Р Е Ш
Е Н И Е
№ __121___
гр. Кубрат, 20.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 73 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
- „Е.– п.П.” – АД – *** Таурс – Г, вписано
в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от ** като членове на УС на
дружеството, чрез юрисконсулт М.М., като твърди, че в
изпълнение на договор за продажба на ел. енергия, сключен с М.Ю.А., ЕГН **********,
и фактури, издадени за периода от от 13.02.2018 год.
до 13.04.2018 год., за следния обект на потребление с клиентски № *******с аб. № ******* - ********************, е доставял ел. енергия в обекта на
потребление, от която неплатена е тази по фактури, издадени в периода от 13.02.2018
г. до 13.04.2018 г.; поради това с Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е поискал от РС – Кубрат издаването на заповед за
изпълнение на задължението, постъпило в съда с вх. № 2834/ 30.10.2018 г.; в
производството по цитираното заявление, по ч.гр.дело № 603/
16.42 (шестнадесет лева, четиридесет и две стот.) лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 11.10.2018 г., и искане за присъждане на направените в заповедното - 25.00 лева – платена държавна такса, и 50.00 лева – юриск.възнаграждение, и в настоящото производство разноски.
Ответницата - М.Ю.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 31.10.2018 г. рег. пост./ наст. адрес в гр. ********************, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Христов, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява следните възражения: не са налице доказателства за сключен договор между страните за доставка на ел. енергия, както и че се касае за действително потребена от ответницата ел. енергия; не са налице доказателства за връзка между ответницата и регистрирания обект на потребление; не са представени доказателства за изпратено й от ищцовото дружество предизвестие по см. на чл. 20 от ОУ; не са налице основания за начисляване за плащане от ответницата на такса за възстановяване на захранването на обекта с ел.енергия. В съдебно заседание се явява лично и признава изцяло фактите по исковата молба, не оспорва размера на доставеното в собствения на ответника количество ел. енергия.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Е.п.п.” АД срещу М.Ю.А., по което е образувано ч. гр. дело № 603/2018 г. на КРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 329/ 01.11.2018 г. за процесните суми, както и за разноските.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 329/ 01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответницата не е възразила, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това преклузивен срок.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
От приложените към исковата молба документи се установява, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, а тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между клиента и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
По делото съдът е приел за ненужно назначаването и изслушването на ССЕ, която да даде заключение по поставените от ищеца въпроси, тъй като относно установяване на същите обстоятелства са налице писмени доказателства – приложените към исковата молба документи, които не са оспорени от ответника, респ. особения му представител. Въз основа на същите съдът приема, че всички процесни фактури са обявени на ответника по реда на ОУ на дружеството доставчик, като към настоящия момент задълженията по тях не са погасени с плащане; ответникът е регистриран клиент за обект на потребление с клиентски № клиентски № *******с аб. № *******, находящ се в ********************; към молба вх. № 1610/ 07.06.2019 г. в отговор на заявените от ос.представител на ответницата възражения, ищцовото дружество представя депозираното при него, подписано от ответницата, Искане № 3152456/ 10.07.2014 г., с което тя, като признава претендираните срещу нея вземания на дружеството, доставчик на ел.енергия, моли за разсрочването им и за възстановяване на ел. захранването в обекта й на собственост; във всички процесни фактури е посочено изрично количеството ел. енергия, периода и обекта, за които се отнася, както и нейната цена.
Съгласно чл. 18, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответникът, като клиент, има насрещното задължение по чл. 29 ОУ - да заплаща стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 32 ОУ.
С
оглед горното, претенциите се явяват установени по основание и размер
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на предявените искови претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски: 75.00 (седемдесет и пет) лева – разноски в заповедното производство; 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева – разноски в исковото производство, в съответствие с представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Ю.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 31.10.2018 г. рег. пост./ наст. адрес в гр. ********************, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Христов, АК – Разград, вземането на „Е.– п.П.” – АД – *** Таурс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от ** като членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт М.М., по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 329/ 01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 603/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника - М.Ю.А., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, сумите: 327.89 (триста двадесет и седем лева, осемдесет и девет стот.) лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.02.2018 год. до 13.04.2018 год., за следния обект на потребление с клиентски № *******с аб. № ******* - ********************, ведно със законната лихва считано от 30.10.2018 г. до окончателното плащане; 16.42 (шестнадесет лева, четиридесет и две стот.) лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 11.10.2018 г..
ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН **********, с
надлежно удостоверени със справка от 31.10.2018 г. рег. пост./ наст. адрес в гр. ********************, да заплати на „Е.– п.П.” – АД – *** Таурс – Г, вписано
в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от ** като членове на УС на
дружеството, чрез юрисконсулт М.М., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумите: 75.00 (седемдесет
и пет) лева – разноски в заповедното производство; 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П /