Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV-80 година 09.08.2018 град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански
въззивен състав
На
девети юли две хиляди и осемнадесета година
в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
Секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното
от съдията Узунова
въззивно гражданско дело
номер 812 по описа за 2018 година ,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда
на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Г.А.Д. представляван от адв.К., против Решение № 1688 от 25.10.2017 г.постановено от
Районен съд – гр.Бургас по гр.д.№
5455/2016г. по описа на същия съд ,с което районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на въззивника Д.,че ищецът Т.В.Д. не дължи изпълнение на задължението
по изпълнително дело №406/2016г.по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№705 на КЧСИ
и район на действие района на БОС,понастоящем в размер на 12 719.56 лева,която
обща сума включва главница от 10 958 лева,ведно със законна лихва от
24.10.2003г./първи изпълнителен лист/,4010.66 лева –главница,ведно със
законната лихва от 30.04.2008г./втори изпълнителен лист/ и 4 400 лева
–законна лихва върху сумата/трети изпълнителен лист/ и по въззивна жалба от
Г.А.Д. против решение № 251 от 14.02.2018г.,постановено от БРС по делото по
реда на чл.247 ГПК,с което съдът е ДОПУСНАЛ поправка на очевидна фактическа
грешка,като на страница четвърта ред 37 отгоре надолу вместо общата сума
12 719.56 лева да се чете 11 623.83
лева,а останалата част до края на изречението „която обща сума включва главница от 10 958 лева,ведно със
законната лихва от 24.10.2003г./първи
изпълнителен лист/,4010.66 лева –главница,ведно със законната лихва от
30.04.2008г./втори изпълнителен лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху
сумата/трети изпълнителен лист/“ да
не се чете.
Във
въззивната жалба срещу Решение № 1688 от 25.10.2017
г.постановено от Районен съд – гр.Бургас по гр.д.№ 5455/2016г. по описа на същия съд се излагат съображения за недопустимост
на съдебното решение, нередовност на исковата молба, както и оплаквания за
незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на решението на БРС по
съществото на спора.
Относно недопустимостта на решението са изложени доводи в
няколко насоки- ищецът не е изпълнил указанията да изясни начина,по който
формира цената на иска/главница,лихви,разноски,разноски по изп.дело/,поради
което исковата молба е трябвало да бъде върната като нередовна,а производството
по делото-прекратено,което не е било сторено.Изложени са първоначалните
твърдения в исковата молба,възраженията на ответника в отговора,дадените
указания от съда с разпореждане от 31.10.2016г.Твърди се,че ищецът с молба от
16.11.2016г.е увеличил иска с 1000 лева,уточнявайки,че цената на иска е
12 719.56 лева,но не е изяснил начина на формиране на сумата по пера,а е
препратил към поканата за доброволно изпълнение,заявявайки,че цената е
съобразена със сумата от ПДИ и това вероятно е несъбраната сума по трите листа.В
тази връзка се прави довод,че препращането към ПДИ е недопустимо,а
твърденията,че това е вероятната сума и ответникът трябва да посочи цената и че
я знае,са неверни. Счита,че по предявени искове с правно основание чл.424 и
чл.439 ГПК,които са отрицателни установителни искове,са приложими общите
правила за тези искове и е в тежест на ищеца да конкретизира както
основанието,така и размера на претенцията си,като цената на иска не може да
бъде извличана от представени с исковата молба доказателства,а трябва да бъде
посочена от ищеца.Позовава се по този въпрос на съдебна практика на ВКС,както и
по въпроса,че когато констатира противоречие между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба,съдът е задължен да остави исковата молба без
движение,за да се избегне постановяването на недопустимо съдебно решение.Ако
исковата молба е нередовна и нередовностите не бъдат отстранени,съдът е длъжен
да я върне на ищеца и да прекрати производството по делото.Прави се довод,че
неясната искова молба е довела до произнасяне по незаявени като основание и
размер суми,като в мотивите и диспозитива на решението,съдът се е произнесъл за
съществуването на вземане в размер на 12 719.56
лева,която обща сума включва главница
от 10 958 лева,ведно със законна лихва от 24.10.2003г./първи изпълнителен
лист/,4010.66 лева –главница,ведно със законната лихва от 30.04.2008г./втори
изпълнителен лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху сумата/трети
изпълнителен лист/.Въззивникът сочи,че е поискал поправка на
решението,защото не е съобразено,че с Определение 7588 от
02.12.2016г.постановено по делото,районният съд е прекратил производството
относно част от разноските по изпълнителното дело-таксите на ЧСИ по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 1095.73 лева. Счита,че независимо дали молбата за поправка ще бъде
уважена,в двата случая чисто математически общата сума не съответства на сбора
на описаните суми,а те не съответстват на посоченото в ПДИ,тъй като липсват
разноските.Установеното от съда по пера не съответства и на претенциите на
ищеца и тъй като сумите са посочени в мотивите и диспозитива на решението,то не
се касае за фактическа грешка,а за постановяване на недопустимо или поне
неправилно решение. Изразено е становище,че производството по делото е следвало
да бъде прекратено и относно разноските по изпълнението в размер на 72 лева
поради липса на правен интерес.Неясната искова молба е довела до грешки в
основанието на претенциите,като вероятно по грешка съдът е пропуснал да
прекрати производството и по отношение на тези 72 лева,тъй като те остават за сметка
на ответника по аргумент на чл.79 ал.1 т.1 ГПК вр.с чл.433 ал.1 т.7 ГПК. Към
датата на предявяването на иска вече са били погасени 3 422.16 лева от
задълженията по ПДИ и към този момент ответникът вече не ги е
претендирал,поради което установителният иск е недопустим поради липса на
правен интерес. След датата на връчване на ПДИ има плащания,което се признава
от ищеца и е било доказано с представена и неоспорена справка.Платените суми не
са дължими,никой не ги претендира от ищеца и липсва правен интерес от
отрицателен установителен иск за тях. Излага аргументи в насока,че искът по
чл.439 ГПК е допустим само за материална незаконосъобразност на изпълнението,но
не и за процесуална незаконосъобразност.Искът на практика няма как да бъде
уважен без да се прецени процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ
относно прилагането на нормата на чл.129 ал.5 ГПК,не може да бъде доказан и по
размер без да се проверят изчисленията за остатъчния размер на задълженията,а
спорът за този размер е бил повдигнат от ищеца още в изпълнителното дело,видно
от негова жалба до БОС.В тази връзка въззивникът счита,че изследването на
действията на ЧСИ в настоящото производство би било недопустимо,защото в
исковата молба не е било заявено като основание процесуалната незаконосъобразност
на действия на ЧСИ,направено е било изменение на размера на иска,а изменението
на основанието би било недопустимо.Дори да е имало такива твърдения,то иск
срещу взискателя би бил недопустим,защото той не е легитимиран да отговаря по
иск на длъжника,основан на твърдения за липса на процесуално основание за
провеждане на изпълнението.Позовава се на съдебна практика,приложена към
писмената защита. Прави се възражение и за липса на представителна власт-
представени са били по делото две незаверени копия на адвокатско пълномощно.
По съществото на спора са изложени аргументи за това,че ТР
№2/2013г.от 26.06.2015г.на ВКС противоречи на Конституцията,на ЕКПЧ и на
Регламентите на ЕС,които имат приоритет,тъй като с това ТР действията по
издирване на имущество /справките/са приравнени на бездействие и на практика е
била преуредена без приети по законовия ред нормативни актове изцяло материята
по изпълнителните дела и то за 25 години назад. Излагат се аргументи,че с това
ТР се нарушава и правото на справедлив процес и ефективни средства за защита по
смисъла на чл.6 от ЕКПЧ.Изложени са също така твърдения по установените по
делото факти и се сочи,че изпълнителното дело следва да се счита за образувано
по молба №1435/19.02.2014г.,като дори да е настъпила перемпция по първото
изпълнително дело,то петгодишната давност би изтекла най-рано на
26.05.2014г.-след образуването и извършване на изпълнителни действия по новото
такова.Позовава се на съдебна практика.Прави се довод,че давност не тече по аргумент на чл.512 ал.2 ГПК,налице е
неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да уведоми за новата си
месторабота,като са развити правни аргументи по този въпрос във връзка с
давностния срок. Счита,че има и признание на дълга от страна на ищеца с
отправеното искане до застрахователя му,по арг.на чл.116 б.а ЗЗД,налице са и
други негови действия,признаващи дълга.Прави се довод,че искът не е доказан и
по размер,а дори в исковата молба признава,че претендира вероятна сума.
Ответникът е оспорил истинността на ПДИ относно посочените суми-остатъци от
дълга по пера,в съдебно заседание също са направени възражения,които БРС не е
взел предвид. При спор относно обема на отговорността,съдът не е обвързан от
изчисленията на съдебния изпълнител за структурата и размера на дълга,а в
тежест на ищеца е да докаже претенциите си. Твърди,че никога не са претендирани
сумите от ПДИ,те са били посочени от съдебния изпълнител.Сочи се,че през 2014г.
ищецът е предложил споразумение,с което да се разсрочат плащанията,но до такова
не се е стигнало,защото той е държал плащанията да не са чрез съдебния
изпълнител.Сумата към него момент е била 11 267.71 лева-лихви и
разноски.Оспорени са констатациите на съда за настъпила перемпция и признание
на ответника за това.Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
ответникът не е обжалвал,защото не е имал интерес от това,тъй като е било
образувано ново изп.дело. Актовете на съдебния изпълнител не се ползват със СПН
и постановлението за прекратяване има само декларативен характер/позовава се на
ТР №2/2013г.стр.25/. Перемпцията не е настъпила и поради изложените аргументи
за давността и приложението на нормите на чл.512 ал.2 и ал.5 ГПК. Прави се
оплакване и относно присъдените разноски,тъй като ищецът е представил
незаверено копие на договор за правна помощ. Отправеното до БОС искане е да се
обезсили решението на БРС и да се прекрати производството по
делото,респективно- да се отмени решението и отхвърли иска,да се присъдят
разноските по делото в полза на въззивника.Няма доказателствени искания.
Във въззивната жалба срещу решение № 251 от
14.02.2018г.,постановено от БРС по делото по реда на чл.247 ГПК въззивникът Д.
е оспорил решението с аргументи,че същото е недопустимо и неправилно,по
изложените в предходната въззивна жалба доводи.По отношение на присъдените
разноски се сочи,че те следва да бъдат редуцирани с десет процента,съобразно
поправеното решение. Отправени са идентични искания към въззивния съд като тези
по предходната въззивна жалба.
В отговора на въззивната жалба
срещу основното решение въззиваемият Д. е направил на първо място възражение за
нередовността и предвид невнасянето на държавна такса.Счита,че неправилно БРС е
освободил въззивника от плащане на държавна такса. Намира жалбата за
неоснователна,като на първо място се посочва,че БРС е очертал предмета на иска
и правното му основание с доклада си по чл.146 ГПК,по който не е имало
възражения от ответника.Счита,че ищецът е заявил ясно и безпротиворечиво
исковата си претенция по трите изпълнителни листа,приложени по
изп.д.№406/2016г.на ЧСИ Илко Бакалов поради това,че правото на ответника да
събира принудително и да изисква плащане на сумите по изпълнителните листове е
погасено по давност. Намира,че фактите са ясни и категорични- последното
валидно извършено изпълнително действие по и.д.№39/2006г.е на 26.05.2009г. По
повод молба на длъжника от 04.04.2016г.изпълнителното дело е било прекратено по
силата на закона,т.нар.“перемпция“ с влязло в сила Постановление на ЧСИ,а в
тази връзка безпротиворечив и категоричен е изводът,че абсолютната петгодишна
давност за принудително събиране на вземанията на Д. от Д. е изтекла към дата
26.05.2014г.-т.е.две години преди образуването на и.д.№406/2016г. на ЧСИ Илко
Бакалов. Счита,че във въззивната жалба липсват каквито и да било аргументи
и/или твърдения,с които да са оспорени горните факти,обуславящи правилността на
решението.Прави довод,че цената на иска е била съобразена с връчената от ЧСИ
Бакалов ПДИ на длъжника ,а относно твърдението във въззивната жалба,че ответникът никога не е претендирал сумите от
ПДИ според въззиваемия следва да се тълкува като признание на иска и съдът да
приеме,че липсва правен интерес от депозираната въззивна жалба и същата следва
да бъде оставена без разглеждане. Твърденията за неясноти в исковата молба
намира за неоснователни,а ако има такива,то те са породени от неясния начин на
образуването на изпълнителното дело.Намира за несериозни твърденията,че молбата
от 19.02.2014г.или 2015г. следва да се приема за молба за образуване на
изпълнително дело със задна дата,а по редовността на молбата ЧСИ се е
произнасял в продължение на повече от две години.Всички оспорвания във
въззивната жалба относно неизтекла погасителна давност въззиваемият намира за
неоснователни,а позоваването на чл.512 ГПК и чл.378 КЗ –за неуспешен опит да
бъде изведен някакъв аргумент от страна на въззиввика във връзка с бланкетните
му твърдения за неправилност на решението. Намира за правилно и законосъобразно
решението на БРС и в частта за разноските,а твърденията за приложени копия от
адвокатско пълномощно без заверка са несериозни,тъй като са били представени в
с.з.заедно с останалите два екземпляра налични по делото в адвокатския „кочан“.
Оплакванията за нарушения на ЕКПЧ,Конституцията и Регламенти във връзка с ТР
№2/26.05.2015г- се сочи,че не следва да бъдат обсъждани от съда,а ако
въззивникът счита,че са нарушени негови права има възможност да потърси защита
по съответния ред,в производство различно от настоящото. Моли решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а жалбата оставена без
уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба против решението по чл.247 ГПК,въззиваемият Д. е оспорил същата като неоснователна.Посочва се,че нови
аргументи не са изложени,а изложените са лишени от правна логика и не
кореспондират със съществото на спора. Моли решението на БРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно,а жалбата оставена без уважение.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
Възражението за недопустимост на
въззивната жалба поради невнасяне на държавна такса БОС намери за
неоснователно. Производството по освобождаване от държавна такса е инициирано
от въззивника пред БРС и в правомощията на районния съд е да извърши преценка
дали са налице основанията за освобождаване от внасяне на държавна такса.
Положителната преценка на районния съд не подлежи на инстанционен контрол по
възражение на насрещната страна,която няма и правен интерес да оспори акта на
съда,с който се уважава искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на
противната страна.
В доклада си по чл.268 ГПК съдът е
обсъдил възраженията за недопустимост на въззивната жалба и за нередовност на
исковата молба,които е намерил за неоснователни.
Третото лице помагач ЧСИ Илко
Бакалов не е изразил становища по въззивните жалби.
В съдебно заседание въззивникът Д.,редовно
уведомен,не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от
пълномощника му адв.К.,в която се поддържат въззивните жалби,не се правят
доказателствени искания,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Д.,редовно
уведомен,не се явява.Представлява се от адв.Р.,който оспорва въззивните
жалби,няма доказателствени искания,претендира разноски.
Третото лице помагач ЧСИ Илко
Бакалов,редовно уведомен,не се явява и не се представлява.Не изразява становище
по въззивните жалби и отговорите.
Обжалваното решение въззивният съд намери за
валиден и допустим съдебен акт,а възраженията за недопустимостта му- за
неоснователни,с изключение на частта,с която е уважен искът за сумата от 72
лева,представляваща разноски по изпълнителното дело.
Неоснователни са оплакванията,че
БРС се е произнесъл по нередовна искова молба,съдържаща противоречие между
обстоятелствена част и петитум,както и че в резултат на това районният съд се е
произнесъл по незаявени като основание и
размер суми,защото в мотивите и диспозитива на решението,съдът се е произнесъл
за съществуването на вземане в размер на 12 719.56
лева,която обща сума включва главница
от 10 958 лева,ведно със законна лихва от 24.10.2003г./първи изпълнителен
лист/,4010.66 лева –главница,ведно със законната лихва от 30.04.2008г./втори
изпълнителен лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху сумата/трети
изпълнителен лист/.
Видно от диспозитива на съдебното
решение на БРС,действително в него съдът е посочил,че размерът на вземането е 12 719.56
лева,която обща сума включва главница
от 10 958 лева,ведно със законна лихва от 24.10.2003г./първи изпълнителен
лист/,4010.66 лева –главница,ведно със законната лихва от 30.04.2008г./втори
изпълнителен лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху сумата/трети
изпълнителен лист/. Със съдебно решение № 251 от 14.02.2018г.,постановено
от БРС по делото по реда на чл.247 ГПК обаче е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка,като на страница четвърта ред
37 отгоре надолу вместо общата сума 12 719.56 лева да се чете 11 623.83
лева,а останалата част до края на изречението „която обща сума включва главница от 10 958 лева,ведно със
законната лихва от 24.10.2003г./първи
изпълнителен лист/,4010.66 лева –главница,ведно със законната лихва от
30.04.2008г./втори изпълнителен лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху
сумата/трети изпълнителен лист/“ да
не се чете.
В исковата молба ищецът е
заявил,че срещу него е било образувано изп.дело № 406/2016г.по описа на ЧСИ
Илко Бакалов по молба на ответника и му е била връчена на 25.05.2016г. ПДИ,с
приложени три изпълнителни листа,като в ПДИ е било посочено,че ищецът дължи на
ответника сумата от 12 719.56 лева
общо,от които 2 857.01 лева неолихвяема сума, 8 694.82 лева главница и 72
лева разноски по изп.дело. Ищецът е твърдял,че вземанията на ответника,така
както са индивидуализирани в ПДИ от 10.05.2016г.,връчена му на 25.05.2016г. са
погасени по давност, но въпреки това е било образувано ново изпълнително дело № 406/2016г. и е бил
наложен запор върху трудовото му възнаграждение,по който са извършени плащания. Отправеното
в петитума на исковата молба искане до съда е да приеме за установено,че ищецът
не дължи на ответника сумата,индивидуализирана от ЧСИ Бакалов в ПДИ от
10.05.2016г.по изп.дело №406/2016г.поради изтекла погасителна давност съгласно
чл.117 ЗЗД.
С молба от 16.11.2016г. ищецът е
заявил,че цената на иска е съобразена и съответства на сумата,посочена от ЧСИ
Бакалов в ПДИ по изп.дело №
406/2016г.на ЧСИ Илко Бакалов -
12 719.56 лева.
С молба от 30.11.2016г.ответникът е
депозирал отговор по чл.131 ГПК,в който е изразил становище,че нередовностите
не са отстранени,тъй като ищецът не е конкретизирал основанието и размера на
претенциите си по всеки от изпълнителните листи. Наведени са и твърдения,че
липсва правен интерес от установяване недължимостта на сума в общ размер на
3 422.16 лева,постъпила по изпълнителното дело до 26.09.2016г.- датата на
предявяване на иска.
БРС в доклада си по чл.140 ГПК,обективиран в определение №7588 от 02.12.2016г.е разгледал възраженията на
ответника по допустимостта на производството,като е приел,че с препращането към
съдържанието на ПДИ исковата претенция е достатъчно ясна,като по този начин
формираната цена на иска не затруднява ответника,който е взискател в
изпълнителното производство. Въззивният съд споделя това становище,като отчита
и обстоятелството,че така предявеният иск е с правна квалификация чл.439 ал.1
ГПК - основанието и размера на вземанията ищецът може да посочи въз основа на
индивидуализацията,която е направена от съдебния изпълнител по изпълнителното
дело. В случая вземанията са индивидуализирани в поканата за доброволно
изпълнение и след като в нея ЧСИ не е посочил какъв е размерът на вземанията по
всеки от изпълнителните листи, няма основание съдът да задължава ищеца да
извършва тази конкретизация. С молбата-уточнение на исковата молба е представено и удостоверение
от ЧСИ Бакалов от 14.11.2016г. за размера на дълга,в което са посочени сумите и
изпълнителните листи,посочени в ПДИ,като и в него ЧСИ не е конкретизирал
вземанията по всеки от изпълнителните листи,а ги е посочил като обща сума. При
това положение ищецът не би могъл да внесе повече уточнения в исковата си
молба,а тъй като в обстоятелствената част е изложил подробно фактите и е
посочил размера на вземанията,както са индивидуализирани от ЧСИ в поканата за
доброволно изпълнение и в удостоверението от 14.11.2016г.,а с петитума е
поискал установяване на недължимостта на вземанията,посочени в ПДИ, то няма противоречие
между обстоятелствена част и петитум на исковата молба,нито неяснота относно
основанието и размера на вземанията.
Доказателствената тежест е била правилно
разпределена от районния съд,като съдът е дал и указания на ответната страна,че
ПДИ е официален диспозитивен документ,част от гарантираната държавна принуда по
изпълнението,поради което не може да бъде оспорвана в цялост като вярна или
невярна по реда на чл.193 ГПК,а вписаните в ПДИ пресмятания на ЧСИ могат да
бъдат оспорени и годно доказване може да се проведе с писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза,която да отговори на конкретно
поставени въпроси във връзка с оспорванията.Въпреки дадените неколкократни
указания за необходимостта от назначаване на СИЕ,такава не е поискана и
ангажирана по делото.
Съдът е прекратил производството по делото в частта на иска за разноски в размер на 1095.73 лева,поради липса на правен
интерес за ищеца от установяване недължимостта на тази сума,като след влизане в
сила на определението за частично прекратяване на производството,исковата
претенция се счита за предявена до размера от 11 623.83
лева / 12 719.56 – 1095.73
=11 623.83 лв./Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С решението
си по чл.247 ГПК районният съд е отстранил допуснатата очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението,в частта,в която не е било съобразено
прекратяването на производството досежно горепосочената сума.
Основателно е оплакването на
въззивника, че производството по делото е
следвало да бъде прекратено и досежно претенцията за установяване недължимостта
на сумата от 72 лева,представляваща разноски по изпълнителното
дело,посочена като едно от вземанията в ПДИ от 10.05.2016г. Със специалния иск
с правно основание чл.439 ал.1 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението,като
твърди,че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителните основания,по
които е образувано изпълнителното дело,но в предмета на тази искова претенция
не се включват разноските по самото изпълнително дело. Въпросът за тяхната
дължимост или недължимост от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело,съобразно
правилата на чл.79 ГПК. Ето защо,производството по делото е следвало да бъде
прекратено и досежно тази сума,поради липса на правен интерес за ищеца от
установяване недължимостта на тази сума,представляваща разноски по
изпълнителното дело.При това положение,решението на БРС в частта,с която искът
е уважен до размера от 72 лева-сума,представляваща разноски по изпълнителното
дело,съгласно индивидуализацията на вземанията,направена в ПДИ от
10.05.2016г.,следва да бъде обезсилено,а производството по делото в тази част-
прекратено като процесуално недопустимо.
По съществото на спора в
останалата част на предявения иск и досежно вземанията по изпълнителното дело,посочени
в ПДИ от 10.05.2016г.- 2 857.01
лева неолихвяема сума и 8 694.82
лева главница и останалите оплаквания
във въззивните жалби БОС намери следното:
Правилно и в съответствие с
фактическите твърдения в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС
е дал правна квалификация на предявения иск по чл.439 ал.1 ГПК.
Ищецът Д. твърди в исковата
молба,че вземанията на ответника Д.,индивидуализирани в ПДИ от 10.05.2016г.по
изп.дело №406/2016г.са погасени по давност,като давността е започнала да тече
от момента на предприемане на последното валидно изпълнително действие по
изп.дело № 39/2006г.на ЧСИ Илко Бакалов и е изтекла най-късно на 24.07.2015г.-
преди образуване на изп.дело №406/2016г.на ЧСИ Бакалов.
От правна страна въззивният
съд съобрази т.10 от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС,съгласно която когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,нова погасителна давност започва да тече от датата,на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Относно понятието изпълнително
действие в същата т.10 на ТР №2/26.06.2015г. е дадено разяснение,че образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение,както и извършването на справки за проучване на имущественото
състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. Съдът
съобрази и разпоредбата на чл.116 б.В от ЗЗД и чл.117 ЗЗД,съгласно които
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение,от
прекъсването и започва да тече нова давност,а по отношение на
вземания,установени със съдебно решение,новият давностен срок е винаги пет години.Настъпилото
ex lege прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК не е от значение
за началото на новия давностен срок. С всяко поискано или предприето валидно
изпълнително действие се прекъсва течащата погасителна давност и от датата на
прекъсването започва да тече нов давностен срок./вж.Решение № 28 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4899/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева и др./ Оплакванията на въззивника за
противоречие на ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС с Конституцията на РБ,с ЕКПЧ
и с Регламенти на СЕС са немотивирани и неконтретизирани,поради което съдът не
намира за необходимо да ги обсъжда.
Изпълнително дело № 406/2016г.по
описа на ЧСИ Илко Бакалов е образувано след подадена молба с вх.№
2242/27.04.2016г.от адв.К.,пълномощник на Г.А.Д.. Молбата е подадена по повод
разпореждане на ЧСИ Бакалов от 27.04.2016г.,с което подадени от Д. молби са
оставени без движение за уточнения на исканията,като в нея се сочи,че молба с вх.№1435/19.02.2014г.е за
образуване на изпълнително дело срещу длъжника Т.В.Д. и изпълнителен способ-
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.С протокол от 10.05.2016г.
ЧСИ Бакалов е образувал изпълнително дело и е изпратил на длъжника Д. ПДИ,с
която го е поканил да заплати доброволно на взискателя Д. сумата от 12 719.56
лева,която обща сума включва главница от 10 958 лева,неолихвяема сума 2 857.01 лева,72 лева разноски по
изп.дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1095.73 лева, ведно със законна
лихва по изпълнителен лист по гр.д.№17/2006г.на БАС и изпълнителен лист по
гр.д.№758/2006г.на БОС. Приети са били разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева,като с постановление от 21.06.2016г. ЧСИ Бакалов е отменил
сам протокола в тази му част.
Молбата с вх.№
1435/19.02.2014г.е подадена по изп.дело №39/2006г. от пълномощника на
взискателя адв.К.,като е поискано налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Д..В молбата липсва каквато и да било неяснота
относно искането на взискателя,а ЧСИ я е удовлетворил,изпращайки запорно
съобщение до работодателя на длъжника „Хлебна промишленост“АД.Запорното
съобщение е било прието и третото лице е върнало на ЧСИ уведомление на
19.03.2014г.,в което е направено волеизявление,че ще бъдат правени удръжки от
трудовото възнаграждение на Д. в размер на по 118 лева месечно. Последвала е
жалба от длъжника до КЧСИ,извършване на справки,ново уведомление от третото
лице,че трудовият договор с Д. е прекратен,молба от 26.05.2015г.от адв.К. за налагане на запор
върху сметките на длъжника в Банка „ДСК“ЕАД и др. ,всички по изп.дело
№39/2006г.на ЧСИ Илко Бакалов. Изпълнително дело №39/2006г. е било
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК с Постановление на ЧСИ Бакалов от
20.04.2016г.след искане на длъжника Д. ,като в Постановлението си съдебният
изпълнител е констатирал,че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия за период от две години.Едва след прекратяването на изпълнителното
дело №39/2006г. ЧСИ Бакалов е оставил подаваните от взискателя молби за
извършване на изпълнителни действия без движение и е последвало уточнение,че с
молбата с вх.№ 1435/19.02.2014г се
иска образуване на ново изпълнително дело. Очевидно,молбата не съдържа такова
искане,тъй като е подадена по изп.дело № 39/2006г.и взискателят е поискал
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,запорът е наложен от
ЧСИ и изпълняван от третото лице. Пропускът на съдебния изпълнител да
констатира настъпилата перемпция е процесуално недопустимо да бъде саниран чрез
оставяне на молба за извършване на изпълнително действие без движение две
години след подаването и и удовлетворяването и. Новото изпълнително дело №
406/2016г.е образувано на 10.05.2016г.,след подадена от взискателя молба на
27.04.2016г.
За правилното и законосъобразно разрешаване
на спора следва да се даде отговор на въпроса кога е било поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие по изп.дело №39/2006г.по описа на ЧСИ Илко
Бакалов и изтекла ли е петгодишната погасителна давност до датата на подаването
на молбата за образуване на ново изпълнително дело- 27.04.2016г.,в която
взискателят е поискал да се извършат нови изпълнителни действия. Под валидно
изпълнително действие,съгласно разясненията,дадени в горецитираното ТР се има
предвид действие,извършено по изпълнителното дело преди настъпване на
законовите предпоставки за прекратяването му ex lege поради перемпция.
С
молба от 04.02.2008г. взискателят е поискал,освен наложеният запор върху
трудовото възнаграждение,който е бил изпълняван,да се наложи и запор върху
вземания на длъжника от ЗД“Евроинс“АД,а ЧСИ е изпратил запорно съобщение до
това трето лице на 06.02.2008г.На 01.07.2008г.е постъпила молба от взискателя,в
която е заявено,че застрахователят е изплатил сумата 10 958 лева по първия
изпълнителен лист,като в тази връзка е поискано приспадане от дълга,в
последователност разноски,лихви,главница. По изпълнителното дело няма уведомление
от работодателя на длъжника ДК“Домостроене“ относно прекратяването на трудовия
договор с Д. и преустановяване на плащанията по запора,но от справката от ТП на
НОИ е видно,че трудовият договор с този работодател е прекратен на 06.04.2009г.
Правилно и в съответствие с представените по делото писмени доказателства БРС е
приел,че се установява по делото,че
последното плащане по този запор е било
на 26.05.2009г. В тази връзка въззивният съд споделя становището на БРС ,че
изпълнителното действие запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,което
е получавал от работодателя ДК“Домостроене следва да се счита за предприето и
изпълнявано до тази дата- 26.05.2009г. Последвало е извършване на различни
справки за имуществото на длъжника и сключени трудови договори,като на 24.07.2012г.
ЧСИ Бакалов е изпратил запорно съобщение за запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при новия му работодател „Б и Г Холидейс“ЕООД. През периода от 27.05.2009г./датата,следваща тази на
последното плащане по запора/ до 24.07.2012г./датата,на която е изпратено
новото запорно съобщение до новия работодател на длъжника/ няма данни по изпълнително дело № 39/2006г.да
са били поискани или извършвани изпълнителни действия, поради което за съда се
налага извод,че към 27.05.2011г.е
настъпило законното основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК-поради бездействие на
взискателя в продължение на две години.
Поисканите и предприети след тази дата-
27.05.2011г. изпълнителни действия по изп.дело № 39/2006г. не са валидни,поради
което не могат да бъдат приети от съда като такива,обуславящи извод за
прекъсването на течащата погасителна давност.От датата,следваща датата на
изпълнението на последното валидно изпълнително действие - 27.05.2009г. е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 27.05.2014г. Новото
изпълнително дело №406/2016г. е образувано
след тази дата, като взискателят е
поискал с молбата от 27.04.2016г. налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запор върху банкови сметки
на длъжника в „Банка ДСК“ЕАД, но поисканите и предприети изпълнителни действия
не могат да прекъснат давностния срок,тъй като той вече е изтекъл.
Ответникът е твърдял,че има
допуснати изчислителни грешки от ЧСИ,както и че размерът на вземанията
му е по-малък от претендирания от ищеца,като негова е била доказателствената
тежест да докаже твърденията си.Въпреки въпреки дадените от районния съд
неколкократно указания за ангажиране на ССЕ обаче,такава не е била ангажирана,
поради което въззивният съд намира тези твърдения за недоказани.
По гореизложените съображения и при
споделяне на мотивите,изложени от първоинстанционния съд,довели до извода му за
основателност на предявения иск,към които препраща на основание чл. 272 ГПК, въззивният
съд намери въззивната жалба за неоснователна, а решението на БРС за
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото в частта,с
която искът е уважен до размера от 11 551.83 лева, поради което то следва
да бъде потвърдено в тази му част.
Оплакванията за процесуална
недопустимост и незаконосъобразност на решението по чл.247 ГПК съдът намери за
неоснователни,като намира,че са налице законните основания за извършване на
поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. След
като ЧСИ Бакалов не е конкретизирал вземанията по всеки от изпълнителните листи, дори
след оставяне на исковата молба без движение и представянето на удостоверение
от ищеца,съдържащо същата индивидуализация,като тази в ПДИ, то съдът не е имал
основание да посочи в диспозитива на решението си трите изпълнителни листа, с
целия размер на вземанията на взискателя, а само размера на
останалата,несъбрана сума по изпълнителното дело,така както е била
индивидуализирана от ЧСИ в ПДИ и представеното от ищеца удостоверение след
оставянето на исковата му молба без движение. Това е било сторено с решението
по чл.247 ГПК, като от диспозитива на решението е изключено посочването на
трите изпълнителни листа и сумата,представляваща разноски в размер на 1095.73
лева,за която производството по делото е
било прекратено с влязло в сила определение на БРС.
Страните са направили искания за
присъждане на разноски по делото,като с оглед изхода от въззивното обжалване
право на присъждане на разноски имат и двете страни,в съотношение
1/160.Въззивникът Д. е освободен от внасяне на държавна такса,а за адвокатско
възнаграждение се претендира сумата 1 500 лева,платима по реда на чл.38
ал.2 от ЗАдв.В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение,което съдът намери за основателно.По
реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.на адв.К.К. следва да се присъди сума в размер на 10
лева,съответстваща на уважения размер от въззивната жалба. Въззиваемият Д. е направил разноски в размер
на 800 лева за адвокатско възнаграждение,което е в минималния размер съгласно
чл.8 ал.1 т.3 от НМРАВ,като в тежест на въззивника съдът възлага плащане на
разноски в размер на 795 лева,съразмерно на отхвърлената част от въззивната
жалба.
Мотивиран от гореизложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1688 от 25.10.2017 г.постановено от
Районен съд – гр.Бургас по гр.д.№
5455/2016г. по описа на същия съд,поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 251 от 14.02.2018г. в частта,с която БРС е приел за установено
по отношение на Г.А.Д. с ЕГН- **********
с адрес ***, че Т.В.Д. с ЕГН-********** с адрес *** А не
дължи изпълнение на задължението по изпълнително дело № 406/2016г.по описа
на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№705 на КЧСИ и
район на действие района на БОС над размера от 11 551.83 /единадесет
хиляди петстотин петдесет и един лева,осемдесет и три стотинки/ лева до размера
от 11 623.83/единадесет хиляди
шестстотин двадесет и три лева,осемдесет и три стотинки/ лева,представляващо
сумата от 72 /седемдесет и два/ лева – разноски по изпълнително дело № 406/2016г.по
описа на ЧСИ Илко Бакалов,индивидуализирано съгласно Поканата за доброволно
изпълнение с изх.№ 3808/10.05.2016г.по изп.дело №406/2016г.на ЧСИ Илко Бакалов
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като процесуално недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1688 от 25.10.2017
г.постановено от Районен съд – гр.Бургас по гр.д.№ 5455/2016г. по описа на същия съд,поправено
по реда на чл.247 ГПК с Решение № 251 от
14.02.2018г. в частта,с която БРС е приел за установено по отношение на Г.А.Д.
с ЕГН- ********** с адрес ***, че Т.В.Д. с ЕГН-********** с адрес *** А не дължи изпълнение на задължението по
изпълнително дело №406/2016г.по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№705 на КЧСИ и
район на действие района на БОС до размера от общо 11 551.83
лева/единадесет хиляди петстотин петдесет и един лева,осемдесет и три стотинки/,включващо
следните задължения на длъжника Т.В.Д., съгласно Поканата за доброволно
изпълнение с изх.№ 3808/10.05.2016г.по изп.дело №406/2016г.на ЧСИ Илко Бакалов-
неолихвяема сума 2 857.01 лева и главница 8 694.82 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 на КЧСИ и район на действие района на
Окръжен съд град Бургас.
ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН- ********** с адрес *** заплати
на Т.В.Д. с ЕГН-********** с адрес *** А сумата от 795/седемстотин деветдесет и пет/
лева разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.В.Д. с ЕГН-********** с адрес *** А да заплати на адв.К.Д.К. *** сумата от 10 /десет/лева
адвокатско възнаграждение,платимо по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните
пред ВКС на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: