Решение по адм. дело №624/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител / ЗДСл/.

Образувано е въз основа на съединения с оспорването на Заповед № 60/15.04.2024 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, иск за изплащане на обезщетение за времето, през което Д. Г. Ц. не е била на служба, поради прекратяване на служебното й правоотношение, за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание адв. М. поддържа, че исковата претенция е основателна и доказана от събраните по делото доказателства, моли съдът да я уважи изцяло, както и да им бъдат присъдени разноски.

Ответникът – Община Пазарджик, представлявана от кмета – редовно призован, не изпраща процесуален представител. В постъпил отговор на исковата молба релевира съображения за неоснователност на предявения иск, претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита предявения иск за доказан от представените по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице, моли съдът да го уважи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2016 г. между ищцата и община Пазарджик, представлявана от кмета бил сключен трудов договор № 2, чрез който била назначена на длъжността директор БМ „Общински социални дейности и услуги“.

Със заповед № 203/07.05.2020г., на основание чл.9, вр.чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, Д. Ц. била назначена на длъжността директор на дирекция „Социални дейности“ към община Пазарджик – държавен служител с ранг 1-ви младши, за неопределен срок.

На 22.04.2024 г. чрез ЧСИ на ищцата било връчено предизвестие, с което на основание чл. 106, ал.1 от ЗДСл кмета на община Пазарджик я известил, че след изтичането на едномесечен срок от получаването му, служебното правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл – поради съкращаване на длъжността, а при неспазено предизвестие ще й бъде изплатено обезщетение на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл. Ведно с предизвестието, на Ц. била връчена Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 106, ал.1, т.2, вр. чл. 108 от ЗДСл се прекратява служебното правоотношение като директор на Дирекция „Социални дейности“ в община Пазарджик, с ранг 1-ви младши, поради съкращаване на длъжността, считано от 15.04.2024 г. и на основание чл. 106, ал.4 и ал.2 от ЗДСл е разпоредено на държавния служител да се изплатят обезщетения за неспазен срок на предизвестието от страна на органа по назначаването и за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца.

Д. Ц. оспорила пред Административен съд – гр. Пазарджик Заповед № 60/15.04.2024 г. на кмета на община Пазарджик. Образувано е административно дело № 521/2024 г. по описа на съда, приключило с Решение № 3724/03.10.2024 г., с което Заповед № 60/15.04.2024 г. е отменена. По касационна жалба на ответника срещу решението на Административен съд – гр. Пазарджик във Върховния административен съд на Р.България било образувано административно дело № 11779/2024 г. По делото е постановено Решение № 3589 от 07.04.2025 г. на ВАС, Второ отделение, с което Решение № 3724/03.10.2024 г., постановено по административно дело № 521/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик е оставено в сила.

Видно от вписаното в представена извадка от трудова книжка сер. А № 951814, Д. Ц. е била назначена на длъжност управител в Сдружение-Партньори-ДИТ-гр. Пазарджик за времето от 01.10.2024г.-16.04.2025г., вписан в ИС на НАП. Към 06.06.2025г. няма регистрация като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“.

За изясняване на обстоятелства от съществено значение за делото, съдът е допуснал до изслушване съдебно-икономическа експертиза / СИЕ /, чието заключение по вариант втори кредитира изцяло, като обосновано, компетентно и изчерпателно, прието и неоспорено от страните, от което става ясно, че индивидуалната основна месечна заплата на Д. Ц. за м.03.2024 г. / предхождащ месеца на прекратяване на служебното правоотношение - 15.04.2024 г./ за заеманата от нея длъжност - Директор на Дирекция „Социални дейности“ в Община Пазарджик, с ранг 1-ви младши е в размер на 2 680 лв.

По щатно разписание на длъжностите в Община Пазарджик към 07.04.2025г. / датата на отмяна на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение/ за длъжността Директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ основната заплата е в размер на 2 948 лв.

Така, при заплата 2 680 лв. размерът на обезщетението за периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024 г. е в размер на 14 729,05 лв. , а при заплата от 2948 лв. се равнява на 16 466,61 лв.

Искът е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна дейност се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

В Глава шеста на ЗДСл са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. От така очертаната правна разпоредба е видно, че искът за обезщетение е осъдителен и с него се цели да бъде възмезден служителят при незаконно признаване на прекратяване на служебното му правоотношение.

Предпоставките на иска са: наличие на отменен административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение, служителят вследствие на прекратяването да е останал без работа или да е получавал друго по- ниско възнаграждение, максималният размер на обезщетението – 6 месеца и база за изчисляване на възнаграждението - определената основна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, в която насока са мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. д. № 4/2022 г., ОСС на ВАС, I и II Колегии / на основание чл. 130 от ЗСВ задължително за страните и съдът /: „…Текстове на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, чл. 237 ЗМВР, чл. 119 ЗДАНС и чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ очертават като общи следните признаци на обезщетяването по реда на цитираните закони - то има имуществен, обективен и ограничен характер в следните насоки - увреждащ юридически факт, правни субекти - носители на субективното право, период от време на търпене на вредите, размер на обезщетенията и предмет на обезщетяване. От обективна страна, обезщетенията, предвидени в цитираните по-горе устройствени закони, имат ограничен, от гледна точка на времевия критерий и критерия размер, характер. Те обезщетяват държавния служител, адресат на незаконното уволнение, за неполучаването на заплата само за периода на оставане без работа, а обезщетението се изчислява на базата на получаваната от него основна заплата (възнаграждение), но за не повече от 6 месеца. Имат имуществен характер и са дължими поради признаването на уволнението за незаконно, след отмяната на заповедта за уволнение от органа по назначаването или съда. Законът не изисква установяване виновен характер на издаването на незаконосъобразната заповед или виновно лишаване на държавния служител от възможност да получава заплатата си. Основната предпоставка за получаването на обезщетението, освен признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за уволнение, е оставането на служителя без работа след прекратяване на служебното правоотношение или извършване на работа на по-ниско платена длъжност в същия период, като максималният период на обезщетяване е 6 месеца. От това следва, че обезщетенията по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, чл. 237 ЗМВР, чл. 119 ЗДАНС и чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ следва да се разглеждат като парично компенсаторно средство за покриване на претърпени вреди. От обективна страна, анализът на текста на разпоредбите, на систематичното им място, на вида и характера на самите закони, налага извод, че така очертаното субективно право на обезщетение се основава единствено на обстоятелството, че служителят незаконосъобразно е бил лишен от възможност да заема държавна служба и обезщетението има за цел да компенсира неполучената от него заплата „за цялото време, през което не заема държавна служба“, поради незаконното му уволнение, но за не повече от 6 месеца. Като обезщетение за вид вреда, по естеството си то представлява обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в неполучени заплати или възнаграждения, за времето, през което не се заема държавна служба, които със сигурност биха били получени, в случай че служебното правоотношение не е било незаконосъобразно прекратено. Доколкото е предвидено да компенсира липсващия доход от заплати, то представлява обезщетение за имуществени по характера си вреди. Изводът за това се подкрепя и от императивно посочения законов начин на определяне на дължимото обезщетение, което се извършва въз основа на получаваното основно възнаграждение или разликата между получавания след уволнението доход и дохода, от който служителят е бил лишен за периода на оставане без работа, но за не повече от 6 месеца. В тази насока законите, освен основната заплата като основа за обезщетението, въвеждат и ограничен времеви критерий, валиден и в двете хипотези за изчисление на размера на обезщетенията - "цялото време", в което не се заема държавна служба по причина на незаконното уволнение (периодът на незаемане държавната служба има начален и краен момент), но не повече от 6 месеца (допълнителен времеви ограничител), през който период служителят не получава заплатата си…“.

В конкретната хипотеза, от събраните по делото доказателства се установява, а и между страните няма спор, че със Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на община Пазарджик, на основание чл. 106, ал.1, т.2, вр. чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Д. Ц. като директор на Дирекция „Социални дейности“ в община Пазарджик, с ранг 1-ви младши, назначена със заповед № 203/07.05.2020г., считано от 15.04.2024г., поради съкращаване на длъжността, и на основание чл. 106, ал.4 и ал.2 от ЗДСл е разпоредено на държавния служител да се изплатят обезщетения за неспазен срок на предизвестието от страна на органа по назначаването и за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С Решение № 3724/03.10.2024 г., постановено по адм.дело № 521/2024 г. по описа на съда, оставено в сила с Решение № 3589 от 07.04.2025 г., по описа на ВАС, Второ отделение е отменена Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на община Пазарджик.

По силата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В конкретния случай е безспорно, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена с влязло в сила съдебно решение, като в периода от 01.10.2024г.-16.04.2025г. Д. Ц. е била назначена по трудово правоотношение с друг работодател – Сдружение Партньори-ДИТ-гр. Пазарджик.

При тези данни, освен доказан по основание - отмяна на Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на община Пазарджик, и като се отчете, че по щатно разписание на длъжностите в Община Пазарджик към 07.04.2025г. / датата на отмяна на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение/ за длъжността Директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ основната заплата е в размер на 2 948 лв. размерът на обезщетението на Д. Г. Ц. по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024 г. е в размер на 16 466,61 лв. лв. – втори вариант на СИЕ, което съдът счита за обосновано, компетентно и дадено въз основа на обективните данни по делото, поради което обосновава правните си изводи именно въз основа на него.

По делото не е претендирана лихва, поради което такава не следва да бъде присъждана.

Ответникът оспорва размера на обезщетението, тъй като счита, че то се препокрива с полученото обезщетение за оставане без работа за два месеца на основание чл. 106 от ЗДСл, което съдът намира за несъстоятелно.
Нормата на чл. 104 от ЗДСл касае само размера на обезщетението, но не и последователността на месеците, в които лицето не е заемало държавна служба. Нормата изрично указва, че лицето се обезщетява за целия период, през който не заема държавната служба, а не само за първите 6 месеца от този период, в случай че този период би могъл да бъде по-дълъг в зависимост от развитието на административното производство по оспорване на административния акт или съдебноадминистративното производство по оспорване на акта пред една или две съдебни инстанции. Нормата не следва да се тълкува стеснително поради факта, че правното положение на субекта не се променя в зависимост от времевите граници, обхващащи висящността на съдебноадминистративния спор.
Видно от данните по делото в периода на висящност на съдебния спор относно законосъобразността на съкращаването на държавния служител е бил налице срок в рамките на 6 месеца, в който лицето не е изпълнявало длъжност по служебно или друго трудово правоотношение и за който претендира обезщетение. В подкрепа на тази теза е и обстоятелството, че обезщетение по чл. 104 от ЗДСл се дължи и когато лицето е ползвало обезщетение за нетрудоспособност по КСО.

Цитираното в писмения отговор съдебно решение, от една страна не представлява задължителна съдебна практика, съгласно посоченото в разпоредбата на чл. 290, ал.3 от ГПК, от друга страна следва да се направи разграничение между сключен трудов договор с работник/служител по реда на КТ и такъв, сключен с държавен служител, доколкото за последните е налице специален закон, който урежда трудово-правните отношения, вкл. тези по тяхното прекратяване и дължимите обезщетения – ЗДСл.

С оглед изхода на спора, на ищецът следва да бъдат присъдени претендираните разноски, представляващи депозит за ВЛ в размер на 500 лева.

Водим от горното, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от кмета, да заплати на Д. Г. Ц. сумата от 16 466,61 лева, представляващи обезщетение за времето, през което не е била на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение, в периода от 15.04.2024г. до 15.10.2024г., от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – 07.04.2025г., в размер на 16 466,61 лв.

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от кмета, да заплати на Д. Г. Ц. сумата 500 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.