№ 491
гр. Сливен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230105013 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно
основание чл. 341 и сл. от ГПК и чл.34 от ЗС. Производството е в първа фаза
на делбата.
Ищците твърдят, че са законни наследници на С. Д. Ч., починал на
29.11.1997 г. Същия е бил признат за собственик на основание придобивна
давност, с нотариален акт № 40, т.VIII, дело № 668 от 08.08.1958 г. по описа на
Сливенски народен съдия, установена по обстоятелствена проверка на
следния недвижим имот: поземлен имот - празно дворно място, находящо се в
гр. Сливен в квартал 65, планоснимачен номер 462, с площ от 159 кв.м., при
граници: Ц. Д. Б., Н. А. Т., Т.Ст. П., К. Й. А. и улица, а останалата част от 118
кв.м. към 1995 г. била отразена като част от имот пл. № 307 с площ 290 кв.м., в
квартал 16 по кадастралния план на гр. Сливен. След приемане на КККР на гр.
Сливен имот № 307, в който попадала и собствената на ищците имот част от
118 кв.м., бил отразен като част от ПИ с идентификатор 67338.511.100 с площ
222 кв.м., адрес: гр. Сливен, п.к. 8800, Кутелка № 11, вид територия:
урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10м./, стар номер 307, съседи:
67338.511.102, 67338.511.103, 67338.511.104, 67338.511.88, 67338.511.91, като
в регистъра целия имот с идентификатор № 67338.511.100, включващ и
1
собствените на ищците 118 кв.м/, бил записан на община гр. Сливен, като
частна общинска собственост, без данни за издаден документ за собственост.
Посочват, че съгласно правните разпоредби на ЗС, ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПНИМ, ЗБНМ, ЗДИ, ищците са поискали реституция за възстановяване на
собствеността върху 41 кв.м. от имота им, като същата е била отказана с
мълчалив отказ на кмета на община Сливен, който е влязъл в сила.
Твърдят, че наследодателят им от 1958 г. до неговата смърт не е загубил
правото си на собственост, като е упражнявал непрепятствано правомощията
си. Осъществявал ползването и владението на имота без частта на 41 кв.м.,
върху която била изградена улица. Наследниците му по същия начин
продължили да владеят имота, върху площта на 118 кв.м. от имота, като това
владение не било прекъсвано и до настоящия момент.
Твърдят, че са плащали данъци за горепосочения имот, както и също
така, че подавали молби за разрешение на строеж в имота и за неговото
упълномеряване с остатъци от други имоти, като още приживе наследодателят
подавал молби за определяне на строително петно за строеж на сграда. Сочат,
че същия е бил записан в разписния списък към кадастралния и регулационен
план като собственик на имота и е получавал искани от него скици за имота,
като до 2022 г. имота се е водил на негово име.
Изтъкват, че за актуването с акт за частна собственост № 4479/20.06.2022
г., на поземления имот с идентификатор № 67338.511.100 с площ 222,
включващ и частта от собствения им имот в размер на 118 кв.м., са разбрали от
известно време, като до посочената дата на съставянето на акта не бил
издаден към него акт за общинска или държавна собственост и същия
смущавал правото на собственост на ищците. Във връзка с това, посочват и
записването на акта в регистъра към кадастралната карта като документ за
собственост на името на ответната Община.
Излагат аргументи за възникване на съсобственост, след включването на
частта на имота на доверителите в размер на 118 кв.м. в поземлен имот с
идентификатор № 67338.511.100 с площ 222, а преди това в ПИ пл. № 307 с
площ 290 кв.м., с права на съсобственост на ищците в размер на 118/222 ид.
части.
Предвид гореизложените, молят съда да постанови решение, да се
признае за установено че ищците са собственици по наследство и давностно
2
владение на 118/222 идеални части от процесния недвижим имот и да се
допусне делба на поземлен имот с идетнификатор 67338.511.100 с площ
222кв.м. и да се допусне съдебна делба на ПИ с идентификатор 67338.511.100
с площ 222 кв.м., адрес: Сливен, п.к. 8800, Кутелка № 11, вид територия:
урбанизиране, НТП: ниско застрояване /до 10м./, стар номер 307, съседи:
67338.511.102, 67338.511.103, 67338.511.104, 67338.511.88, 67338.511.91
между страните по делото при дялове: за С. Р. Ч. – 19.66/222 ид. части, за Д. С.
Ч. - 19.66/222 ид. части, за Р. С. Ч.- 19.66/222 ид. части и за община Сливен –
103/222 ид. части.
Молят, и да се отмени Акт № 4479 от 20.06.2022 г. за частна общинска
собственост на Община Сливен относно частта от 118/222 кв.м. идеални части
от ПИ идентификатор 67338.511.100 с площ 222 кв.м., адрес: гр. Сливен, п.к.
8800, ул. „Кутелка“ № 11.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответната страна.
Считат, че предявената искова молба е нередовна, тъй като не били
представени достатъчно документи като „удостоверение за смърт и
удостоверение за наследници на наследодателя, както и доказателства за
наследствените имоти“ за доказване наличие на собственост на имота, за да
бъде допуснат до делба. Също така, подчертават, че следва да се установи
първо съсобствеността на страните, още при предявяване на иска от страната
освен това намират, че е налице липса на ясно определен петитум.
Твърдят, че иска е недопустим, тъй като по отношение на имот с
предишен пл. № 462, кв. 66 по плана на кв. „Комлука“, гр. Сливен от 1957 г. е
била проведена отчуждителна процедура за прокарвана на улица, открита със
Заповед № 630/16.XI.1977 г., на ИК ма ГНС – Сливен, като със Заповед №
160/26. IV.1978 г. на ИК на ГНС- Сливен било одобрено отчуждаването и било
определено парично обезщетение за собственика на имота. През 1999 г.
настоящите ищци обжалвали мълчаливия отказ на кмета на община Сливен за
отмяна на отчуждаването, като с влязло в сила Решение № 6537/03.12.1999 г.
по адм. д. № 4683/1999 г. на ВАС (IV отд.) с което е отхвърлена жалбата
против мълчаливия отказ на кмета за отмяна на отчуждаването, след като
съдът установил, че предвиденото мероприятие за изграждане на улица било
осъществено и приключило. Последващата жалба на ищците срещу мълчалив
3
отказ на кмета на Община Сливен била оставена без разглеждане като
недопустима, което е потвърдено с Определение № 4346/14.06.2001 г. по адм.
д. № 3281/2001 г. на ВАС (II – отд.), поради което считат, че исковата молба е
недопустима.
Втори аргумент относно недопустимостта на иска намират в това, че
ищците са загубили правото си на собственост и преди да се установи това
право, поради което считат че искът се явява недопустим, като ПИ с
идентификатор № 67338.511.100 е образуван в съвкупност от няколко имота,
които в различните планове са променяли границите си. Освен това намират,
че в делбата участват части от несъществуващи имоти с предишни пл. № 460,
№ 461, № 462, като всички са били отчуждени от предишните им
собственици. В тази връзка намират, че не е налице индивидуализиране на
конкретния имот.
Позовават се на съдебна практика в тази насока, касаеща допускането на
делба, като сочат, че ищците са се възползвали от документ, с който са въвели
в заблуждение органа по приходите, като са декларирали имот, който отдавна
не е тяхна собственост, като изтъкват, че позоваването на нотариален акт,
който е загубил правното си значение, предвид трансформациите на
процесния имот не може да служи като доказателство.
Възразяват относно разглеждането на настоящата искова претенция, тъй
като с влязъл в сила съдебен акт, ищците са загубили правото си на
възстановяване на собствеността на имота. Настоящите искове се основават на
факти, обхванати от силата на присъдено нещо.
Оспорват разглеждането на исковата претенция както за установяване на
собствеността и допускането на съдебна делба.
При положение, че молбата се счита за основателна и допустима, считат
същата за неоснователна и недоказана, като излагат съображения за това.
Считат, че исковата претенция е неоснователна, поради това, че по
отношение на имота е извършено законосъобразно отчуждаване за прокарване
на улица, като целият имот с предишен пл. № 462 по плана на кв. „Комлука“
от 1957 г., след отчуждителната процедура окончателно е излязъл от
патримониума на наследодателя на ищците и е станал държавна собственост,
което е потвърдено с влезлите в сила съдебни актове.
4
Оспорват твърдението, че наследодателя не е загубил правото на
собственост. Към настоящия момент имот с пл. № 462 не съществува, като
части от него и части от още два други имота по плана от 1957 г. са включени
в процесния имот 67338.511.100, което е констатирано и в Заповед № РД-11-
11-044 от 08.06.2022 г. на Областния управител на Област Сливен. Съгласно
комбинирана скица № 1338/ 13.05.2022 г. на Дирекция „Устройство на
територията“ към Община Сливен, в обхвата на процесния имот с идент.
67338.511.100, за който ищците претендират установяване на собственост в
отношение 118/222 ид. части, попадали както изградена улица и предвидена
улична регулация, така и придаваема част към съседния имот с ид.
67338.511.103.
Възразяват относно твърдението за придобиването на имота по давност и
по наследство, за съществуването на съсобственост в имот с идентификатор
67338.511.100, за искането за допускане на делба на имот, в който ищците
нямат права на собственост, нямат основание за завеждане на подобен иск,
както и не притежаването на качествата на процесуално легитимна страна.
Твърдят, че обстоятелствата, на които се базират претенциите не
отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по
делото. Приложения нотариален акт от 1958 г., считат, че не е източник на
право за собственост, тъй като след това има приключила отчуждителна
процедура, с която собствеността била прекратена. В тази връзка същите
никога не са били собственици на процесния имот, както неоснователни
считат, че са твърденията относно владението от 1958 г., и за упражняването
на фактическа власт върху този имот предвид характеристиките на имота и
предвид местоживеенето в други населени места. В допълнение имотът бил
отчужден преди да се открие наследствената маса. Липсва индивидуализиране
на спорния имот.
Възразяват относно твърдението на ищците за придобиване по давност
на процесния имота, тъй като посочват, че конкретния имот има публичен
характер.
Оспорват твърдението относно плащането на данъци за имота, както и че
са били някога данъчно задължени лица за процесния имот. По тази линия,
оспорват удостоверението за облагаеми имущества и декларирани данни по
ЗМДТ от 09.02.2023 г. по отношение на удостоверяването, че лицето е
5
данъчно задължено спрямо имота, като излага, че Удостоверението
възникнало поради обстоятелството, че след постановените решение на ВАС,
с които се потвърждава законосъобразността на отчуждаването, и ищците на
са подали коригираща декларация по чл. 14, ал.9 от ЗМДТ за липса на данъчни
задължения по отношение на процесния имот. Към това, добавят че
удостоверението е неотносимо към имот с ид. № 67338.511.100 с адрес: гр. С.,
ул. "К." № ., а касае имот на ул. „Кутелка“ № 23, който е с ид. 67338.511.136.
Оспорват направеното записване на наследодателя в Разписния списък
на кадастрален и регулационен план в Община Сливен, съгласно което
записване собственик на имота е наследодателят, като след отчуждаването
същия е престанал да бъде собственик със Заповед № 160/26.04.1978 г.
Също така е оспорено и обстоятелството, че имотът се е водил на името
на С. Ч. в кадастралната карта до 2022 г., като посочват че имота до 2022 г. бил
държавна собственост. Позовават се на това, че със Заповед № РД-11-11-
044/06.06.2022 г. на Областен управител на Област Сливен, имотът е бил
деактуван по реда на чл. 78, ал. 1 ЗДС и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, §
7, ал.1, т.3 и т.4 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС,
следователно отписаните от актовите книги недвижими имоти стават
общинска собственост. Молят за прекратяване на производството като
недопустимо.
Направено е оспорване на представения Нотариален акт № 40, т.8, дело
668 от 1958 г., като неотносим към настоящото производство, както и
Удостоверението за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ,
издаден на Р. С. Ч., като неверен, тъй като посоченият нот. акт в него по
партида № **********004 към момента не удостоверява право на собственост
и няма отношение към имот с адрес: гр. Сливен, ул. Кутелка № 23. Така също
е оспорена Декларация № ********** от 30.03.1998 г. на С. Р. Ч., като
съдържаща неверни данни, тъй като през 1998 г. посоченият документ за
собственост не удостоверява право на собственост поради извършено
отчуждаване през 1977 г. и не съответства на посочения в него адрес: гр.
Сливен, ул. Кутелка № 23.
В о.с.з ищците не се явяват. Представляват се от пълномощник, който
моли съда да допусне делба при посочените квоти в исковата молба.
Ответната Община Сливен се представлява от пълномощник, който
6
счита исковата претенция за недопустима, тъй като липсва съсобственост.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна страна:
Не е спорно, че ищците са законни наследници на С. Д. Ч., починал на
29.11.1997 г.
Наследодателят С. Д. Ч. е признат за собственик на основание
придобивна давност, видно от представения по делото нотариален акт № 40,
т.VIII, дело № 668 от 08.08.1958 г., установена по обстоятелствена проверка на
следния недвижим имот: поземлен имот - празно дворно място, находящо се в
гр. Сливен в квартал 65, планоснимачен номер 462, с площ от 159 кв.м., при
граници: Ц. Д. Б., Н. А. Т., Т.Ст. П., К. Й. А. и улица, а останалата част от 118
кв.м. към 1995 г. била отразена като част от имот пл. № 307 с площ 290 кв.м., в
квартал 16 по кадастралния план на гр. Сливен.Следователно съдът приема от
представения по делото нот. акт № 40, т. VIII, дело № 668/1958 г. че се доказа
собствеността на този имот, материализиран в посочения нот. акт, като съдия
от РС-Сливен на 08.08.1958г. постановява акт за собственост с титуляр С. Д.
Ч., като е признат за такъв на основание чл.483 от ГПК и чл.79 от ЗС към 1958
г. по обстоятелствена проверка за собственик на основание придобивна
давност по отношение на поземлен имот - празно дворно място, находящо се
в гр. Сливен в квартал 65, планоснимачен номер 462, състоящ се от площ от
159 кв.м., при граници: Ц. Д. Б., Н. А. Т., Т.Ст. П., К. Й. А. и улица.
От намиращото се в делото - Удостоверение за наследници № 9400-15941
от 03.08.2022г. на община Сливен се доказва, че наследодателят на ищците е
оставил за свои законни наследници – тримата ищци – С. Р. Ч. – съпруга, и Д.
С. Ч., и Р. С. Ч. - синове.
От представения нотариален акт, от Акта за частна общинска собственост е
налице противоречие относно както титуляра на собственост на процесния
имот. Което още повече се провокира и от постановените съдебни актове
относно предвидено мероприятие по отчуждителна процедура. В тази връзка
в процеса се изясняват тези въпроси от допуснатата, приетатата и неоспорена
по делото съдебно техническа експретиза. Вещото лице извлича извод, който
още в точка 1 (отговора с едноименния номер) доказва, че първият
кадастрален и регулационен план, в който е отразен е одобрен със Заповед №
1001 от 09.03.1957г., води до категоричния извод, че процесния имот в гр.
7
Сливен, кв.65, с планоснимачен номер 462 с площ 159 кв.м. е урегулиран.
Върху този регулационен план в комбинираната скица е нанесен със син цвят
регулационен план, който не е влязъл в сила и не е приложен. В о.с.з.
експертът инж. П. уточнява, че върху регулационния план от 1957 г. от
Община Сливен „са сложили със син цвят нова регулация, без да правят нов
регулационен план". За този нов регулационен план са предоставили на
вещото лице Заповед № 785 от 1968 г., с която се одобрява идейно
застроителен план на кв. „Комлука“ и кв. „Клуцохор“, като от общината са
обяснили, че този план от 1968 г. на практика не е приложен и не е
финализиран, защото Заповедта от 1968г. е за идеен застроителен план, но
служителите от общината са отговорили на вещото лице, че тази процедура не
е финализирана. От тези пояснения и приетото заключение по този въпрос
става ясно, че през 1968г. не е налице нов регулационен план, одобрен и
приключил като административна процедура със съответен административен
акт. Освен това, идейно застроителният план не е план, който се отнася до
регулационните предвиждания за имотите. Застроителните планове имат
отношение към предвидените в тях застройки върху вече урегулирани имоти.
От заключението на вещото лице (отговор 2) се установява, че върху
същия кадастрален и регулационен план е нанесен с различен цвят – син
регулационен план, в който имот с номер 462 попада в УПИ I –- за жилищен
комплект в кв.33, но този план не е влязъл в сила и не е приложен. със Заповед
№ РД 15-68 от 31.01.1995г. на Кмета на Община Сливен е одобрен план за
улична регулация, обществени мероприятия и режими на застрояване на
Централна градска част, както и на още два квартала - кв. "К." и кв. "К.",
изработен върху нов кадастрален план. В този кадастрален план имота №
462на ищците попада в имот№307, кв. 16. От обясненията на инж. П. в о.с.з.
става ясно, че планоснимачният номер 307 е посочен със Заповед № РД-15-68
от 31.01.1995 г., с която се одобрява улична регулация. С тази заповед
възниква имот № 307, в който влиза първоначалният имот 462 /по
регулационния и кадастрален план от 1957г./. Вещото лице е установило, че с
Решение № 45 от 04.03.1997г. на Окръжен съд - Сливен е отменена Заповед №
РД 15-68 от 31.01.1995г. на кмета на община Сливен. От това следва, че
предвижданията за улична регулация, обществени мероприятия и режими на
застрояване на Централна градска част, кв. Комлука и кв. Клуцохор, както и
новата кадастрална основа, в т.ч. за имот № 307 не са влезли в сила и не са
8
породили никакви правни последици. В о.с.з. вещото лице уточнява, че при
направеното проучване от Общината са и отговорили, че този план от 1968г.
на практика не е приложен, затова не са и предоставили документация, от
която да е видно, че започналото производство по предварителен етап не е
финализирано. Поради това вероятно й е предоставен друг регулационен план
от 1995 г. с нова кадастрална основа, в която процесния имот е 307, който е
очертала в оранжев цвят, като в него влиза имот 462 – в зелено очертан.
Отново от заключението се установява, че със Заповед № РД-15-170 от
13.03.2001 г. е одобрен застроителен и регулационен план на Централна
градска част, кв. Комлука и кв. Клуцохор. Установени са уличните
регулационни линии и предназначението на парцелите за обществени
мероприятия. Въпреки отмяната на заповедта от 1995г. с решение на окръжен
съд, планът от 2001г. е изработен върху кадастралната основа на имот № 307.
Впоследствие със Заповед № РД-15-1686 от 23.11.2007г. е одобрено частично
изменение ПУП-ПРЗ, кв. 16, кв. „Комлука“, върху същия кадастрален план от
1995г. - отменен за имот 307. С този план от 2007г. имотът с пл.№307 е
урегулиран, заедно с имот пл. № 306 в УПИ 1-306, 307. Това е и действащата
към момента регулация.
В заключение на изследваните от вещото лице планове се установява, че
регулационните и кадастрални планове, които се отнасят до процесния имот и
които са породили правното си действие са кадастралния и регулационен план
от 1957 г., кадастралния и регулационен план от 2001 г. и частичното
изменение на ПУП-ПРЗ от 2007г., което много подробно и обозримо е
изяснено в откритото съдебно заседание при изслушване на експерта на
06.02.2025г. След приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри
/Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006г. на изп.директор на АГКК/, имотът на
наследодателя на ищците с пл.№462 е всъщност част от ПИ с идентификатор
67338.511.100.
На въпрос 3, експертът е отговорила, че Поземлен имот 67338.511.100 с
площ 222 кв.м. е образуван от имоти по кадастралния план от 1957 г., основно
от част от имот 462 с площ 118 кв.м., част от имот 461 с площ около 60 кв.м., с
част от имот 460 – с около 30 кв.м. и останалата част от улица. Вещото лице
подчерта още веднъж и в о.с.з. на 06.02.2025г., че „по отношение на частта от
имот 462 в размер на 118 кв.м. няма приложена улична регулация. Като
уточни, че тези 118 кв.м. си остават в имот 100", като останалата част от
9
бившия имот 462, която е 41 кв.м. попада в улица още с плана от 1957г. /видно
от комбинираната скица/ и по отношение на тази част мероприятието улица е
изпълнено.
Освен тези факти, касаещи регулационните предвиждания и кадастралното
отразяване на имот пл. № 462 през годините, от заключението се доказва, че в
Разписния списък към кадастралния план от 1957г., имот 462 е записан на
името на наследодателя С. Д. Ч. на настоящите ищци като е посочено и
придобивното основание - нотариален акт № 40, т.VIII, дело № 668 от
08.08.1958 г. по описа на Сливенски народен съдия. В разписния списък към
кадастралния план, одобрен с отменената от окръжен съд Сливен Заповед №
РД-15-68 от 31.01.1995 г. имот 307 е записан също на наследодателя на
доверителите въз основа на посочения нотариален акт от 1958г., като на ръка е
изписан следният текст „отчужден-зап. 160/26.04.1978г.", като обаче в колона
2 срещу този надпис, е поставен знак въпросителен. Именно този запис беше
причината за оспорване на истинността на добавения текст в Разписния лист
от Общината, като на основание чл. 193, ал.2 ГПК е открито производство по
оспорване, като не се ангажираха доказателства за автора и датата на
направеното дописване в този лист.
В отговор 5 от заключението вещото лице е посочило, че в регистъра към
кадастралната карта ПИ 67338.511.100, част от който е имот 462, е записан на
община Сливен въз основа на акт за частна общинска собственост № 110. т.
13, рег. № .50 от 23.06.2022г. В заседанието при изслушване експертката
разясни, че до 2022 г. в кадастралния регистър в Службата по кадастър имотът
се водил на ищцовата страна, а след 2022 г. е направено изменение на
кадастралния регистър и е вписан съставения акт за Общинска собственост от
20.06.2022 г. Безспорно се установи, че поз. имот 67338.511.100 е отразяван с
два административните адреси - гр. С., ул. К. ... и гр. С., ул. К. .., част от който
е имот 462.
На следващо място съдът изследва по почин на страните налице ли е
доказаване в процеса твърдения за упражнявана фактическа власт върху
частта от имота в размер на 118 кв.м. и налице ли е намерение за своене на
посочената част от датата на снабдяването с нотариален акт на наследодателят
Ч. до датата на предявяване на настоящия иск. В тази връзка от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели се установи
10
и доказа, че видно от представеното Приложение №4 към Данъчна декларация
№ ********** от 31.03.1998г. от Данъчна служба – Сливен, че
наследодателката на починалия Ч., неговата съпруга С. Р. Ч. е подала
декларация, в която подробно е индивидуализирала и описала процесния имот
и това доказва и удостоверява за облагаеми имущества и декларирани данни
по ЗМДТ към 09.02.2023г. на община Сливен. Това има отношение към
горецитираното твърдение за своене на процесния имот, който очевидно
страните, а и Община Сливен възприемат като собствен на основание
наследствено правоприемство, като на стр.2 в този документ са подробно
описани и общината ги е възприела като задължени лица във връзка с данъчно
облагане за поземлен имот в гр. С., ул. К. ...
От приетите съобщения за данъчни задължения и квитанции за плащане на
данъци се установява, че ищците са заплащали дължимите за недвижимият
имот местни данъци и такси след смъртта на своя наследодател С. Ч..
От приетите три броя писма, изпратени от община Сливен до
наследодателя на доверителите от 03.04.1996г., от 25.01.1996г. и от
20.06.1994г., като отговори на негови молби до общината, се установява, че С.
Ч. няколко пъти е искал упълномеряване на имота си и предвиждане на
застрояване с цел реализиране на бъдещ строеж върху него.
От свидетелските показания на св. С. Ч. се установява, че тя има лични
впечатления от 1987г., когато е станала снаха на С. Ч., като е категорична, че
винаги този имот е бил собственост на свекъра й С., който е починал при ПТП
през 1997 г. Разказва за личните си възприятия и разговори с него, как той й е
споделял, че е имал среща с гл. архитект, за намерението му да построи къща
в този имот и за постоянната кореспонденция за това със служителите на
общината. Съдът счита за целесъобразно да цитира част от свидетелските
показания, а именно „Никога не е имало момент,в който свекъра ми да е
изоставил този имот. Напротив посещавайки Сливен много пъти сме били в
семейството на сестра му Катя и той е казвал как иска да построи....през 1995
г. са му казвали, че заради технически въпроси не могат да му разрешат
строителство и по-късно ще стане“ Освен това уточнява, че като колега е
напълно наясно с тези 118 кв.м., за които се спори там е била къщата на
бащата на С. Д. Ч.. Споделя, че тази къща се е срутила и Ч. се снабдява с нот.
акт по обстоятелствена проверка, защото го е владял десетилетия. Споделя, че
11
тъй като от общината са му взели малка част за улица - около 40 кв.м., които са
влезли в горната част на имота за улица, то е водил постоянна кореспонденция
с тях. Площта от 118 кв.м. остават в имота, но те никога не са попадали в
улицата, а тези 40 кв.м. са били завзети от улицата. Описва мястото, което и
понастоящем е празно, както и това че свекърът й е познавал изключително
добре съседите на това дворно място, поддържал е имота. А понастоящем на
западната граница „…личат подпорни стени, които са и в момента това са от
старата къща. Това са маркери подпорни стъпала в западната част се виждат.
Свекър ми, зная от съпруга ми, ...заминал за Либия, където е работил. Мъжа
ми влиза в езиковата гимназия в Стара Загора. Свекъра ми в рамките на 2 г. не
се е връщал, защото социалистическата държава не им позволяваше да се
връща от май 1977 г. Никога не са изоставяли имота продължило е владението
по същия начин. На 29 ноември 1997 г. почина свекъра ми. През 1998 г. беше
кампания за деклариране на имотите по местните данъци и тримата с мъжа ми
сме представили тази декларация пред Общината. Свекъра ми не е изоставил
имота плащал е данъци, а свекърва ми и наследниците са плащали имота,
даже има съобщение от Община Сливен да се платят данъците на процесния
имот, получаваха ги по пощата. Имотът беше записан на С. Ч., т.е. на свекъра
ми в кадастралната карта, така и в регулационния план. Имотът никога не е
бил актуван като държавен до 2022 г., когато общината си издава акт за
общинска собственост. До 2022 г. имотът винаги се е водил на моя свекър и на
наследниците му, а с акта за общинска собственост 2022 г. тогава е записан на
Общината. Сега имотът продължава да се владее от същите съсобственици, но
документално узнахме, че е в съсобственост с Общината."
От показанията на св. Тодор С. се установява, че познава изключително
добре С. Ч., който е бил баща на Р., с който били близки приятели и си
гостували. От около 30 години знае, че ищците имат наследствен имот от
неговия род от баща си и каза, че искал да го продава. И по този повод също
му е показвал имота. Категоричен е, че никога не е чувал ищците и баща им
да е изоставял имота, като всички те са го считали за имот на техния род.
Свидетелските показания напълно се припокриват с тези на свид. С. Ч.. И този
свидетел е категоричен, че владението е продължено от сина на С. Ч., който
след смъртта на баща си не е престанал да се интересува от имота. Знае, че
наследниците на имота са плащали данъците, но не бил виждал разписките.
От друга страна по повод на релевираното от ответната страна възражение
12
за недопустимост на предявения иск, по делото са представени съдебни актове
касателно отчуждителните процедури. Така от намиращото се в
доказателствения материал Решение № 6537 от 03.12.1999г. по адм. д. №
4683/99г. на ВАС и Определение от 23.02.2001г. по адм.д. № 120/2000г. на
СлОС, са постановени в производство по обжалване на мълчалив отказ на
кмета на община Сливен за отмяна на отчуждаването на 41 кв.м. от процесния
имот 462 по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС. С Решението от 1999г. на
ВАС е отхвърлена жалбата против мълчалив отказ на кмета на община Сливен
за отмяна на отчуждаването и възстановяване на правото на собственост
върху имот 462 кв.65 по плана на гр. Сливен от 1958г. С Определението от
2001г. на Окръжен съд - Сливен е постановено оставяне без разглеждане на
жалбата против мълчалив отказ на кмета по молба от 20.05.1998г., като
недопустима.
С оглед на установеното от тези съдебни актове, се установи и доказа, че
предявеният иск не е недопустим. Исковата претенция за наличие на
съсобственост между страните по отношение на процесния имот
67338.511.100 е заявена на съвсем различно основание от това, на което са
постановени съдебните актове в административните производства.
Административните съдилища не са се произнесли за наличието на
собственост. Следователно настоящият съдия – докладчик следва да установи
наличие на собственост, което е задължително и е по същество в първата фаза
на съдебната делба. Административният съд и производството пред него са
съвсем различни, като компетентност и процес, от производството по делото
за делба, което гражданско, особено исково производство и целта на това
производство, а именно да бъде установено правото на съсобственост върху
съсобствените недвижими имоти и дяловете на страните, както и да се
извърши делбата, чрез законните способи за ликвидиране на съсобствеността,
като това само може да е предмет на производството по съдебна делба, които
са подсъдни на районен съда, а не на административен съд. В случая
административния акт е мълчалив отказ на кмета на община Сливен, който
няма нищо общо с основанията на иска за делба по настоящия спор.
Освен посоченото, становището на ответника за недопустимост на иска за
делба, е направено на основание твърдения за проведена и приключила
отчуждителна процедура за имота на доверителите. Във връзка с тази
13
процедура от ответната страна са представени Заповед от 16.11.1977г. за
откриване на производство по отчуждаване на имоти, сред които е посочен и
имот 462 в кв.33 за улица с о.т. 118-238, съгласно одобрения регулационен
план на града; Протокол от 20.03.1978г., в който е решено да се изплати на С.
Д. Ч. 450 лева за дворно място от 150 кв.м. и заповед от 26.04.1978г. за
отчуждаване и обезщетяване. Вещото лице пояснява и изразява
категоричност на своето експертно мнение, че процедурата по отчуждаване не
е проведена. Въпреки предоставената възможност за доказване на
финализиране на процедурата, ответната община не е представила
доказателства, от които да се установява дали заповедите за отчуждаване и
обезщетяване са получени от наследодателя на доверителите, който не е бил в
страната, а е работил в Либия от 1977г. до 1978г.вкл. без да се завръща, което
се приема за безспорно от безпротиворечивите показанията на свидетелите. -
две години не се е връщал от Либия, където е бил на работа от май 1977г.
Следователно не се доказва, че тези заповеди са влезли в сила. Освен това не
се събраха доказателства за обстоятелството, дали обезщетението реално е
получено от наследодателя С. Ч.. Този факт е ключов за възприемане на
основанията за настъпване на последиците на отчуждаването, ако
отчуждаването е за обществени мероприятия - улица. От съществено значение
е и установения от вещото лице факт, че тази отчуждителна процедура е
започнала на основание плана от 1968г., който се доказа, че изобщо не е за
регулационни отреждания, а е идеен застроителен план, който не е
финализиран.
Следователно започналата отчуждителната процедура за изпълнение на
мероприятия за улична регулация е открита в отклонение на действащия към
това време ЗТСУ, т.е. без наличие на регулационен план за улична регулация,
което съгласно неоспореното и прието към доказателствения материал
съдебно – техническо заключение, води до правния извод за неосъществена и
незавършена, т.е. нереализирана отчуждителна процедура. Безспорно се
установи и доказа, че тази процецедура е открита с горецитираната Заповед от
16.11.1977г. и е без основание, а заповедите от 1977г. и от 1978г. не
представляват годно придобивно основание в полза на общината. В тази
връзка съгласно чл.63 ал.1 т.1 ЗТСУ /отм. в редакцията към 1977г./ недвижими
имоти на граждани, кооперации и обществени организации могат да бъдат
отчуждавани за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и
14
обществени организации, предвидени по застроителния и регулационен план
(чл. 22-25). В разпоредбата на чл.66 ал.1 ЗТСУ /отм./ е посочено, че
недвижимите имоти, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации
и обществени организации по застроителния и регулационен план, се
отчуждават въз основа и в съответствие с действуващия план, като такъв не
съществува, съгласно експертното мнение. От друга страна не се доказа
получаване на обезщетение от страна на наследодателя С. Ч. за част от
отчуждения имот, затова съдът възприема становище, че независимо от
липсата на основание /план за улична регулация, на основание на който да се
извърши отчуждаване/, то съгласно нормата на чл.77 т.2 ЗТСУ /отм./ при
парично обезщетяване се приема, че собствениците са обезщетени с плащане
в брой на определеното парично обезщетение. В Решение № 10972 от
29.12.2004 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2004 г. е прието, че обезщетяване по
смисъла на ЗТСУ е предаването на отстъпения в обезщетение обект /в случая
получаването на паричната сума/, не са налице доказателства за изплатено
обезщетение на С. Ч..
Така също не се установи и доказа наличието и на третата предпоставка, за
да се приеме, че са настъпили последиците на отчуждаване на процесиите 118
кв.м. от процесния имот - завземане на имота от страна на ответника, така
както е предвидено в чл.105 ЗТСУ /отм./. От отговорите на вещото лице се
доказа, че имотът е свободен и върху собствените на доверителите 118 кв.м.
няма реализирана улица. В тази връзка съдът счита, че това е още едно
основание, което води до отхвърляне на направеното възнаграждение за
недопустимост на иска за делба. Следователно след като не е приключило
отчуждителното производство, няма основание за неговата отмяна /каквато е
била целта по същество на административните производства/.
Затова в о.с.з. експертът разясни подробно за целта и предназначението на
видовете планова, като стана ясно, че регулационните планове, наред с
документите за собственост, имат основно значение при установяване на
техническите характеристики на недвижимите имоти – като населено място,
т.е. местонахождение, оразмеряване като показатели площ, граници и други.
Регулационните планове имат и съществено значение при разрешаването на
въпроса за собствеността върху имотите, предмет на регулация, обусловено от
прякото отчуждителното действие на плана или липсата на такова - съгласно
нормативното разрешение към съответния времеви момент.
15
При действието на настоящия ЗУТ, като се съобразиха и нормите при
действието на ЗТСУ /отм./ и при отменения ЗПИНМ безспорно се установи и
доказа, че се предвижда, че недвижими имоти на частни лица и обществени
организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се
считат отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците им и от този
момент могат да се заемат. Не се събраха доказателства за това, че
наследодателят С. Ч. е бил обезщетен за стартиралото отчуждаване, поради
което и съобразно експертното мнение, то тази процедура не е финализирана
и имота не е отчужден по законовия ред.
Планът, на който се позовава общината във връзка с позоваването на
отчуждаване, както се установи от неоспореното съдебно-техническо
заключение не представлява план за регулация. Този план е от 1968г. - при
действието на ЗПИНМ/отм./ и е идеен застроителен. Заповедите за откриване
на процедура за отчуждаване и за отчуждаване са от 1977г. и от 1978г. - при
действието на ЗТСУ /отм/. (в сила от 01.06.1973 г. до 31.03.2001 г.). При
действието на ЗТСУ /отм./ пряко и непосредствено вещно-правно
отчуждително действие имат дворищно-регулационните планове, тъй като
съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ недвижимите имоти (местата със сградите,
постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в
тях), придадени от парцела на едно лице към парцели на други физически или
юридически лица се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищно-регулационния план; изплащането на паричното обезщетение,
респ. - получаването на имотно такова, не е елемент от фактическия състав на
отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг с този вид
планове.
След внимателен прочит на трайната съдебна практика и постановените
по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 50014 от 30.08.2023 г. по гр. д. № 2282 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение Решение № 358 от
26.04.2010 г. по гр.д.№ 441/2009 г. на ВКС, Т г.о, Решение № 132 от 20.05.2013
г. по гр.д.№ 942/2012 г. на ВКС, I г.о.. Решение № 6 от 18.02.2015 г. по гр.д.№
4034/2014 г. на ВКС, II г.о., ГК, Решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр.д.№
2145/2020 г. на ВКС, I г.о. и др.; такава е практиката и при действието на
отменения ГПК (напр.: Решение № 445 от 20.07.1976 г. по гр.д.№ 214/1976 г.
на ВС, III г.о.), съдът счита че регулационните планове имащи отчуждително
16
вещно-правно действие, с които се отреждат имоти за държавни или
обществени нужди и мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./. Тези планове нямат
пряко отчуждително действие, поради предвидените специални процедури по
отчуждаването на имотите и обезщетяване на собствениците. За настъпването
на вещно-правното действие на план по чл. 22 ЗТСУ /отм./ следва да е налице
влязла в сила заповед на компетентния орган за отчуждаването по чл. 95 ЗТСУ
/отм./. и получено обезщетение. В процеса се установи и доказа, че не е
налице влязла в сила заповед за това.
В цитираното решение № 227 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 735/2009 г. на
Върховен касационен съд е прието, че съгласно чл. 110 ЗТСУ непосредствено
отчуждително действие има само дворищнорегулационният план и то за
местата, които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел. В
тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана.
Прокарването на улица не представлява мероприятие по
дворищнорегулацонния план, а по застроителния и регулационен план за
обществени мероприятия по чл.22 ЗТСУ, за който план е характерно, че няма
непосредствено отчуждително действие.
Следователно наличието на отреждането на даден имот за определено
мероприятие по този план не води до извод за наличие на отчуждаване от
предишния собственик, още по-малко води до придобиване от страна на
държавата. Експертът подробно разясни техническата процедура, съгласно
която е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и
обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти.
По тези съображения съдът счита, че наследодателят на настоящите ищци
не е изгубвал правото си на собственост върху процесните 118 кв.м. от имота с
първоначален пл. № 462. Следователно тази част от 118 кв.м. не е завзета от
ответната община.
Напротив от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че както наследодателят и неговите наследници не са
преустановявали владението на имота. Безспорно се установи и доказа, че С.
Ч. до края на живота си 1997г. е владял необезпокояван имота, освен това
неговите законни наследници- съпруга и низходящи синове са осъществявали
необезпокоявани фактическа власт върху недвижимия имот, като са полагали
необходимите грижи за имота, така също са заплащали данъците и таксите за
17
ползването му. Налице е доказване на неограничено от десетилетия съзнание
и легитимиране от страна на собственика на процесния недвижим имот както
от С. Ч., така и след неговата кончина, това намерение и знание е продължено
от неговите наследници, които са се манифестирали като собственици на
посочената част от процесния недвижим имот с идентификатор ПИ
67338.511.100, част от който е имот 462 по делото. Владението им е било в
продължение на десетилетия, което е пълно и пряко, което се доказва както от
представените писмени доказателства декларация за дължимите данъци,
писма до община Сливен, така и от събраните гласни доказателства –
безпротиворечиви свидетелски показания и експертиза. Освен това не се
събраха доказателства за наличието на предпоставките, на които се позовава
ответника, тъй като не се доказа да е налице заемане на имота от община
Сливен, следователно по делото се установи и доказа, че не е прекъсната
фактическата власт, упражнявана от наследодателя и настоящите ищци,
поради което съдът счита че съставеният акт за частна общинска собственост
е без основание.
По тези съображения и с оглед на неоспореното по делото съдебно –
техническо заключение, съдът счита, че процесните 118 кв.м. от имота на
ищците са включени в квадратурата на настоящия имот с идентификатор ПИ
67338.511.100 по КККР, което води до извличане на обоснован правен извод
за наличие на съсобственост в обема от правата, които страните са
притежавали от имотите, включени в имот 67338.511.100.
Безспорно се установи и доказа, че С. Ч. е придобил имота, но тъй като е по
време на брака, имотът става съпружеска имуществена общност /СИО/, т.е. С.
Ч. е придобил ½ ид.ч., а другата ½ се придобива от неговата съпруга С. Р. Ч..
Т.е. едната втора /½ /от С. Ч. се наследява от съпругата му С. Ч. и синовете Д.
и Р. Ч.и поравно, т.е. по 1/6 ид.ч. Следователно съпругата му С. Ч. има 4/6
ид.ч. от процесния имот, а синовете му Д. и Р. Ч.и, всеки по 1/6 ид.ч. от
делбения имот.
Изчислено в квадратни метри, площта на процесния имот се разпределя по
следния начин: Синовете Д. и Р. Ч.и по 1/6 ид.ч. от 118 кв.м., които
представляват по 19,66 кв.м. от идеалните части от имот 100. А жена му С.
има 4/6 от 118 кв.м, което е 79,68 кв.м. в идеални части от поземлен имот
67338.511.100. Общината има 4 кв.м. от делбения имот.
18
Следователно съдът, счита че следва да се допусне до делба процесния
имот с идентификатор 67338.511.100 с площ от 222 кв.м., при квоти за С. Р. Ч.
– 79,68/222 ид. части, за Д. С. Ч. – 19,66/222 ид.ч., за Р. С.а Ч. – 19,66/222
ид.ч., и за Община Сливен – 103/222 ид.ч. при квоти Предвид изложените
обстоятелства, моля да приемете, че предявеният иск за делба на процесния
недвижим имот е основателен.
Поради това, съдебна делба следва да бъде допусната върху процесния
недвижим имот при квоти от правото на собственост, както следва: 5/6
идеални части за ищцата и по 1/6 идеални части за ответницата Диана
Николова Петрова.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. О." №
. представлявано от кмета С. Радев, че наследниците на С. Д. Ч.: С. Р. Ч., с
ЕГН ********** от гр. С. З., ул. "Ч." № ., Д. С. Ч., ЕГН ********** от гр. К.,
ж.к. "И." бл. ., вх. ., ап. . и Р. С. Ч., ЕГН ********** от гр. С. З., ул. ""К. Г." №
., ет. ., ап. . – със съдебен адрес: гр. С. З., ул. "С. С." .., ет. ., чрез адв. Г., че са
собственици по наследство и давностно владение на 118/222 ид. части от
недвижим имот: поземлен имот с идетнификатор 67338.511.100 с площ 222
кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на
Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес: гр. С., ул. "К." № .,
вид територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер
307, съседи: 67338.511.102, 67338.511.103, 67338.511.104, 67338.511.88,
67338.511.91.
ДОПУСКА съдебна делба, която да се извърши между С. Р. Ч., с ЕГН
********** от гр. С. З., ул. "Ч." № ., Д. С. Ч., ЕГН ********** от гр. К., ж.к.
"И." бл. ., вх. ., ап. . и Р. С. Ч., ЕГН ********** от гр. С. З., ул. ""К. Г." № ., ет.
., ап. . – със съдебен адрес: гр. С. З., ул. "С. С." .., ет. ., чрез адв. Г. и ОБЩИНА
СЛИВЕН, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
19
бул. "Ц. О." № . представлявано от кмета С. Радев по отношение на следния
недвижим имот: поземлен имот с идетнификатор 67338.511.100 с площ 222
кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на
Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес: гр. С., ул. "К." № .,
вид територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер
307, съседи: 67338.511.102, 67338.511.103, 67338.511.104, 67338.511.88,
67338.511.91 при квоти от правото на собственост:
- на С. Р. Ч., с ЕГН ********** – 79.68/222 ид. ч.;
- на Д. С. Ч., ЕГН ********** - 19.66/222 ид. ч.;
- на Р. С. Ч., ЕГН ********** - 19.66/222 ид. ч.;
- на ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат ********* – 103/222 ид. ч.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за
подготовка във фазата по извършване на делбата!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
20