№ 19380
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110123583 по описа за 2024 година
Ищцата К. Т. М., твърди, че с решение № 511/20.01.2020 г. по гр.д. 1388/2019 г. на СГС,
влязло в сила на 21.04.2021 г. и решение № 483923/10.09.2018 г., постановено по гр.д.
56689/2016 г. на СРС, ответникът „К“ АД, е осъден да й заплати обезщетение за непозволено
увреждане в размер на 2 000 лв. В настоящето производство предявява претенция за
присъждане на законната лихва върху тази главница, която лихва е както следва – от
05.10.2016г. /датата на предявяване на иска за обезщетение/ до 21.04.2021г. /датата на
влизане в сила на решението по него/ в размер на 922,22 лева и от 22.04.2021 г. до 22.04.2024
г. /датата на подаване на исковата молба по настоящото дело/ в размер на 679,96 лева.
С оглед изложеното ищцата прави искане за осъждане на ответника „К“ АД да заплати
сума в общ размер на 1 602,18 лв., представляваща законна лихва върху присъдено в нейна
полза обезщетение за непозволено увреждане с решение № 511/20.01.2020 г. по в. гр.д.
1388/2019 г. на СГС, влязло в сила на 21.04.2021 г. и решение № 483923/10.09.2018 г.
постановено по гр.д. 56689/2016 г. на СРС, за периода от 05.10.2016 г. до 22.04.2024 г.
Претендира разноски.
Книжата по чл. 131 ГПК са редовно връчени на ответника „К“ АД по реда на чл. 50, ал.
2 ГПК на 15.07.2025 г., като в законоустановения срок отговор на исковата молба не е
постъпил.
От фактическа страна съдът установява следното:
С Решение № 483923/10.09.2018 г., постановено по гр. дело № 56689/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, 151 състав ответникът „К“ АД е осъден на основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищцата К. Т. М. сума в размер от 700 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от конкретно твърдение на
издавания от ответника вестник, като за горницата до пълния предявен размер от 5 001 лв.
искът е отхвърлен. В уважителната част решението е влязло в сила на 20.01.2019 г. След
предприето инстанционно обжалване с Решение № 511/20.01.2020 г. постановено по в. гр.
дело № 1388/2019 г. по описа на Софийски градски съд, II-д състав е отменено
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 700 лв.
до сумата от 2 000 лв., като решението в останалата му част е потвърдено. Решението е
влязло в сила на 21.04.2021 г. в тази му част.
1
Приет по делото е и изпълнителен лист от 12.05.2022 г., издаден по гр. дело №
56689/2016 г. по описа на СРС, 151 състав в полза на К. Т. М. за присъдените й с Решение №
483923/10.09.2018 г. суми.
По делото e приета Молба с вх. № 97057/17.06.2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 924, с
която взискателката по изп. дело № 1053/2024 г. К. М. е поискала от съдебния изпълнител да
предприеме конкретни изпълнителни действия.
С исковата молба е представена и приета Молба за изпълнение до ЧСИ с рег. № 924 с
район на действие СГС за започване на изпълнително дело. Направено е възлагане по реда
на чл. 18, ал. 5 Закон за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
От правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на главен дълг, изпадането
на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяването на дълга.
По делото се доказа наличието на главен дълг в общ размер на 2 000 лв. от
представените по делото Решение № 483923/10.09.2018 г., постановено по гр. дело №
56689/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав и Решение № 511/20.01.2020 г.
постановено по в. гр. дело № 1388/2019 г. по описа на Софийски градски съд, II-д състав.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи изпадането на длъжника в забава.
Принципното правило е, че страните по едно задължение следва да го изпълнят и без да е
налице покана, тъй като между тях има вече уговорка. Ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право на обезщетение за забава. При срочните парични
задължения, обезщетението се дължи от изпадане на длъжника в забава. По друг начин стои
въпросът по отношение на паричното задължение от непозволено увреждане. Тъй като
между страните няма договор, то законодателят е предвидил изпадането в забава на
длъжника по отношение на паричното увреждане за вредите от деликта /имуществени и
неимуществени/ да е от момента на тяхното настъпване. Предвид характера на
задължението не е нужна покана. Ищцата доказа изпадането на длъжника в забава.
Ищцата не доказа размера на търсеното обезщетение за забавено плащане на главница,
която сума, посочена от нея в исковата молба, е в размер на 1 602, 18 лв. Съдът няма право
да извършва изчисление служебно и да събира служебно доказателства в тази насока, а той
допуска такива по искане на съответната страна, когато те са относими и допустими.
По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски има ответникът. Същият не претендира
такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от К. Т. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. "ВК" №
10 срещу „К“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Изгрев“, ул. „Н“ № 33 иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 1 601, 72 лв. представляваща законна лихва върху присъдено обезщетение за
непозволено увреждане с решение № 511/20.01.2020 г. по гр.д. 1388/2019 г. на СГС, влязло в
сила на 21.04.2021 г. и решение № 483923/10.09.2018 г. по гр.д. 56689/2016 г. на СРС, за
периода от 05.10.2016 г. до 22.04.2024 г. като недоказан.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3