Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.08.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Томов, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 10 444/19 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 51 600 лв.
Ищцата П.К.А. твърди в исковата си молба, че на 26.01.2018
г. била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 206 ал.1 пр.1 от НК
като СРП внесла обвинителен акт срещу ищцата в СРС, въз основа на който било
образувано нохд 5234/2018 г. по описа на СРС, 97 състав. С присъда от
14.11.2018 г. ищцата била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. По
повод депозиран протест било образувано внохд 2318/2019 г. по описа на СГС, V
въззивен състав. С решение 547/14.06.2019 г. на СГС, постановено по горното
дело, оправдателната присъда на СРС била потвърдена. В исковата молба са
изложени твърдения, че срещу ищцата били образувани три досъдебни производства.
Твърди се, че първото от тях било по пр. пр. 22868/2012 г. на СРП, което било
прекратено поради липса на престъпление от общ характер. Твърди се, че по
втората пр.пр. 1546/2016 г. било продължено разследването по първата като с
постановление от 23.10.2017 г. било отменено постановлението за прекратяване на
пр.пр. 22868/2012 г. и с постановление от 26.01.2018 г. ищцата била привлечена
като обвиняема. Изложени са твърдения, че от 2012 г. до привличането й като
обвиняема ищцата била разпитвана от органите на досъдебното производство за
деяние квалифицирано като обсебване, което сериозно влошило здравословното
състояние на ищцата. Твърди се, че на 16.10.2015 г. същата получила мозъчен
инфаркт, а след привличането й като обвиняема и проведения наказателен процес
довели до влошаване на здравословното й състояние и ищцата била трудоустроена с
58% трайна неработоспособност. Твърди се, че наказателното производство, което
продължило в неразумни срокове й причинило болки и страдания, изпаднала в
депресия, чувствала се зле, унижена, променил се характера й.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявените искове и от съда се претендира да осъди ответника да й заплати
сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу нея наказателно производство, както и сумата от 1 600 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по наказателното производство. Претендират се и сторените в
производството съдебни разноски и законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Н.А..
Ответникът – П.НА Р.Б.,
чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищцата релевира в исковата си молба, като вредоносно
поведение от страна на П. на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Видно от
доказателствата по делото е, че ищцата е била привлечен като обвиняема за
престъпление по чл. 206 ал.1 пр.1 от НК. По делото е представена присъда от 14.11.2018
г., постановена по нохд 5234/2018 г. на СРС, НО, 97 г., от която е видно, че ищцата
е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Представената присъда е влязла
в законна сила, с оглед нейното потвърждаване с решение 547/14.06.2019 г. на
СГС, по внохд 2318/2019 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетел Е.Д.Д., дъщеря
на ищцата, чийто показания се кредитират при спазване на разпоредбата на чл.
172 от ГПК, настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин,
че в следствие на воденото срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла
неимуществени вреди, които по естеството си засягат здравословния статус,
психическото и емоционално равновесие, промяна в ежедневния стереотип на
поведение и начин на живот. За да обоснове този извод, настоящият съдебен
състав съобрази и съдебната практика на ВКС, установена с решение
427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, съгласно която
фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал
отрицателни изживявания за периода на наказателно преследване. Аналогично
разрешение е дадено и в решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на
Четвърто ГО на ВКС. Още повече, че разпитания по делото свидетел установява
факта на психически срив у ищцата.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищцата, периода от време, в който по отношение на
нея е била приложена наказателна репресия – около 7 години, водено срещу него
наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза /, предприетата срещу него
мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за такова
деяние се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години, с оглед съдебната
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто
ГО. На следващо място при определяне размерът на
обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди,
същото следва да се определи според стандарта на живот, за да
не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищцата е изложила
твърдения, че е получила увреда на здравословния си статус. Тези обстоятелства
подлежат при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата. Изслушаната
по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б.М.С., е дала заключение, че
установените при ищцата заболявания са от общ характер, възрастово обусловени и не са свързани с продължителния срок по
наказателното производство. Обоснован е извод, че в условията на множество
рискови фактори – дългодишна артериална хипертония, хронична исхемична болест
на сърцето с пристъпно предсърдно мждене, електролитен, метаболитен и
хормонален дисбаланс същата е получила мозъчен инсулт в БЛСМА с десностранна
хемипареза като този мозъчен инсулт не може да се свърже категорично със
стресогенните събития от продължително воденото наказателно производство. Тези
изводи на СМЕ не дават основание на настоящия съдебен състав да обоснове извод
относно наличие на пряка причинно-следствена връзка между влошеното
здравословно състояние при ищцата и воденото срещу нея наказателно
производство.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 7 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на
ищцата от воденото срещу нея наказателно производство.
Ищцата е заявила и искане за присъждане на сумата от 1 600
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която
липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от
него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед
представените по делото писмени доказателства / стр. 35 и стр. 36 в делото/
тази претенция като основателна и доказана следва да се уважи изцяло.
Ответникът дължи обезщетение на ищеца
в размер на доказаните неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на
увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на
обезщетението, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 14.06.2019 г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес не
се следва законна лихва върху обезпечението за имуществени вреди доколкото
липсва заявено искане в тази насока в исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ респ. припадащата се част от
заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Припадащата се част от него с оглед уважената част от исковете възлиза на 250
лв. като наведеното възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, заявено от
ответника, при съблюдаване правната и фактическа сложност на делото,
извършените процесуални действия, цената на заявените искове в производството
настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. – с адрес: гр. София, бул. ******№ *на основание чл.2 ал.1 т.3
пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на П.К.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Н.А. сумата от
7 000 /седем хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу нея наказателно производство по нохд 5234/2018 г. по описа на СРС,
97 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2019 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата
от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу нея наказателно производство по нохд 5234/2018 г. по описа на СРС,
97 състав, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лв. –
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :