№ 2138
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110107038 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81, вх. В, ет.8 срещу АН. СТ. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за
сумата от 89,47лева, представляваща дължима цена на потребени далекосъобщителни
услуги за периода 22.04.2018г. до 22.08.2018г. по договор за предоставяне на мобилни
услуги с кл. № 16646967001/19.04.2018г. сключен с „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, като задължението е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ЕАД на заявителя с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 22.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260311/18.01.2021г. по ч.гр.д. №
16624/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 19.04.2018г. между ответника
и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с кл. № 16646967001, с който ответникът е добавил ползване
на мобилен номер ********** с избран тарифен план Smart L+. Месечната абонаментна
такса била уговорена в размер на 26,99лева, а срокът на договора до 19.04.2020г. С
подписване на договора абонатът е изразил съгласие и е приел ОУ на оператора. Въз основа
на договора се твърди, че мобилният оператор е предоставил услуги, чиято цена в
нарушение на задължението по чл. 43 и чл.25 ОУ не е била платена от потребителя.
Неплащането в срока по чл. 29 ОУ на потребените услуги е дало право на оператора да
прекрати едностранно договорните отношения, като на 15.09.2018г. е извършена
деактивация на абонамента. С договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска
1
телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлило вземането си към потребителя на
„С.Г.Груп“ ООД, а то на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., с което обосновава и
активната си процесуална и материална легитимация да получи плащане на задължението.
За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За
установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по
чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 13.12.2021г., като редовно призован,
ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите си, ищецът е ангажирал писмени доказателства- сключените между страните
договори, ОУ към тях, издавани фактури, които съответстват на твърденията му. Те се
преценяват като достатъчни, с оглед доказване на следните факти: че ответницата има
качество на потребител по процесния договор с клиентски № с кл. № 16646967001, с който
ответникът е добавил ползване на мобилен номер ********** с избран тарифен план Smart
L+, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД; че в качеството му на
доставчик на мобилни услуги „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и въз основа
на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил посочените
услуги на ответницата, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно
индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в
посочения във фактурите размер. Безспорно, ответникът притежава качеството потребител
на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно
приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция
на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. За действителността на клаузите от договора, съдът следи служебно предвид
дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. След направена преценка,
съдът не установява нищожност на договорни клаузи.
Установява се наличие на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като
цесионер е придобил от „С.Г.Груп“ ООД, което пък е придобило от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД съществуващо вземане на последното към ответника.
Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и
принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания
преди това, каквито обективно липсват.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
2
оспорила тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Сторените в исковото производство са в размер на 25лева платена държавна такса и 180лева
адв. възнаграждение.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, т.е в общ размер на
205лева, от които 25лева платена ДТ и 180лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81, вх. В, ет.8 съществува вземане срещу ответника АН. СТ. Й., ЕГН
********** с постоянен адрес *** за сумата от 89,47лева, представляваща дължима цена на
потребени далекосъобщителни услуги за периода 22.04.2018г. до 22.08.2018г. по договор за
предоставяне на мобилни услуги с кл. № 16646967001/19.04.2018г. сключен с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, като задължението е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ЕАД на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260311/18.01.2021г. по
ч.гр.д. № 16624/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА АН. СТ. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет.8
сумата от 205лева, представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АН. СТ. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет.8
сумата от 205лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 16624/2020г.
по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3