Определение по дело №117/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260146
Дата: 19 март 2021 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20213001000117
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

19.03.2021г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 117

по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Земеделски производител (ЗП) Ремзи Мехмед Ремзи от гр. Шумен, подадена чрез адв. Н. Б. ***, срещу решение № 260015/30.10.2020г. / поправено с решение № 260029/16.12.2020г./, постановени по т. д. № 16/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че въззивникът дължи на „Грейнстор България” АД – гр. Сливен, сумата 34 450 лв. –главница по Запис на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1510/07.10.2019г. по ч. гр. д. № 3002/2019 г. по описа на ШРС.

В жалбата са релевирани оплаквания срещу изводите на първостепенния съд за доказване съществуването на паричните вземания за главница и неустойка по каузалното правоотношение, което според страната не е търговска сделка, сключена между търговци. Въз основа на твърдения за липса на търговското качество на въззивника – ответник, се извлича довод за приложимост на чл. 309 ТЗ, респ. за наличие на основание за намаляване на предвидената в договора компенсаторна неустойка поради прекомерност, както и са приемането й за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК да бъде отхвърлен.

Процесуалният представител на въззиваемото дружество „Грейнстор България” АД – гр. Сливен е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответната част съобразно процесуалното качество на жалбоподателите, и е процесуално допустима.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Съставът на ВнАпС намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства, тъй като очертаният от жалбата и отговора спор пред тази инстанция е във връзка с тълкуване на юридически факти и преценка на събрани доказателства от първоинстанционния съд.

Предвид изводите за допустимост и редовност на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗП Ремзи Мехмед Ремзи от гр. Шумен, подадена чрез адв. Н. Б. ***, срещу решение № 260015/30.10.2020г. / поправено с решение № 260029/16.12.2020г./, постановени по т. д. № 16/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че въззивникът дължи на „Грейнстор България” АД – гр. Сливен, сумата 34 450 лв. –главница по Запис на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1510/07.10.2019г. по ч. гр. д. № 3002/2019 г. по описа на ШРС.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.05.2021г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.