№ 691
гр. Перник, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100199 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. М.М., срещу АН. АН. Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
3240.24 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ се в *****, от които
главница в размер на 2841.18 лева за периода от 01.12.2017 г. до 31.10.2021 г.
вкл, и 399.06 лева – обезщетение за забава за периода от 09.02.2018 г. до
24.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 5947/2021 г. на РС
Перник – 29.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/,
които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването
на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“
1
услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона
срок.
В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на
формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано
количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била
създадена отделна партида – абонатен № 1070939 в счетоводните регистри на
доставчика с титуляр – ответницата. Обръща се внимание, че последната е
изпълнила и задължението си след смъртта на нейния наследодател да
промени титуляра на партидата като представи удостоверение за наследници
– в тази връзка е подала молба заявление за промяна на партида с вх. №
1936/27.09.2018 г. Освен това страните са сключили и договор №
1936/27.09.2021 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано
отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/
съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В
сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от
него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са извлечения от сметка, Общи условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД
гр. Перник, констативен протокол от 24.11.2021 г., заявление за промяна на
партида от 27.09.2018 г., приемо предавателен протокол и договор №
1936/27.09.2021 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води.
В хода на производството по делото са представи фактури, извлечения
от централен и местен ежедневник, както и удостоверение за наследници.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез процесуалния му представител адв. В., е постъпил писмен
отговор, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
В тази връзка на първо място се твърди, че ответницата няма качеството
потребител на ВиК услуги, доколкото през процесния период не е нито
собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди се, че ответницата не
е титуляр на посочената от ищеца партида. Оспорва се обстоятелството, че до
имота реално са доставяни ВиК услуги в процесния период и тяхната
стойност. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си
да доставя ВиК услуги. Оспорват се общите условия на дружеството, както и
възникването въз основа на тях на облигационно отношение между страните
по делото. Твърди се, че общите условия не са надлежно оповестени. Оспорва
се представеното извлечение от сметка, доколкото потреблението не било
отчитано редовно и липсвали фактури. От гл.т. правилно изчисляване на
сумите същите не се оспорват, в която връзка се възразява срещу
назначаването на експертиза. Прави се изрично възражение, че
претендираните вземания са погасени по давност. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г. ищецът, редовно
призован, изпраща адв. М., която изразява становище за уважаване на
2
исковете.
Ответницата, редовно призована – не се явява лично, представлява се от
адв. Цонев. Последният изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2263/03.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 5947/2021 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото са представени извлечение от в-к. „Съперник“ от 21.08.2014 г.
и извлечение от в-к „Новинар“ от 21.08.2014 г. от които е видно, че общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК“ ООД гр. Перник са
публикувани в един централен и в един местен ежедневник.
По делото са представени заявление от АН. АН. Г. за промяна на партида
от 12.09.2018 г. и договор № 1936/27.09.2018 г. за доставка на вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води с приложение № 1 към него, от
които се установява, че ответницата е сключила с ищцовото дружество
договор за предоставяне на ВиК услуги за следния имот – находящ се в ****.
Съгласно заявлението за промяна на партида ответницата е поискала
партидата, която до тогава е била на името на Л.А.Д. да бъде прехвърлена на
нейно име. В тази връзка е приложено и удостоверение за наследници на Л.Д.,
от което е видно, че същата е починала на 05.11.2016 г. и е оставила за
наследници три деца: ответницата АН. АН. Г., Г.А.Г. и К.А.Г.. От ищеца е
ангажиран и приемо предавателен протокол от 20.09.2018 г. за монтаж на нов
водомер. Протоколът е подписан от ответницата А.Г. в качеството й на
клиент, като подписът й не е оспорен.
На следващо място по делото е представен и втори протокол –
констативен протокол от 24.11.2021 г. за проверка на измервателен уред на
място. Този протокол отново е подписан от ответницата в качеството й на
клиент.
От представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за
процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне на
ВиК услуги – главница в размер на 2841.18 лева за периода от 01.12.2017 г. до
31.10.2021 г. вкл и 399.06 лева – обезщетение за забава за периода от
09.02.2018 г. до 24.11.2021 г., като същите не са заплатени.
По делото са представени карнетни картони за абонатен № 1070939, като
са налице подписи в поле „клиент” само за част от отразените показания.
Видно е обаче, че отчитане е извършвано редовно, а потребителят е с имена
АН. АН. Г.. На последно място по делото са представени и фактури за
процесния период, от които се установява, че такива са изготвяни редовно за
клиент АН. АН. Г., а преди промяната на партидата за Л.А.Д.. Във фактурите
са отразени имената на инкасатора, показателите на уреда и сумите за всеки
3
отчетен период.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на
ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 2263/03.12.2021 г. по ч.гр.д. № 5947/2021 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като
същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да
установи, че между него и ответницата е била налице облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си
за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност в
процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия. Новите потребители приемат общите условия
със сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи. В това отношение,
облигационната връзка между водоснабдителното дружество и потребителя в
настоящия случай е възникнала по силата на сключения помежду им договор,
от който момент е възниквало и качеството потребител.
Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като съгласно
тази разпоредба потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно
титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на жилище и
нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
В настоящия случай от представените по делото документи /извлечение
от в-к. „Съперник“ от 21.08.2014 г., извлечение от в-к „Новинар“ от
4
21.08.2014 г., заявление от АН. АН. Г. за промяна на партида от 12.09.2018 г.
и договор № 1936/27.09.2018 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води с приложение № 1 към него/ се установява, че ответницата
е потребител на ВиК услуги за процесния имот – в **** – след датата
12.09.2018 г. Липсват данни, а и конкретни твърдения за извършвани сделки с
имота или въобще за промени във вещноправния му статут след посочената
дата. Освен това ответницата е депозирала лично и молба за смяна на партида
за заплащане на ВиК услуги за процесния имот. Посочената молба съставлява
предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Такъв
договор е действително сключен и представен по делото – договор за
доставка на вода № 1936/27.09.2018 г. Поради това с факта на откриване на
партидата и извършването на доставка на ВиК услуги ищцовото дружество е
изпълнило своите задължения по договора за доставка на ВиК услуги.
Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между
страните по делото е възникнала много в исковия период /в частта, която не е
погасена по давност/ и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата
да е прекратявана. Напротив предвид обстоятелството, че ответницата е
подписала като клиент и констативен протокол от 24.11.2021 г., то следва
извод, че същата продължава да е потребител на ВиК услуги за имота до края
на процесния период.
По тези съображения и съдът приема, че в процесния период /който не е
погасен по давност/ между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги до имот – находящ
се в **** – по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, като
ответницата следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.
В тази връзка възраженията на ответницата следва да се приемат за
неоснователни, доколкото оспорването на ангажираните от дружеството
документи – договор, заявление и протоколи, е бланкетно като липсва
оспорване на подписа на потребителя.
Само за пълнота следва да се отбележи и че действително предишният
титуляр на партидата за имота – лицето Л.А.Д. има още две деца –
наследници, извън ответницата. Последната обаче е сключила договор за
доставка на вода № 1936/27.09.2018 г. като единствен потребител за целия
имот, като не е упоменала наличието на други наследници на имота. Поради
това и в отношенията с ищцовото дружество ответницата е единствен
потребител за ВиК услуги за имота и като такава отговоря за задълженията за
заплащане на тези услуги изцяло / в съответствие с горните изводи е и
трайната съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. №
850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС/.
Доколкото стойността на ВиК услугите за процесния период се
установява от документа „извлечение от сметка“ и липсва оспорване на
сумите, то съдът достигна до извода, че ищецът правилно е изчислил
стойността на доставените ВиК услуги за имота. В този смисъл и същата е
както следва: главница в размер на 2841.18 лева за периода от 01.12.2017 г. до
31.10.2021 г. вкл, и 399.06 лева – обезщетение за забава за периода от
5
09.02.2018 г. до 24.11.2021 г.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо претендираните вземания.
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за
процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5947/2021 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 29.11.2021 г. и предвид релевантните правила в общите условия
на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК
услуги /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е частично
основателно. В тази връзка като погасени по давност следва да се приемат
сумите за главница за периода от 01.12.2017 г. до 20.08.2018 г. – при последна
фактура от 14.09.2018 г., по която ответникът е изпаднал в забава след
14.10.2018 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия
ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата.
Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия месец
става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване на
фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от
начислените за процесния имот обезщетения за забава, погасени по давност
са обезщетения за забава, начислени за периода от 09.02.2018 г. до 24.11.2021
г. вкл – върху съответната им погасена по давност главница.
В тази връзка по давност е погасена сумата от 407.12 лева – главница за
периода от 01.12.2017 г. до 20.08.2018 г. вкл. и сумата от 130.28 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.02.2018 г. до 24.11.2021 г. вкл. /върху
съответните главници/, за които суми исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани до сумата от: 2434.06 лева – главница за
периода от 22.01.2019 г. до 31.10.2021 г. вкл. съответно до сумата от 268.78
лева – обезщетение за забава за периода от 11.04.2019 г. до 24.11.2021 г. вкл. –
върху съответните главници, до който размер исковите претенции са
основателни и следва да бъдат уважени, като за разликата до пълния
претендиран размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
6
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 5947/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство заявителят претендира разноски в размер на общо
114.80 лева, от които 64.80 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 95.76
лева.
Ответницата длъжник не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 199/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 464.81 лева, от които 64.81 лева държавна такса и 400 лева –
адвокатско възнаграждение. Видно от представените по делото платежни
документи и договор за правна защита и съдействие претендираните разноски
са действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената
част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от
387.72 лева.
Ответницата претендира разноски за адвокат от 350 лева, които видно
от договор за правна защита и съдействие са действително извършени. С
оглед отхвърлената част на исковите претенции от тези разноски на
ответницата се дължат 58.05 лева.
Разноските по делото за адвокат на никоя от страните не са прекомерни
предвид чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и интереса по делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АН. АН. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: ****, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец,
№ 11, сумата от общо: 2702.84 лева, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ се в
****, от които главница в размер на 2434.06 лева за периода от 22.01.2019 г.
до 31.10.2021 г. вкл, и 268.78 лева –обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 11.04.2019 г. до 24.11.2021 г. вкл. върху съответната
главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2021 г.
до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5947/2021
7
г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
537.40 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от
3240.24 лева, от които 407.12 лева – разликата до пълния претендиран размер
на главницата от 2841.18 лева, относим към периода от 01.12.2017 г. до
20.08.2018 г. вкл, и 130.28 лева – разликата до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 399.06 лева, относим за периода от 09.02.2018 г.
до 24.11.2021 г. вкл. върху съответната главница, поради погасяване на
сумите, дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА АН. АН. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 95.76 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 5947/2021 г. по описа на Пернишкия
РС и сумата от общо 387.72 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 199/2022 г. на Пернишкия РС предвид
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на АН. АН. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на сумата от общо 58.05 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
199/2022 г. на Пернишкия РС предвид отхвърлената част от исковите
претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 5947 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8