Решение по гр. дело №3561/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20202230103561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260431

                                                 гр. Сливен, 28.07.2021  година

                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 3561 по описа на съда за 2021 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ООД против Д.С.Р., с искане да бъде признато за установено, че  ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение № 912 от 27.07.2020 година по частно гражданско дело № 912 по описа  на СлРС за 2020 година. Задължение на ответникът е било в размер сумата 288,15 лева /двеста осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ - главница, представляваща незаплатени суми по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 12464867002 от 23.11.2015 година, 24.02.2017 година, 01.03.2017 година, обективирано във фактури №№ **********/01.06.2017 година, **********/01.07.2017 година, **********/01.08.2017 година, сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

С допълнителна молба от 02.11.2020 година ищцовото дружество излага, че не поддържа искането си  за присъждане на сумата 76,48 лева и в тази част производството е прекратено с влязло в сила определение. Претендират се разноски.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на ищцовото дружество, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен  срок от получаване на съобщението. Претендират се разноски.

Исковата претенция е с правно основание чл. 124 от ГПК, във  вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е представен отговор на исковата молба, с който се иска отхвърляне на предявените искови претенции като неоснователни. 

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява,  но от пълномощника му е депозирано писмено становище съгласно, което исковата молба се поддържа, като възраженията срещу исковете, въведени в писмения отговор се считат за неоснователни и недоказани. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответника в съдебно заседание не се явява. Представлява се от назначеният му особен представител, който счита исковите претенции за допустими , но за неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, в качеството му на кредитор е подало на 23.07.2020 година пред РС – Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Д.С.Р. за дължими суми, представляваща дължими суми за незаплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника от мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Договор за цесия, за които са издадени фактури №№ **********/01.06.2017 година, **********/01.07.2017 година, **********/01.08.2017 година.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3995 от 16.12.2019 година по частно гражданско дело № 912 описа  на СлРС за 2020 година за  главница в размер на сумата 288,15 лева, представляваща незаплатени суми по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 12464867002 от 23.11.2015 година, 24.02.2017 година, 01.03.2017 година, обективирано във фактури №№ **********/01.06.2017 година, **********/01.07.2017 година, **********/01.08.2017 година, сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и разноски 205,00 лева. Сумите не са заплатени.

С влязло в сила определение № 261040 от 11.05.2021 година производството по делото е прекратено в частта, досежно мораторна лихва за забава в размер на 40.10 лева за периода от 20.08.2017 година до 01.04.2020 година, начислена върху вземането на основание чл. 86  от ЗЗД.

Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.

Исковата молба е заведена пред РС- Сливен на 15.10.2020 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е основателен. Безспорно ответникът има качеството на длъжник съгласно Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 12464867002 от 23.11.2015 година, 24.02.2017 година, 01.03.2017 година, сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” , което вземане е прехвърлено на  "С. Г. Груп" ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 година ЕАД и Договор за цесия от 16.10.2018 година, а  "С. Г. Груп" ЕАД го е прехвърлило на "ЮБЦ" ЕООД с договор за  цесия от 01.10.2019 година.  на "С. Г. Груп" ЕАД. От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че длъжникът е преустановил плащанията, чиято действителна стойност като главница съответства на сумата, посочена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 912 от 27.07.2020 година по частно гражданско дело № 2157 по описа  на СлРС за 2020 година. Не се установява ответникът да е заплатил дължимите суми. По тези съображения ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната от последния като главница сума, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 912 от 27.07.2020 година по частно гражданско дело № 2157 по описа  на СлРС за 2020 година.

 Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 710,00 лева и включват държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит - възнаграждение за особен представител.

   Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Р. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на кредитора „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 912 от 27.07.2020 година по частно гражданско дело № 2157 по описа  на СлРС за 2020 година, а именно както следва:

   - сумата 288,15 лева /двеста осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ - главница, представляваща незаплатени суми по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 12464867002 от 23.11.2015 година, 24.02.2017 година, 01.03.2017 година, обективирано във фактури №№ **********/01.06.2017 година, **********/01.07.2017 година, **********/01.08.2017 година, сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

 

ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район Триадица, бул. „България” №  81, вх. В, ет. 8 сумата 710,00 лева / седемстотин и десет лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: