№ 20849
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110140095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против Д. Ц. Ц., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1352.63лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.09.2021г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на сумата, 423.11лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 20.12.2023г., 35.53лв.
– дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.09.2021г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата и 9.70лв. – мораторна лихва за периода 15.01.2021г. – 20.12.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 74017/2024г.г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от „“Д.“
ООД
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
процесуалния му представител, с който исковите претенции се оспорват, като се сочи,
1
че вземанията на ищеца са погасени по давност. С отговора е формулирано искане да
не се допускат исканите от ищеца експертизи, доколкото ответникът не оспорва
елементите от фактическия състав на заявените искови претенции, като единствено
сочи, че вземанията са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
сключен между него и ответника валиден договор за доставка на топлинна енергия,
качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за същия,
точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот,
ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга
дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, обективирано във
възражението по чл. 414 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили
факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната
давност.
Не е спорно по делото, че ответникът през исковия период е имал качеството
потребител на топлинна енергия за недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, /адрес/, за който е отреден абонатен № 32****.
Не е спорно и обстоятелството, че е доставена топлинна енергия и е извършена
услуга дялово разпределение, на посочената стойност, което обуславя извода за
основателност на заявените искови претенции.
С оглед извода за основателност на исковете, следва да бъде разгледано
релевираното от ответника възражение, че вземанията на ищеца са погасени по
давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
2
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК.
Настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като заявлението е
подадено на 11.12.2024г., респективно погасени по давност са вземанията за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, чиято изискуемост е настъпила преди
11.12.2021г.
Така изложеното обуславя извода, че вземанията за топлинна енергия и дялово
разпределение, които са заявени за периода 01.05.2020г. – 30.09.2021г. са погасени по
давност.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на исковите
претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, доколкото
вземанията на ищеца са погасени по давност.
По акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на главните вземания, по аргумент от чл. 119
ЗЗД погасени по давност са и акцесорните претенции за мораторна лихва.
За пълнота съдът намира за необходимо за посочи, че по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната
претенция за лихва върху дяловото разпределение се явява неоснователна на още едно
основание.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника разноски.
От страна на ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00лв., като в проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че не бяха допуснати и назначени исканите от ищеца експертизи,
както и факта, че производството приключи с провеждането на едно открито съдебно
заседание, намира възражението за основателно, като на ответника следва да се
признаят и присъдят разноски за адвокат в размер на 400.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу Д. Ц. Ц., ЕГН
3
**********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1352.63лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.09.2021г., до
обект с абонатен № 32****, представляващ партерен апартамент, находящ се в гр.
София, /адрес/, 423.11лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 20.12.2023г.,
35.53лв. – дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.09.2021г., и 9.70лв. –
мораторна лихва за периода 15.01.2021г. – 20.12.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
74017/2024г.г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Д. Ц. Ц., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„Д.“ ООД..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4