Решение по дело №1628/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфаструктура“ срещу Решение № 51/ 12.05.2023 г., постановено по АНД № 20223120200295по описа на Девненски районен съд за 2022 г., с което е отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Трикс Лоджистик“ ЕООД, ЕИК: **********, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., и с което в полза на „Трикс Лоджистик“ ЕООД са присъдени съдебно – деловодни разноски, в размер на 534.62 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на ЕФ. Поддържа се, че неправилен е извода на въззивния съд плащане на дължимата тол такса. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ЕФ. В съдебно заседание, касатора не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Трикс Лоджистик“ ЕООД, в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище оспорва касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Този извод се налага хо следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Трикс Лоджистик“ ЕООД срещу ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Възприета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка:

На 30.07. 2021 г., в 10:02 ч., с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А – 2, км. 399 + 703, е установено, че моторно превозно средство, собственост на „Трикс Лоджистик“ ЕООД - влекач с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 25 000, с брой оси 2, категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса 48 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията на ППС.

При тези данни, на 09.06.2022 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179б, ал. 3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

За да отмени електронния фиш, прието е от въззивния съд, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Прието е също, че обжалвания ЕФ е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора, касатора следва да се осъди да заплати на ответника по жалбата, сумата от 600 лева, представляваща извършени през настоящата инстанция разноски. Разходите, извършени за заплатени куриерски услуги, не съставляват съдебно - деловодни разноски, поради което и не следва да се присъждат.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/ 12.05.2023 г., постановено по АНД № 20223120200295 по описа на Девненски районен съд за 2022 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на „Трикс Лоджистик“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление ************, [населено място], ********** сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.