О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
15.12.2020 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
15.12. |
година |
2020 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
|
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно дело |
номер |
349 |
по описа
за |
2020 |
година |
||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3, във връзка с ал.1 от КСО.
Образувано
е по жалба от Ф.М.М., с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.И.Ш. от АК-***, с посочен съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа – ***, като в жалбата е посочено, че е „против
решение, обективирано в писмо-отговор на жалба, с
Изх.№Ц-1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали”.
В така
подадената жалба, жалбодателят твърди, че със заявление
Вх.№*** от *** год. направил искане да му се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като към заявлението приложил писмени документи -
доказателства за набрания (!?) и изискуем стаж. Твърди, че по негови и на вещи
по материята лица (!?) изчисления, по приложените документи имал над 15 год.
стаж, за да му се отпусне лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Сочи, че с
Разпореждане №Ц 2140-08-33/16.06.2020 год., длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО при ТП на НОИ - Кърджали му признал стаж: I-ва
категория - 01 год., 00 мес., 26 дни; ІІ-ра категория - 09 год., 02 мес,
17 дни; ІІІ-та категория - 04 год., 09 мес, 05 дни;
По чл.104, ал.3, 5, 7 от КСО - 00 год.,
04 мес, 24 дни или Общ осигурителен стаж без
превръщане - 15 год., 05 мес., 12 дни; Действителен
осигурителен стаж - 13 год., 03 мес., 11 дни. За периода
на редовната наборна военна служба – 02 год., 02 мес.
и 01 ден, било посочено, че се признава за общ осигурителен стаж, но същият не
бил включен към сумирания общ осигурителен стаж, с мотива, че не следва да се
зачита за действителен стаж по смисъла на
параграф 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и му било отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбодателят
твърди, че с жалба с Вх.№Ц 1012-08-418 от 13.10.2020 год. обжалвал това
Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год. на длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като с Решение, обективирано в писмо-отговор на жалбата с Изх.№Ц 1012-08-4#3
от 09.11.2020 год., директорът на ТП на НОИ - Кърджали отхвърлил жалбата и
потвърдил обжалваното разпореждане. Жалбодателят
заявява, че не е съгласен с постановеното Решение, обективирано
в писмо-отговор на жалба с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че същото е неправилно, постановено при
нарушени административнопроизводствени правила
и в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди,
че административният орган неправилно е сумирал, преизчислил
категориите труд по представените от него писмени документи за положен трудов
стаж, като не бил пресметнат и признат положеният трудов стаж в ***, по
представено удостоверение от предприятие „***”. Счита също, че в нарушение на
закона не бил зачетен като осигурителен и действително положен стаж периодът на
отбиване на редовната наборна военна служба - 02 год., 02 мес.
и 01 ден, в редовете на БНА, като твърди, че придобитият през времето от м.
януари 1971 год. до м. ноември 1973 год. стаж в наборна служба в БНА, на
основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО и действащите до 31 декември 1999 год.
разпоредби се признавал за действителен стаж и че съгласно действащата към 1971
год. и до 31.12.1999 год. разпоредба на чл.81 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.), изслужената наборна военна служба се зачита за
трудов стаж от III категория. Сочи също, че наборната служба
била задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл.9 от Закона за
всеобщата военна служба в Народна република България, обн.,
Изв., бр.13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.) и времето на изслужена
наборна служба до 31.12.1999 год., през което лицата са били препятствани да
полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за
действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 год. и
съответно - за действителен осигурителен стаж при пенсиониране,ь съгласно сега
действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Предвид
изложеното, в жалбата моли да съда постанови решение, с което да отмени
обжалваното от него Решение, обективирано в
писмо-отговор на жалба с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката на административния орган със
задължителни указания за извършване на по-нататъшни действия по определяне на
размера на пенсията.
Жалбата е била подадена по предвидения в
закона ред, т.е. чрез директора на ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали,
регистрирана в деловодството на административния орган с Вх.№Ц 1012-08-522 от
02.10.2020 год. на ТП на НОИ - Кърджали, видно от положения върху същата щемпел/л.3/. Със съпроводително
писмо с Изх.№ Ц 1012-08-522#1 от 08.12.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали,
жалбата е изпратена на АдмС - Кърджали, като към
същата е приложена окомплектованата административна преписка по издаване на
обжалваното писмо на директора на ТП на НОИ –
Кърджали.
В това
съпроводително писмо е изразено мотивирано становище по отношение на така
подадената жалба, като в същото се сочи, че в жалбата се твърди, че в
оспореното писмо е обективирано решение на директора
на ТП на НОИ - Кърджали. Излага се аргумент, че писмото не е индивидуален
административен акт, а има само уведомителен характер за лицето и че същото е
издадено по повод подадена от Ф.М.М. жалба с Вх.№Ц
1012-08-418/13.10.2020 год., имаща доста лаконично съдържание и с оглед на
факта, че цитираното в жалбата Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което на жалбодателя е отказано отпускане лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е влезнало в законна сила на 09.09.2020 год.,
предвид на това, че е връчено на 06.08.2020 год. и броен, съгласно разпоредбите
на чл.60 от ГПК, едномесечния срок за обжалването му е бил до 08.09.2020 год.
вкл. Сочи се също, че писмото е издадено с цел да се разясни и внесе яснота
относно продължителността на зачетения осигурителен стаж на лицето и че съобразно
съдържанието на жалбата е издадено процесното писмо с
Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год., имащо само уведомителен характер. Излага
се и довод, че в противен случай жалбата на лицето би следвало да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, тъй като очевидно е била просрочена, а това
би довело и до прекратяване на производството по същата. Предвид изложените
съображения, в становището се иска, на основание чл.159, т.1 от Админстративнопроцесуалния кодекс, жалбата да бъде оставена
без разглеждане и да бъде прекратено производството, поради наличие на
абсолютна процесуална пречка за разглеждането й - липса на административен акт,
годен да бъде обект на обжалване по реда на Глава десета, Раздел I „Оспорване
на индивидуални административни актове” от АПК.
Административният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и изложените в жалбата твърдения и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспореното писмо с Изх.№Ц 1012-08-418#3
от 09.11.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
Жалбодателят Ф.М.М.
действително
е подал заявление Вх.№Ц *** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.21-л.22/, за отпускане на лична
пенсия за ОСВ, ведно с приложени към него документи, удостоверяващи
осигурителен стаж. По повод това заявление е издадено Разпореждане №Ц
2140-08-33 от 16.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ – Кърджали/л.10-л.11/, с което, на основание
чл.68, ал.3 от КСО, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на Ф.М.М., като е прието, че същият има 13 години, 03 месеца и 11 дни
действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за ОСВ следва да
бъде отказана. В същото разпореждане изрично е указано, че може да бъде
обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, в едномесечен срок от
получаването му, съгласно чл.117, ал.2 от КСО.
Видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.12/, това Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали е получено лично от жалбодателя Ф.М.М., срещу подпис, на
датата 06.08.2020 година. При това положение, едномесечният срок за обжалването
му пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, регламентиран в чл.117, ал.2, т.1 от КСО и изчислен съобразно правилото на чл.60, ал.3 от ГПК, е изтекъл на датата 07.09.2020
год. включително, предвид обстоятелството, че датата 06.09.2020 год. е била
неприсъствен ден – неделя. До посочената дата - 07.09.2020 год. включително, от
страна на Ф.М.М. не е била подадена жалба против това разпореждане, до
директора на ТП на НОИ – Кърджали и така, на датата 08.09.2020 год.,
Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали е влязло в законна сила. На 13.10.2020
год., т.е. 36/тридесет и шест/ дни след влизането на посоченото разпореждане в закона
сила, е била подадена жалба от Ф.М.М., регистрирана с Вх.№Ц
1012-08-412 от 13.10.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.8/, в която същият е заявил, че „не е съгласен с Разпореждане №Ц
2140-08-33 от 16.06.2020 год.”, като е посочил, че „по трудова книжка се
виждали 14 год. отделно през периода – от 12.05.1987 год. до 12.06.1989 год. в ***.”,
като с това се изчерпва съдържанието на жалбата.
Така, по повод тази жалба е издадено и обжалваното в
настоящото производство писмо с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6/, за което се твърди, че обективира решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и против
което е подадена настоящата жалба, като същото е било получено лично от Ф.М.М.,
срещу подпис, на датата 26.11.2020 год., видно от извършеното отбелязване на
втора страница от същото. В писмото е посочено, че със заявление Вх.№Ц
2113-08-19/06.03.2020 год. Ф.М.М. е направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което не е
приложил трудова книжка и предвид твърдението в жалбата му, с писмо Изх.№Ц
1012-08-418#2 от 16.10.2020 год. е бил уведомен за необходимостта, в 7-дневен
срок да представи в ТП на НОИ - Кърджали трудовата си книжка, като писмото е
получено лично от него на 23.10.2020 година. В писмото е посочено също, че
предвид обстоятелството, че към момента не е представил искания документ, с
настоящото го уведомяват, че въз основа на представените от него
удостоверителни документи, съдържащи се в пенсионното досие, му е зачетен
осигурителен стаж, както следва: - по условията на първа категория труд - 01
година и 26 дни; - по условията на втора категория труд - 09 години, 02 месеца
и 17 дни, в които е включен и положения от него стаж в ***, на длъжност „***”,
за периода от 12.05.1987 год. до 13.06.1989 год., зачетен по удостоверение, обр.УП-3, Изх.№***/*** год., издадено от „***” АД ***; - по
условията на трета категория труд - 04 години 09 месеца и 05 дни; - по
условията на чл.104, ал.3, 5, и 7 от КСО - 04 месеца и 24 дни на длъжност „***”
или, че общият му осигурителен стаж, без превръщане, възлиза на 15 години, 05
месеца и 12 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 13 години, 03 месеца
и 11 дни. В писмото е посочено също, че в Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020
год. е уведомен, че периода на наборната военна служба, с продължителност 02
години, 02 месеца и 01 ден, не е действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и че при
преценяване на правото на пенсия, положения от него стаж по условията на първа
и втора категория труд участва сборно, без превръщане към трета категория труд,
съгласно допълнението в чл.15, ал.4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), в сила от 07.04.2017 година. В писмото е
указано, че предвид гореизложеното, с цитираното разпореждане на жалбодателя е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ,
поради неизпълнени условия на чл.68,
ал.3 от КСО, за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж,
като е изразена надежда, предоставената информация да е била полезна на жалбодателя.
Следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І /първо/ от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния съд. При това положение и като се имат предвид цитираната разпоредба на чл.118, ал.1, предл.І/първо/ от КСО, а и на чл.149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/-дневният срок за оспорването пред съда е започнал да
тече от следващия ден - 27.11.2020 год., като същият изтича на датата 10.12.2020 год. включително, присъствен
ден – четвъртък. Жалбата против това писмо е била подадена чрез директора на ТП
на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като на същата е поставен
щемпел с входящ и номер – Вх.№Ц 1012-08-522 от 02.10.2020 год./л.3/. Ясно е, че няма как
жалбата да е била подадена на 02.10.2020 год., като в случая явно се касае за
техническа грешка, при попълване в щемпела, на датата на постъпване на жалбата,
като следва да се приеме, че същата е била подадена на 02.12.2020 год./тази дата е отпечатана под текста на
жалбата като дата на изготвянето й/, т.е. същата е била подадена на
6-ия/шестия/ ден след получаването на писмото на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, от което следва, че принципно е спазен 14-дневният срок за оспорването
му по съдебен ред.
Независимо
от спазения срок за оспорване по съдебен ред, обаче, настоящият съдебен състав
намира, че оспореното с жалбата писмо с Изх.№Ц
1012-08-418#3
от 09.11.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали
не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Това уведомително писмо не създава права и задължения за оспорващия, нито пък
има характер на решение на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали по смисъла на
чл.117, ал.3 от КСО, както се твърди в жалбата, което да подлежи на съдебен
контрол, съгласно чл.118 от КСО, като същото има уведомителен или по-скоро
разяснителен характер и с него всъщност, на жалбодателя
Ф.М.М. е разяснено, колко и какъв осигурителен стаж му е бил
зачетен, въз основа на представените от него документи, включително и му е било
разяснено, че е бил зачетен и положения от него стаж в ***, при условията на ІІ
категория труд. Безспорно е, че против издаденото Разпореждане №Ц 2140-08-33 от
16.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали
не е била подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали в законоустановения едномесечен срок и че същото е влязло в
законна сила на 08.09.2020 год. безспорно е също така, че жалбата, по повод
която е издадено процесното писмо, е била подадена 36
дни след влизането на това разпореждане в сила, поради което и доколкото същата
е била насочена против същото разпореждане, то директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е следвало да остави същата без разглеждане, като недопустима.
В настоящия
случай, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отговорил на тази жалба с процесното писмо, като е разяснил на жалбодателя
Ф.М. приетото в Разпореждането №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали относно продължителността на
зачетения осигурителен стаж за съответните категории труд, като това волеизявление на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, доколкото въобще е налице такова волеизявление, обективирано в писмото
с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год., не
притежава белезите на административен акт по чл.117, ал.3 от КСО, т.е. на
решение по чл.117, ал.3 от КСО, който може да бъде предмет на оспорване по
съдебен ред, на основание чл.118, ал.1 от КСО. При това положение съдът намира,
че насоченото срещу това писмо оспорване
се явява процесуално недопустимо, т.е. когато не е
постановено решение на ръководителя на ТП на НОИ, както е в конкретния случай,
то липсва годен за обжалване административен акт и съдебното производство е
недопустимо/В т.см. – Определение
№12099/23.0.2013 год., пост. по адм.дело №12266/2013
год. на ВАС-VІ отд./.
Ето
защо съдът намира, че подадената жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане, като следва да бъде прекратено и производството по образуваното административно
дело.
При това
положение и предвид всичко изложеното съдът намира, че в случая е налице
основание за оставяне на жалбата, подадена от Ф.М.М., с постоянен адрес ***,
чрез пълномощник – адв.М.И.Ш. от АК-***, против писмо
с Изх.№Ц-1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, без разглеждане, като недопустима, а именно - налице
основание за оставянето й без разглеждане по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, тъй
като същата е подадена против писмо на директора на
ТП на НОИ – Кърджали, което не
представлява индивидуален административен акт – решение по смисъла на
чл.117, ал.3 от КСО, респ. и на чл.21 от АПК и същото не може
да бъде предмет
на съдебен контрол по заявения
процесуален ред, т.е.
същата се явява процесуално недопустима
по смисъла на чл.159, т.1 от АПК.
По тези
съображения, така подадената жалба от Ф.М.М., чрез пълномощник – адв.М.И.Ш. от АК-***, като
недопустима, следва да бъде оставена
без разглеждане по същество,
а образуваното въз основа на нея
съдебно производство следва
да бъде прекратено на посоченото
основание.
Така,
мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.159, т.1 от АПК, Административният съд,
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ф.М.М.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.И.Ш. от АК-***, против писмо с Изх.№Ц-1012-08-418#3
от 09.11.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№349/2020 год. по описа
на Административен съд - Кърджали.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд/ВАС/ на
Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: