Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04.09.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
двадесет и четвърти юли ............…….................................................
през две
хиляди и двадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т. Д..................................................... и в
присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 1968 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени e иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
гр.София твърди, че по силата на 18.12.2017 г. между „Сити кеш“ ООД и ответника
бил сключен договор за паричен заем с № 159783 и предоставена сумата от 500,00
лева, при договорна лихва от 103,87 лева и обща стойност на плащанията 603,87
лева, платима на 3 месечни вноски по 14,60 лева и 7 месечни вноски по 80,01
лева при първа вноска на 18.01.2018 г. и краен срок на издължаване 18.10.2018
г. Поради неизпълнение на заемателя да предостави обезпечение, на същия била
начислена и неустойка за неизпълнение в размер на 376,13 лева, разсрочена на 10
вноски, първите 3 вноски по 83,40 лева, а останалите 7 в размер на 17,99 лева,
или общо месечна вноска 98,00 лева. На длъжника било начислено и обезщетение за
забава в размер на 224,02 лева. Заемателят не изплатил изцяло дължимия заем. До
момента погасил 132,00 лева, с която са погасени 14,60 лева договорна лихва,
117,40 лева неустойка за неизпълнение. По силата на Приложение № 1 към Договор
за покупко-продажба на вземания ищцовото дружество придобило вземането на „Сити
кеш“ ООД срещу ответника, което било прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на
вземането с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне с отбелязване,
че пратката не е потърсена от получателя. Ишецът подал заявление по чл.410 ГПК,
като по ч.гр.д. № 1662/2019 г. постъпило възражение от длъжника. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за
сумите: 500,00 лева – главница, 89,27 лева -
договорна лихва за периода от 18.01.2018 г. до 18.10.2018 г., 258,73
лева – неустойка, 224,02 лева – обезщетение за забава от 18.01.2018 г. до подаване
на заявлението, ведно със законната лихва. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Н.Н.Н. *** подава отговор. Оспорва размера
на претендираните суми. Счита, че в процесния договор за паричен заем се
съдържат неравноправни клаузи. Процесните клаузи на договора попадали в
приложното поле на чл.143 ЗЗП. Оспорва претенция за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, като счита клаузата от договора за
противоречаща на добрите нрави, както и противоречаща на чл.21, ал.1 ЗПК, която
същевременно било и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Оспорва се
обезщетението за забава и претенцията за договорна лихва. Излага доводи за
неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, поради което договорът за кредит бил недействителен.
Счита, че не са спазени изискванията за уведомяване за цесията, както и за
това, че не е настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 27.09.19 г. е образувано
ч.гр.д. № 1662/19 г. по описа на съда и против ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 935/01.10.2019 г. за сумите в размер на сумата в размер
на 500,00 лева - главница, 89,27 лева - договорна лихва за периода от
18.01.2018 г. до 18.10.2018, 258,73 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 18.04.2018 г. до 18.10.2018 г., 224,02 лева
– обезщетение за забава за периода от 18.01.2018 г. до 27.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата и 75,00 лева деловодни разноски.
Посочено е, че вземането
произтича: Задължение по договор за паричен заем № 159783 , сключен на
18.12.2017 г. между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, като в последствие вземането
по договора е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1/25.03.2019 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г.
Предоставен заем в размер на 500,00 лева. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 103,87 лева. Така, страните са
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 603,87
лева, която е платима на 10 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 60,39 лева при първа погасителна вноска 18.01.2018 г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 18.10.2018 г. Настъпил крайния срок за погасяване
на задълженията. Заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. До
момента е погасена сума от 132,00 лева, с която са извършени погасявания,
подробно посочени в заявлението.
Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение в размер определен от
съда.
Против заповедта е
постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника.
Видно
от Договор за паричен заем № 159783, същият е сключен на 18.12.2017 г. между
заемателя „Сити Кеш“ ООД гр.София и заемател Н.Н.Н..
Предоставена в заем сума
от 500 лева, при договорна лихва от 103,87 лева и обща стойност на плащанията 603,87
лева, платима на 3 месечни вноски по 14,60 лева и 7 месечни вноски по 80,01
лева при първа вноска на 18.01.2018 г. и краен срок на издължаване 18.10.2018
г. ГПР 41,28 %, ФЛП 35,04 %.
Съгласно чл.4 заемателят
с подписа си по договора е удостоверил получаването на заемната сума.
Между страните е
уговорено договорът за заем да бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения – банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 ОУ.
В чл.7, ал.1 е
договорена законна лихва за забава при просрочие на погасителна вноска, в ал.4
автоматична предсрочна изискуемост при забава в плащане на две погасителни
вноски и правото на заемателя да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 20% от дължимата сума, а в чл.8 – неустойка при непредставяне на
обезпечение в тридневен срок в размер на 376,13 лева с начин на разсрочено
плащане, съгласно Приложение 1. Приложен е погасителен план към договора за
заем с посочване на падеж, главница, лихва, вноска, неустойка по чл.8 и вноска
с неустойка.
Представя се молба за
сключване на договор за паричен заем и Общи условия по договор за заем.
С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г. „Сити Кеш“ ООД прехвърля на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД вземания от длъжници, произтичащи от договорите за потребителски кредит, посочени
в Приложение № 1 към договора.
Представя се
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, както и извлечение
от Приложение № 1 към договора, в което под № 2819 е посочен Договор 159783/18.12.2017
г. Н.Н.Н., отпусната главница 500 лева, остатък договорна лихва 89,27 лева,
остатък неустойка 258,73 лева, остатък лихва за просрочие – 198,71 лева или
общо дължимо 1046,21 лева към 25.03.2019 г.
На 29.03.2019 г. до
заемателя е било изпратено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия,
като пощенската пратка е върната като непотърсена.
Представено е пълномощно
за уведомяване на длъжниците.
За
изясняване на делото от фактическа страна по делото се назначи
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на същата, което съдът
изцяло кредитира, на ответника е отпусната заемна сума в размер на 500 лева,
като общата сума за плащане е 603,87 лева и тъй като заемателят не е
предоставил гаранционното обезпечение, съгласно уговореното в чл.6, на осн.чл.8
от Договора е начислена неустойка в размер на 376,13 или обща сума за връщане
980,00 лева. Договорът е сключен с фиксиран лихвен процент от 35,04 % и общия
размер на договорната лихва е 103,87 лева. Към „Сити Кеш“ ООД има извършени
плащания от заемателя в размер на 132,00 лева: на 08.01.2018 г- 100 лева и на
12.03.2018 г. – 32,00 лева, като с тези суми са погасени 14,60 лева договорна
лихва – платена е вноската за 18.01.2018 г., неустойката по договора – общо
117,40 лева (вноската за неустойка за 18.01.2018 г.- 83,40 лева и частично
вноската за 18.02.2018 г. – 34,00 лева, като остава неизплатена сума 49,40 лева
за м.02.2018 г. След датата на цесията – 25.03.3019 г. няма извършени плащания.
Размерът на неплатената главница е 500,00 лева, размерът на неплатената
договорна лихва за периода от 18.02.2018 г. до 18.10.2018 г. е 89,27 лева. Към
25.03.2019 г. „Сити Кеш“ ООД са начислили лихва за просрочие в размер на 198,21
лева за периода от 18.01.2018 г. до 25.03.2019 г.. За периода от 25.03.2019 г.
до 01.09.2019 г. „АСВ“ ЕАД е начислила лихва върху сумата от 589,27 лева (главница
плюс договорна лихва) в размер на 25,81 лева, която е прибавена към начислената
сума от 198,21 лева и общо дължима лихва в размер на 224,02 лева. Размерът на
неизплатената част от неустойката от м.02.2018 г. до 18.10.2018 г. е 258,73
лева.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно се установява
че между страните е сключен договор,
която по своята характеристика правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в
релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от
Закона за защита на потребителите.
Доводите на ответника са
за това, че същият не е теглил и получавал сумата по заема, че в договора се
съдържат неравноправни клаузи,
противоречие с добрите нрави, лисата на уведомление за извършената
цесия, както и липсата на настъпила предсрочна изискуемост на договора.
Съдът намира, че от представените
по делото доказателства категорично се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника на
посочената дата е сключен договор за паричен заем, като с подписа си по
договора ответникът е удостоверил получаването на сумата (чл.4 от Договора).
Съгласно чл.22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12,ал.1, т-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи, че при
сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата
действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са
формулирани по ясен и разбираем начин, съдържа необходимата информация по
чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2.
Това е така защото е
посочен размера на отпуснатия заем, размера на погасителната вноска, падежната
дата, срока, ГПР, брой на вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо
плащане и последно плащане общата сума за плащане. На потребителя е била
предоставена преддоговорна информация – под формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за договорите за потребителски кредит,
ккойто е подписан от кредитополучателя.
Неразделна част от
договора е и погасителен план, с посочване на отделните елементи главница,
лихви, вноска, неустойка и падеж, подписан от заемателя. Подписани от
кредитополучателя са и Общите условия по договора за заем.
Неоснователен е довода
на ответника относно клаузата и уговорен ГПР в размер на 41,28 %, койтоне може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определени с постановление на Министерски съвет
на Р. България – ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне на размера на законната
лихва по просрочени парични задължения – ОЛП на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Уговореният ГПР от 41,28
% е в рамките на максимално допустимия размер, поради което посочената клауза е
валидна и обвързва страните по договора.
От ответната страна
считат и уговорения в договора фиксиран лихвен процент 35,04 % за
недействителен, доколкото същият надвишавал с повече от три пъти законната
лихва. Сочи се решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, което
обаче е загубило значението си, тъй като е постановено преди влизане в сила на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Установената съдебна
практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
За неравноправна клауза
от процесния договор съдът намира тази
по чл.8, съгласно която при непредоставяне на обезпечение по чл.6 от
договора в 3-дневен срок или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 376,13 лева,
с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 – погасителен план.
Съгласно разпоредбата на
чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за дорбосъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според ал.2, т.5 на същия текст, неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Налице е явна уговорка
във вреда на потребителя, тъй като същият е задължен да заплати при
непредоставяне на обезпечение сумата от 376,13 лева, която представлява 75,22 %
от предоставената в заем сума от 500 лева. Тази клауза следва да се счита за
нищожна. Посочената клауза от договора нарушава принципа на справедливост и създава
условия за неоснователно обогатяване на ответника.
За да е налице нищожност
е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
Ответникът излага доводи
за недействителност на уговорка за начисляване на неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 20 % от
дължимата сума, но отношение на нея следва да се посочи, че такава неустойка за
предсрочна изискуемост не се претендира от ищеца и не се твърди да е била
начислена.
Неоснователен е и довода
на ответника за това, че цесията не е произвела действие по отношение на
длъжника. Спазени са изискванията на чл.99 ЗЗД и същата е произвела действие по
отношение на длъжника, доколкото е налице редовно връчване на уведомлението
като приложение на исковата молба на ответника.
Предвид изложеното съдът
намери, че постигнатите уговорки между страните по договора са действителни с
изключение на уговорката относно заплащането на неустойка по чл.8 от Договора –
при непредставяне на обезпечение.
С оглед гореизложеното
съдът счита предявеният установителен иск за основателен до размера на следните
суми: 434,59 лева главница за периода от 18.05.2018 г. до 18.10.2018 г., 40,97
лева договорна лихва за периода от 18.05.2018 г. до 18.10.2018 г., 65,80 лева
обезщетение за забава от 18.05.2018 г. до 27.09.2019 г. – дата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, като
в останалата част исковете част до пълния размер на главницата от 500 лева,
89,27 лева договорна лихва за периода от 18.01.2018 г. - до 18.10.2018 г.,
неустойка в размер на 258,73 лева за периода от 18.04.2018 г. до 18.10.2018 г.,
както и обезщетение за забава до пълния размер от 224,02 лева за периода от
18.01.2018 г. до датата на депозиране на заявлението следва да се отхвърли като
неоснователен.
В случая ответникът е
заплатил по договора на два пъти сумите: на 08.01.2018 г. – 100 лева и на
12.03.2018 г. сумата от 32 лева или общо 132 лева, които с оглед изложеното за
нищожността на клаузата за неустойка по чл.8 от Договора, от внесената сума
следва да се прихванат дължимите от ищеца лихви по 14,60 лева до 18.04.2018 г.
и главница в размер на 65,41 лева дължима за 18.04.2018 г., и остатъка от
заплатената сума от 4,50 лева да се прихване част от договорната лихва за
18.05.2018 г. от 12,69 лева. По отношение на претендираното обезщетение за
забава в размер на 224,02 лева следва да се посочи следното: Същото е начислено
съгласно заключението на вещото лице върху сумата от 589,27 лева (главница 500
лева и 89,27 лева договорна лихва) и за периода от 18.01.2018 г. до 30.09.2017
г. Обезщетението за забава следва да се начисли върху неплатената главницата от
434,59 лева и договорната лихва 40,97 лева (съгласно чл.7 от Договора) за
периода от 18.05.2018 г. (когато е длъжника изпада в забава за плащане на
вноски след приспадане на внесеното) до 27.09.2019 – дата на подаване на заявлението.
По
отношение на разноските:
За заповедното
производство в полза на ищеца се следват 37,87 лева разноски.
За настоящото
производство в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, същият е внесъл ДТ в размер на 25,00
лева и 170,00 лева възнаграждение за вещо лице или общо 295,00 лева разноски,
от които му се следват 148,97 лева.
Ответникът представя
договор за правна защита и съдействие и заплатено възнаграждение в размер на
950,00 лева, като в тази връзка съдът намира за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което следва да се намали
в минималния размер от 305,00 лева съгласно Наредба № 1 в редакцията и към
датата на сключване на договора на договора за правна защита и съгласно отхвърлената
част от иска му се следва сумата от 150,97 лева. След компенсация в полза на
ответника следва да се присъдят 2,00 лева деловодни разноски.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление *******************************,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Д.Б.Б. –
изп. директор
против Н.Н.Н. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на сумата
в размер на 434,59 лева (четиристотин тридесет и четири лв. и петдесет и девет
ст.) – главница за периода от 18.05.2018 г. до 18.10.2018 г., 40,97 лева (четиридесет лв. и деветдесет и
седем лв.) - договорна лихва за периода от 18.05.2018 г. до 18.10.2018 г., 65,80 лева (шестдесет и пет лв. и осемдесет
ст.) - обезщетение за забава от 18.05.2018 г. до 27.09.2019 г. – дата на
подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляващи част от сумите за които по ч.гр.д.
№ 1662/2019 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК,
като иска в останалата част до пълния предявен размер на: главницата от 500,00
лева, 89,27 лева договорна лихва за
периода от 18.01.2018 г. - до 18.10.2018 г., за неустойка в размер на 258,73
лева за периода от 18.04.2018 г. до 18.10.2018 г., както и обезщетение за
забава до пълния размер от 224,02 лева за периода от 18.01.2018 г. до датата на
депозиране на заявлението, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и
адрес на управление *******************************, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Д.Б.Б. – изп. директор, сумата в
размер на 37,87 лева деловодни разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на
управление *******************************, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
ЕИК *********, представлявано от Д.Б.Б. – изп. директор да заплати на Н.Н.Н. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 2,00 лева – деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: