017 год. на РС-Варна не може да бъде обсъждан в настоящото производство, а
съдът е длъжен да зачете последиците на влязлото в сила прекратително
определение.
С прекратяването на производството по установителните искове за
вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение (която заповед е
следвало да се обезсили от исковия съд, постановил прекратителното определение
– по арг. от чл. 415, ал. 2 ГПК, в редакцията
на нормата към 27.07.2017 год.) възможността за повторното им предявяване по
реда на чл. 422 ГПК е преклудирана.
В обобщение решението в обжалваните части е недопустимо, същото следва
да се обезсили и производството по исковете в посочените части – да се
прекрати.
В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила и е извън
обхвата на въззивната проверка, вкл. и относно процесуалната му допустимост –
чл. 269, изр. първо, предл. второ ГПК.
При този изход от делото
разноски на община Варна не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на ответника Й.М.П. *** следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 26, 90 лева – заплатена държавна такса за
въззивната му жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 1797/25.04.2019 год., постановено по гр. дело № 13941/2018 год. по описа на
РС-Варна, в частите, с които:
1) е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 553, 20 лева, представляваща сбор
от неплатени главници, представляващи месечно дължими цена за разполагане и
цена за сметоизвозване за преместваем обект, разположен върху земя, общинска
собственост, с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та
от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл.
56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти
микрорайон, за периода 01.09.2015 год. до 31.08.2016 год., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване
на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́ изплащане;
2) е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П.
*** сумата от 30, 37 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в
размер на законната лихва върху всяка една от дължими за периода 01.09.2015
год. до 31.08.2016 год. главници, считано от падежа на всяко задължение – първо
число на съответния месец, за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., за
които суми в полза на община Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната
поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч.
гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.
3) е отхвърлен за разликата над 553,
20 лева до 1566, 80 лева (т. е,
отхвърлен е за сумата от 1013, 60 лева), представляваща дължима за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015
год. цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем обект, разположен
върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона
4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, ІІІ-ти
микрорайон, предявения от въззивника община Варна срещу Й.М.П. *** по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 4 640, 39 лева,
представляваща дължима и неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване на
преместваем обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м.,
представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми
обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл.
Варненчик, ІІІ-ти микрорайон за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума,
считано от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното
и́ изплащане;
4) е отхвърлен за разликата над
30, 37 лева до 231, 98 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 201, 61 лева),
представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва
върху всяка от главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015
год., считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец,
за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., предявения от въззивника община
Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. ***,
86 лева, представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната
лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко задължение – първо
число на съответния месец, за който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. –
за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., за които суми в полза на община
Варна е издадена заповед № 6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на
РС-Варна.;
ПРЕКРАТЯВА производството по
въззивно гр. дело № 1747/2019 год. по описа на ОС-Варна и по гр. дело №
13941/2018 год. по описа на РС-Варна, в
посочените по – горе части;
ОСЪЖДА община Варна,
представлявана от кмета на общината да заплати на Й.М.П. ЕГН ********** ***, ж.
к. Вл. Варненчик, бл. 305, вх. 6, ет. 6, ап. 111, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 26, 90 лева – заплатена държавна такса за въззивната му жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.