Присъда по дело №1318/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 33
Дата: 15 април 2025 г.
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20234430201318
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 33
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. П.а
при участието на секретаря Петя П. Антова
и прокурора М. Р. М.
като разгледа докладваното от Теодора Н. П.а Наказателно дело от общ
характер № 20234430201318 по описа за 2023 година
и по данни от делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. А., роден на ***г. в гр. Враца, живее в
***, ***, с *** гражданин, с основно образование, работи, неженен, осъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.05.2019г. в гр. Плевен,
Западна индустриална зона, на територията на Стъкларски завод „Рубин“, в
цех 3, ванна пещ 06, като монтажник метални конструкции към „***“ ЕООД, в
независимо съпричинителство с Л. П. П., Ц. И. И., К. Ц. И., П. И. П. и С. П. Ц.
/спрямо когото наказателното производство е прекратено/, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност и в нарушение на разпоредбите на:
т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи:
при рязане на елементи за конструкции, технологично оборудване или
тръбопроводи се осигуряват мерки срещу случайно падане на отрязаната част,
което би довело риск за работещите или за оборудването;
Чл.38, ал.1 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания
1
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи:
За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се
използват поС.ни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани
и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади,
пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи
се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи
се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.;
Чл.60. ІІ) от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи:
Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане
на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (напр.ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи);
Чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд
/обн.ДВ.бр.124 от 23 декември 1997г./
Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции,
причинил на И. Л. Г. от *** тежка телесна повреда, изразяваща се в
ампутация на голяма част от дясното ходило, довело до осакатяване на долен
десен крайник /завинаги увредено нормалното ходене/ - престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 от НК, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1 от НК, във
вр. с чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на наказание „Пробация“ при
кумулативното налагане на следните пробационни мерки:
- на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК - Задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, ул. „Цар Калоян“ №47 за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като за
явяването и подписването на подсъдимия пред пробационния служител се
определя периодичност два пъти седмично;
- на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Ц. И., роден на ***г. в гр. Монтана, живее в
***, ***, ***, с *** гражданин, с основно образование, работи, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.05.2019г. в гр.
Плевен, Западна индустриална зона, на територията на Стъкларски завод
„Рубин“, в цех 3, ванна пещ 06, като монтажник метални конструкции към
„***“ ЕООД, в независимо съпричинителство с Л. П. П., Ц. И. И., А. И. А., П.
2
И. П. и С. П. Ц. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на
разпоредбите на:
т.1.8 от Приложение № 4 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи:
при рязане на елементи за конструкции, технологично оборудване или
тръбопроводи се осигуряват мерки срещу случайно падане на отрязаната част,
което би довело риск за работещите или за оборудването;
Чл.38, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи:
За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се
използват поС.ни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани
и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади,
пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи
се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи
се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.;
Чл.60. (І) от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителлни и
монтажни работи:
Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане
на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (напр.ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи);
Чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд
/обн.ДВ.бр.124 от 23 декември 1997г./
Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции,
причинил на И. Л. Г. от *** тежка телесна повреда, изразяваща се в
ампутация на голяма част от дясното ходило, довело до осакатяване на долен
десен крайник /завинаги увредено нормалното ходене/ - престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 от НК, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1 от НК, във
вр. с чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на наказание „Пробация“ при
кумулативното налагане на следните пробационни мерки:
- на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК - Задължителна регистрация по
3
настоящ адрес ***, *** за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА,
като за явяването и подписването на подсъдимия пред пробационния
служител се определя периодичност два пъти седмично;
- на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. И. П., роден на ***г. в гр. Враца, живее в
***, ***, ***, с *** гражданство, със средно образование, не работи, женен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.05.2019г. в гр.
Плевен, Западна индустриална зона, на територията на Стъкларски завод
„Рубин“, в цех 3, ванна пещ 06, като монтажник метални конструкции към
„***“ ЕООД, в независимо съпричинителство с Л. П. П., Ц. И. И., К. Ц. И., А.
И. А. и С. П. Ц. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на
разпоредбите на:
т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи:
при рязане на елементи за конструкции, технологично оборудване или
тръбопроводи се осигуряват мерки срещу случайно падане на отрязаната част,
което би довело риск за работещите или за оборудването;
Чл.38, ал.1 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд пои извършване на строителни и
монтажни работи:
За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се
използват поС.ни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани
и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади,
пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи
се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи
се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.;
Чл.60. (1) от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи:
Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане
на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (напр.ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи);
Чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд
/обн.ДВ.бр.124 от 23 декември 1997г./:
4
Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции,
причинил на И. Л. Г. от *** тежка телесна повреда, изразяваща се в
ампутация на голяма част от дясното ходило, довело до осакатяване на долен
десен крайник /завинаги увредено нормалното ходене/ - престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 от НК, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1 от НК, във
вр. с чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на наказание „Пробация“ при
кумулативното налагане на следните пробационни мерки:
- на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК - Задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, *** за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА,
като за явяването и подписването на подсъдимия пред пробационния
служител се определя периодичност два пъти седмично;
- на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. И. И., роден на ***г. в гр. Плевен, живее в
***, ***, ***, с *** гражданство, със средно образование, работи, неженен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
10.05.2019г. в гр. Плевен, Западна индустриална зона, на територията на
Стъкларски завод „Рубин“, в цех 3, ванна пещ 06, като монтажник метални
конструкции, назначен за бригадир в „***“ ЕООД, в независимо
съпричинителство с Л. П. П., К. Ц. И., А. И. А., П. И. П. и С. П. Ц. /спрямо
когото наказателното производство е прекратено/, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност и в нарушение на разпоредбата на:
1. Чл.27 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи:
Бригадирът на производствено звено (бригада):
1. отговаря и следи за спазването на изискванията на ЗБУТ от
работещите от производственото звено (бригада);
2. в отсъствие на техническия ръководител разпорежда спиране на
работата при заплаха за здравето или живота на работещите;
2. Чл.16, ал.1, т.8 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд
/обн.ДВ.бр.124 от 23 декември 1999г./
т.8 – да предприеме необходимите мерки за координация на действията
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на обект
или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на
5
други работодатели;
3. т.1.8 от Приложение № 4 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от 22 март
2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи:
1.8 при рязане на елементи за конструкции, технологично оборудване
или тръбопроводи се осигуряват мерки срещу случайно падане на отрязаната
част, което би довело риск за работещите или за оборудването
причинил на И. Л. Г. от *** тежка телесна повреда, изразяваща се в
ампутация на голяма част от дясното ходило, довело до осакатяване на долен
десен крайник /завинаги увредено нормалното ходене/ - престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 от НК, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1 от НК, във
вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като на основание
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. П. П., роден на ***г. в ***, живее в ***,
***, ***, с *** гражданство, с висше образование, работи, женен, неосъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.05.2019г. в гр. Плевен,
Западна индустриална зона, на територията на Стъкларски завод „Рубин“, в
цех 3, ванна пещ 06, като експерт Здравословни и безопасни условия на
работа към „***“ ЕООД, в независимо съпричинителство с Ц. И. И., К. Ц. И.,
А. И. А., П. И. П. и С. П. Ц. /спрямо когото наказателното производство е
прекратено/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на
разпоредбите на:
Чл.16, т.1, б.“в“ от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи:
Строителят:
VII. Осигурява:
в) изработването и актуализирането на инстукции по безопасност и
здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове
СМР и при изискваните по тази наредба случаи;
и на чл.3, т.5 от Наредба №5 от 11 май 1999г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска /издадена от министъра на
труда и социалната политика и министъра на здравеопазването/:
Оценката на риска обхваща: т.5 организацията на труда,
причинил на И. Л. Г. от *** тежка телесна повреда, изразяваща се в
6
ампутация на голяма част от дясното ходило, довело до осакатяване на долен
десен крайник /завинаги увредено нормалното ходене/ - престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 от НК, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1 от НК, във
вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като на основание
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. И. А. със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 51,57 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. И. А., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 60,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К. Ц. И., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 51,57 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К. Ц. И., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 60,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П. И. П., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 51,57 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П. И. П., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 60,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ц. И. И., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 51,57 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ц. И. И., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 60,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л. П. П., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 51,57 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л. П. П., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 60,00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308, ал.2 от НПК срок за изготвяне на
7
мотивите 60 дни, считано от днес – 15 Април 2025 година.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1318/2023 г. по описа на ПлРС

Обвинението е срещу подсъдимите: Л.П.П. от *** за престъпление по
чл. 134, ал.1, т. 1 от НК, Ц.И.И. от *** за престъпление по чл. 134, ал.1, т. 1 от
НК, С.П.Ц. от *** за престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК, К.Ц.И. от *** за
престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК, П.И.П. от *** за престъпление по чл.
134, ал.1, т. 1 от НК и А.И.А. от *** за престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК
В съдебно заседание представителят на РП - Плевен поддържа
обвинението и по съществото на делото пледира на всеки от подсъдимите да
бъде наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок около средата на
предвиденото в закона, чието изтърпяване предлага да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Излага обстоен анализ на доказателствата, а
досежно вида и размера на наказанията сочи изчерпателно смекчаващите и
отегчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства.
В съдебно заседание подсъдимите А.И.А., К.Ц.И., П.И.П. и Ц.И.И. се
явяват лично и с адв.П.Д. от ПлАК. Не признават вината си, като всеки от тях
дава обяснения и изразява собствената си позиция по всяко от обвиненията и
моли да бъде признат за невинен.
Подсъдимият Л.П.П. се явява в съдебно заседание лично, като не
признава вината си, и също дава обяснения съобразно собствената си позиция
по обвинението. Също моли да бъде признат за невинен.
Защитникът адв.П.Д. от ПлАК намира, че нито едно от вменените
деяния не е доказано както от обективна така и от субективна страна и
подзащитните му следва да бъдат оправдани. Излага подробен анализ на
писмените и гласните доказателства по делото и сочи кои от тях следва да
бъдат оценени с доверие и кои не.

С Определение от 29.11.2023г. на основание чл.289, във вр. с чл.24, ал.1,
т.4 от НПК съдът е прекратил наказателното производство спрямо
подсъдимия С.П.Ц., с ЕГН ********** поради настъпила смърт.

По делото няма конституиран граждански ищец и частен обвинител.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и след преценка становището на страните намира за
установено следното от фактическа страна:

Подс. А.И.А. е роден на ***г. в гр. Враца, живее в ***, ***, с ***
гражданин, с основно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН
**********.
Подс. К.Ц.И. е роден на ***г. в гр. Монтана, живее в ***, ***, ***, с ***
1
гражданин, с основно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
Подс. П.И.П. е роден на ***г. в гр. Враца, живее в ***, ***, с ***
гражданство, със средно образование, не работи, женен, неосъждан, ЕГН
**********.
Подс. Ц.И.И. е роден на ***г. в гр. Плевен, живее в ***, ***, с ***
гражданство, със средно образование, работи, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
Подс. Л.П.П. е роден на ***г. в ***, живее в ***, ***, ***, с ***
гражданство, с висше образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН
**********.

На 26.02.2018г. между дружеството „***“ ЕАД гр.София ЕИК:*** в
качеството на „възложител“ и дружеството „***“ АД гр.София ЕИК:*** в
качеството на „изпълнител“ бил сключен договор за строителство, съобразно
който възложителят възложил, а изпълнителят се задължил да извърши
ремонтни и строително монтажни дейности- „Реконструкция на
производствен цех в *** град Плевен, Западна индустриална зона“.
На 13.09.2018г. в град София между дружество „***“ АД в качеството на
„възложител“ и дружество „***“ ЕООД в качеството на „изпълнител“ бил
сключен договор №К109 за изпълнение на строително-монтажни работи на
обект „Завод *** град Плевен“, подобект „нова постройка“.
На 08.10.2018г. в град София, между дружество „***“ АД ЕИК:*** в
качеството на „възложител“ и дружество „***“ ЕООД Инд.№***, ДДС №
BG*** в качеството на „изпълнител“ бил сключен договор №К118 за
изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Завод *** град
Плевен“, подобект „материален цех“.
На 08.11.2018г. в град София между дружество „***“ ЕАД гр.София
ЕИК:*** в качеството на „възложител“ и дружество „***“ ЕООД, ЕИК:*** в
качеството на „изпълнител“ бил сключен договор за монтаж с предмет на
договора „Монтаж на технологична схема за транспорт на материали към
Ванна Пещ №6 на *** град Плевен, Западна индустриална зона съгласно
проектна документация, предоставена от възложителя.
През м.05.2019г. на територията на *** град Плевен, цех № 3, ванна пещ
6 били извършвани строително - монтажни работи от фирмите „***“ ЕООД,
„***“ ЕООД, както и от други фирми, сред които „***“ ООД гр.София ЕИК
***, които изпълнявали договор за строителство с предмет „реконструкция на
Вътрешна газова инсталация- Ванна пещ 6“ на територията на *** гр.Плевен.
Всички подсъдими работели в „***“ ЕООД ЕИК: *** на длъжността
както следва: Л.П.П. заемал длъжността „Експерт здравословни и безопасни
условия на работа“ съобразно трудов договор № 816 от 21.11.2017г., Ц.И.И.
заемал длъжността „*** ***“ съобразно трудов договор №555 от 10.11.2015г.,
2
А.И.А. заемал длъжността „*** ***“ съобразно трудов договор №1004 от
28.12.2018г., П.И.П. заемал длъжността „*** ***“ съобразно трудов договор
№1032 от 11.03.2019г., К.Ц.И. заемал длъжността „*** ***“ съобразно трудов
договор №914 от 01.06.2018г. Задълженията на подсъдимите били
регламентирани в длъжностни характеристики, с които същите били
запознати срещу подпис.
Със Заповед № 937 от 11.04.2019г. на управителя на „***“ ЕООД, на
основание чл.27 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, подс. Ц.И. бил определен за *** на производствено звено
/бригада/ на ***. Видно от приложените от „***“ ЕООД“ копия на електронна
форма 76 /л. 91, том III/ на 10.05.2019г. Ц.И. е бил разпределен на територията
на *** Плевен. Съобразно горепосочената заповед на същия били вменени
следните права и задължения: да отговаря и следи за спазването изискванията
на ЗБУТ от работещите от производственото звено (бригада), да не допуска до
работа работници без лични предпазни средства и да следи за правилното
използване на личните предпазни средства; в отсъствие на техническия
ръководител да разпорежда спиране на работата при заплаха за здравето или
живота на работещите; да не допуска извършването на СМР от работещи
извън поставените им задачи; да отговаря за реда и чистотата в помещенията
или фургоните, които се използват от производственото звено (бригада) за
битови цели; да проверява за годност личните предпазни средства преди
започване на работа (ежедневно); да отговаря за наличието, изправността и
правилната експлоатация на ръчните електрически инструменти и полученото
оборудване.
На 10.05.2019г., след обедната почивка подсъдимите К.И., П.П., А.А. и
С.Ц. /спрямо когото НП е прекратено/, имали поставена задача от подс.Ц.И. –
***, да демонтират тръба, която пречела на укрепванията и която се намирала
в новоизградена ванна пещ № 6 в цех № 3 на ниво кота 0. Тръбата се намирала
на височина около 3 метра над земята. Вътрешният край на въпросната тръба
бил отрязан предния ден от служители на друга фирма, а подсъдимите
следвало да отрежат външния край на тръбата, тя да падне на земята и да я
изтеглят цяла навън, където да я нарежат на парчета. Още преди обедната
почивка, по неизяснени причини, ***ът – подс.Ц.И. напуснал работната
площадка. Въпреки това бригадата не преустановила работа и след обедната
почивка пристъпили към изпълнение на предварителния план за рязане на
тръбата. В отсъствие на подс.Ц.И. останалите лица ангажирани с рязането на
тръбата се опитали да обезопасят работната площадка съобразно техните
разбирания и опит. Тук обаче четиримата подсъдими допуснали редица
пропуски опитвайки се да обезопасят работната площадка. Никой не се сетил,
а в отсъствие на подс.Ц.И. нямало и кой да им каже, че трябва да оградят
работния периметър под тръбата със сигнална лента или временни
ограждения. Подс.К.И. се качил на вишка и започнал да реже тръбата без да се
убеди, че отдолу няма хора и че достъпа на такива е възпрепятстван.
3
Въпреки, че следвало да се осигури периметър на безопасност в целия
участък- оградителни съоръжения или наличие на лица, предупреждаващи и
недопускащи преминаването на хора и наличието на каквито и да е предмети в
опасната зона на работа на машината, такъв не бил осигурен. Подс. П.П., А.А.
и С.Ц./спрямо когото НП е прекратено/ само формално изпълнявали тази
роля. Вместо да се отдалечат на необходимото разстояние един от друг и
внимателно да наблюдават за това дали някой се опитва да премине през
работния периметър, те се събрали в единия край на строителния обект и
разговаряли помежду си без да наблюдават наоколо за евентуални
преминаващи машини и хора.
В отсъствие на подс.Ц.И., нямало кой да следи и за начина по който се
реже самата тръба. Подс.К.И. срязал тръбата във външния край, като
едновременно с това срязал и осигурителен ограничител, който не би
позволил падането на която и да е от двете тръби. По този начин тръбата била
срязана в двете крайни точки на правия участък, вместо да се нарязват и
отстраняват парчетата между две опори /конзоли/ едно след друго и то след
свалянето на отрязаното, като оставащата дължина е укрепена и откъм
оставащата част на тръбата. След срязването на външния край на тръбата от
К.И., тръбата останала срязана в двата края и положена единствено върху
постаментите, без да бъде укрепена и осигурена към завъртане. При това
положение, било неизбежно отрязаната тръба да падне всеки един момент.
По същото време свидетелят И.Л.Г., който работел на длъжност “***“
към дружество „***“ ЕООД, ЕИК:*** бил на работното си място, на
територията на *** град Плевен, Западна индустриална зона“. Заедно с негови
колеги работели по изграждането на охладителната система на ванна пещ №6
в цех 3.
Около 13.30ч. св.И.Г. заедно със свидетеля Ц.К.В. укрепвали клапи в цех
№ 3, когато били извикани от свидетеля З.Б. на длъжност „***“ към
дружество „*** ***“ ЕАД за да им покаже къде трябва да се монтира
вентилатор във ванна пещ № 6. След като отишли на място, дошъл мотокар,
който поставил вентилатора на бетонен фундамент. Колегите на Г. отишли да
вземат инструменти, Б. отишъл да изпълнява служебните си задължения в
съседен цех, а Г. останал на място до вентилатора, като започнал да го
освобождава от болтовете. След около десетина минути св.Г. видял св.Б. на
10-15метра от него и му сигнализирал, че желае да разговаря с него. Св. Б.
спрял, а св.Г. тръгнал към него, за да го попита за начина, по който следва да
бъде монтиран вентилатора. Всъщност двамата разговаряли непосредствено
под току що срязаната тръба. Наоколо нямало лица които да ги предупредят и
отстранят от опасното място. Докато двамата разговаряли срязаната от подс.
К.И. тръба паднала и затиснала десния крак на св.Г.. Подаден бил сигнал до
тел. 112, като той бил транспортиран до УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД
гр.Плевен, където впоследствие била извършена ампутация на голяма част от
дясното ходило.
4
С гореописаните действия подс. К.И., П.П., А.А. и С.Ц./спрямо когото
НП е прекратено/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушили
разпоредбите на: т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22
март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която -
при рязане на елементи за конструкции, технологично оборудване или
тръбопроводи се осигуряват мерки срещу случайно падане на отрязаната част,
което би довело риск за работещите или за оборудването, чл.38, ал.1 от
Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
съгласно която - за обезопасяване на работното оборудване на строителната
площадка се използват постоянни или временни ограждения (парапети,
капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони,
площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с
остри ръбове и краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки на
материали, пръскащи или разливащи се течности, хвърчащи частици, метални
стружки, стърготини и др., чл.60. (1) от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която - работи на
височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (напр.ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни (защитни) мрежи), чл.33 от Закон за здравословни и безопасни
условия на труд /обн.ДВ.бр.124 от 23 декември 1997г./, съгласно който всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции;
Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност, на подс.
Л. П. били вменени следните задължения: разработва и актуализира
правилника за вътрешния трудов ред по отношение задълженията на
длъжностните лица, работниците и служителите за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; разработва вътрешни правила за
здравословни и безопасни условия на труд; организира работата по
установяването и оценката на професионалните рискове и разработването на
проекти, програми и конкретни мерки за предотвратяване на риска за живота
и здравето на работещите; изготвя оценки и становища относно
съответствието на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
при въвеждането в експлоатация на обекти, технологии, работно оборудване и
работни места; създава и поддържа изискващата се от нормативните актове
документация и др.
Въпреки задълженията по длъжностна характеристика и тези по чл.16,
т.1, б.“в“ от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
5
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и чл.3, т.5 от Наредба №5 от 11 май 1999г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска, подс П. не изготвил
актуализирана инструкция по безопасност и здраве по видове СМР и
актуализирана оценка на риска на работното място съобразно конкретните
специфични условия на строителната площадка на територията на ***
Плевен.
Подс. Л. П. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил
разпоредбите на: чл.16, т.1, б.“в“ от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, съобразно която строителят
осигурява изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и
здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове
СМР и при изискваните по тази наредба случаи; и на чл.3, т.5 от Наредба №5
от 11 май 1999г, за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска /издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
здравеопазването/, съобразно която оценката на риска обхваща: т.5
организацията на труда.
На 10.05.2019г. подс.Ц.И. в нарушение на служебните си задължения
бил напуснал работното си място. С това си свое действия подс. И. не можел
да отговаря и следи за спазването на изискванията на ЗБУТ от работещите от
производственото звено (бригада) и да разпореди спиране на работата при
заплаха за здравето или живота на работещите /нарушение на чл.27 от
Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи/, като не предприел необходимите мерки за координация на действията
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на обект
или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на
други работодатели /чл.16, ал.1, т.8 от Закон за здравословни и безопасни
условия на труд/ и не осигурил мерки срещу случайно падане на отрязаната
част при рязане на елементи за тръбопроводи, което би довело риск за
работещите или за оборудването. /т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от
Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи/.
Подс. Ц.И. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност нарушил
разпоредбата на чл.27 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, съгласно която ***ът на производствено звено
(бригада) отговаря и следи за спазването на изискванията на ЗБУТ от
работещите от производственото звено (бригада) и в отсъствие на
техническия ръководител разпорежда спиране на работата при заплаха за
6
здравето или живота на работещите; разпоредбата на чл.16, ал.1, т.8 от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ.бр.124 от 23 декември
1999г., според която да предприеме необходимите мерки за координация на
действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
когато на обект или работна площадка се извършват работи или дейности от
работещи и на други работодатели и т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от
Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
съгласно която при рязане на елементи за конструкции, технологично
оборудване или тръбопроводи се осигуряват мерки срещу случайно падане на
отрязаната част, което би довело риск за работещите или за оборудването.
С горепосочените действия, подс. лица, в условията на независимо
съпричинителство причинили на свидетеля И.Л.Г. от *** тежка телесна
повреда, изразяваща се в ампутация на голяма част от дясното ходило, довело
до осакатяване на долен десен крайник.
По случая било образувано настоящото наказателно производство.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства и експертни заключения и в конкретност:

От показанията на пострадалия свидетел И.Г., в т.ч. тези депозирани
пред орган на ДП и прочетени в с.з. на основание чл.281, ал.5 вр.ал.5 вр. ал.1
т.2 предл. 2 от НПК се установява, че същият от 2000 г. работи в „***“ ЕООД-
Плевен, последното с предмет на дейност изграждане на ***, като изпълнява
метални и заваръчни дейности и шлосерска работа. Сочи, че фирмата
извършва ремонтни дейности и изгражда метални съоръжения и на
територията на завод „***“- гр. Плевен.Установява, че на процесната дата -
10.05.19г., с още двама колеги работници на ф-ма „ ***“, следвало да укрепват
клапи на нова пещ, на която се правел ремонт. Това извършвали до обяд, като
след 13.00ч., следвало да боядисват същото съоръжение. Около 13.30ч. св. Б.
като ръководител на изграждане на новата пещ, им разпоредил да спрат да
боядисват и да отидат заедно с него да им покаже къде трябва да се монтира
вентилатора в пещта, след което бил докаран мотокар, който поставил
вентилатора на бетонен фундамент. Тогава св. Б. освободил мотокара, а св.Г. -
вентилатора от болтовете, с които бил фиксиран за палето. Докато св. Г. бил
на около 10-15 метра от Б., му извикал да спре и се насочил към него за да го
попита дали вентилаторът ще се монтира с мотокар, или ще трябва да се вземе
макара за вдигане. Точно в този момент в който водили този разговор, отново
видно от показанията на свидетеля Г., паднала и въпросната тръба, като св. Г.
усетил тежестта й върху долната част на десния си крак, вследствие на което
паднал по гръб. Твърди, че не е губил съзнание, както и че не видял кръв по
крака си. Както в показанията си пред съда, така и в тези от ДП свидетелят
7
сочи мястото, където се намирал в момента на падане на тръбата, а именно на
една трета част от светлата част на цеха. Пак от същите показания е видно, че
докато разговарял със св. Б., не видял в цеха да има други хора. Не отрича, че
около половин час преди да се срещне със св. Б. в района на инцидента, видял,
че там има три лица от ф-ма „ ***“ и взел огънче от едно от тези лица, но е
категоричен, че нито е бил предупреждаван за предстояща опасност от падане
на предмет от височина, нито пък е имало предупредителни знаци наоколо,
нито пък лица, които да го предупредят в близост. Така видно от показанията
на свидетеля Г. депозирани пред съда:“… Почна разговора и на 10-15 секунда
нещо падна отгоре. Първоначално аз не можах да разбера за какво става на
въпрос. Обаче се оказа, че голяма тръба – около 30/40-метрова може би, не
знам точно – голяма тръба с тонаж някъде около тон, тон и нещо, падна все
едно от небето. В последния момент погледнах с периферията на очите и
видях, че нещо се случва…. То по принцип в целия завод се правеше ремонт на
пещ. Отвсякъде бръмчаха инструменти, къртеше се. Обаче пък специално за
тази тръба, за която говорим, въобще не съм видял, че се демонтира. То
нямаше и отличителни знаци да показват….Не. Нямаше ленти, нямаше
нищо…Не. То ако имаше някой да ме предупреди, тогава нямаше да водим
разговора… На 100 процента, на 100 процента. Аз съм от 22 години в този
бранш. Където и да сме работили, винаги когато започва да се извършва
такава дейност, особено такъв демонтаж на такова голямо съоръжение, би
трябвало най-малкото да има лента – най-малкото лента. Да не говорим
вече, че може и ограда да се изгради за тази работа, да не се минава. Те
точно под тази тръба минаваха смените. Това са 200 човека на смяна и
точно оттам минават. Просто не се случи, когато имаше много хора, че ако
беше тогава станало, резултатът щеше да бъде за много хора…“Със същата
категоричност и в показанията си от хода на ДП св Г. твърди, че не е имало
предупредителни знаци, както и че мястото е прекия път и до баните и
ежедневно оттам преминават голям брой лица. В показанията си свидетелят
твърди още, че всяка сутрин на него и колегите му се извършва инструктаж,
който включва напомняне на правилата за безопасност на труд, предвид
мястото на работа.Категоричен е и, че в деня на инцидента-10 май, никой не
ги е инструктирал със специална инструкция – него и колегите му от ***, че
работници на друга фирма ще извършват демонтаж на тръба в цех 3 и, че те не
трябва да ходят в този цех. Многократно заявява, че ако са били
инструктирани, и той в конкретност или е имало ограничителна лента, никога
нямало да отиде в този цех и да мине под тези тръби като се постави в
опасност. После в показанията си св.Г. описва здравословното си състояние
след падане на тръбата, а именно, че кракът му се подул бързо, а колегите му
без да чакат, го закарали в Ц***-Плевен, а после претърпял операция на крака
по спешност. В болницата установил, че освен травмата на крака, има
охлузване по дясното рамо и в областта над дясното коляно. Показанията на
свидетеля Г. се подкрепят напълно от тези на свидетеля З.Б., видно от които се
установява, че в процесния период работел като„началник цех“ на първи цех
8
в „*** ***“ ЕАД, като около 14:00 часа на въпросната дата отивал към трети
цех, където се извършвали монтажни дейности, и минавайки през тунел за да
се качи към цеха, го извикал пострадалия св.Г.. Св. Б. не ангажира спомен за
причината, но докато разговаряли, тръбата паднала. Твърди, че сутринта видял
на разстояние 10-15 метра група момчета, които не познавал и които
заварявали в близост, но облеклата им били на фирма ***, като от тази фирма
познавал само подс.Ц.И., но той тогава не бил сред тях. Не е забелязал вишка,
нито пък предупредителни знаци или ограждения или лица които да
предупреждават. Не е осведомен и за лице, което има задължение да
координира дейностите на различните фирми на територията на *** ***.Не
ангажира спомени кои лица са дошли след инцидента, тъй като се притеснил
от падането на тръбата. П отношение на подс.Ц.И., твърди, че го познава като
***, но тогава не го видял.Така:“..Щом стигнах дотам, никой не ме спря. Поне
някой да беше викнал. Може да е имало. Не казвам, че не е имало хора. Но
поне срещу мен никой не викна: „Спри! Остани!“ или нещо….“ В прочетената
очна ставка, ценена от съда св. Б. е категоричен и че на 10 май 2019г. не е
срещал С.Ц. на територията на ***, или поне не си спомня, никой не го е
предупреждавал и на практика преповтаря показанията от хода на съдебното
следствие. Св.Б. в прочетената очна ставка в неотдалечен от датата на
деянието период отново твърди това което и в съдебно заседание и допълва че
не е видял вишка и човек на нея, нито е чул и видял да се реже с резак. Пак
видно от ценената очна ставка:“ Въпрос към Б. : Знахте ли че на въпросната
дата ще се демонтират тръби и от кого? Отговор на Б. : Не! Ако се е знаело
предварително , че ще се реже тази тръба, охраната на труда Краси Г. е
трябвало да ни предупреди. Лично мен, никой не ме е предупреждавал за това
нещо. Пред мен Г. каза, че не знае, че е трябвало да се режат тези тръби.“
От показанията на свидетеля К. Г. Г. е видно, че в процесния период
работел на длъжност „Специалист по здравословни и безопасни условия на
труд“ в *** ***, АД Плевен. Твърди, че по отношение на другите фирми на
територията на завода, било изготвяно споразумение по чл.18 от ЗЗБУТ, а те
се уведомявали от сключените договори, че ще идва нова фирма на
територията на завода да работи, когато се правел ремонт и така те идвали с
целия състав, а Г. провеждал първоначален инструктаж на всички работещи от
съответната фирма за всички опасности, които съществуват на територията на
завод „***“. След това се подписвали в специална книга, която бил създал за
външните фирми и съответно им се давали и инструктажни бележки, която
всяка страна получавала. Св.Г. сочи, че извършвал инцидентни проверки по
отношение на изпълнение на извършените инструкции, като последващи
инструктажи следвало да проведат във всяка една такава фирма от обособено
лице, което отговаря за безопасността. В тези строителни фирми според Г.
ежедневно следва да провеждат такива инструктажи. Когато отишъл на място
въпросния ден около половин час след това, видял обезопасителни ленти, но
св.Г. не можа да посочи преди или след инцидента са поставени.
Споразумението според него включва взаимоуведомление какви опасности
9
може да има на територията на завода. Тоест, че на територията на завода има
зони с високо налягане, че там не трябва да се реже с различни инструменти,
ъглошлайфи и че на територията на завода има различни химикали, които
могат да бъдат опасни за тях.
В показанията си, в т.ч. тези депозирани пред орган на ДП и прочетени в
с.з. на основание чл.281, ал.5 вр.ал.5 вр. ал.1 т.2 предл. 2 от НПК, св.З.Д. Л.
установява, че от 1991 година в т.ч. в процесния период била управител на ***,
Плевен с предмет на дейност строително - монтажни дейности и ремонти на
машини и съоръжения със седалище Западно индустриална зона- гр. Плевен,
със сключен договор с „***“ АД за строително монтажни дейности на ванна
пещ № 6. Сочи, че няма предварително изготвен план по дни какво точно да
се прави, но имат общ план за изграждане на съоръженията и поетапно ги
изграждали в зависимост от това кое е възможно да се извърши в конкретния
момент. На процесната дата 10 май работниците на *** изграждали
охладителна инсталация на ванна пещ 6. По изграждането на тази инсталация
работели И.Г., С.С., М.М. и Д.И., като този ден не била на територията на „***
***“ АД, като не е имала и задължение да бъде всеки ден там. На 10 май
около 14.30ч. пътувала извън града, когато св. Б. и се обадил и и казал, че е на
обекта и там е паднала тръба като е травмиран крака на И.Г.. По отношение на
инструктажите свидетелката твърди, че задължение на фирмата е да правят
ежедневен, периодичен и извънреден инструктаж при монтаж на по- сложни
съоръжения. Ежедневният инструктаж се правел от ***а – св. С.С..
Периодичният се правел на всяко тримесечие, а извънредният - лично от нея.
Инструктаж от страна на „*** ***“ АД твърди, че е извършен от св. Кр.Г. в
началото при започване на работа на територията на ***. Свидетелката
установява още, че с „*** ***“ АД / или с ***/ , с ГБС и със „ ***“ АД имали
подписано споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, като на 10 май знаела, че работниците работят на втория етаж на
въпросната ванна пещ. Лично тя не е знаела и никой не я е уведомил, че от ***
ще режат въпросната тръба, не знае кога е отрязана тази тръба и не е имала
контакти с техните ръководители. Установява в заключение споделеното и от
работниците от ***-Плевен, а именно, че И.Г. се е срещнал с Б. на долното
ниво на пещта за консултация от страна на Б. и тогава е паднала въпросната
тръба. Работниците споделили, че не са видели в този момент някой да реже
тръбата, но и не чули, тъй като било шумно, както и че не е имало никакви
заградителни съоръжения, нито хора които да спират преминаващи лица или
други предупредителни знаци, с които да се укаже, че районът е опасен и не
трябва да се преминава оттам.
Показанията на св.Л., Б. и пострадалия Г. се подкрепят напълно както
помежду си, така и от тези на св.С.С., М.М. и Д.И., тези на последния поради
отсъствието на свидетеля прочетени. От показанията на тези свидетели е
видно, че работели от години в *** - Плевен, като всеки от тях на въпросната
дата бил на длъжност *** на ***. В началото на месец май 2019г. видно от
показанията на свидетелите започнали изграждането като нова на цялостната
10
инсталация за охлаждане на ванна пещ № 6. На 10 май, тримата работели по
изграждането на въздуховоди по охлаждането на кота 1, кат видно от
показанията на тримата свидетели И.Г. от сутринта работел по вентилаторите
на кота 0, където бил станал инцидента, като след обедната почивка около
14.00ч. докато работели, чули силен шум от падане на метал. Минути след
това, управителката - св.Л. се обадила на св.С.С. и му казала, да слезе на кота
0, че нещо е станало с Г.. Тогава св.С. слязъл, а по късно и другите двама.
Тримата свидетели твърдят още, че покрай св.И.Г. имало хора от ***, които
познавали визуално, а също и св. А.М., като други не забелязали. Видели, че
близо до крака на И. има голяма метална тръба, дълга, по цялата ширина на
долното ниво. Твърдят още, че Г. се оплаквал от силна болка, като веднага
взели решение да го откарат със служебния бус в болницата. Тримата
свидетели са категорични, че когато слезли при И.Г. със сигурност видели, че
не са били взети никакви предпазни мерки да не се преминава покрай
процесната тръба - нито обезопасителни ленти, нито пана, нито каквито и да е
други средства за предпазване, нито пък някой да извършва там работа или
пък да предупреждава. Така според М.: „Според мен, ако се е рязала в
момента е трябвало да има хора, които да отцепят района по какъвто и да
е начин от горепосочените. Трябвало е да има и скеле или вишка на която да
е стъпил работника, който да реже тръбата. В паниката , лично аз не съм
видял такива съоръжения. Възможно е и да е имало такива в единия или в
другия край. И. се намираше около средата на помещението и вниманието ни
беше съсредоточено към него. Това място, където стана инцидента се
ползваше за преминаване от много работници от всички фирми. Възможно е
било на всеки да се случи това, когато е преминавал през кота 0.“
Свидетелите сочат още, че св.С.С. провеждал всяка сутрин ежедневен
инструктаж, подписват се и тогава започват работа, а св. Л. на всеки три
месеца провежда периодичен инструктаж и само когато има по- специфична
извънредна работа, им провеждала специален инструктаж. Твърдят, че не им е
провеждан инструктаж от св. Г., или от друг служител на *** *** за
последните 6 месеца работа на територия на завода.
От показанията на св.Р.Д.Д. е видно, че същият работи на длъжност ***
към „***“ като от м.декември 2018г. до 2020г. с място на работа ***.Твърди,
че монтажници са „групата на Ц.И.“. Назовава ги поименно като описва
накратко дейността им по изграждане на *** и прозорци, както и аварийни
стълби, обличане на стари колони на пещ №6 с *** със заваряване, както
демонтаж на стари съоръжения в конкретност въпросната тръба, доколкото
след като се изграждали нови тръби за въздух, те трябва да минат на същото
място, и за да се направи новата конструкция, тази тръба е подлежала на
демонтаж. Отново видно от показанията на свидетеля, той бил в отпуск
конкретния ден, но инструктажите принципно били извършвани от подс.Л.П.
веднъж месечно, като той работел в офиса на „***“ в София, а разпределянето
на работата и ежедневните инструктажи се извършвали от подс. Ц.И.. Св.Д.
твърди още, че П. е влизал при тях в завода и знаел естеството на работата.
11
Установява още, че ежедневно са се подписвали на този инструктаж, като
всеки един се подписва, защото е инструктиран да спазва правилата.
От показанията на св. И.К. е видно, че същият е на длъжност главен
енергетик в „*** ***“, като отговаря за непрекъснатото електроснабдяване и
газоснабдяване, техническа експлоатация на енергообзавеждане,
електропроводи и газопроводи. Твърди, че не познава дейността на ***,
доколкото са извън неговата професионална сфера. Не е чувал за трудова
злополука.
От показанията на свидетеля Ц.К.В. се установява че в процесния
период работел като шлосер-монтьор в *** *** АД. На въпросната дата
непосредствено след инцидента бил в близост и се притекъл на помощ.
Твърди, че не е чул шум от падане или пък рязане на тръба, но чул викове, като
имало събрани хора, а преди обяд двамата с пострадалия заварявали и
боядисвали в другия край на халето. Св.Б. като негов ръководител, пак видно
от показанията на В., му казал че следва да помогнат при преместване на
вентилатори, което като местонахождение било след мястото на падане на
тръбата, поради което оставил Г. да чака и се качил горе да вземе инструмент
докато дойде време да помогне за вентилаторите. Не знаел, че ще се реже
тръба, но твърди, че е сигурен, че не е имало заграждения, ограждения или
нещо друго, което да сигнализира, че се извършва такава дейност.
От показанията на свидетеля Н.П. Г. се установява че в процесния
период работел от около година като автокранист в „***“ с място на работа
*** АД. Твърди, че не пребивавал постоянно на обекта, а изчаквал и когато
има необходимост от кран за товаро-разтоварна дейност, тогава го извиквал
техническият ръководител Л.И. и той отивал с крана с оглед извършване на
конкретната работа. Не знае, видно от показанията, подробности за
злополуката.
От показанията на св.М.М.Г. се установява, че работила в *** АД от
2020г. до 2022г. на длъжност „Здравословни и безопасни условия на труда“,
както за работещите, които са на трудов договор в „***“ така и за всички
външните фирми, като преди нея на тази длъжност бил св. К. Г.. Документи
заявява, че не са и били предавани. Сочи, че когато постъпила на работа,
фирмите, които извършвали монтажни и демонтажни дейности, били „***“,
„***“, „***“ – Плевен. Твърди наличие на Споразумение по чл.18 от ЗЗБУТ с
всяка една от фирмите, което се изготвяло предварително, тъй като следвало
да се знаят самите дейности, които ще бъдат извършвани, броят на хората,
срок за изпълнение, съответно площадки както и че при влизането в завода,
след като бъде попълнено и подписано споразумение по чл.18, тя извършва
начален инструктаж на всички, които идват като във времето се анексира.
Ежедневният инструктаж според свидетелката се извършвал от ***а на самата
фирма всеки ден с попълване на ежедневни инструктажни книги.
Свидетелката видно от показанията и не познава ***а на „***“. Само чула за
случая, но не била на работа. Освен това пак видно от показанията на
12
свидетелката тя извършвала координация между отделните техническите
ръководители и отделните бригади, за извършваните ремонтни дейности на
обекта със заповед.
От показанията на св. З.К.Ш. се установява че през 2019 година работела
като изпълнителен директор на „*** ***“ ЕАД. Твърди, че в деня, в който е
станал инцидентът, не била на територията на завода. На въпрос какви
договори има сключени между „*** ***“ ЕАД и външни фирми и кой е
осъществявал координацията между всички тези фирми, не ангажира спомени,
като насочва към специалистите по инвестицията тогава, тъй като тя се
занимавала със самото производство в завода.
От показанията на свидетеля Г.В.П. е видно че в процесния период
работел като „***“ на проекта за „Ванна пещ-6 в Цех-3“ на *** ***, ЕАД, но и
той не бил в цеха по време на инцидента.Твърди че бил създаден план за
изпълнение на всички дейности, като с всяка една от фирмите били
постигнати договорености относно това какво трябва да изпълнят. Сочи, че
били подписани договори и сключени споразумения с всяка една от фирмите-
изпълнители, като всеки един от изпълнителите е имал ангажимента да си
създаде нужната организация, да си изпълни съответните поставени му
задачи, както и че за конкретния ден и за конкретната дейност, когато е била
рязана тази тръба и с другите фирми, работещи на тази същата територия, не е
имало лице което да съгласува дейностите, които се осъществяват. Всяка една
от фирмите е имала според свидетеля П. конкретни задачи, по които да работи
и си ги е следяла по плана, който е бил обсъждан на всеки няколко дни, спрямо
времето с което разполагали. Този план бил обсъждан според свидетеля с
ръководителите на фирмите или с техните ***и, които са се явявали на този
тип срещи.
От показанията на свидетелката Я.А.К. се установява единствено, че
обслужвала правно дружеството *** ***, ЕАД като адвокат до месец
декември 2021г. Не установява релевантни по делото факти, като посочва че
не е запозната с детайли.
В показанията си свидетелите М.Й.Й., Е. Г. К., П. Е.ов К., Д.И.Т., Л. Г. К.,
в т.ч. прочетени на последния, не установяват относима фактология. Твърдят,
че през 2019 година работили на различни длъжности към фирма „***“ ООД в
„*** ***“ ЕАД, някои от тях като заварчици, а други като монтажници, като
изграждали компресорна станция за сгъстен въздух за ниско налягане.
Разбрали за инцидента от началниците на завода, че метална тръба е паднала
върху крака на работник.
От показанията на свидетеля Л. С.П. който също не установява
относими по делото факти, е видно, че работи в „***“ АД като електротехник
включително на процесната дата, когато правили ремонт на пристройка към
цех, който се разширявал за да се направи нова пещ. Площадката обаче според
свидетеля била на друго място, поради което не бил на мястото на инцидента,
доколкото всяка бригада макар и в рамките на един цех имала ниво на
13
обособеност с правила на взаимодействие с другите.

От показанията на свидетеля И. Й.П., който също не сочи относими
факти, се установява, че през 2019 година работел в „*** ***“ ЕАД кто
„***“като неговите задължения били във връзка с новите инвестиции и
окомплектовката на автомати за производство, окабелявания. Бил ръководител
на отдел, като работата била навсякъде, като във всички цехове на завода
имали съоръжения по автоматизация, в т.ч. в Цех-3, където се е изграждала
„Ванна пещ- по неговата част – кабели, табла за управление. Координацията
според свидетеля ставала на място.Твърди, че не е бил на мястото на
инцидента.

От показанията на свидетеля И.Х.Н. е видно, че работи в „***“ АД гр.
София на длъжност „***“ в т.ч. в процесния период, и по телефона научил за
инцидента, че при демонтаж на тръба, тя паднала и наранила крака на човек.
Уточнява на въпрос на страните, че „***“ АД гр. София е имало договор с
„*** ***“ ЕАД, като са наели фирми-подизпълнители - в конкретност – „***“
ЕООД. Сочи, че дейността се координирала и след като дойде задание, което
трябва да се изпълни в завода, се координират вътрешно и това е организация
на самата строителна площадка по възложение на завода. Твърди, че сключено
споразумение по чл.18 от ЗЗБУТ не са имали с „*** ***“ ЕАД и с фирмите
там, но са имали споразумение те самите със своите подизпълнители.

От разпита на свидетеля С.Я. не се установяват отнисими факти,
доколкото единствено твърди че към май месец 2019 година бил *** в „***“
АД и в деня на злополуката изхвърлял боклук, а когато се върнал, било
заградено с ленти като не допускали преминаване на движение и освободили
част от работещите от работа, вкл.него. Преди инцидента не е минавал оттам
и не знае да е имало ленти, видно от показанията на свидетеля.
От показанията на св.Г.П., в т.ч. прочетените такива се установява че бил
на длъжност *** в *** АД, като сочи че при изграждането на ванна пещ 6 се е
налагало да транспортира отделни елементи като на 10 май, а когато станал
инцидента бил на работа и даже се наложило да мине с мотокара в близост до
мястото на падане на тръбата само един път преди обед. Твърди, че когато
преминал под тръбите в този момент не се е рязала тръба, защото това щяло
да му привлече вниманието. Въпросният ден във ванна пещ 6 , цех 3 никой не
го е предупреждавал да не преминава, не е видял да има и поставени
ограничителни ленти, поне в този участък през който той преминава и видно
от показанията не познава пострадалия.
От показанията на св. Б.А., в т.ч. прочетените такива се установява че
бил на длъжност топитьор в *** АД като към 10.05.2019г. осъществявал
дейността си във ванна пещ № 3, цех 1 . Нищо общо нямал тогава с ванна пещ
6, цех 3. Тогова го извикали да извърши превод от английски във ванна пещ 6,
14
цех 3, ванна пещ 6 била немска, а се изграждала от португалска фирма,
преводът правел в началото на пещ 6, като германецът казвал какво трябва да
се прави, а той превеждал на български за хората които били там- св. Б. и Г..
Отново от показанията се установява, че по време на инцидента бил на горния
етаж и като се върнал долу видял, че на кота 0 има събрани хора, а И.Г. е долу
на земята. Нито преди обяд, нито когато видял И. на земята и хората около
него, не е видял да има заградителни ленти или други мероприятия, с които да
се забранява преминаването през този цех. Не знае кой и кога е рязал тръбата,
която е паднала върху крака на И..
От показанията на свидетеля Л. Ю.И. е видно, че в процесния период
работел и продължава в „***“ЕАД като ***. Твърди, че в тази фирма част от
работната ръка на територията на завода се наема като се ползват
подизпълнители за отделни видове работи и такъв подизпълнител е „***“.
При постъпването на обекта на нови лица, твърди още свидетелят, те
минавали при него на начален инструктаж, като подизпълнителите следвало
да си правят ежедневен инструктаж. За техните работници обаче, си правели
ежедневен инструктаж всеки ден, който отразявали в инструктажна тетрадка.
Техническия ръководител или този, който е извършвал инструктажа на
служителите на *** според него се извършвал от подс. Ц.И., като св. А.Г. М.
бил тогава вместо И. въпросният ден като ***, когато тръбата паднала върху
крака на пострадалия. Твърди, че за демонтажа на тази тръба, никакви
писмени документи не е имало и всички уговорки били в устна форма, без да
се подписват заповеди за възлагане, както и че тази тръба била важна, и
демонтирането и била необходимо и отдавна известно с оглед извършване на
други СМР.
От показанията на свидетеля Б.Н., се установява, че работел, както и към
настоящия момент работи като *** в ***. Във връзка с настъпилия инцидент
на 10.05.19г. на територията на ф-ма „ *** *** “- Плевен сочи, че с
представител на ТПНОИ- Плевен, посетили мястото на произшествието.
Направили оглед и изслушали обясненията на свидетелите на злополуката-
работници на ф-ма „ ***“- ЕООД- Петрич и на ***- Плевен и един
представител на „*** ***“ ЕАД - очевидец на злополуката – св. Б.. Св. Н.
установява механизма на злополуката, а именно демонтаж на въздуховодна
тръба с диаметър около 130 мм. и дължина около 40 метра, намираща се на
височина около 3 метра, който демонтаж е следвало да извършат работници
на „***“. Въпросната тръба е била предварително отрязана от единия край,
видно от показанията на свидетеля, а работниците на „ ***“ е трябвало да
срежат другия край и да свалят тръбата на земята. В деня на злополуката
работниците са срязали другия край, но в близост до мястото на инцидента
работели работници на ***- Плевен, между които и пострадалия работник.
Последният се срещнал на мястото на инцидента с представител на „ ***
***“- св. Б., за уточняване механизма на монтаж на вентилатори и в същия
момент, уточнява св.Н., работниците на ф-ма „*** “отрязали тръбата в другия
край, и тя паднала върху крака на пострадалия. В тази връзка служителите от
15
Инспекцията по труда видно от показанията на св.Б.Н., съставили два
протокола и съвместен протокол с ТП на НОИ. Изготвили, отново видно от
показанията от ДП предписание, че когато на работна площадка или в едно
работно помещение работят лица от повече от една фирма, работодателите на
фирмите са длъжни да сключат Споразумение в което да договорят съвместни
мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за
взаимно информиране за опасностите, които крие извършваната от тях
дейност. При направената проверка такова споразумение не било
констатирано според свидетеля Н.. Твърди още, че това Споразумение е
принципно, като то определя общата рамка за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като конкретиката за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на определен вид работа се дава
в Инструкцията за извършване на конкретната работа по безопасен начин. В
конкретния случай според свидетеля Н. нямало и изготвена Инструкция,
съобразено конкретните условия на извършваната работа/ демонтиране на
тръбопровод на височина/. И в конкретния случай ако е имало сключено
Споразумение между *** *** и ***, които са наели от своя страна „ ***“ и в
това споразумение е посочено, че *** ще информира „ *** ***“ ЕАД за
опасностите, които крие извършваната от „***“ ЕООД дейност, тогава видно
от същите показания, не е необходимо сключване на Споразумение по чл. 18
от ЗЗБУТ между „*** ***“ ЕАД и „ ***“. В случая обаче, тъй като не е имало
изрично сключено Споразумение между „*** ***“ ЕАД и „***“ е било
необходимо сключване на Споразумение между „*** ***“ ЕАД и всички
фирми, извършващи дейности на неговата територия, твърди още свидетелят
Н. в показанията си. Посочва още като необходимо изработване на писмена
инструкция съобразена с конкретните / специфични/ условия на работното
място в която да бъдат отразени мерките за укрепване на тръбата против
падане. В „ ***“, отново видно от показанията има такава инструкция, но в
нея не е отразено укрепване на демонтираната тръба при падане, като
нарушението според него е, че не е изработена такава Инструкция, предвид
специфичните условия, което пък от своя страна води до незнание на
работниците как да действат, защото не са били информирани с подписа си.
Св.Н. посочва още, че са предоставени на ДИТ Инструкция и Оценка на
риска, но не е бил описан точно този вид строителна дейност - демонтаж на
тръбопровод на височина, и начинът, по който се извършва, съобразно
безопасността на работещите на строителната площадка. Изразява мнение
като специалист, че следва допълнително да се оцени този риск или да се
откаже извършването на тази дейност, като оценката следва да се актуализира
с всяка нововъзникнала опасност като например се посочи, че тръбата трябва
да бъде укрепена.
Свидетелят Б.Н. установява още в прочетените показания, че
възложителят трябва да определи координатор, който да координира
дейностите на работещите на даден обект, като задължение отразено в
Наредба № 2 . От извършената проверка от ИТ, не установили дали има
16
определен такъв координатор доколкото не е било предмет на проверката. В
конкретния случай такъв координатор, сочи свидетелят, трябва да е определен
от възложителя – *** и това са определени в Наредбата лица със специална
подготовка като взаимното информиране според него означава да се знае в кой
момент коя фирма какво ще извършва и какви опасности крие извършваната
дейност за живота и здравето на присъстващите на площадката. В конкретния
случай е било необходимо видно и от прочетените показания на св.Н.,
сключване на Споразумение между *** и ***, както и инструкция по
безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната
площадка.
От показанията на свидетелите В.П., П. К., Е. К., Л. К., М.Й., Д.Т. се
установява, че в процесния период работели в компресорна станция в завод
*** на длъжности съответно „***“ или съответно „***“ към „***“ ООД, като
*** бил Е. К.. Всеки от тези лица описва дейността, която следвало да
извършват на територията на завода и съответно опасностите, но по време на
инцидента вече работели на друго място и не били там. Не установяват
относими по делото факти.
От показанията на свидетеля Д.Б.Ф. не установяват никакви факти, като
същият сочи, че не е идвал в гр.Плевен, а работи в ***, гр. Разград.

В показанията си свидетелите Х.М. и И.С. не установяват в детайли
относима фактология по делото, от една страна предвид изтеклия период от
време, а от друга предвид големия брой случаи по които са работили поради
което и предвид посоченото от тях, че не си спомнят нищо, съдът със съгласие
на страните прочете показанията на свидетеля Х.М. депозирани в хода на ДП.
Видно от същите на 10 май 2019 година, в следобедните часове били
изпратени съвместно със св. И.С. на територията на стъкларски завод „ ***
*** ЕАД“, намиращ се на територия на Второ РУ- Плевен. Там ги очаквало
лице, което се представило като охрана на труда на завода, като същият ги
завел до цеха, където се случила трудовата злополука. Въпросният цех се
намирал, видно от показанията, на първи етаж, ниво земя, като нямал врати и
прозорци. Същият бил ограден с предупредителна лента, като лицето
показало метална тръба, която била на земята, по дължината на цеха.
Посочило им, че тази тръба е била отрязана и е стояла на конзоли под тавана
на цеха и един работник е преминал под тръбата и в този момент тя е паднала
и му е ударила единия крак. От прочетените показания е видно още и че след
като тръбата е била отрязана, не е била обезопасена с оглед падане.

От показанията на свидетеля А.Г. М. е видно, че към процесната дата
работел в „***“ АД на длъжност „***-***“. Спомня си, че се налагало
изрязването на тръба, която от едната страна трябвало да се среже от техен
подизпълнител, в случая фирма „***“ ЕООД, при което, пак видно от
показанията, малко след изрязването, тръбата паднала и се случил инцидент
17
със служител на друга фирма. Твърди, че деня на инцидента бил на около 100-
150 метра от мястото - същия Цех-3. Познава единствено подс.Ц.И. от
подсъдимите лица и нарича същия „*** или там отговорник в момента“.
Предвид изтеклия период от време св.А.М. не ангажира спомени в детайли.
Така видно от показанията:“…Би трябвало да съм обсъдил с Ц. и съответно с
работниците, които имаме там, сутринта да сме се събрали в нашия фургон,
който беше отзад. Това е нормално нещо, което се случва. И съответно и с
другите ръководители, защото аз съм „***-***“. Има си „***“, който им се
води техен началник, който е Л.И., който набира съответните хора. ….Рязането
на тази тръба се знаеше от доста време, че е належащо да се случи, защото по
мой спомен възпрепятстваше укрепването на колоната – укрепването с
метална конструкция, което трябваше да извърши пак нашата фирма, т.е.
подизпълнителят „***“ ЕООД, след това….Заварих паднал човек, който
видимо изпитваше болка…. На мястото бяха момчетата от „***“ ЕООД…..Ц.
не беше там. ….Знам, че не беше. Със сигурност се е обадил, нали? Ние като
обсъждаме тези неща, той не изчезва така изневиделица. Естествено, че сме го
обсъдили сигурно тогава. Но не мога да си спомня….“. Спомня си, че дал
лента на подсъдимите да заградят периметъра на рязане, но едва след
падането на тръбата, когато подс.К.И. все още не бил слязъл от вишката, а
другите се бил „скупчили“ под нея, след като и рязането било приключило. На
многократните въпроси на съда и прокурора свидетелят не посочва кой е
разпоредил рязането на тръбата, кога е разпоредил и кога е следвало да се
случи. Вместо това отговаря уклончиво, че „…То рязането не става за една
секунда. То има някакъв вид подготвителна работа. Споменът ми е от
момента, в който там съм минал преди самия инцидент. В момента, в който
се случва инцидентът, аз не съм бил там непосредствено до хората. Все пак
пада доста сериозен предмет, който издава звук. Съответно аз видях, че
хората реагират, т.е. нещо се случва. И тогава дойдох от тези 100-150
метра, където бях в горната част, за да видя какво се случва. Това е
нормално. …..От доста време доста хора знаеха, че рязането на тази тръба
трябва да се случи. Това възпрепятства последващи работи…..Нормално е,
когато има възложена работа на някой подизпълнител – в случая фирма
„***“ ЕООД, на тях бяхме възложили укрепването с метална конструкция –
те да питат кога това нещо ще се случи. Нали, ние го обсъждаме? Не може
да се случи, защото оттам минава тръба. Тази тръба ние знаехме, че рано
или късно трябва да се отреже и да се махне, за да може те да продължат
да укрепват…“. От показанията е видно още, че ежедневните инструктажи на
служители на „***“ АД, ги прави той, а на хората, които работят за
подизпълнители, прави първоначален инструктаж, когато те дойдат на
строителната площадка, а ежедневният инструктаж прави техният ***
.Свидетелят М. допълва още, че опъната лента имало във вътрешната страна
на халето в частта в която предходна бригада извършвала СМР преди
процесния ден, а в светлата част на халето не е имало такава лента, което
обвързва с дейности именно от другата бригада и съответно поставени от тях
18
обезопасителни ленти. Не отговаря на въпроса поемал ли е ангажимент да
уведоми другите от бригадата, че може вече да се реже тръбата, че няма
проблеми и е сигурно, че няма хора други там, както и давал ли е лента на тези
хора да обезопасяват или пък дали лично е опъвал такава лента. Споделя като
причина ежедневната си динамична работа.
Като искрени, добросъвестни, логични и достоверни съдът кредитира
показанията на свидетелите по-горе в т.ч тези които не допринасят с относима
фактология, но същите са депозирани под страх от наказателна отговорност за
лъжествидетелстване, а в случаите на противоречия, липса на спомен или
отсъствие, показанията са приобщени към доказателствата чрез прочитането
им в съдебно заседание.
Като обективни, неоспорени и компетентно дадени съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице по назначената СМЕ, както и отчасти
заключението на съдебно техническата експертиза, изготвени съответно от
в.л. доктор П.Т. и инж. А.С.. Последният в ценената част описва механизма на
настъпване на събитието като сочи, че тръбата е била изолирана с
допълнителна външна лента, като е била поставена върху метални постаменти
наравно с друга тръба. Те са били на височина 3,25 м. от пода на помещението.
Изолацията е била свалена и тръбата срязана в двата края и положена
единствено върху постаментите, без да бъде укрепена и осигурена към
завъртане в посока обратна на другата диаметър с по-голям диаметър.
Съгласно материалите по делото, видно от експертизата, в края на всеки от
постаментите е имало осигурителен ограничител, който не би позволил
падането на която и да е от двете тръби, ако са освободени. Тези ограничители
са били отстранени неизяснено от кого. Касае е се за пет опорни точки при
срязана тръба или четири участъка при което тежестта на тръбата се
разпределя като 962,27 : 4 = 240,56 кг. ~ 241 кг. Ако тръбата, бе нарязана в
средата на всяка от конзолите и то последователно енергията, която би имало
всяко парче би била Ер = 7683,6825 N/m или 783,51 кг., което е напълно според
експерта достатъчно да нанесе травма на човешко тяло. Това тегло по този
размер / 9,85 л.м./ може да бъде понесено от машина с хидравличен подемник
тип електрокар или мотокар, който безопасно да свали и пренесе всяко едно от
парчетата, като непосредствено преди тази операция е следвало да се свалят
ограничителите на опората само в манипулирания участък. Не е следвало,
отново според вещото лице, да се отстраняват ограничителите на всяка от
конзолите преди обезопасяването на района. Не е следвало да се пререже
тръбата в двете крайни точки на правия участък, а е следвало да се нарязват и
отстраняват парчета между две опори /конзоли/ едно след друго и то след
свалянето на отрязаното, като оставащата дължина е укрепена и от към
оставащата част на тръбата. Съдът не кредитира заключението на в.л.
Славейков в частта, в която сочи, че независимо от това е следвало да се
осигури периметър на безопасност в целият участък, като това се изразява в
наличие на лица предупреждаващи и недопускащи преминаването на хора и
наличието на каквито и да е предмети в опасната зона на работа на машината
19
както и, че не е следвало, отново според вещото лице, да се отстраняват
ограничителите на всяка от конзолите преди обезопасяването на района. В
тази част заключението дава отговор на правни въпроси, които са изяснени
със свидетелски показания, което е недопустимо по аргумент на противното
от чл. 144, ал.1 НПК и тук самото заключение в тази му част изцяло
възпроизвежда казаното от свидетелите По тази причина съдът не позова
присъдата си на това заключение в тази му част.В останалата част съдът
кредитира заключението на вещото лице А.С., като на поставените въпроси е
отговорил на обективно и компетентно.

От заключението на вещото лице д-р П.Т. по назначената
съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалият И.Л.Г., е претърпял
тежка травма на дясното ходило, на ниво ходилни кости и костите на
предходилото /т.нар. ообласт „тарзо-метатарзус“/, наложили ампутация на
голяма част от ходилото. Увреждането е определено от експерта като
травматично и отговарящо да е получено по начин и време, както се съобщава
– силен удар, притискане в областта на дясното ходило. Обсъжданата
ампутация води видно от заключението до осакатяване на долния десен
крайник, тъй като се уврежда завинаги нормалното ходене на пострадалия.

Като достоверни и събрани по реда на НПК, съответни на обсъдените и
ценени от съда свидетелски показания, съдът кредитира и неоспорените
писмени доказателства по делото и в конкретност: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.05.2019г., ведно с фотоалбум за посетено
местопроизшествие /л.68-76, том І/, който е съставен по законоустановения
ред и който установява времето и мястото на злополуката/, тези обстоятелства
видни и от ценената справка рег. № 10583р-650/07.06.2019г. от Районен
център 112-Монтана към Дирекция „Национална система 112“, ведно с
компактдиск, съдържащ аудиозаписи – 2 бр. и електронни картони – 34 бр.
/л.244-245, том І/ и съответно съставената епикриза на пострадалия свидетел
И.Л.Г. от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ гр. Плевен /л.186, том І/, от която се установяват получените от
него травматични увреждания в т.ч. тези извън отразеното в диспозитива на
ОА/нараняване в областта на главата при падане както и на рамото и коланото.
Съдът кредитира и приложените по делото заверени копия на Договор за
строителство от 26.02.2018г. между „***“ ЕАД и „***“ АД /л.4-8, том ІІ/;
Договор за предоставяне на услуги във връзка с управлението от 01.03.2017г.
между „*** Холдинг“ АД и „***“ АД /л.9-16, том ІІ/; Трудов договор №
181/30.10.2009г. между „***“ АД и Л. Ю.И. /л.17-19, том ІІ/; Допълнително
споразумение към Трудов договор № 181/30.10.2009г. /л.20, том ІІ/;
Удостоверение изх. № ***/24.10.2019г. за Актуално състояние на
„Строително-монтажно предприятие – ***“ ЕООД /л.2-3/;Длъжностна
характеристика за длъжността „***, строителство“ /л.21-22, том ІІ/; Заповед
20
№ ЛС-163/08.05.2018г. на Изпълнителния директор на „***“ АД за
определяне на Л. Ю.И. за *** /л.23, том ІІ/; Молба за отпуск на Л. Ю.И. /л.24,
том ІІ/; Трудов договор № 98/31.07.2012г. между „***“ АД и инж. И.Х.Н.
/л.25-27, том ІІ/; Допълнително споразумение към Трудов договор №
98/31.07.2012г. /л.28, том ІІ/; Длъжностна характеристика за длъжността „***,
строителство“ /л.29, том ІІ/; Трудов договор № 48/03.05.2018г. между „***“
АД и А.Г. М. /л.30-32, том ІІ/; Заповед № ЛС-164/08.05.2018г. на
Изпълнителния директор на „***“ АД за определяне на А.Г. М. за ***, ведно с
длъжностна характеристика /л.33-35, том ІІ/; Трудов договор №
138/19.11.2018г. между „***“ АД и Л. С.П. /л.36-38, том ІІ/; Длъжностна
характеристика за длъжността „***“ /л.39-40, том ІІ/; Трудов договор №
84/13.07.2012г. между „***“ АД и С.М.Я. /л.41-43, том ІІ/; Длъжностна
характеристика за длъжността „***“ /л.44-45, том ІІ/; Трудов договор №
25/27.03.2018г. между „***“ АД и Н.П. Г. /л.46-48, том ІІ/; Длъжностна
характеристика за длъжността „Автокранист“ /л.49-50, том ІІ/, както и
заверени копия на част от листовете от Книгата за инструктаж по БЗР за
обекта: „Ремонтни дейности на Производствен цех в *** – Инструктаж на
работното място, периодичен и извънреден инструктаж за обекта за периода
до 10.05.2019г. (4 листа л.51-54, том ІІ); заверени копия на част от листовете от
Книгата за инструктаж по БЗР за обекта – Ежедневен инструктаж на ***“ АД
за обекта за периода до 10.05.2019г. (37 листа – л.55-91, том ІІ), Договор №
К118 за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ на Обект: „Завод
„***“ – гр. Плевен“, Подобект: МАТЕРИАЛЕН ЦЕХ – от 08.10.2018г. между
„***“ АД и „***“ ЕООД /л.2-12, том ІІІ/; Договор № К109 за изпълнение на
строително-монтажни работи /СМР/ на Обект: „Завод „***“ – гр. Плевен“,
Подобект: НОВА ПРИСТРОЙКА – от 13.09.2018г. между „***“ АД и „***“
ЕООД /л.13-24, том ІІІ/; Договор за управление от 01.01.2009г. между „***“
ЕООД и С. Г. Л. /л.25-26, том ІІІ/;Трудов договор № 816/21.11.2017г. между
„***“ ЕООД и Л.П.П. /л.27-28, том ІІІ/; Длъжностна характеристика за
длъжност „Експерт, здравословни и безопасни условия на работа“ на Л.П.П. в
„***“ ЕООД /л.29-31/; Трудов договор № 555/10.11.2015г. между „***“ ЕООД
и Ц.И.И. /л.32-33, том ІІІ/; Длъжностна характеристика за длъжност „*** на
***“ на Ц.И.И. в „***“ ЕООД /л.34-35/; Трудов договор № 1004/28.12.2018г.
между „***“ ЕООД и А.И.А. /л.36-37, том ІІІ/; Длъжностна характеристика за
длъжност „*** на ***“ на А.И.А. в „***“ ЕООД /л.38-39/; Трудов договор №
1032/11.03.2019г. между „***“ ЕООД и П.И.П. /л.44-45, том ІІІ/; Длъжностна
характеристика за длъжност „*** на ***“ на П.И.П. в „***“ ЕООД /л.46-47/;
Трудов договор № 914/01.06.2018г. между „***“ ЕООД и К.Ц.И. /л.48-49, том
ІІІ/; Длъжностна характеристика за длъжност „*** на ***“ на К.Ц.И. в „***“
ЕООД /л.50-51/; Трудов договор № 887/15.03.2018г. между „***“ ЕООД и
Р.Д.Д. /л.60-61, том ІІІ/; Длъжностна характеристика за длъжност „*** на ***“
на Р.Д.Д. в „***“ ЕООД /л.62-63/; Заверени копия от Книга за ежедневен,
периодични и извънредни инструктажи за периода от сключване на договора
до 10.05.2019г. /л.80-84, том ІІІ/; Уведомително писмо изх. №
21
14548/07.02.2022г. от С. Г. Л. – Управител на „***“ ЕООД /л.88/, ведно с
приложени копия на разходен ордер № 605/01.05.2019г. и заповед за
командировка на Ц.И.И. /л.89, том ІІІ/; Уведомително писмо изх. №
14588/16.02.2022г. от С. Г. Л. – Управител на „***“ ЕООД /л.91/, ведно с
приложени заверени копия на Трудов договор № 707/13.02.2017г. между „***“
ЕООД и Д.Б.Ф. /л.92-93, том ІІІ/ и Длъжностна характеристика за длъжност
„***, строителство“ на Д.Б.Ф. в „***“ ЕООД /л.94-96/; Копие от работната
форма 76 на „***“ ЕООД, в която е видно кой служител къде е работил за
периода май месец 2019г. /л.98-99, том ІІІ/, Договор за монтаж от 08.11.2018г.
между „***“ ЕАД и Търговско дружество „Строително-монтажно
предприятие – ***“ ЕООД /л.4-7, том ІV/; Споразумение за осигуряване на
ЗБУТ при изпълнение на Строително-монтажни работи от външна фирма на
територията на „*** /л.8-11/;Допълнително споразумение № 2/02.01.2019г.
към ТД № 1/05.01.2001г. на И.Л.Г., като служител на „***“ ЕООД /л.12/, ведно
с Длъжностна характеристика за длъжността „***, *** – шлосер“ в „***“
ЕООД /л.13-14/;Допълнително споразумение № 13/02.01.2019г. към ТД №
22/02.05.2018г. на Д.И. И., като служител на „***“ ЕООД /л.15/, ведно с
Длъжностна характеристика за длъжността „*** – шлосер“ в „***“ ЕООД
/л.16-17/;Допълнително споразумение № 4/02.01.2019г. към ТД №
19/20.03.2007г. на С.С. М., като служител на „***“ ЕООД /л.18/, ведно с
Длъжностна характеристика за длъжността „***, *** – шлосер“ в „***“ ЕООД
в „***“ ЕООД /л.19-20/; Трудов договор № 22/05.03.2019г. между „***“ ЕООД
и М.М. М. /л.21/;Длъжностни характеристики за длъжностите „***-шлосер“ и
„***, *** – шлосер“ в „***“ ЕООД /л.22-31/; Длъжностна характеристика за
длъжността „***“ в „***“ ЕООД /л.33-34/; Заверени копия на извлечения /4
листа/ от Книга за ежедневен, периодични и извънредни инструктажи на
„***“ ЕООД /л.36-39/, както и Договор за строителство от 03.04.2019г. /л.5-
10/; Договор за строителство от 09.05.2019г. и Анекс от 09.05.2019г. /л.11-18/-
том 5; Договор от 03.05.2019г. между „***“ ООД и ЕТ „***“ за предоставяне
на персонал /л.19-22/; Списък на наетите лица /л.23/; Заповеди № 137 и № 138
от 03.05.2019г. на „***“ ООД /л.24-25/-том 5; Трудов договор и длъжностна
характеристика на Ц.П. /л.26-29/;Трудов договор и длъжностна
характеристика на В.П. /л.30-34/; Трудов договор и длъжностна
характеристика на Д.Т. /л.34-37/;Трудов договор и длъжностна характеристика
на М.Й. /л.38-41/;Трудов договор и длъжностна характеристика на П. К. /л.42-
45/;Трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна
характеристика на Л. К. /л.46-49/;Трудов договор, допълнително
споразумение и длъжностна характеристика на Е. К. /л.46-49/;Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа (Ежедневен инструктаж)
Приложение № 4 – л.52-64;Трудов договор и длъжностна характеристика на
М.Й. /л.65-68/; Трудов договор и длъжностна характеристика на П. К. /л.69-
72/; Трудов договор и длъжностна характеристика на В.П. /л.77-80/; Трудов
договор и длъжностна характеристика на Д.Т. /л.81-84/, всичките от том 5;
Справка от Търговски регистър за ЮЛ „*** ***“ ЕАД /л.2-4/; Придружително
22
писмо изх. № 337/22.12.2021г. /л.10/ с приложени копия на наличните в „***
***“ ЕАД документи относно трудовата злополука на 10.05.2019г.: Договор за
строителство от 26.02.2018г. с „***“ АД /л.12-16/; Споразумение по чл.18 от
ЗЗБУТ с „***“ АД /л.17-20/; Договор за монтаж от 08.11.2018г. със „***“
ЕООД /л.21-24/; Договор за наем между „***“ АД и „*** ***“ АД /л.25-36/;
Трудово досие на К. Г. на длъжност „Специалист ЗБУТ“ /л.37-67/; Трудово
досие на З.Б. на длъжност „Специалист ЗБУТ“ /л.68-88/; Трудово досие на
З.Ш. на длъжност „Специалист ЗБУТ“ /л.89-90/;Договор за консултантски
услуги от 31.07.2017г. /л.91-93/;Заповед № 95/12.03.2019г. относно извънреден
инструктаж с целия ЛС на „*** ***“ ЕАД /л.94/, всичките от том 7.
От описаните писмени доказателства от тази група се потвърждава
посоченото в показанията на всички свидетели касаещо правата и
задълженията им, времето и мястото на провежданите инструктажи,
отношенията между изпълнители и подизпълнители, предмета на дейност на
същите, както и задълженията на подсъдимите по длъжностна характеристика
и трудов договор, последното описано и в показанията на свидетелите Л.И.,
А.М., П. и П., кредитирани от съда с доверие.
Като относими и съответни на показанията на свидетеля Б.Н. и св.М. и
С., съдът цени приложените в том VІ Протокол за извършена проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен /ДИТ/ изх. № 197180/29.05.2019г. на
„Строително монтажно предприятие – ***“ ЕООД /л.3-5, том VІ/; Протокол за
извършена проверка от *** (изх. № 1917242/30.05.2019г.) на „***“ ЕООД /л.6-
9, том VІ/; Акт № 15-0000933/30.05.2019г. за установяване на
административно нарушение от *** на „***“ ЕООД /л.10-11/;Протокол №
4103-14-7 от 30.05.2019г. на ТП на НОИ-Плевен за резултати от извършено
разследване на злополуката, станала на 10.05.2019г. /л.12-18/, Наказателно
постановление № 15-0000933/10.06.2019г. издадено от *** на „***“ ЕООД
/л.24-25/;Заверени копия на извадка (3 листа) от Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ - л.39-41; Заверени
копия на извадка (3 листа) от Книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа – на работното място, периодичен, извънреден /л.42-44/;Оценка на
риска на работното място във фирма „***“ ЕООД за обект: „***“ гр. Плевен
/л.52-55/;Инструкция за извършване на специални видове работи, демонтаж на
конструкции и оборудване, тръбни инсталации при извършване на ремонт на
промишлено оборудване и технологично оборудване в „***“ ЕООД /л.56-57/,
от които се установява времето и мястото на злополуката, установените
нарушения, дадените предписания и съответно наложените санкции.
Съдът кредитира като неоспорени и приобщените справка за съдимост
на подс. Л.П.П. /л.196, том І/; Справка за съдимост на подс. Ц.И.И. /л.198-199,
том І/; Справка за съдимост на подс. А.И.А. /л.200-201, том І/; Справка за
съдимост на подс. П.И.П. /л.203, том І/; Справка за съдимост на подс. К.Ц.И.
/л.204, том І/; Характеристична справка на подс. Л.П.П. /л.216, том І/;
Характеристични данни за подс. Ц.И.И. /л.220, том І/; Характеристични данни
за подс. П.И.П. /л.222, том І/; Характеристични данни за подс. А.И.А. /л.226,
23
том І/; Характеристични данни за подс. К.Ц.И. /л.227, том І/.
Съдът цени като неоспорени приложените в съдебно заседание
Удостоверение № БЛ092/21.03.2019г. от Държавна Агенция за Метрологичен
и технически надзор; Оценка на риска при изпълнение на СМР на обект „***“
АД, гр.Плевен, Протокол за извършена проверка от 04.04.2019г. от Дирекция
„Инспекция по труда“-Плевен и Протокол за извършена проверка от
07.05.2019г. отново от Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, изискани от
съда съответно за дати, предшестващи датата сочена като дата на извършване
на деянието в обвинителния акт 10.05.2019г., всички приложени на от л.571 до
576 по делото.

Обясненията на подсъдимите съдът кредитира частично и доколкото се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Така съдът цени
споделеното от страна на подс.Ц.И. в обясненията му, в които твърди, че на
процесната дата се наложило да отсъства от работа по лични причини, като
уведомил за това св.А.М. – *** ***. Сочи, че направил инструктаж на
бригадата като същия ден следвало да се отреже процесната тръба, за което не
се спори че се знаело от дни. Твърди, че указал на подсъдимите от бригадата,
че следва да обезопасят периметър с оглед падане на тръбата след отрязването
и за да не удари някого ако преминава под нея. Подс.Ц.И. твърди още, че М.
заявил, че ще уведоми бригадата, когато друга бригада освободи мястото в
близост, където и тя е следвало да извършва дейност. Подс. Ц.И. обаче не
заявява М. да е поемал отговорност да инструктира бригадата както и да
проконтролира демонтирането на тръбата. Подс.И. единствено сочи, че М.
обещал за уведоми подсъдимите когато другата бригада приключи работата
си. Посочва още че ежедневно подробно и в детайли провеждал
инструктажите, като в конкретния случай като както с бригадата така и преди
това със св.А.М. посетил мястото на демонтиране на тръбата като му обещал,
че „ще организира хората си“. Обясненията на подсъдимия Ц.И. са конкретни,
логични, видимо добросъвестни, подкрепят се от останалите доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло.Това обаче не означава, че не са
нарушени от подс.И. цитираните в ОА норми – обратното – нарушил ги е и
това е видно от анализа по-горе на доказателствата. Обясненията на подс.И. се
ценят от съда като непротиворечиви на останалите доказателства, в т.ч. в
частта в която сочи, че с останалите подсъдими членове на бригадата
обсъждали сутринта на процесната дата необходимостта от ограничаване
достъпа на лица до мястото на рязане в т.ч. кой къде ще застане „като жива
сила“, което всички предпочели пред поставянето на ленти и пана като
ограничител. Няма спор по тази част, но в същото време това не означава, че
указанията на И. са били изпълнени и че друго лице вместо него е поело
задължение да изпълнява задълженията му по контрол и по спиране на работа
в случай на опасност. Св.М. предвид изтеклия период от време не ангажира
спомени, но и подс.И. не твърди поемане на отговорност както се посочи по-
горе. Не се оспорва и липсата на достатъчна организация и координация
24
между фирмите на територията на завода с оглед на дейността на всяка от тях
посредством техническите им ръководители. И. твърди още, че не е нареждал
да слагат ленти за да обезопасят, а да ползват „жива отцепка“. В частта в
която сочи че инструктирал подсъдимите, а също и че всяка сутрин им
провеждал инструктажи, а не само конкретния ден обясненията на Ц.И. се
подкрепят и от тези на останалите подсъдими - преки изпълнители. Що се
отнася до обясненията на подс.К.И., А.А. и П.П. , същите твърдят че не са
слагали ленти, пана и други съоръжения за обезопасяване. В тази част
обясненията им съответстват на останалите кредитирани доказателства в
конкретност показанията на свидетелите по делото доколкото нито един от
свидетелите не посочи наличие на опънати ограничители на достъпа.
Обясненията на тези подсъдими не се кредитират в частта в която единодушно
посочват, че тримата си разпределили мястото около тръбата за да не допускат
други хора в близост, а също и че С.Ц. бил предупредил пострадалия. В тази
част останалите свидетели които са минавали в близост и чиито показания
бяха анализирани и оценени с доверие, са категорични, че не са видели
наоколо лица от ***, а е и житейски неправдоподобно лица с дългогодишен
стаж като пострадалия Г., а и останалите работещи на територията на завода
да са били предупредени, да им е било извикано от подс.Ангелов, както той
твърди, и нарочно да се приближават с опасност да бъдат ударени от
процесното съоръжение при падането му. Така в обратен смисъл са
показанията на свидетелите Г., Б., В., М., С., Д.И., ценени от съда под страх от
наказателна отговорност. Кредитират се обясненията на подс.К.И., че тръбата
не е рязана на отделни парчета, като причината която той твърди, а именно че
била с мазнина и при съединяване с газ би се създала опасност има
ирелевантно значение, доколкото ако действително случаят е такъв, И. не е
следвало да предприема дейността по рязане, а и вещото лице по ценената
СТЕ не посочи пречка от такова естество, а точно обратното - че тръбата е
следвало да се нареже на парчета и те да бъдат освобождавани едно по едно.
Противоречат си в обясненията си подсъдимите – преки изпълнители кой от
тях каква видимост имал и тук обясненията им не съответстват дори едни на
други и за съда не стана ясно кой от тях къде е бил освен подс.К.И. който е бил
на вишката, но пък и степента на неговата видимост не стана ясна доколкото
два пъти последователно отговори на съда по различен начин тъмната или пък
светлата част е успявал да наблюдава. Не се кредитират в този смисъл
обясненията на И. и че отгоре викал и предупреждавал, както и че колегите му
„викали по хората и ги спирали“. Абсолютно противоречат в тази насока на
свидетелските показания, а именно че никой не е предупреждавал за опасност
на процесната дата. Обратно на останалите подсъдими, подс.А.А. стига по-
далеч в противоречивите си твърдения, като твърди че сложили ленти откъм
тъмната страна на помещението. Това обаче противоречи дори на заявеното от
останалите, че ленти не е имало поставени от тях, а от друга бригада преди
това, а и ***ът Ц.И. заяви че не им бил нареждал да опъват ленти които счел
за ненадеждни колективни средства.
25
В останалите части като съответни на другите доказателства съдът цени
обясненията на подсъдимите преки изпълнители като достоверни и логични.
В обясненията си подс.Л.И. твърди, че на въпросната дата, 10.05.2019г.,
се намирал в софийския офис на „***“ ЕООД като бил назначен на длъжност
„Експерт – безопасност и здраве“ и в задълженията му към този обект било
включено приготвянето на първичните документи по безопасни условия на
труд, които проверява „Инспекцията по труда“. За този обект бил изготвил,
съобразно договора, който имали Оценка за риска; планове за безопасност;
обучения на хората били проведени; съответните заповеди, които се изискват
за обекта; Правилник за вътрешния трудов ред; Списък за личните предпазни
средства. Твърди, че това са първичните документи, които се изискват при
започване на един строителен обект, като намира че дейностите по тръби не са
включени в договора. По договор имали според него укрепване на колони и
съответно това следвало да се възлага по съответния ред – с договора или със
заповед на технически надзор. Конкретно за тази тръба не бил уведомяван, че
някой е взел решение да премахва тръбата и че имат намерение лица от
фирмата да извършват рязането на тръбата. Въвежда в този смисъл доводи за
липса на вина, като твърди още че според него следва да им координатор в
обекта, който да следи за дейностите и уведомява ръководителите като
липсата на координация според него е основна причина за злополуката. Сочи
в заключение, че е изготвил правилата за които му се вменява във вина, но
само тези в рамките на договора и за което е уведомен. Иначе, отново според
него, ако знаел, щял да напише доклад до управителя като му насочи
вниманието, че тази тръба може да се отреже при определени изпълнени
условия които строителят да утвърди. Не отрича че посетил предварително
обекта и видял, че в същия има много тръби, които предстои да се режат и че
го е предвидил при изготвената оценка на риска, а именно че трябва да има
отцепление което възприема като по-важно от поставяне на знаци и сигнали.
Не отрича обаче и че не е предвидил мерки срещу случайно падане на
демонтираната част, като обективно е нарушил цитираните текстове но
причината според него е че не е бил уведомен работодателя му, който от своя
страна да му възложи да предвиди обезпечаване в конкретния случай. С
други думи подс.П. не отрича извършените нарушения, но отрича наличие на
свое виновно поведение. Съдът кредитира обясненията на подс. П. доколкото
не противоречат на обективната фактология по извършване от негова страна
на процесните нарушения на цитираните правни норми, но твърдяната липса
на виновно поведение се възприема като защитна теза.
В своята съвкупност доказателствата по делото, кредитирани от съда
очертават фактическата обстановка такава, каквато е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид горното, съдът намира от правна страна следното:

26
От обективна страна предпоставките за приложението на чл. 134 от НК
са две. Първата от тях е резултатът да е причинен поради незнание или поради
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, а
втората – упражняваната дейност да представлява източник на повишена
опасност, които следва да бъдат дадени кумулативно. В случая съдът е
достигнал до единствения и непротиворечив извод, че упражняването на
строително-монтажната дейност представлява източник на повишена
опасност. Това е така, тъй като строителните и монтажните работи по
демонтиране на тръба на височина около 3 метра над земята крие
възможности за настъпване на вредоносни резултати. В този смисъл тя е
рискова за живота и здравето на работниците. Поради това си естество, както
и предвид методите, начините и средствата, чрез които се упражнява,
строително-монтажната дейност е правнорегламентирана дейност. И
упражняването и е подчинено на система от правила и норми, които
обезпечават максималната безопасност и ефективното упражняване чрез
определяне на общ модел на правно дължимо поведение от страна на лицата,
които имат право да я извършват.

По отношение на подс.Ц.И.И. на база така събрания по делото
доказателствен материал съдът стигна до единствено възможния извод, че с
поведението си подсъдимият Ц.И.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Ц.И.И. на 10.05.2019г. в гр.Плевен,
Западна индустриална зона, на територията на ***, в цех 3, ванна пещ 06, като
*** *** към „***“ ЕООД, в независимо съпричинителство с К.И., П.П., А.А. и
с Л.П.П., както и С.П.Ц. /по отношение на когото наказателното производство
е прекратено/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на
разпоредбите на: чл.27 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, съгласно която:“***ът на производствено
звено (бригада):1. отговаря и следи за спазването на изискванията на ЗБУТ
от работещите от производственото звено (бригада), 2. в отсъствие на
техническия ръководител разпорежда спиране на работата при заплаха за
здравето или живота на работещите; чл.16, ал.1, т.8 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ.бр.124 от 23 декември
1999г. , съгласно която:“да предприеме необходимите мерки за координация
на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
когато на обект или работна площадка се извършват работи или дейности
от работещи и на други работодатели.“ и т.1.8 от Приложение №4 към
чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, съгласно която:“При рязане на елементи за
конструкции, технологично оборудване или тръбопроводи се осигуряват
27
мерки срещу случайно падане на отрязаната част, което би довело риск за
работещите или за оборудването“, причинил на И.Л.Г. от *** тежка телесна
повреда, изразяваща се в ампутация на голяма част от дясното ходило, довело
до осакатяване на долен десен крайник /завинаги увредено нормалното
ходене.
Не се спори по делото, че подсъдимият Ц.И.И. бил назначен на длъжност
"*** ***" съобразно сключен трудов договор към дружеството „***" ЕООД,
ЕИК: ***, изпълняващо по договор строителство с предмет „Реконструкция
на вътрешна газова инсталация – Ванна пещ 6“ на територията на ***
гр.Плевен, като той, както и останалите трима подсъдими – А.А., К.И. и П.П.
съобразно заеманата длъжност е годен субект на престъплението по чл. 134 от
НК. Съгласно ППВС № 2/1979 г. субект на престъпленията по чл. 134 от НК
могат да бъдат и лица с отговорни функции в предприятието или
организацията, следователно субекти могат да бъдат както преките
изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и лицата,
които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или
контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно
изпълнение.
В този смисъл със Заповед № 937 от 11.04.2019г. на управителя на
дружеството „***“ ЕООД, на основание чл.27 от Наредба №2 от 22 март
2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, подс. Ц.И. бил
определен за *** на производствено звено /бригада/ на ***. Видно от
приложените от „***“ ЕООД“ копия на електронна форма 76 /л. 91, том III/ на
10.05.2019г., кредитирани от съда, подс. Ц.И. е бил разпределен на
територията на завод *** в гр.Плевен. Съобразно горепосочената заповед на
И. били вменени следните права и задължения: да отговаря и следи за
спазването изискванията на ЗБУТ от работещите от производственото звено
(бригада), да не допуска до работа работници без лични предпазни средства и
да следи за правилното използване на личните предпазни средства; в
отсъствие на техническия ръководител да разпорежда спиране на работата при
заплаха за здравето или живота на работещите; да не допуска извършването
на СМР от работещи извън поставените им задачи; да отговаря за реда и
чистотата в помещенията или фургоните, които се използват от
производственото звено (бригада) за битови цели; да проверява за годност
личните предпазни средства преди започване на работа (ежедневно); да
отговаря за наличието, изправността и правилната експлоатация на ръчните
електрически инструменти и полученото оборудване.
Подсъдимият именно като *** на строителния обект се явява лицето,
упражняващо непосредствен и текущ контрол за спазване изискванията на
ЗЗБУТ на конкретното място на работа, а оттам и лице пряко отговорно за
изпълнението на нормативните изисквания за безопасни условия на работа на
съответния обект. В този смисъл подсъдимият както беше посочено и по-горе
може да бъде субект на престъпление по чл. 134 от НК досежно настъпилата
28
тежка телесна повреда на пострадалия. В нарушение обаче на служебните си
задължения на процесната дата подс. И. бил напуснал работното си място.
Поради това той не можел да отговаря и следи за спазване на изискванията на
ЗЗБУТ от работещите в производственото звено/бригада/ като разпореди
спиране на работата при заплаха за здравето или живота на работещите
/нарушение на чл.27 от Наредба №2 от 22.03.2004г./, и същевременно не
предприел необходимите мерки за координация на действията за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, когато на обект или работна
площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други
работодатели./чл.16, ал.1 т.8 от ЗЗБУТ, както е в настоящия случай, при който
е настъпила тежка телесна повреда на пострадал работник на друг работодател
при изпълнение от страна на последния на служебните му задължения на
длъжност „***, монтаж, шлосер“ към дружеството „Строително монтажно
предприятие – ***“, ЕООД, ЕИК 7 ***, който бил на работното си място на
територията на *** гр.Плевен и заедно с негови колеги работели по
изграждането на охладителната система на ванна пещ №6 в цех 3.
Не на последно място, подсъдимият Ц.И. пренебрегнал и т.1.8 от
Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи тъй като не е следвало да се
отстраняват ограничителите на всяка от конзолите преди обезопасяване на
района както и не е следвало да се пререже тръбата в двете крайни точки на
правия участък, а е следвало да се нарязват и отстраняват парчетатата между
двете опори /конзоли/ едно след друго и след сваляне на отрязанотото,
оставащата дължина да бъде укрепена и откъм оставащата част на тръбата.
Безспорно това не е било сторено и в този смисъл е и заключението на вещото
лице по назначената СТЕ в ценената част.
На следващо място, подсъдимият Ц.И. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението чрез бездействие, представляващо неизпълнение на
конкретни негови задължения, свързани с нарушения на нормативните
разпоредби на чл.16, ал.1 т.8 от ЗЗБУТ, чл. 27 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
и т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Това са задължения по
осигуряване на необходимите предпазни средства, в конкретния случай
колективни /ленти, пана, друг тип ограничения/ и недопускане на извършване
на работа при опасни и вредни условия, които са вменени на подсъдимия с
назначаването му на посочената длъжност и с връчването му на длъжностна
характеристика, с която той се запознал и удостоверил това с подписа си.
На първо място, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1 т.8
от ЗЗБУТ. От доказателствата по делото се установява, че Ц.И. на
инкриминирания ден бил напуснал работното си място. Както беше посочено
- на 10.05.2019г., след обедната почивка подс. С.Ц./с прекратено призводство/,
К.И., П.П. и А.А. имали поставена задача от ***а - подс.Ц.И. да демонтират
29
тръба, която пречела на укрепванията и която се намирала в новоизградена
ванна пещ № 6 в цех № 3 на ниво кота 0. Тази задача предполагала
извършване на строително-монтажни работни на височина. Тръбата се
намирала на височина около 3 метра над земята. Вътрешният край на
въпросната тръба бил отрязан предния ден от служители на друга фирма, а
подсъдимите следвало да отрежат външния край на тръбата, тя да падне на
земята и да я изтеглят цяла навън, където да я нарежат на парчета. Още преди
обедната почивка, по неизяснени причини, ***ът – подс. Ц.И. напуснал
работната площадка. Въпреки това бригадата не преустановила работа и след
обедната почивка пристъпили към изпълнение на предварителния план за
рязане на тръбата. В отсъствие на Ц.И. останалите лица ангажирани с
рязането на тръбата се опитали да обезопасят работната площадка съобразно
техните разбирания и опит, но никой не се сетил, а в отсъствие на подс.Ц.И.
нямало и кой да им каже, че трябва да оградят работния периметър под
тръбата със сигнална лента или временни ограждения. Подс.К.И. се качил на
вишка и започнал да реже тръбата без да се убеди, че отдолу няма хора и че
достъпа на такива е възпрепятстван.
Въпреки, че следвало да се осигури периметър на безопасност в целия
участък- наличие на лица, предупреждаващи и недопускащи преминаването
на хора и наличието на каквито и да е предмети в опасната зона на работа на
машината, такъв не бил осигурен. В отсъствие на подс.Ц.И., нямало кой да
следи и за начина по който се реже самата тръба. Подс.К.И. срязал тръбата във
външния край, като едновременно с това срязал и осигурителен ограничител,
който не би позволил падането на която и да е от двете тръби. По този начин
тръбата била срязана в двете крайни точки на правия участък, вместо да се
нарязват и отстраняват парчетата между две опори /конзоли/ едно след друго
и то след свалянето на отрязаното, като оставащата дължина е укрепена и от
към оставащата част на тръбата. След срязването на външния край на тръбата
от К.И., тръбата, останала срязана в двата края и положена единствено върху
постаментите, без да бъде укрепена и осигурена към завъртане. При това
положение, било неизбежно отрязаната тръба да падне във всеки един момент.
Подсъдимият поставяйки задачата на останалите подсъдими, ясно
осъзнавал, че е разпоредил извършване на дейност, за която строителният
обект не бил подготвен, тъй като не бил обезопасен съобразно изискванията
на закона. Безспорно по делото се установи, че не е имало предварително
поставени сигнални ленти и пана/като такива били поставени едва след
злополуката/, нито лица които да ограничават движението/.В резултат на това
се стигнало до осъществяване на строително-монтажна дейност в разрез с
нормативните изисквания за безопасност.
На следващо място, подсъдимият Ц.И. пренебрегнал законовите
изисквания и не разпоредил преустановяване на извършваната от останалите
подсъдими дейност, въпреки упражнявания от него текущ контрол по
осъществяваната от останалите подсъдими строително-монтажна дейност
като *** и в отсъствие на ***, поради което същият не е осъществил
30
задължението си, вменено му в чл. 27 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
Допускайки тези нарушения, подсъдимият е неглижирал длъжностното
си задължение да изпълнява и контролира спазването на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд (чл. 27 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г.), като *** в отсъствие на *** както и вмененото му задължение в
чл.16, ал.1, т.8 от ЗЗБУТ да предприеме необходимите мерки за координация
на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
когато на обект или работна площадка се извършват работи или дейности от
работещи и на други работодатели, доколкото работещ на друг работодател е
бил именно пострадалият И.Г.. В конкретния случай за подс.Ц.И. е било
налице задължение за активно поведение, във връзка с осигуряването на
безопасни условия на труд на работещите, между които е и пострадалия Г.. С
оглед на това, че подсъдимият в качеството си на *** е допуснал
осъществяване на строително-монтажни работи без да е налице обезопасяване
съобразно изискванията на закона, сочи не на незнание от негова страна, а на
немарливо изпълнение на осъществяваната от него дейност- т. е. на
несъобразяване с установените правила за упражняване на дейността.
Не на последно място, както беше посочено, подсъдимият пренебрегнал
т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
Съдът намира и, че е налице и предвидената от закона причинно-
следствена връзка между деянието на подсъдимия И. и настъпилия
общественоопасен резултат – причинената тежка телесна повреда на
пострадалия Г.. В резултат от неизпълнение на вменените му задължения,
подсъдимият Ц.И. е допуснал другите подсъдими от бригадата да
осъществяват дейност, представляваща източник на повишена опасност, без
колективни обезопасителни средства без да е следвало да се отстраняват
ограничителите на всяка от конзолите преди обезопасяване на района както и
не е следвало да се пререже тръбата в двете крайни точки на правия участък, а
е следвало да се нарязват и отстраняват парчетата между двете опори
/конзоли/ едно след друго и след сваляне на отрязаното, оставащата дължина
да бъде укрепена и откъм оставащата част на тръбата. Безспорно това не е
било сторено и в този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената
СТЕ. Престъпното бездействие на подсъдимия стои в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото травматично увреждане, тъй като ако същият
беше изпълнил описаните по-горе задължения, дейността на бригадата щеше
да бъде проконтролирана и затискането на крака на пострадалия би могло да
бъде предотвратено.
По безспорен и категоричен начин се установява и видът на телесното
увреждане, причинено на пострадалия. Неоспореното заключение на
изготвената съдебномедицинска експертиза сочи осакатяване на долния десен
крайник, тъй като се уврежда завинаги нормалното ходене на пострадалия.
31
Юридическата квалификация на посоченото травматично увреждане
съответства на тежка телесна повреда на смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК.
От субективна страна подс.Ц.И. е извършил деянието при форма на
вината самонадеяност. Като заемащ длъжността *** ***, а впоследствие със
заповед назначен като ***, подс.Ц.И. е бил с ясното съзнание, че разпорежда и
следва да осъществява пряк контрол при извършване на строително-монтажни
дейности на необезопасен строителен терен. Без нужната грижа и по
немарливост не е направил необходимото да обезпечи сигурността, здравето и
живота не само на пострадалия, но и на всеки друг преминаващ в т.ч. работещ
за друг работодател на същия обект, като е нарушил редица нормативни
предписания. Подсъдимият е предвиждал, че при извършване на
горепосочената дейност – демонтиране на тежко съоръжение на височина
съществува реална опасност от падането на същото при липса на колективни
средства за предпазване. В същото време се е надявал, че ще успее да
предотврати подобни общественоопасни последици.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимия се свеждат
до незачитането на правилата за охрана и на безопасност на труда и на
чуждата телесна неприкосновеност.
Относно съставомерността на деянието, следва да се посочи, че е без
значение евентуално хипотетично твърдение /макар такова да не е направено
на този етап/че подсъдимият е бил на друго място и не е имал възможност да
предвиди настъпването на съставомерни последици от самоволните действия
на останалите подсъдими. В съдебната практика еднозначно се приема, че
дори и при отсъствие на подсъдимия по време на злополуката, той следва да
носи наказателна отговорност, ако с активното или пасивното си поведение е
поставил началото на причинния процес. В случая неизпълнението на
описаните по-горе задължения на Ц.И. е довело до настъпване на престъпния
резултат, като е ирелевантно от гледна точка за съставомерността на деянието,
дали подсъдимият в момента на злополуката е бил или не на мястото на
злополуката.
За извършеното от подс.Ц.И. престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Съдът е наложил
наказание "лишаване от свобода" в размер на една година и шест месеца,
изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години. Наказанието е индивидуализирано при хипотезата на чл. 54 от НК,
като в случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
нито е налично едно такова, което да е изключително и да води до налагане на
наказание при условията на чл. 55 от НК. В настоящия случай при
съобразяване на чл.78а, ал.7 от НК тъй като причиненото увреждане е тежка
телесна повреда, не е приложим чл. 78а от НК.
За да отмери посоченото по-горе наказание съдът е отчел като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата
трудова ангажираност, изминалият период от време, депозираните обяснения,
32
ценени от съда, с които е съдействал за изясняване на обективната истина, а
като отегчаващи такива –причинените несъставомерни телесни повреди
/охлузвания по коляно и рамо на пострадалия/, недобрите му характеристични
данни видно приложената справка. На следващо място справедливо се явява
наложеното наказание "лишаване от свобода" в размер една година и шест
месеца, и предвид отговорната позиция на подс.Ц.И., който не е лице - пряк
изпълнител, а лице, което следва да бъде пример за останалите работници, а и
не само за тях, а и за всички други лица, с които влиза в отношения във връзка
със заеманата длъжност/например неговия работодател/, което също следва да
се вземе предвид като отегчаващо обстоятелство, а и ако той беше изпълнил
задълженията си, посочени във визираните разпоредби, останалите трима
подсъдими преки изпълнители нямаше да нарушат своите, тъй като щяха да
бъдат проконтролирани. Въпреки това съдът преценявайки съвкупно приема,
че инкриминираното деяние се явява инцидентна проява в живота на
подсъдимия, който с оглед отчетените смекчаващи обстоятелства има
изградени адекватни механизми за справяне с проблеми ситуации и се
придържа към спазване на законоустановения ред в страната. В този смисъл
отмереното наказание е от характер да постигне предвидените в чл. 36 от НК
цели. Поради това и с оглед личността на подсъдимия ефективно изтърпяване
на така определеното наказание би се явило неоправдано висока репресия
спрямо него. Определеното наказание е справедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.


По отношение на подсъдимите К.И., П.П. и А.А. на база така събрания
по делото доказателствен материал съдът и тук стигна до единствено верния
извод, че с поведението си всеки от тях осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК.

От обективна страна всеки от подсъдимите - К.И., П.П. и А.А. на
10.05.2019г. в гр.Плевен, Западна индустриална зона, на територията на ***, в
цех 3, ванна пещ 06, като *** *** към „***“ ЕООД, в независимо
съпричинителство с останалите двама, както и с Л.П.П. и Ц.И.И., както и
С.П.Ц./по отношение на когото наказателното производство е прекратено/,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на
разпоредбите на: т.1.8 от Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от
22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според
който:“При рязане на елементи за конструкции, технологично оборудване
или тръбопроводи се осигуряват мерки срещу случайно падане на
отрязаната част, което би довело риск за работещите или за оборудването,
Чл.38, ал.1 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
33
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, според който:“За обезопасяване на работното
оборудване на строителната площадка се използват постоянни или
временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани
при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни
пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи се
машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се
течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.“, Чл.60.
(1) от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, според който:“Работи на височина се извършват при
осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо
оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр.ограждения,
скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)“, Чл.33 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ.бр.124 от 23 декември
1997г./, според който:“Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му
и дадените от работодателя инструкции“; причинил на И.Л.Г. от *** тежка
телесна повреда, изразяваща се в ампутация на голяма част от дясното ходило,
довело до осакатяване на долен десен крайник /завинаги увредено нормалното
ходене.
Безспорно по делото е установено, че всеки от подсъдимите К.И., П.П. и
А.А. е бил назначен на длъжност "*** ***" съобразно сключени трудови
договори към дружеството „***" ЕООД, ЕИК: ***, изпълняващо по договор
строителство с предмет „Реконструкция на вътрешна газова инсталация –
Ванна пещ 6“ на територията на *** гр.Плевен. Всеки от подсъдимите
съобразно заеманата длъжност е годен субект на престъплението по чл. 134 от
НК като преки изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност,
наред с лицата с отговорни функции в предприятието или организацията и
нормативни задължения по организирането, ръководенето или
контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно
изпълнение съгласно ППВС № 2/1979 г. В този смисъл всеки от подсъдимите
може да бъде субект на престъпление по чл. 134 от НК досежно настъпилата
тежка телесна повреда на пострадалия при изпълнение от страна на последния
на служебните му задължения на длъжност „ ***, монтаж, шлосер“ към
дружеството „Строително монтажно предприятие – ***“, ЕООД, ЕИК 7 ***,
който бил на работното си място на територията на *** гр.Плевен и заедно с
негови колеги работели по изграждането на охладителната система на ванна
пещ №6 в цех 3.
На следващо място, всеки от тримата подсъдими е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението чрез бездействие, представляващо
неизпълнение на конкретни негови задължения, свързани с нарушения на
нормативните разпоредби, както следва: на т.1.8 от Приложение №4 към чл.2,
34
ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, чл.38, ал.1 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, чл.60, ал.1 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи и чл.33 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ.бр.124 от 23 декември
1997г./, като предвидените в тези норми задължения са вменени на
подсъдимите с назначаването им на длъжност "*** ***" и с връчването на
всеки от тях на длъжностна характеристика, с която той се запознал и
удостоверил това с подписа си.
На първо място, всеки от подсъдимите е нарушил разпоредбата на чл.
60, ал.1 и чл.38, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. От доказателствата по
делото се установява, че на инкриминирания ден въпреки отсъствието на ***а
Ц.И., тримата преки изпълнители не преустановили работа и след обедната
почивка пристъпили към изпълнение на предварителния план за рязане на
тръбата, като пропуснали да обезопасят работната площадка – в конкретност
подс.К.И. се качил на вишка и започнал да реже тръбата без да се убеди, че
отдолу няма хора и че достъпа на такива е възпрепятстван, а С.Ц./с прекратено
производство/, П.П. и А.А. въпреки, че нямало сигнални ленти и съоръжения,
предупреждаващи и недопускащи преминаването на хора и наличието на
каквито и да е предмети в опасната зона на работа на машината, вместо да се
отдалечат на необходимото разстояние един от друг и да наблюдават за това
дали някой се опитва да премине през работния периметър, те не го сторили, и
не наблюдавали наоколо за евентуални преминаващи машини и хора за да ги
предупредят да не преминават оттам. Безспорно по делото се установи, че
пострадалият заедно със св.Крачунов укрепвали клапи в цех№3, когато били
извикани от св.З.Б. длъжност „***“ към дружество „*** ***“ ЕАД за да им
покаже къде трябва да се монтират вентилатори във ванна пещ № 6. След като
отишли на място, дошъл мотокар, който поставил вентилатора на бетонен
фундамент. Колегите на Г. отишли да вземат инструменти, Б. отишъл да
изпълнява служебните си задължения в съседен цех, а Г. останал на място до
вентилатор, като започнал да го освобождава от болтовете. След около
десетина минути Г. видял Б. на 10-15метра от него и му сигнализирал, че
желае да разговаря с него. Б. спрял и Г. тръгнал към него за да го попита за
начина по който следва да бъде монтиран вентилатора. Де факто, двамата
разговаряли непосредствено под току що срязаната тръба. Наоколо нямало
лица който да ги предупредят и отстранят от опасното място. Докато двамата
разговаряли паднала срязаната от обв.К.И. тръба и затиснала десния крак на
Г.. Така се стигнало до осъществяване на строително-монтажна дейност от
страна на подсъдимите К.И., П.П. и А.А. в разрез с нормативните изисквания
за безопасност.
На следващо място, всеки от тримата подсъдими пренебрегнал т.1.8 от
35
Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи като не е следвало да се
отстраняват ограничителите на всяка от конзолите преди обезопасаване на
района както и не е следвало да се пререже тръбата в двете крайни точки на
правия участъка е следвало да се нарязват и отстраняват парчетатата между
двете опори /конзоли/ едно след друго и след сваляне на отрязанотото а
оставащата дължина да бъде укрепена и откъм оставащата част на тръбата.
Безспорно това не е било сторено и в този смисъл както съдът посочи по-горе
е и заключението на вещото лице по назначената СТЕ.
Не на последно място подсъдимите са неглижирали длъжностното си
задължение в чл. 33 от ЗЗБУТ да се грижат за здравето и безопасността на
лицата, пряко засегнати от тяхната дейност, в съответствие с квалификацията
си и дадените от работодателя инструкции. В конкретния случай за всеки е
било налице задължение за активно поведение, във връзка с осигуряването на
безопасни условия на труд на работещите на обекта, между които и
пострадалия Г.. С оглед на това, че подсъдимите са осъществявали строително-
монтажни работи на строителния обект, въпреки че той не е бил обезопасен
съобразно изискванията на закона, сочи не на незнание от тяхна страна, а на
немарливо изпълнение на осъществяваната от дейност- т. е. на несъобразяване
с установените правила за упражняване на дейността.
Съдът намира, че и тук е налице предвидената от закона причинно-
следствена връзка между деянието на подсъдимите К.И., П.П. и А.А. и
настъпилия общественоопасен резултат – причинената тежка телесна повреда
на пострадалия Г.. В резултат от неизпълнение на вменените си задължения,
подсъдимите са осъществявали дейност, представляваща източник на
повишена опасност, без обезопасителни средства, вследствие на което
демонтираната от подсъдимия К.И. тръба паднала и затиснала десния крак на
Г.. Престъпното бездействие на подсъдимите стои в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилите травматични увреждания, тъй като ако
същите бяха изпълнили описаните си по-горе задължения, увреждането на
крака на пострадалия би могло да бъде предотвратено.
По безспорен и категоричен начин се установява и видът на телесното
увреждане, причинено на пострадалия, както беше посочено по-горе и в този
смисъл е неоспореното заключение на изготвената съдебномедицинска
експертиза.
От субективна страна всеки от подсъдимите К.И., П.П. и А.А. е
извършил деянието при форма на вината самонадеяност. Като заемащи
длъжността „*** ***“ всеки от тримата подсъдими е бил с ясното съзнание, че
извършва строително-монтажни дейности на необезопасен строителен терен.
Без нужната грижа и по немарливост не е направил необходимото да обезпечи
сигурността, здравето и живота не само на пострадалия, но и на всеки друг
преминаващ, като е нарушил редица нормативни предписания. Подсъдимите
36
са предвиждали, че при извършване на горепосочената дейност – демонтиране
на процесната тръба на височина, съществува реална опасност от падането на
същата при липса на колективни средства за предпазване. В същото време са
се надявали, че ще успеят да предотвратят подобни общественоопасни
последици.

Причините за извършване на престъплението от всеки от подсъдимите
се свеждат до незачитането от страна на подсъдимите на правилата за охрана
и на безопасност на труда и на чуждата телесна неприкосновеност.

За извършеното от подс.К.И., А.А. и П.П. престъпление по чл. 134, ал.
1, т. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
Първоинстанционният съд е наложил наказания "пробация" за всеки от тях
при различен размер на същото. Наказанието е индивидуализирано при
хипотезата на чл. 55 от НК, като в случая съдът е приел, че е налице
изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно по отношение на
всеки от тримата подсъдими като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчита това, че всеки от тях е бил наемен работник и е бил поставен в
зависимост както от своя работодател, който в случай е бил и строител, така и
от ***а на обекта и формално също се е намирал в опасност. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е и трудовата ангажираност на подсъдимите,
както и изтеклия период от време от датата на деянието, депозираните
обяснения, а също и чистото съдебно минало за двама от тях, като предвид
факта, че подс. А.А. е осъждан, съдът е наложил единствено на него завишен
размер на наказанието „Пробация“, а именно за срок от две години, докато
при останалите двама подсъдими с чисто съдебно минало то е една година и
шест месеца. Отегчаващи обстоятелства и тук са недобрите характеристични
данни и причинените несъставомерни вреди на пострадалия.
Въпреки това съдът преценявайки съвкупно приема, че
инкриминираното деяние от този вид се явява инцидента проява в живота на
подсъдимите, които с оглед отчетените смекчаващи обстоятелства имат
изградени адекватни механизми за справяне с проблеми ситуации и се
придържат към спазване на законоустановения ред в страната. Поради това
справедливи се явяват наложените им наказания „пробация“, като същите
напълно съответстват на обществената опасност на деянието и дееца.
В настоящия случай при съобразяване на чл.78а, ал.7 от НК тъй като
причиненото увреждане е тежка телесна повреда, и по отношение на тези
подсъдими не е приложим чл. 78а от НК.
Поради това съдът наложи на подс.А.А. наказание „Пробация“, при
кумулативното налагане на следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2 т.1
от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес ***, *** за срок от две
години с периодичност два пъти седмично и по чл.42а, ал.2 т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
37
години.
Съдът наложи на подс.К.И. наказание „Пробация“, при кумулативното
налагане на следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2 т.1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, *** за срок от една година и
шест месеца с периодичност два пъти седмично и по чл.42а, ал.2 т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и шест месеца.
Съдът наложи на подс.П.П. наказание „Пробация“, при кумулативното
налагане на следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2 т.1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, *** за срок от една година и
шест месеца с периодичност два пъти седмично и по чл.42а, ал.2 т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и шест месеца.

При така приетата за установена фактическа обстановка по отношение
на подсъдимия Л.П.П., съдът прие, че по делото се доказа по безспорен начин
извършването от обективна и субективна страна на деянието за което му е
повдигнато обвинение, респ. установи се безспорно осъществяването на
обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от
НК, т.е., че на 10.05.2019г. в гр.Плевен, Западна индустриална зона, на
територията на ***, в цех 3, ванна пещ 06, като експерт Здравословни и
безопасни условия на работа към „***“ ЕООД, в независимо
съпричинителство с Ц.И.И., К.Ц.И., А.И.А., П.И.П. и С.П.Ц., спрямо когото
наказателното производство е прекратено, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, в нарушение на разпоредбите на чл.16, т.1, б.“в“ от Наредба №2 от
22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно
която: „Строителят осигурява изработването и актуализирането на
инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на
строителната площадка по видове СМР и при изискваните по тази наредба
случаи и на чл.3, т.5 от Наредба №5 от 11 май 1999г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска /издадена от министъра на
труда и социалната политика и министъра на здравеопазването/, съгласно
която оценката на риска обхваща: т.5 организацията на труда, причинил на
И.Л.Г. от *** тежка телесна повреда, изразяваща се в ампутация на голяма
част от дясното ходило, довело до осакатяване на долен десен крайник
/завинаги увредено нормалното ходене/
Безспорните неща, изяснени по казуса са няколко: на първо място че
подс.П. към 10.05.2019 г. е изпълнявал длъжността "Експерт здравословни и
безопасни условия на работа“ съобразно трудов договор №816 от 21.11.2017г.
в "***“ЕООД", за което не се спори по делото, като съдът приема за установен
факта на длъжностното качество на подсъдимия, тъй като той не се оспорва от
38
никого /. Не се спори и, че на същата дата пострадалият И.Л.Г. от *** е
получил увреждане - тежка телесна повреда, изразяваща се в ампутация на
голяма част от дясното ходило, довело до осакатяване на долен десен крайник
/завинаги увредено нормалното ходене/, след падане на тръба и затискане на
крака му.
В настоящият случай, при така събраните доказателства по казуса, съдът
приема, че за датата, която сочи обвинението, пък и въобще, подс.Л.П. е
изпълнявал правно регламентирана дейност. Налице е доказан състав на
престъпление по така дадената от прокурора квалификация - при изпълнение
на „правно регламентирана дейност“.Това е така, защото в този термин,
употребен от закона в алтернатива със „занятие“, се влага смисълът за някаква
професия, занимание, специални познания и умения, които се придобиват по
определен ред, и в следствие на придобиването им титулярът им да има
квалификационна степен, да може да осъществява даденото занимание, когато
то му бъде възложено. В престъпният състав на чл. 134, ал.1 от НК, са
предвидени като алтернативни, обективни елементи на деянието: правно
регламентираното занятие и правно регламентираната дейност, и прецизното
обвинение към един „експерт“ на предприятие е възможно да бъде както по
първата, така и по втората възможност указана от закона. Това е така, тъй като
качеството „експерт“ е длъжност, но и професия, придобито по специален ред
право на занимание с дадена дейност като в конкретния случай самият
управител на "***“ЕООД" е възложил с утвърдена длъжностна
характеристика на подс. Л.П. правото и задължението да разработва и
актуализира правилника за вътрешния трудов ред по отношение задълженията
на длъжностните лица, работниците и служителите за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; разработва вътрешни правила за
здравословни и безопасни условия на труд; организира работата по
установяването и оценката на професионалните рискове и разработването на
проекти, програми и конкретни мерки за предотвратяване на риска за живота
и здравето на работещите; изготвя оценки и становища относно
съответствието на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
при въвеждането в експлоатация на обекти, технологии, работно оборудване и
работни места; създава и поддържа изискващата се от нормативните актове
документация и др.
Въпреки задълженията по длъжностна характеристика и чл.16, т.1, б.“в“
от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи и чл.3, т.5 от Наредба №5 от 11 май 1999г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска, подс. П. не изготвил
актуализирана инструкция по безопасност и здраве по видове СМР и
актуализирана оценка на риска на работното място съобразно конкретните
специфични условия на строителната площадка на територията на стъкларски
завод *** Плевен. В този смисъл правилен е извода на обвинението, че подс.П.
има не само длъжностно качество, но и с произтичащите от същото
39
задължения, възложени от работодателя и това представлява правно
регламентирана дейност. Затова докато „Директор“ също е длъжност, но само
и единствено длъжност, която осъществява управлението, организацията и
контрола над дейността в едно предприятие, то всяко предприятие обаче
осъществява дейността си по определени правила, вкл. и съобразявайки се с
правилата на трудовото законодателство, след като е ангажирана човешка сила
в производството. Респ. тези правила трябва да се спазват в него, а
отговорност за това би могъл да носи не само ръководителят на
предприятието, но и други отговорни длъжностни лица /различни в
съответната йерархия на управление и с поети служебни отговорности и
задължения, както в конкретния случай подс.Л. П./. Безспорно в завод „***“
гр.Плевен се е извършвала правно регламентирана дейност, и то с повишена
опасност. С други думи и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
ръководителят на ***, ЕООД, която осъществява СМР на територията на завод
*** изпълнява също правно регламентирана дейност - управленска и
ръководна, но наред с него правно регламентирана дейност осъществяват и
лицата, на които той е възложил определени, също правно регламентирани
задължения, на част от които подс.П. като служител на работодателя
безспорно е адресат. Това са задълженията визирани в чл.16, т.1, б.“в“ от
Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
и в чл.3, т.5 от Наредба №5 от 11 май 1999г. за реда, начина и периодичността
на извършване на оценка на риска. Подс. П. не е изготвил актуализирана
инструкция по безопасност и здраве по видове СМР и актуализирана оценка
на риска на работното място съобразно конкретните специфични условия на
строителната площадка на територията на стъкларски завод *** Плевен, което
според съда е достатъчно основание от обективна страна, същият да се
произнесе с осъдителна присъда спрямо подсъдимия, с оглед така
повдигнатото му обвинение. В този смисъл са ценените от съда показания на
св.Б.Н. – *** в *** и съответно изготвените от същия протоколи, описани и
анализирани по-горе в детайли, АУАН и наказателно постановление,
изготвените предписания.

На следващо място, съдът намира за доказана и причинно следствената
връзка между вредоносния резултат в случая и нарушаване от страна на
подс.Л.П. като експерт с възложени отговорности и задължения на
определени правни норми на трудовото законодателство /конкретните от
Наредба № 2 и Наредба №5./Защото ако беше изпълнил той своите
задължения по изготвяне на съответните правила, то с тях щеше да бъде
запознат ***ът с още по-насочено внимание, а оттам и останалите лица в
бригадата – другите подсъдими преки изпълнители, ежедневно преминаващи
инструктаж от страна на подс. Ц.И.. Т.е. подс.Л.П. е поставил началото на
причинния процес довел и до настъпилия вредоносен резултат.
40

Изложеното до тук, мотивира съда да приеме, че не са спазени
изискванията на визираните правни норми на трудовото законодателство /в
Наредба № 2 и Наредба №5./в *** ***, ЕООД относно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като не са създадени от
подсъдимия Л.П. правила относно същите, поради което следва да му се търси
и отговорност за противоправно поведение поради доказано и виновно
поведение в това отношение.
От субективна страна подс. Л.П. също е извършил деянието при форма
на вината самонадеяност. Като заемащ посочената длъжност е бил с ясното
съзнание, че дейността е източник на повишена опасност и не следва да бъде
извършвани строително-монтажни дейности на необезопасен строителен
терен. Без нужната грижа и по немарливост не е направил необходимото да
обезпечи сигурността, здравето и живота не само на пострадалия, но и на
всеки друг преминаващ в т.ч. работещ на друг работодател, а може да се каже
и на останалите подсъдими – А.А. и П.П., които са се намирали на обекта и
върху които хипотетично е могло да падне въпросното съоръжение при
отрязването му от подс.К.И., като е нарушил редица нормативни предписания.
Подсъдимият е предвиждал, че при извършване на горепосочената дейност
съществува реална опасност от падането на същото съоръжение, което видно
от свидетелските показания е следвало да се отреже и това е било известно от
продължителен период от време и вместо периодично да посещава мястото на
обекта толкова често колкото е било необходимо, е предпочел да организира
дейността си като пребивава на дистанционно работно място. Освен това
подс.П. видно и от свидетелските показания, а и от обясненията на
подсъдимите е бил наясно с опасностите на обекта, тъй като го е посещавал
ежемесечно и е следвало да допълни и актуализира процесните Инструкция и
Оценка именно във връзка с падане на тръбни съоръжения, които са били
налични и при посещенията му в обекта и които е възприел и по този начин да
обезпечи здравето и сигурността на работещите там лица. В същото време се е
надявал, че подобни общественоопасни последици са могли да бъдат
предотвратени.
И тук следва да се посочи обстоятелството, че е без значение евентуално
хипотетично твърдение, че подсъдимият е бил на друго място и не е имал
възможност да предвиди настъпването на съставомерни последици от
самоволните действия на други лица. И тук следва да се каже, че в съдебната
практика еднозначно се приема, че дори и при отсъствие на подсъдимия по
време на злополуката, той следва да носи наказателна отговорност, ако с
активното или пасивното си поведение е поставил началото на причинния
процес. В случая неизпълнението на описаните по-горе задължения е довело
до настъпване на престъпния резултат, като е ирелевантно от гледна точка на
съставомерността на деянието, дали подсъдимият в момента на злополуката е
бил или не на мястото на инцидента. В същото време подсъдимият е
проверявал периодично осъществяваната дейност, както беше посочено по-
41
горе, напълно запознат е бил с рисковете, като е могъл и е бил длъжен при
необходимост да я преустанови. В този смисъл са и насоките на
проверяващите от Държавна инспекция по труда.

Причините за извършване на престъплението и от страна на подсъдимия
П. се свеждат до незачитането на правилата за охрана и безопасност на труда и
на чуждата телесна неприкосновеност.
П отношение на подсъдимия Л.П.П., съдът индивидуализира
определеното му наказание при условията на чл.54 от НК, като в случая взе
предвид високата степен на обществена опасност на деянието и ниската
такава подсъдимия. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да водят до налагане на наказание при условията
на чл.55 от НК. Подсъдимият действително е с чисто съдебно минало, трудово
ангажиран е и на практика смекчаващите отговорността обстоятелства,
посочени по-горе по отношение на другите трима подсъдими с наложени
наказания „Пробация“ се отнасят и за него, но следва да се посочи, че
подсъдимия Л.П. изпълнява ръководни функции, в определена степен е
оперативно самостоятелен, а отговорността, която носи и за други лица във
връзка съответно с изготвянето на Инструкции и Оценка на риска от дадената
дейност, налага необходимостта да разполага с по-добре изградени адекватни
механизми за справяне с проблемни ситуации и придържане към спазване на
законоустановения ред в страната. Поради това въпреки хипотетичната
наличност на голям брой смекчаващи обстоятелства, ръководната функция на
подс.П., аналогично на подс.Ц.И. следва да се приеме за отегчаващо
обстоятелство с тежест непозволяваща приложимост на разпоредбата на чл.55
от НК. Справедливо се явява наказанието лишаване от свобода в размер на
една година и шест месеца лишаване от свобода. С оглед личността на
подсъдимия П., добрите му характеристични данни и чисто съдебно минало
ефективно изтърпяване на така определеното наказание би се явило
неоправдана репресия спрямо него, поради това съдът приложи разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието с тригодишен
изпитателен срок, като прие, че то е от характер да постигне предвидените в
чл.36 от НК цели.
Такова по вид и размер наказание би въздействало възпитателно,
предупредително и възпиращо както на подсъдимия, така и на останалите
членове на обществото. С това биха били изпълнени както целите на
индивидуалната, така и целите на генералната превенция.
Както по отношение на нито един от подсъдимите, така и спрямо
подс.П. не е приложима разпоредбата на чл.78а от НК предвид това, че такава
приложимост при причинени тежки телесни повреди е изключена при
съобразяване разпоредбата на ал.7 на чл.78а от НК.
Като призна подсъдимите за виновни, съдът осъди на основание чл.189,
ал. 3 от НПК всеки един от тях да заплати направените деловодни разноски в
42
размер на по 51,57 лева за всеки от тях в полза на ОД на МВР –Плевен и по 60
лева за всеки от тях по сметка на Плевенски районен съд.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
43
Съобщи за изтекли лични данни