№ 293
гр. Русе, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500601 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Н. ИБР. Х. обжалва решение №260212/26.02.2021 г., допълнено с
решение №260464/10.06.2021 г., постановени по гр.д. №3460/2020 г. по описа
на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на
следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 67444.53.27, находящ се в
гр.С.п., обл.Р., м. „ Парче Екенлик“, с площ от 10503 кв.м.,с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 3, с описани граници; УПИ ХVI-1270 в кв.103 по
регулационния план на гр.С.п. с площ 2271 кв.м., с описани граници и ПИ с
площ от 12340 кв.м., ведно с изградените в него сгради- цех за арматура със
застроена площ 336 кв.м., масивна едноетажна сграда със застроена площ от
52 кв.м., склад за материали със застроена площ от 90 кв.м., ремонтна
работилница със застроена площ от 75 кв.м. и гаражни клетки с площ от 336
кв.м., намиращи се в парцел VI в кв.74 по плана на с.Борисово, Русенска
област, в частта, с която до делба са допуснати до делба масивна жилищна
сграда със застроена площ от 49 квм., полумасивна лятна кухня със застроена
1
площ от 39 кв.м. и пристройка към нея с площ от 0 кв.м., построени в дворно
място от 690 кв.м., представляващо УПИ V-462463 в кв.64 по плана на
гр.С.п., обл.Р., както и в частта, с която е отхвърлено искането по чл.344, ал.2
от ГПК. Твърди се, че решението в частта, с която са допуснати до делба
сградите е недопустимо, а в частта, с която са отхвърлени иска за делба и
искането по чл.344, ал.2 от ГПК е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Иска съдът да
обезсили решението по отношение на допуснатите до делба сграда в описания
недвижим имот, както и отмени решението, в частта, с която искът за делба
на недвижимите имоти и искането за присъждане на обезщетение са
отхвърлени и вместо него да се постанови ново, с което тези имоти се
допуснат до делба и да се присъди обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК.
Ответникът по жалбата С. ИСМ. Х. чрез пълномощника си адв. К. К. е
подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за
неоснователност на жалбата. Счита решението в обжалваните части за
правилно по изложените в отговора съображения и иска същото да бъде
потвърдено.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателката против С. ИСМ. Х. иск за делба на недвижими имоти с
правно основание чл.34 от ЗС.
В исковата молба са наведени твърдения, че недвижимите имоти са
придобити в режим на СИО, прекратена с развод и са индивидуализирани
като: 1. Поземлен имот с идентификатор 05517.43.44, находящ се в село
2
Борисово, обл. Русе, местност „КСАП Гьол“, с площ от 3001 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 3 с описани граници, 2. Поземлен имот с
идентификатор 05517.43.45, находящ се в село Борисово., обл. Русе.,
местност "КСАП Гьол", с площ от 3001 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3,;3. Поземлен имот с идентификатор 67444.53.27, находящ се в гр.
Сливо поле., обл. Русе, местност "Парче Екенлик", с площ от 10503 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 3,; 4. Поземлен имот с идентификатор
67444.81.47, находящ се в гр. Сливо поле, обл. Русе, местност
"КАЙЛИЙСКОТО", с площ от 7503 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3, ; 5. УПИ XVI - 1270, в квартал 103 по регулационния план на гр.
Сливо поле, обл. Русе с площ от 2271 кв.м., при граници и съседи: улица,
улица, улица; 6. Поземлен имот с площ от 12340 кв.м., ведно с изградените в
него сгради - цех за арматура със застроена площ от 336 кв.м., масивна
едноетажна сграда със застроена площ от 52 кв.м., склад за материали със
застроена площ от 90 кв.м., ремонтна работилница със застроена площ от
75 кв.м. и гаражни клетки със застроена площ от 336 кв.м., намиращи се в
парцел VI в кв. 74 по плана на село Борисово, общ. Сливо поле, обл. Русе;
7. Масивна жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м., полумасивна
лятна кухня със застроена площ 39 кв.м. и постройка към лятна кухня със
застроена площ от 10 кв.м., построени в дворно място от 690
кв.м., представляващо УПИ V-462,463, находящо се в квартал № 64 по плана
на гр. Сливо поле, обл. Русе., цялото с площ от 1494 кв.м., при граници: от
три страни - улици, поземлен имот III-464.
С отговора на исковата молба С. ИСМ. Х. е оспорил иска за делба на ПИ
с идентификатор 67444.53.27, находящ се в гр.С.п., обл.Р., м. „ Парче
Екенлик“, с площ от 10503 кв.м.,с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, с описани
граници; УПИ ХVI-1270 в кв.103 по регулационния план на гр.С.п. с площ
2271 кв.м., с описани граници и ПИ с площ от 12340 кв.м., ведно с
изградените в него сгради- цех за арматура със застроена площ 336 кв.м.,
3
масивна едноетажна сграда със застроена площ от 52 кв.м., склад за
материали със застроена площ от 90 кв.м., ремонтна работилница със
застроена площ от 75 кв.м. и гаражни клетки с площ от 336 кв.м., намиращи
се в парцел VI в кв.74 по плана на с.Борисово, Русенска област като е
възразил, че тези имоти са негова лична собственост, придобити с лични
средства и по наследство.
От фактическа страна е установено, че с решение №2139/17.12.2019 г. ,
постановено по гр.д.№ 4827/2019 г. на Русенския районен съд, влязло в сила
на 07.01.2020 г., е прекратен с развод сключения на 01.08.1982 г. гражданска
брак между страните.
С нотариален акт №142/22.07.2004 г., т.V, рег.№ 7624, дело № 759/2004 г.
на нотариус Г.Г., вписан в СВ-Русе вх.рег.№ 10404/2307.2004 г., акт № 76, т.
ХХVIII, дело №6346/2004 г. за продажба на недвижим имот Т.И. продава на
ответника по жалбата следния имот: Нива с площ от 10.499 дка, трета
категория, м.“Парче Екенлик“, представляваща имот №053027 по плана за
земеразделяне на с.Сливо поле , а понастоящем съставляваща ПИ с
идентификатор 67444.53.27, находящ се в гр.С.п., обл.Р., м. „ Парче Екенлик“,
с площ от 10503 кв.м.,с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3 за сумата в размер на
1470 лв., платена изцяло брой.
С нотариален акт №3, т.4, рег.№ 4378, дело №424/2016 г. на нотариус
Р.Л., вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 19928/22.12.2016 г., акт № 97, т.49, дело №
9888/2016 г. С. ИСМ. Х. е признат за собственик по давностно владение на
недвижим имот: УПИ ХVI-1270 в кв.103 по регулационния план на гр.С.п. с
площ 2271 кв.м., с описани граници. В постановлението на нотариуса е
посочено, че имотът е придобит от С.Х. по наследство от Х. Д.К. и давностно
владение, установено по отношение на правата на другия наследник.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.11.1999 г. по
изп.д.№ 12103/1999 г. на ответника по жалбата е възложен недвижим имот-
дворно място от 690 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна
сграда, застроена на 49 кв.м., полумасивна лятна кухня, застроена на 39 кв.м.
и пристройка към лятната кухня от 10 кв.м., находящи се в с.Сливо поле,
4
представляващо парцел I-462 в кв.64 по плана на селото.
С показанията на св.Ю., св.Ю. и св.Б., подкрепени и с писмени
доказателства, се установява, че през 2004 г.родителите на С.Х. са продали
притежаваното от тях дворно място, заедно с построените в него сгради за
сумата от 2646.80 лв. Същите са подарили тази сума на сина си за закупуване
на недвижим имот- Нива с площ от 10.499 дка, трета категория, м.“Парче
Екенлик“, представляваща имот №053027 по плана за земеразделяне на
с.Сливо поле. Братът на ответника- Р. Х. е развивал търговска дейност,
занимавал се със земеделие и притежавал земеделска техника. Същият продал
един от своите трактори за сумата от 17 000 долара, която дал на брат си за
закупуване на имот в с.Борисово с цел осъществяване на съвместна дейност.
С показанията се установява също, че УПИ ХVI-1270 в кв.103 по
регулационния план на гр.С.п. с площ 2271 кв.м. е придобито по наследство
от ответника по жалбата от дядо му , който оставил ниви от 19 дка и
наследници устно си разделили като всеки от тях се снабдил с нотариален акт
за своята част.
С решението в обжалваните части районният съд е допуснал до делба
Масивна жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м., полумасивна лятна
кухня със застроена площ 39 кв.м. и постройка към лятна кухня със застроена
площ от 10 кв.м., построени в дворно място от 690
кв.м., представляващо УПИ V-462,463, находящо се в квартал № 64 по плана
на гр. Сливо поле, обл. Русе., цялото с площ от 1494 кв.м., при граници: от
три страни - улици, поземлен имот III-464. и е отхвърлил иска за делба по
отношение на ПИ с идентификатор 67444.53.27, находящ се в гр.С.п., обл.Р.,
м. „ Парче Екенлик“, с площ от 10503 кв.м.,с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3, с описани граници; УПИ ХVI-1270 в кв.103 по регулационния план
на гр.С.п. с площ 2271 кв.м., с описани граници и ПИ с площ от 12340 кв.м.,
ведно с изградените в него сгради- цех за арматура със застроена площ 336
кв.м., масивна едноетажна сграда със застроена площ от 52 кв.м., склад за
материали със застроена площ от 90 кв.м., ремонтна работилница със
застроена площ от 75 кв.м. и гаражни клетки с площ от 336 кв.м., намиращи
се в парцел VI в кв.74 по плана на с.Борисово, Русенска област по
съображения, че същите са придобити с лични средства на ответника, не
5
попадат по режима на СИО, а са негова собственост.
С постановеното допълнително решение съдът е отхвърлил искането по
чл.344 от ГПК по съображения, че имотите, за които се иска присъждане на
обезщетение са лична собственост на ответника по жалбата.
Решението в частта, с която е допусната делба на горепосочените сгради
не е недопустимо.
С исковата молба и направеното уточнение жалбоподателката е
претендирала тези сгради да се допуснат до делба като е индивидуализирала
същите съобразно описанието в ПВНИ. С оглед на така направеното искане и
при липса на оспорване от ответника относно съществуването им, съдът се е
произнесъл съобразно очертания с исковата молба предмет на спора.
Доводите на жалбоподателката, че такива сгради не съществуват, тъй като са
съборени още през 2005 г. са въведени една във въззивната жалба. Тезата й е
в противоречие със заявената от нея искова претенция и не е подкрепа с
доказателства по делото, поради което съдът приема същата за
неоснователна.
В тази част е налице произнасяне на съда съобразно въведения от
страните предмет на спора, поради което не е налице твърдяната
недопустимост на решението.
В останалата обжалвана част решение е правилно.
СК/2009 г. въведе промени в режима на имуществените отношения на
съпрузите, в т. ч. и по повод на прекратен брак с развод по исков ред .
Съгласно парагр. 4, ал. 1 от ПЗР на СК браковете, сключени преди влизане в
сила на новия СК, без или с преуредени имуществени отношения с брачен
договор или друго споразумение за режим на разделност, са заварени бракове
и за тях се прилагат правилата на законовия режим на общност до момента на
преуреждане на отношенията. От това следва, че с прекратяването на брака се
прекратява и съпружеската имуществена общност по отношение на онези
вещни права, които са придобити по време на брака в режим на имуществена
общност.
6
В настоящият случай страните са сключили граждански брак преди
влизане в сила на СК/2009 г. и същите се явяват заварен брак по смисъла на
горепосочената правна норма. По отношение на имуществените права,
придобити по време на брака, се прилага законовия режим на имуществена
общност.
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК/2009 г. съпружеската имуществена общност
/СИО/ следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на
съпрузите или до промяна по договор между тях, съпритежание на вещни
права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака,
независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Под
съвместен принос съдебната практика приема всички прояви, касаещи общите
усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на съдействие, за набавяне
на парични средства, полагане на труд за благото на семейството, работа в
домакинството или по друг начин.
При посочената законова уредба на чл. 21, ал. 1 СК/2009 г. извън обхвата
на СИО остават следните имущества: изрично посочените - тези придобити
преди брака, както и тези, получени по наследство, дарение по време на брака
/ чл. 22, ал. 1 СК/, имуществата, които служат за обикновено лично ползване
или за упражняване на професия или занаят/ чл. 22, ал. 2 СК/, имуществото на
съпруга - ЕТ / чл. 22, ал. 3 СК/. Макар и неупоменати в чл. 22 СК/2009 г.,
извън обхвата на СИО остават и влоговете на съпрузите.
Самият законодател е визирал в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК/2009 г.
възможността придобитото по време на брака на страните вещно право,
попадащо под режима на съпружеската имуществена общност, да е придобито
с лично имущество.
За да се изключи презумпцията за съвместен принос при придобиването
на една вещ и се установи налице ли е заявената трансформация на лично
имущество, страната, която се позовава на нея следва конкретно да посочи
произхода на средствата, вложени при придобиване на конкретната вещ.
В настоящият случай ответникът по жалбата конкретно е посочил, че
през 2004 г.родителите му са продали притежаваното от тях дворно място,
заедно с построените в него сгради за сумата от 2646.80 лв. и че са му
7
подарили тази сума за закупуване на недвижим имот- Нива с площ от 10.499
дка, трета категория, м.“Парче Екенлик“, представляваща имот №053027 по
плана за земеразделяне на с.Сливо поле. Правилно въз основа на анализа на
писмените доказателства за извършена продажба от страна на родителите на
ответника по жалбата и свидетелските показания, които са конкретни,
първоинстанционният съд е приел, че този имот е лична собственост на мъжа,
тъй като е закупен със средства, дарени от неговите родители. По отношение
на този имот презумпцията е надлежно оборена и правилно искът за делба по
отношение на същия е отхвърлен.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че недвижимия имот-
УПИ ХVI-1270 в кв.103 по регулационния план на гр.С.п. с площ 2271 кв.м. е
придобит от С.Х. по наследство от Х. Д.К. и давностно владение, установено
по отношение на правата на другия наследник. Данни относно факта, че
имотът е придобит по наследство от ответника по жалбата се съдържат както
в постановлението на нотариуса, въз основа на което е издаден констативния
нотариален акт, така и в показанията на св.Ю.. Имотът като придобит по
наследство се явява лична собственост на мъжа, поради което правилно иска
за делба на същия е отхвърлен.
Правилно е отхвърлен и иска за делба на ПИ с площ от 12340 кв.м., ведно
с изградените в него сгради- цех за арматура със застроена площ 336 кв.м.,
масивна едноетажна сграда със застроена площ от 52 кв.м., склад за
материали със застроена площ от 90 кв.м., ремонтна работилница със
застроена площ от 75 кв.м. и гаражни клетки с площ от 336 кв.м., намиращи
се в парцел VI в кв.74 по плана на с.Борисово, Русенска област.
По делото няма доказателства, които да установяват придобиването на
този имот от страните. В доказателствена тежест на жалбоподателката е да
представи писмени доказателства, които да установяват, че този недвижим
имот е придобит по време на брака, за което същата не е релевирала
доказателства. Признанието на ответника относно придобиването, което се
съдържа имплицитно във възражението му на лична трансформация, не е
достатъчно, за да се приеме, че страните притежават права върху този имот.
Законът- чл.344, ал.1 от ГПК изисква установяването на този факт да се
осъществи с писмени доказателства, каквито не са представени от страните. С
8
оглед на това еискът за делбата му е неоснователен и правилно е отхвърлен.
Решението в частта, с която е отхвърлено искането по чл.344, ал.2 от
ГПК е правилно.
Определянето на обезщетение за лишаване от ползване като привременна
мярка е обусловено е наличие на съсобственост върху вещите. В настоящият
случай се иска присъждане на обезщетение за имоти, които не са
съсобствени, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Липсата на съсобственост по отношение на имотите, за които се иска
присъждане на обезщетение обуславя неоснователността на искането по
чл.344, ал.2 от ГПК и правилно същото е отхвърлено.
Решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателката.
Същата следва да заплати на ответника разноските за въззивното
производство в размер на 600 лв.- платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260212/26.02.2021 г., допълнено с решение
№260464/10.06.2021 г., постановени по гр.д. №3460/2020 г. по описа на
Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. ИБР.
Х., ЕГН ********** от гр.С.п. против С. ИСМ. Х., ЕГН ********** от гр.С.п.
иск за делба на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 67444.53.27,
находящ се в гр.С.п., обл.Р., м. „ Парче Екенлик“, с площ от 10503 кв.м.,с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 3, с описани граници; УПИ ХVI-1270 в
кв.103 по регулационния план на гр.С.п. с площ 2271 кв.м., с описани граници
и ПИ с площ от 12340 кв.м., ведно с изградените в него сгради- цех за
арматура със застроена площ 336 кв.м., масивна едноетажна сграда със
застроена площ от 52 кв.м., склад за материали със застроена площ от 90
9
кв.м., ремонтна работилница със застроена площ от 75 кв.м. и гаражни клетки
с площ от 336 кв.м., намиращи се в парцел VI в кв.74 по плана на с.Борисово,
Русенска област, в частта, с която до делба са допуснати до делба масивна
жилищна сграда със застроена площ от 49 квм., полумасивна лятна кухня със
застроена площ от 39 кв.м. и пристройка към нея с площ от 0 кв.м., построени
в дворно място от 690 кв.м., представляващо УПИ V-462463 в кв.64 по плана
на гр.С.п., обл.Р., както и в частта, с която е отхвърлено искането по чл.344,
ал.2 от ГПК.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. ИБР. Х., ЕГН ********** от гр.С.п. да заплати на С. ИСМ.
Х., ЕГН ********** от гр.С.п. сумата в размер на 600 лв.- разноски за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10