№ 754
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:П. Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора Е. Р. З.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100604716 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С присъда от 04.11.2024 г., постановена по НОХД № 10768/2022 г.,
Софийският районен съд, Наказателно отделение, 147-ми състав, е признал
подсъдимата П. Л. С. за невиновна в това, че на 03.09.2021 г„ около 01:00 ч., в
гр. София, ул. „********, чрез избутване с ръце в областта на гърдите на А. В.
П., вследствие на което последната загубила равновесие и ударила носа си в
ръба на дървена маса с метален обков и се свлякла на земята, й причинила
средна телесна повреда, изразяваща се в оток на носната преграда със
счупване на носните кости с лека дислокация, реализирало медико-
биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ и счупване на долната част на лявата лъчева кост в областта на
шиловидния израстък с разместване, реализирало медико- биологичния
признак „трайно затруднение в движението на левия горен крайник“ –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основА.е чл.
304 от НПК, подс. С. е оправдана по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба и допълнение
към нея от процесуалния представител на ЧО А. П. – адв. П. П.. Последната
приема постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, а също
1
и постановен при нарушение на процесуалните правила. Обосновава
твърденията си с аргумента, че СРС е осъществил едностранчив анализ на
свидетелските показА.я, като неправилно са ценени тези, депозирА. от
свидетели, близки до подсъдимата. Релевират се и допълнителни
съображения, че мотивите към атакуваната присъда са противоречиви. Добавя
се също, че в конкретния казус СРС е следвало да кредитира показА.ята на ЧО
П. в пълнота, тъй като същите са логични и правдиви. В заключение се моли
СГС да отмени акта на първата инстанция, като вместо него да постанови нов
осъдителен такъв.
В съдебно заседА.е, повереникът на ЧО поддържа жалбата, като моли
съда да извърши внимателен анализ както на доказателствата, така и на
приетите от СРС фактически положения. В тази връзка се акцентира върху
превратния според повереника доказателствен анализ и неправилното
третиране на показА.ята на ЧО П. и на свид. М. П.. В заключение се моли за
нова осъдителна присъда, с която да бъде отменена атакувА.я съдебен акт на
СРС.
Представителят на СГП счита присъдата на СРС за правилна и
обоснована, като моли настоящият съдебен състав да я потвърди. Подкрепя
твърдението си с обстоятелството, че по делото са извършени множество
процесуално-следствени действия, но въпреки това не се е достигнало до
категоричен извод за съпричастността на подсъдимата към вмененото й в
отговорност престъпно деяние.
Защитата на подс. С., моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като
правилна, законосъобразна и единствено справедлива.
Подсъдимата С., в правото си по чл. 333, ал. 2 от НПК се придържа към
заявеното от защитника й.
Софийски градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства,
обжалвА.я съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както
и доводите и възраженията, направени в съдебното заседА.е и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвА.я съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изисквА.ята на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на процесните стрА. за реално участие и
представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.
Фактическата обстановка е подробно изяснена в хода на първоинстанционното
съдебно следствие. По делото са събрА. в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз
основа на събрА.те и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи,
напълно и се споделят от въззивния съд, поради което и същите ще бъдат
2
пресъздадени в настоящия съдебен акт:
Подс. П. Л. С. и частният обвинител А. В. П. били първи
братовчедки. Те живеели в триетажна къща, находяща се в гр. София, жк.
„Бенковски“, ул. „********. На първия етаж от къщата живеели А. В. П. и
майка й - М. М. П., докато поде. П. Л. С. и дъщеря й - св. Л.М.Б. живеели на
третия етаж. А. П. често седяла на терасата си на първия етаж на къщата и
отправяла забележки и обидни реплики на висок глас към обитателите на
къщата и съседите, което принудило живущите на същата улица да подадат
жалба в Софийска районна прокуратура през месец юли 2020 г. В същата в
заявявали, че А. П. от около три години тормозила психически и заплашвала с
физическа саморазправа всички съседи, включително и децата им, твърдяла,
че ще ги продаде за проститутки и познавала хора, които се зА.мават с такава
престъпна дейност.
На 02.09.2021г., около 23.30 часа А. П. била на терасата в дома си, когато
видяла лек автомобил, паркиран пред къщата, в която живеела. В него била св.
Л.М.Б., заедно със своя приятел и други, неустановени по делото лица, които
разговаряли на висок тон. А. П. им отправила няколко пъти забележка да
бъдат по-тихи. Св. Л.Б. се качила до третия етаж на къщата, в която живее, за
да си вземе зарядното на телефона. Когато излязла навън, А. П. крещяла,
че са наркомА., педофили, че Л.Б. е алкохоличка, че мястото й не било
там. Св. Л.Б. предала на своя приятел зарядното и лекият автомобил с
неустановените по делото лица, потеглил. Св. Л.Б. останала навън като
отишла при своя приятелка.
Афектирана, А. П. изчакала св. Б. да се прибере. Около 01:00 часа на
03.09.2021г. св. Л.Б. влязла в двора на къщата, но била пресрещната на портата
от А. П.. Екзалтирана, А. П. на висок глас започнала да обижда св. Б..
Твърдяла, че това не бил неин дом, крещяла: „Къде е майка ти? Къде е баща
ти?“, ударила й един шамар по лицето, започнала да я рита и й оскубала
косата .
Св. Л.Б. се отскубнала и избягала на улицата, застанала на бордюра пред
къщата нас в. М.П.А., която била в непосредствена близост до нейната и се
разплакала, защото много я боляло. Разресала си с ръка косата и видяла, че й е
паднал цял кичур.
Св. М.П.А., обезпокоена от виковете и крясъците от съседната къща,
излязла навън, където заварила св. Л.Б. да плаче и държи кичур с коса в ръката
си. Забелязала също,че св. Б. е одрана по лицето и я попитала какво е станало.
Св. Л.Б. й обяснила, че А. П. я е оскубала. По същото време при тях дошла
подс. П. Л. С., която била привлечена от писъците пред къщата си и попитала
дъщеря си какво се е случило. Св. Л.Б. й обяснила ,че А. я нападнала без
причина и не й давала да се прибере вкъщи.
Подс. П. С. се прибрала в жилището си на третия етаж в къщата, за да си
вземе телефона, след което отишла при А. П., която се намирала на терасата на
жилището си, за да поиска обяснение за случилото се с дъщеря й. След като
3
сигнализирала оргА.те на реда по тел. 112, поде. П. Л. С. се върнала обратно
при дъщеря си и заедно изчакали да пристигнат служителите на МВР. След
около 10 минути на място дошли полицейските служители от СПС-СДВР и 02
РУ-СДВР-св.Е.Т.П., св. А.К.Г., св. С.К.В. и св. Е.В.Г., които снели обяснения
от присъстващите на място П. С., Л.Б. и А. П.. Последната била облечена с бял
суитчър, говорела превъзбудено, нервно, карала се с всички, изглеждала
видимо пийнала, нервна, весела като фъфлела, завалвала думите.
На 03.09.2021 г. около 11.00 часа пострадала А. П. потърсила лекарска
помощ в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“. След това подала жалба във 02 РУ-
СДВР.
От заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза се
установява, че А. П. имала следните травматични увреждА.я: оток на носната
преграда,малка рана на гърба на носа. Счупване на носните кости с лека
дислокация. Счупване на долната лява лъчева кост в областта на шиловидния
израстък с разместване. Отокът на носната преграда със счупването на
носните кости с лека дислокация, реализирало медико- биологичния признак -
„постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ , и счупването на
долната част на лявата лъчева кост в областта на шиловидния израстък с
разместване, реализирало медико-биологичния признак - „трайно затруднение
в движението на левия горен крайник“, причинили на пострадалата П. средна
телесна повреда.Изброените травматични увреждА.я, добре отговаряли да са
получени от удар/и с или върху твърди тъпи предмети.
От изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че в хода на експертното изследване
не са установени качествени отклонения в психичното функциониране на осв.
П. Л. С.. Вещите лица считат, че няма данни освидетелстваната да е била в
състояние на патологичен или физиологичен афект /силно раздразнение,
уплаха и смущение/ при създалата се конфликтна ситуация.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношение на А. В. П. се установява, че в хода на
експертното изследване не са установени актуални качествени разстройства в
психичното функциониране на осв. А. В. П.. Вещите лица считат, че при осв.
П. е налице психична годност за даване на свидетелски показА.я. Психичното
състояние на освидетелстваната към момента на изследването не се явява
пречка за нейното участие във всички фази на наказателното производство и
тя може да дава достоверни отговори /ако желае/ на въпросите на
следствието.
П. Л. С., с ЕГН: ********** е родена на ******** г„ в гр. София,
българка, българска гражданка, със средно образовА.е, разведена, работеща
като „готвач“, неосъждана, живуща в гр. София, ул. „********.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от първоинстанционния съд въз основа на събрА.те гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства както следва: показА.ята на
4
свидетелите Е. П., А. Г., С.В. и Е. Г., свид. М. и П. А., Р. С., З.С., А. П.
(частично), М. П. (частично), К.П. (частично), Е.К. (частично), Р.С. (частично),
а също и от приложените по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК
писмените доказателства, вкл. и СМЕ, 2 бр. КСППЕ досежно ЧО П. и подс. С.,
допълнителна КСППЕ и СТЕ, както и ВД на оптичен носител – компакт диск.
Първата инстанция е извършила задълбочен анализ на свидетелските
показА.я поотделно и в тяхната съвкупност, при което е установила всички
относими към предмета на доказване обстоятелства.
Настоящият състав извърши собствен анализ на събрА.те по делото
доказателства и доказателствени средства, както следва:
На първо място, за настоящата инстанция се явяват напълно акуратни
изводите на първия съд досежно достоверността на показА.ята на свид. Б..
Последна е пряк очевидец на процесните събития и дъщеря на подсъдимата
С.. Последното обстоятелство действително води съда до известни съмнение
касателно нейната заинтересованост от крайния изход на делото. Това обаче
не следва да води съда до единствен и задължителен извод, че показА.ята й са
недостоверни и следва да бъдат изключени от съвкупната доказателствена
маса. Напротив, в конкретната ситуация за съдът остава задължението
единствено да подложи същите на критичен и детайлен анализ като ги
съпостави с останалите доказателства по делото. Именно след такъв анализ,
СГС прие, че коментираното гласно доказателствено средство възпроизвежда
доказателства относими към предмета на делото, а също и е събрано по реда и
правилата на НПК. Нещо повече, съпоставено с останалите доказателствени
находки съдът счита, че заявеното от Б. напълно кореспондира както с
показА.ята на свидетелите М. и П. А., Р. С. и З.С.. Всички изброени са съседи
на стрА.те в настоящия процес като на инкриминираната дата и час са се
намирали в домовете си и са възприели, че на улицата им се е разразил
скандал, след който са пристигнали и представители на оргА.те на реда. В тази
връзка и следва да се подчертае заявеното от свид. М. А., която категорично
заявява пред първоинстанционния съдебен състав, че свид. Б. в обсъжданата
нощ е плачела на улицата и е държала кичур от косата си в ръцете си. Разказът
на Б. се потвърждава и от заявеното от полицейските служители Е. П., А. Г.,
С.В. и Е. Г., пристигнали по сигнал на инкриминирА.я адрес. Изброените
служители на МВР заявяват в прочетените им по реда на чл. 281 от НПК от
СРС показА.я, че случаят , за който са били повикА. на адреса е касаел
нападение над непълнолетен, което и потвърждава заявеното от Б..
На следващо място, градският съд, в този му състав напълно се доверява
и на свидетелите, живущи в близост до адреса на подсъдимата и на ЧО, а
именно М. А., Р. С., З.С., П. А.. Действително, от материалите по делото се
установи, че изброените свидетели са в дългогодишен междусъседски
конфликт с ЧО А. П., което и за съда се явява като известна индикация за
евентуална заинтересованост на лицата от крайния изход на делото.
Последното, както и по-горе бе обсъдено не задължава съда да приеме
5
заявеното от изброените за недостоверно. Настоящият съдебен състав,
подобно на първоинстанционния приема разказите на обсъждА.те свидетели
за логични, правдиви, последователни и не съдържащи съществени
противоречи, поставящи под съмнение достоверността на показА.ята им. В
пълна корелация са разказите им досежно обстоятелството, че първоначално
ЧО А. П. е крещяла, а след това е нападнала свид. Б., което както по-горе бе
обсъдено се доказва и от показА.ята на свид. Б., както и от заявеното от
свидетелите полицейски служители. В тази връзка и самата ЧО П. заявява, че
е ударила свид. Б. преди да настъпят твърдените от нея и инкриминирА. в
настоящето производство събития. Ето защо и след обстоен и критичен анализ
на показА.ята на свидетелите М. и П. А., Р. С. и З.С., съдът счита същите за
достоверни и безпристрастни, поради което и ги кредитира. В обобщение на
гореизложеното въззивният съд намира, че показА.ята на изброените
свидетели, живущи на същата улица към инкриминирА.я момент, изграждат
стройна непротиворечива верига от факти относно това, че именно ЧО П. е
започнала процесния конфликт, че тя е нападнала свид. Б. и че след това са
пристигнали представители на оргА.те на реда.
Настоящата въззивна инстанция не намира основА.я да не се довери и
на разказите на полицейските служители Е. П., А. Г., С.В. и Е. Г.. Същите са
напълно безпристрастен източник на правно-релевантни обстоятелства,
относими към предмета на делото. Нещо повече, заявеното и от четиримата се
откроява с липса на каквито и да е противоречия, както вътрешни, така и след
съпоставка с останалите доказателства по делото.
За разлика от изброените по-горе свидетелски показА.я, съдът не би
могъл да се довери в пълнота на тези депозирА. от частния обвинител А. П..
Това е така, тъй като разказът и досежно реализираното спрямо нея нападение
от страна на подсъдимата, както и състоянието в което се е намирала
непосредствено след това не се потвърждават от нито едно годно
доказателство или доказателствено средство. Напротив, показА.ята й, в
посочените части, на първо място, напълно се опровергават от показА.ята на
Е. П., А. Г., С.В. и Е. Г.. И четиримата твърдят в разпитите си, че при
пристигането им по сигнал на адреса те са възприели ЧО П. като енергична и
екзалтирана, като категорично отричат по нея да са забелязали каквито и да е
наранявА.я или следи от кръв. От една страна, след като свидетелката е с
констатирА. отоци и фрактура на крайници е житейски логично
непосредствено след нараняването на същата тя да има промяна в походката
или движенията. От друга страна, свидетелите твърдят, че по П. не са
възприели наличието на следи от кръв. Предвид, че същата е била облечена с
бяла връхна дреха, то съдът счита, че ако действително е имало следи от кръв
по нея, то със сигурност е следвало да бъдат забелязА. от полицейските
служители, предвид и че улицата на която са се намирали е осветена, а те
възпроизвеждат конкретни впечатления от външния вид и поведението на ЧО
П.. Още повече, че и четиримата отричат към момента на пристигането и
присъствието им на адреса ЧО П. да е съобщила за нанесено й нараняване от
6
страна на подсъдимата.
В допълнение разказът на П. досежно твърдяното нападение от страна
на подсъдимата се опровергава от показА.ята на свидетелите М. А., П. А., З. С.
и Р. С.. Изброените свидетели са чули конфликта между ЧО П., от една страна
и подс. С. и свид. Б., от друга. Всичките свидетели, обаче, отричат да са
забелязали каквито и а е наранявА.я върху ЧО П., нито пък проявена агресия
от страна на подс. С.. Напротив, свидетели изразяват притеснението си от
обичайното агресивно поведение на ЧО П., което се е проявило, според, тях и
в конкретната вечер.
Във връзка с анализа на показА.ята на ЧО П., съдът не би могъл да се
съгласи с възраженията на повереника й, че заявеното от пострадалата като
мехА.зъм на деянието напълно се препокрива с заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза. Да, действително от заключението по
приетите СМЕ и КСМЕ допускат възможността да нараняването на П. да е
осъществено по начина и със средствата твърдени от нея, т.е. вследствие на
падане и удар в маса, находяща се в близост. Вещите лица обаче не са имали за
задача да изследват мехА.зма на реализиралото се падане, включително и дали
същата е била бутната или сама е залитнала. Отговор на такива въпроси и не
следва да е в задължение на вещи лица –лекари по съдебно-медицинска
експертиза да отговорят. Досежно периода, в който са получени наранявА.ята
вещи лица единствено допускат, че „може“ да се е случило в момента, в който
свид. П. твърди. Това обаче са единствено предположения, които не биха
могли да са единственото доказателство, от което съдът да достигне на извод,
че показА.ята на П. са достоверни в тяхната цялост.
На следващо място, в съответствие с правилата на доказателственото
право, първостепенният съд правилно не е кредитирал в цялост показА.ята на
свидетелите М. П., Е.К. и Р.С.. ПоказА.ята и на тримата свидетели доставят
единствено вторични доказателства, тоест те възпроизвеждат разказаното им
от ЧО П.. Предвид, че нейният разказ съдът не кредитира с доверие досежно
факта осъществено ли е телесно увреждане на П. от страна на С. и бутнала ли
е подсъдимата ЧО П., то не следва да се довери и на показА.ята на описА.те
свидетели.
Изцяло следва да бъдат споделени и изводите на СРС относно
психичното състояние на подсъдимата, тъй като същите почиват на правилна
интерпретация на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство и приета като доказателство по делото съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подс. С., както и назначената и
изготвена в хода на съдебното производство КСППЕ досежно подсъдимата,
които настоящата инстанция намира за обективна, компетентна, ясна, пълна и
точна.
При този анализ на доказателствените източници, събрА. от
първоинстанционният съдебен състав, настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка по делото е правилно изяснена, поради което и
7
изцяло се споделя от въззивния съд.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
намира, че не се установява по несъмнен начин подсъдимата П. С. да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК по отношение на ЧО П..
Правилни и законосъобразни и в този смисъл - изцяло споделени от
въззивния съд са правните изводи на районния съд. Същите са в насока за
недоказаност на авторството на деянието. Правилно СРС е преценил, че в
съдебното производство не са събрА. доказателства, от които да се установява,
че на описА.те в обвинителния акт място и време, подсъдимата С. чрез
избутване с ръце в областта на гърдите на А. В. П., вследствие на което
последната да загубила равновесие и да е ударила носа си в ръба на дървена
маса с метален обков и да се свлякла на земята и по този начин да й е
причинена средна телесна повреда, описана в приетата по делото СМЕ. Това е
така, тъй като по делото е безспорно, че към момента, в който се развил
конфликт между подсъдимата и пострадалата, последната не е имала видими
наранявА.я, нито е съобщила за такива на появилите се полицейски
служители. Не се установи и нито един достоверен свидетел, от показА.ята на
който да се потвърдят твърденията на пострадалата, че същата е била
избутана, поради което и наранена от подс. С.. При условие, че настоящата
инстанция, както и контролирА.ят съд приеха за недоказано повдигнатото
срещу подс. С. обвинение от обективна страна, то въпросът за неговите
субективни елементи е безпредметно да бъде обсъждан.
При така възприетата от първоинстанционния съд, а и от настоящият
състав фактическа обстановка, от правна страна, са налице основА.ята на чл.
304 от НПК подс. С. да бъде признат за невиновна. На основата на посочените
доказателства, които се провериха от настоящата съдебна инстанция е налице
основА.ето да се приеме, че досежно твърдените и инкриминирА. действия на
подс. С. е налице съмнение, както за естеството им, така и по отношение на
обстоятелството дали изначално подсъдимата е действала противоправно и
предприемала ли е действия по избутване на ЧО П.. Характерът на нанесените
телесни увреждА.я се явява да е вследствие от да е от падане както вещите
лица от двете СМЕ твърдят. Това състояние на пострадалата обективно е било
проявено не непосредствено след инцидента в присъствието на полицейските
служители, а на следващия ден сутринта, когато П. е потърсила и медицинско
становище. Тоест по делото не се събра нито едно достоверно доказателство,
от което да се установи с изискуемата, съобразно разпоредбата на чл. 303, ал.2
от НПК категоричност, че именно подс. С. е избутала ЧО П. и вследствие на
това тя е паднала и нарА.ла себе си. Доказа се единствено, че между стрА.те е
имало скандал по повод поведението на ЧО П. спрямо свид. Б., както и че на
следващия ден П. е имала телесна повреда, изразяваща се в оток на носната
преграда със счупване на носните кости с лека дислокация, реализирало
медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота“ и счупване на долната част на лявата лъчева кост в
8
областта на шиловидния израстък с разместване, реализирало медико-
биологичния признак „трайно затруднение в движението на левия горен
крайник“. Предвид гореописА.те обстоятелства и съмнения, първият съд
правилно е признал подс. С. за невиновна в извършване на престъплението по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Ето защо и като е оправдал подсъдимата С. по така повдигнатото й
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.с ал. 1 от
НК, СРС, НО, 147-ми състав е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Възраженията в противния
смисъл, залегнали в жалбата, настоящият съдебен състав намира за изцяло
неоснователни.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя и съображенията на първия
съд в частта относно направените по делото разноски, като намира, че
правилно СРС е преценил, че същите следва да останат в полза на държавата.
Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на докзателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувА.я съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основА.е чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.11.2024 г., постановена от Софийският
районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, по НОХД № 10768/2022 г.
по описа на СРС – НО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9