РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101889 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Е ” ЕООД, ЕИК , с адрес (седалище/адрес
управление): Б , гр.С , район В , ж.к.М ,, ул. „Р “ № , представлявано от Р И М -Т -
управител против Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б , ул. "Т " №
.
Ищецът е предявил срещу ответницата при условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искове:
1) иск за сумата от 4780,11 лв. – част от главница (в общ размер от 6665,28 лв.),
представляваща неизплатена сума по Договор за потребителски кредит № РКД4-050717 от
15.12.2014 г., сключен между "С " ЕАД (със сегашно наименование "О" АД, ЕИК и Е. С.
А., ЕГН **********, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с
договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване;
2) иск за сумата от 219,89 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2014 г. - дата на
сключване на договора до 15.12.2021г. - дата, на която кредитът е станал изискуем;
Ищецът твърди, че между "С " ЕАД (със сегашно наименование "О " АД, ЕИК ),
действащ в качеството му на заемодател, и ответницата Е. С. А., като кредитополучател, е
бил сключен Договор за потребителски кредит № РКД4-050717 от 15.12.2014 г., като по
силата на посочения договор заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 9300
лв. Заявява, че след усвояване на кредита кредитополучателят е бил изпаднал в забава на
поетите си договорни задължения, като падежът на последната погасителна вноска по
кредита бил настъпил на 15.12.2021г. Поддържа, че съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. "С " ЕАД (цедент) е прехвърлило на „Е “
ЕООД (цесионер) вземанията си към ответницата Е. С. А., произтичащи от горепосочения
договор за потребителски кредит. Излага, че ответницата е била уведомена за така
извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от „Е “ ЕООД, действащо като
пълномощник на предишния кредитор. Сочи, че за процесните вземания на 02.05.2022г. по
ч. гр. д. № 865/2022г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която ответницата подала възражение по чл. 414 ГПК.
Ответницата заявява, че признава претендираните от ищеца вземания, като в тази връзка
1
не оспорва основанието и размера на предявените искови претенции. Иска разсрочване на
изпълнението на задължението си.
В съдебно заседание ищецът не се представлява от упълномощен процесуален
представител. Преди откритото съдебно заседание е депозирал молба, с която прави искане
за постановяване на решение при признание на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се
явява, не изпраща и процесуален представител.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
1. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 4780,11 лв. – част от
главница (в общ размер от 6665,28 лв.), представляваща неизплатена сума по Договор за
потребителски кредит № РКД4-050717 от 15.12.2014 г., сключен между "С " ЕАД (със
сегашно наименование "О " АД, ЕИК и Е. С. А., ЕГН **********, вземанията по който са
били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване.
2. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно
вземането за сумата от 219,89 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2014 г. - дата на
сключване на договора до 15.12.2021г. - дата, на която кредитът е станал изискуем.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 572 от 02.05.2022г. по ч. гр. д. №
865/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответницата, имаща качеството на
длъжник в заповедното производство, е депозирала възражение.
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
решение при признание на исковете се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по
искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е
признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се
разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, ответницата с изявлението й, обективирано в писмения отговор на
исковата молба, е направила изрично признание на предявените от ищеца срещу нея искови
претенции. На тази извод насочва и изричното изявление на ответницата, че желае да
изплати задължението си, но е в невъзможност да изпълни същото поради липсата на
постоянни доходи.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото са
вземания, произтичащи от наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесния договор за потребителски кредит № РКД4-050717 от 15.12.2014 г., вземанията по
който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия. В този контекст
правата, признатите от ответницата Е. С. А., не противоречат нито на закона, нито на
добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в
2
предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответницата може да се
разпорежда.
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовите претенции следва да
бъдат уважени.
По отношение на искането на ответницата за разсрочено плащане следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. В настоящия случай не са налице предпоставките за
разсрочване на задължението. Това е така, защото ответницата не е представила каквито и
да е доказателства за имотното си състояние както и за твърдените от нея факти, че няма
постоянни доходи. С непредставянето на тези доказателствата страната е поставила в
невъзможност съда да прецени какво е имотното й състояние и дали са налице
предпоставките визирани в закона за разсрочване плащането на задължението на същия.
Следва да се отбележи, че липсва съгласие от страна на ищеца да бъде постановено
разсрочено изпълнение на задължението. При това положение искането за разсрочване
следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход от делото (уважаване на предявените искове) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на разноски. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде
извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в
заповедното производство, така и в настоящото исково дело. С оглед сторените и заявени от
ищеца съдебно-деловодни разходи (100 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за заповедното производство, и 141,20 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на
ответницата в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 150 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 191,20 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд –
гр. Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че Е. С. А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б , ул. "Т " № , дължи на „Е ” ЕООД, ЕИК , с
адрес (седалище/адрес управление): Б , гр.С , район В , ж.к.М ,, ул. „Р “ № , представлявано
от Р И М -Т - управител, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с № 572 от 02.05.2022г., издадена по ч. гр. д. № 865/2022г. на Районен съд –
гр. Благоевград, а именно:
- сумата от 4780,11 лв. /четири хиляди седемстотин и осемдесет лева и единадесет
стотинки/, част от главница (в общ размер от 6665,28 лв.) – представляваща неизплатена
сума по Договор за потребителски кредит № РКД4-050717 от 15.12.2014 г., сключен между
"С " ЕАД (със сегашно наименование "О " АД, ЕИК ) и Е. С. А., ЕГН **********,
вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2022г. до окончателното
погасяване;
- сумата от 219,89 лв. /двеста и деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ –
представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2014 г. - дата на сключване на договора
до 15.12.2021г. - дата, на която кредитът е станал изискуем.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен и
3
настоящ адрес: гр. Б , ул. "Т " № за разсрочване плащането на задълженията й.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Б , ул. "Т " № да заплати на „Е ” ЕООД, ЕИК , с адрес (седалище/адрес
управление): Б , гр.С , район В , ж.к.М ,, ул. „Р “ № , представлявано от Р И М -Т -
управител, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково
производство, както следва:
- сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 865/2022г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 191,20 лв. (сто деветдесет и един лева и двадесет стотинки) –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
1889/2022г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4