№ 192
гр. Харманли, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630100833 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 79 ал.1 от Закон за задълженията и
договорите и чл. 92 от Закон за задълженията и договорите..
В исковата молба се твърди, че ответника Ш. Х. И. ЕГН ********** от гр.
Симеоновград бил абонат на ищцовото дружество - мобилен оператор „Теленор България“
ЕАД (доставчик на мобилни услуги), по Договор за мобилни услуги от 17.ІV.2019г. - за
ползване на мобилен номер 359 **** с избран абонаментен план Тотал 31.99 с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца,
до 17.ІV.2021г.
Твърди се, че абонатът се възползвал от предоставената му възможност и взел
мобилно устройство марка HUAWEI модел Y7 2019 Dual Blue на преференциална
цена(заплатена на каса, в брой). Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без
абонамент) била 549.90лв., а общата цена в брой с избраната от абоната програма Тотал
31.99 било 219.99лв. Отстъпката, която ответникът получил възлизала в размер на 329.91лв.
Сочи се, че въз основа на посочения договор ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната №****.
Сочи се също така, че разпоредбата на чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор предвиждала: „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Не
получаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми.“.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.V.2019г.
до дата 04.VІІ.2019г. ищцовото дружество издало:
- фактура №********** 05.VІ.2019г. за отчетния период на потребление
от 05.V.2019г.-04.VІ.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 133.62лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума било
1
платима в срок 20.VІ.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/ 05.VІІ.2019г. за отчетния период на потребление от
05.VІ.2019- 04.VІІ.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 31.99лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума била
платима в срок 20.VІІ.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди - м.05/2019г. и м.06/
2019г. длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на
165.61лв.
Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от
процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75. вр.с чл. 196 в от ОУ на мобилния
оператор, ищеца прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника И. за
ползваните абонаменти и издал крайна фактура №**********/05.ІХ.2019г. с начислена обща
сума за плащане в размер на 483.61лв. В издадената крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 318.00лв. и била включена
сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в
размер на 165.61лв.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди, длъжникът не изпълнил
задължението си да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумите за месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги, така както били фактурирани. При наличието на
неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от
Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените
месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се
ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът неколкократно пращал СМС - напомняне за налична незаплатена
месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на
Оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил
уведомен с поредно СМС-известяване. Предоставен бил пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
Твърди се, че след като страните са уговорили дължимите по договора
плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата ставала изискуема след изтичането
на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението бил определен, длъжникът
изпадал в забава след изтичането му .
Сочи се, че съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т.196 б. в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито
законът, нито договорените между страните условия, вменявали задължение на кредитора да
кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. За мобилния оператор било
възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при
това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез СМС-известяване до този момент.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент била
29.VІІІ.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал 31.99 за мобилен номер 359**** до 17.ІV.2021г.
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 17.ІV.2019г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
2
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в
т.11 от договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратявана на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 318.00лв. била формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т.11 от договорите.
Претендираната неустойка в размер на 318.00лв., представлявала стойността на
три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно
т.11 от договорите, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил
длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можело да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е
предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължал и
възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия
срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство
за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства
на оставащия срок от договора.
Твърди се, че претендираната неустойката в размер на 318.00лв. била
формирана, както следва:
- За абонаментен план Тотал 31.99лв. се дължала неустойка в размер на 79.98лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 26.66лв. х 3 = 79.98лв.
- към Абонаментен план Тотал 31.99лв. била начислена и неустойка за ползване
на устройство в размер на 238.02лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.
Сочи се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те
били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор, били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът бил подписал договор за услуги
с мобилния оператор, ползвал процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение
изпаднал в забава. Издадени били фактури, които не били заплатени в срок.
Според процесуалния представител на ищцовото дружество е изпълнен
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не били
основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство,
съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД било депозирано заявление
по реда на чл. 410 от ГПК до Районен съд - Харманли, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 425/2021г., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
в размер на 483.61лв. -представлява цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни
3
такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, както и неустойка
за предсрочно прекратяване на договор/и за мобилни услуги. Съдът по заповедното
производство, уведомил ищеца, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника (ответник по делото) при условията на
чл.47 ал.5 ГПК, което обусловило правния интерес у ищцовото дружество от предявяване на
настоящата искова претенция .
Моли съда да постанови решение с което да признаете за установено по
отношение на ответника Ш. Х. И. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ****. със седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Младост", ж.к, „Младост 4", Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 165.61лв. -
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, по договор от дата 17.ІV.2019г. за мобилен номер +359*********. за периода
от 05.V.2019г. до 04.VІІ.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда да постанови Решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника Ш. Х. И. ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ****, в размер на 318.00лв.-
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.ІV.2019г. за мобилен номер 359****.
Претендират се присъждане на разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответника Ш. Х. И., не е открит на установените по делото адреси и не му е
връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в
разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 335/ 02.ХІ.2021г. за особен
представител на ответника е назначен адв. Г. К. Я. от АК Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е
допустим, но неоснователен и недоказан.
Особения представител на ответника сочи, че по своята правна същност
неустойката съставлява акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправната
страна по правната сделка да престира определена парична сума като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция, дружеството ищец следвало да докаже,
че е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги,
както и че договорът е бил прекратен по вина на ответника.
По делото нямало доказателства за това, т. е. не се установявало кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната ищец,
която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна ответник. С
оглед на това счита, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка - да е
уведомен длъжника, от което следвало, че не е възникнало в полза на ищеца правото да
начислява претендираната неустойка. Надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне бил елемент от право пораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
тъй като същата била уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение.
В отговора не исковата молба са изложени съображенията на назначения особен
представител, че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не можело да замести отправеното от кредитора
уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлявала акт на съда, а не
волеизявление на изправната страна по договора.
Моли съда да постанови решение с което отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
4
Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника И. е сключен договор
за мобилни услуги от 17.ІV.2019г., за ползване на мобилен телефонен номир 359****, с
избран абонаментен план Тотал 31.99 с неограничени национални минути и изходящ
роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 17.ІV.2021г. Въз основа на
договора ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ****
Не се оспорва, че ответника И. се възползвал от предоставената му възможност
и е взел мобилно устройство марка HUAWEI модел Y7 2019 Dual Blue на преференциална
цена(заплатена на каса, в брой). Отстъпката, която ответникът получил била размер на
329.91лв. - стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) - 549.90лв.,
ответника заплатил цена в брой с избраната от него програма Тотал 31.99 - 219.99лв.
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото
дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.
Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление: от
05.V.2019г. до 04.VІІ.2019г. ищцовото дружество е издало: фактура №**********
05.VІ.2019г. за отчетния период на потребление от 05.V.2019г.-04.VІ.2019г. с дължима
стойност за плащане в размер на 133.62лв. за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги – дължима в срок от 20.VІ.2019г. и фактура № **********/
05.VІІ.2019г. за отчетния период на потребление от 05.VІ.2019- 04.VІІ.2019г. с дължима
стойност за плащане в размер на 31.99лв. за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги, дължима в срок от 20.VІІ.2019г. Общ размер на месечни
абонаменти за периода м.05/2019г. и м.06/ 2019г. - 165.61лв. (приобщени като
доказателства по делото – ксерокопия), задълженият по които не са изплатени от абоната.
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество предсрочно
прекратило процесните договор за мобилни услуги - по негова вина, като издало крайна
фактура №**********/05.ІХ.2019г. в която наред с незаплатени месечни абонаменти в
размер на 165.61лв., начислило и неустойка в размер на 318.00лв.
В хода на производството по искане на проц.представител на ищеца и за
изясняване на делото от фактическа и правна страна е назначена и изготвена Съдебно
техническа експертиза. Заключението по експертизата не е оспорено от страните и е
приобщени по делото.
От Заключението на в.лице К. К. по назначената Съдебно техническа
експертиза се установява, че през процесния период: 05.V.2019г. – 04.VІІ.2019г. ищцовото
дружество е предоставило потребление за ползвания от абоната мобилен номер 359**** ,
като е установен и обема на това потребление.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. №
425 по описа на Районен съд Харманли за 2021г. От него се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение № 26/20.ІV.2021г. срещу длъжника Ш. И. за сумата в общ размер от
483.61лв. от които: 165.61лв. -представляваща неплатени месечни абонаментни такси
дължими по договор на мобилни услуги от 17.ІV.2019г. и 318лв. – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както и разноски в размер
на общо 205.00лв. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК,
ищцовото дружество е предявило установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване
на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 425 по описа на РС Харманли за 2021г., по което има
издадена срещу ответника Заповед № 26/20.ІV.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за сумата в общ размер от 483.61лв. от които: 165.61лв. -представляваща
неплатени месечни абонаментни такси дължими по договор на мобилни услуги от
17.ІV.2019г. и 318лв. – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, както и разноски в размер на общо 205.00лв. Цитираната Заповед е връчена на
5
длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което на Заявителя е предоставена
възможност да предяви установите иск. Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер
на 165.61лв. -представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по договор
на мобилни услуги от 17.ІV.2019г.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
по силата на сключен Договор за мобилни услуги от 17.ІV.2019г. за ползване на мобилен
номер 359****. Съдържанието му е подробно регламентирано в този договор и в Общите
условия към него. Тези съглашения са подписани и от ответника, който не е възразил срещу
приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно автентичността им
или пък от гледна точка верността на съдържанието им, въпреки че е разполагал с
възможност за това. Няма спор, че ищцовото дружество е изпълнила точно основното си
задължение, като е предоставило потребление за ползвания от абоната мобилен номер
359**** – което се установява от изготвената Съдебно техническа експертиза. При това
положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното
задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и потребени услуги. По делото не
се спори, че ответника не е изпълнил задължението като са налице незаплатени както
месечни абонаменти, така и потребени услуги. По делото нито се твърди, нито са
ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на
ответника.
По тези съображения съдът счита, че предявения иск за сумата от 165.61лв. -
представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по договор на мобилни
услуги от 17.ІV.2019г., намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за сумата от 318лв. – представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент настоящия съдебен състав намира
следното:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало
в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
право пораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не
се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната
страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника
6
В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се твърди, а и не се
доказва да е отправяно до абоната – ответник по делото писмено предизвестие. Дори
изложените в исковата молба твърдения за изпращане на кратки текстови съобщения до
ответника за заплащане на дължимите месечни суми, да са осъществени (доказателства в
тази насока не са ангажирани), те не могат да заместят изричното изявление за прекратяване
на договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до
услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на
услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В
разглежданата хипотеза и исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне
на договора, тъй като препис от нея не е получен от ответника , а от назначен особен
представител и то след като е бил изтекъл срока по договора - – последния от които с краен
срок 17.ІV.2021г.
Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като то представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено,
съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените съображения, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му, съдът намира, че не е
осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка, тъй
като безспорно в случая става въпрос за неустойка, дължима при разваляне на договора
поради виновно неизпълнение от страна на длъжника .
Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителния иск за дължимостта
на неустойка в общ размер на 318лв. - за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 205.00лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове, предвид обстоятелството,
че с поведението си ответника е дал повод за тяхното реализиране. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 789.30лв., от
които: 75.00лв. внесена държавна такса, 180.00лв. адвокатско възнаграждение, 300.00лв.
възнаграждение за особен представител и 234.30лв. внесен депозит за вещо лице. Съобразно
уважената част от исковата претенция, на ищцовото дружество, следва да се присъди сумата
от 270.29лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ш. Х. И. ЕГН ********** от гр.
Симеоновград, че вземането на „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК ****, за сумата
от 165.61лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договор от дата 17.ІV.2019г. за мобилен номер
+359*********, за периода от 05.V.2019г. до 04.VІІ.2019г., ведно със законната лихва за
7
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 19.ІV.2021г.
до окончателното плащане на сумата, която сума е включена в издадената Заповед №
26/20.ІV.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 425 по
описа на РС Харманли за 2021г. - СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД ЕИК ****, гр. София,
против Ш. Х. И. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, иск по чл.422 от ГПК вр. чл.92 от
ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 318.00лв.- представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.ІV.2019г. за
мобилен номер 359**** (посочена във фактура № **********/05.ІХ.2019г.), която сума е
включена в издадена Заповед № № 26/20.ІV.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 425 по описа на РС Харманли за 2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ш. Х. И. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати на
„Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК ****, сумата от 205.00лв.- направени деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 425 по описа на РС Харманли за 2021г.,
която сума е включена в издадената от съда Заповед № 26/20.ІV.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш. Х. И. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати на
„Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК ****, деловодни разноски за исковото
производство в общ размер на 270.29лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8