Решение по дело №295/2023 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 283
Дата: 17 август 2023 г.
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20231620100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. гр. Лом, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20231620100295 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 2 от ЗС.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „БОМАР
ТРЕЙД” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от управителя С. М. Б., със
седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез пълномощник адвокат при АК
- Монтана - Р. В. Б., съдебен адрес: гр. ****, против Ц. Г. К., с ЕГН:
**********, от с. ****; С. М. Й., с ЕГН: **********, от гр. ****; И. Н. Ц., с
ЕГН: **********, от гр. ****; Ц. М. Д., с ЕГН: **********, от гр. ****; С. Б.
Г., с ЕГН: **********, от гр. ****; Б. Г. Н., с ЕГН: **********, от с. ****; Е.
Н. Д., с ЕГН: **********, от гр. ****; Д. Х. Н., с ЕГН: **********, от с. ****;
Ц. Х. Н., с ЕГН: **********, от гр. ****; М. Б. Г., с ЕГН: ********** от гр.
****; Ц. Б. Г., с ЕГН: ********** от гр. ****; П. И. У., с ЕГН: ********** от
гр. ****; Д. И. М., с ЕГН: **********, от с. ****.
Иска се да бъде постановено Решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, че „БОМАР ТРЕЙД” ЕООД с ЕИК
****, е собственик на: НИВА с площ от 8,390 дка., а по скица - с площ от
8,392 дка., в м. „Гумнитията” в землището на с. Ковачица, общ. Лом, ТРЕТА
категория, представляваща поземлен имот с идентификатор **** съгласно КК
и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1842/13.11.2018 г. на изп. д-р на АГКК,
с номер по предходния план ****, при съседи имоти с идентификатори: ****
и **** - всички съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
1842/13.11.2018 г. на изп. д-р на АГКК, с данъчна оценка 1110,26 лв., по
добросъвестно давностно владение.
1
Твърди се, че, с НА от 24.08.2010 г. на Нотариус С. С. с peг. № *** в НК
по н. д. № 764/2010 г., „БОМАР ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК ****, е закупил от
наследниците на Б. С. Г., б. ж. на с. Ковачица (Ц. Г. К. с ЕГН **********, С.
М. Й. с ЕГН **********, В. З. И. с ЕГН **********, И. Н. Ц. с ЕГН
**********, Ц. М. Д. с ЕГН **********, Б. Г. Н. с ЕГН **********, Е. Н. Д. с
ЕГН **********1, наследници на Б. С. Г., б. ж. на с. Ковачица съгласно
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ с изх. № 32/02.07.2010 г. на Кметство
с. Ковачица) процесния имот. Релевира се, че в Нотариалния акт (НА от
24.08.2010 г. на нотариус С. С. с peг. № *** в НК по н. д. № 764/2010 г.)
погрешно е записан номерът на имота - ****, а не истинският номер на имота
– ****. Твърди се, че на 28.01.2020 г. Д. И. М., с ЕГН **********, е придобил
от Д. Х. Н., с ЕГН **********, и Ц. Х. Н., с ЕГН **********, общо 2/32 ид. ч.
от процесния имот - с НА № 174/28.01.2020 г. на Нотариус С. С. с peг. № ***
в НК по н. д. № 48/2020 г. и с НА № 175/28.01.2020 г. на Нотариус С. С. с peг.
№ *** в НК по н. д. № 49/2020 г.
Релевира се, че, на 26.10.2021 г., Д. И. М., с ЕГН **********, е
прехвърлил на П. И. У., с ЕГН **********, 3/48 ид. ч. от процесния имот с
НА от 26.10.2021 г. на Нотариус Б. К. с peг. № *** в НК, а, на 26.10.2021 г., П.
И. У., с ЕГН **********, е купил от Ц. Г. К., с ЕГН **********, С. М. Й., с
ЕГН **********, И. Н. Ц., с ЕГН **********, Ц. М. Д., с ЕГН **********, С.
Б. Г.-Н., с ЕГН **********, Б. Г. Н., с ЕГН **********, Е. Н. Д., с ЕГН
**********1, 43/48 ид. ч. от процесния имот с НА от 26.10.2021 г. на
Нотариус Б. К. с peг. № *** в НК по н. д. № 640/2021 г. Счита се, че „БОМАР
ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК ****, е добросъвестен владелец на имота към момента
на придобиването на имота - 24.08.2010 г., като не е знаел, че има и други
наследници на Б. С. Г., б. ж. на с. Ковачица, и е придобил правата на
продавачите Ц. Г. К., с ЕГН **********, С. М. Й., с ЕГН **********, В. З. И.,
с ЕГН **********, И. Н. Ц., с ЕГН **********, Ц. М. Д., с ЕГН **********,
Б. Г. Н., с ЕГН **********, Е. Н. Д., с ЕГН **********1, а правата на другите
наследници на Б. С. Г., б. ж. на с. Ковачица, които не са участвали в сделката
(поради невключването им в УДОСТОВЕРЕНИЕ за наследници с изх. №
32/02.07.2010 г. на Кметство с. Ковачица), „БОМАР ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК
****, е придобило с кратката 5 г. давност (считано от 25.08.2015 г.).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от
процесуалния представител на ответника Ц. М. Д..
Намира иска за допустим и основателен. Посочва, че, като законен
наследник на Б. С. Г., през 2010 г. е упълномощила С. М. Й. да продаде
процесния недвижим имот, като не е присъствала лично на сделката и не
познава купувача. Признава, че от продажбата е получила пари. Заявява, че
около 10 години по-късно е звъннал брат й по телефона, като е споделил, че
купувачът е изгубил документите, и не може да прехвърли имота на негово
име и е поискал да му се завери ново Пълномощно. Тогава е заверила
Пълномощно пред Нотариус и го изпратила на брат си. Едва с Исковата молба
по настоящото дело е разбрала, че, през 2010 г., в НА е сгрешен номерът на
имота, който е продаден на ищеца.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
2
ответниците Ц. Г. К.; Е. Н. Д., И. Н. Ц., Б. Г. Н., С. М. Й. и Д. И. М.. Намират
иска за допустим и основателен, като, по същество, излагат фактическа
обстановка сходна с тази по ОИМ на Ц. М. Д..
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника П. И. У.. Счита иска за допустим и основателен, като оспорва
твърденията, че са отправяни многобройни покани за съдействие. Релевира,
че не са верни изложените в Исковата молба факти за сключена сделка през
2010 г. за продажба между неговите праводатели, с изключение на Д., като за
сбъркания номер е разбрал от Исковата молба.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. Б., редовно упълномощен.
Ответниците Ц. Г. К., С. М. Й., И. Н. Ц., Б. Г. Н. и Д. И. М., редовно
призовани, се явяват лично.
Ответниците Ц. М. Д., С. Б. Г., Е. Н. Д., Д. Х. Н., Ц. Х. Н., М. Б. Г., Ц. Б.
Г. и П. И. У., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че:
С Решение № 05К/03.09.1999 г. па ПК Лом, на наследниците на Б. С. Г.,
б. ж. на с. Ковачица, е възстановена НИВА с площ от 8,390 кв.м., а по скица -
с площ от 8,392 дка., в м. „Гумнитията” в землището на с. Ковачица, общ.
Лом, представляваща имот № ****, при съседи: имот № ****, имот № ****,
№ ****, № ****, № ****.
Няма спор и относно това, че, към настоящия момент, в землището на с.
Ковачица, общ. Лом, има одобрена Кадастрална Карта и имотът е с
идентификатор ****, при съседи: **** и ****.
С Нотариален акт от 24.08.2010 г. на Нотариус С. С. с peг. № *** в НК
по н. д. № 764/2010 г., „БОМАР ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК ****, е закупило от
наследниците на Б. С. Г., б. ж. на с. Ковачица (Ц. Г. К. с ЕГН **********, С.
М. Й. с ЕГН **********, В. З. И. с ЕГН **********, И. Н. Ц. с ЕГН
**********, Ц. М. Д. с ЕГН **********, Б. Г. Н. с ЕГН **********, Е. Н. Д. с
ЕГН **********1, които са наследници на Б. С. Г., б. ж. на с. Ковачица,
съгласно УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ с изх. № 32/02.07.2010 г. на
кметство с. Ковачица), следния имот:
НИВА с площ от 8,390 кв. м., а по скица - с площ от 8,392 дка., в м.
„Гумнитията“ в землището на с. Ковачица, общ. Лом, представляваща имот
№ ****, при съседи: имот № ****, имот № ****, имот № ****, имот № ****,
имот № ****, като, в землището на с. Ковачица, общ. Лом, има одобрена
Кадастрална Карта и имотът е с идентификатор ****, при съседи: **** и
****,
като, в Нотариалния акт от 24.08.2010 г. на Нотариус С. С. с peг. № ***
в НК по н. д. № 764/2010 г., погрешно е записан номерът на имота като ****,
3
а не както следва: имот с номер ****, което е установено непосредствено
преди подаването на Исковата молба.
Този факт се установява, като на 28.01.2020 г. Д. И. М., с ЕГН
**********, е придобил от Д. Х. Н., с ЕГН **********, и Ц. Х. Н., с ЕГН
**********, ОБЩО 2/32 ид. ч. от процесния имот с Нотариален акт №
174/28.01.2020 г. на Нотариус С. С. с peг. № *** в НК по н. д. № 48/2020 г. и с
НА № 175/28.01.2020 на Нотариус С. С. с peг. № *** в НК по н. д. № 49/2020
г.
На дата 26.10.2021 г. Д. И. М., с ЕГН **********, е прехвърлил на П. И.
У., с ЕГН **********, 3/48 ид. ч. от процесния имот с НА от 26.10.2021 г. на
Нотариус Б. К. с per. № *** в НК.
На 26.10.2021 г. П. И. У., с ЕГН **********, е купил от Ц. Г. К., С. М.
Й., И. Н. Ц., Ц. М. Д., С. Б. Г.-Н., Б. Г. Н. и Е. Н. Д. 43/48 ид. ч. от процесния
имот с Нотариален акт от 26.10.2021 г. на Нотариус Б. К., с рег. № *** към НК
по н. д. 640/2021 г.
Няма спор и по отношение на това, че ищецът е добросъвестен владелец
на имота, тъй като, към момента на придобиването му, на дата 24.08.2010 г.,
не е знаел, че има и други наследници на Б. С. Г. и е придобил правата от
продавачите, които са били вписани като наследници по Удостоверение за
наследници, издадено към датата на продажбата на процесните имоти.
Предвид това незнание от страна на ищеца и факта, че имотът е владян
именно от него на твърдяното правно основание в продължение на 5 г.
давност, считано до 25.08.2015 г., е осъществен фактическият състав на
придобиване право на собственост чрез давностно, добросъвестно владение
от невключените в Удостоверение за наследници с изх. № 32 от 02.07.2010 г.
на Кметство с. Ковачица.
От постъпилите Отговори на исковата молба от страна на
разпоредилите се с имота наследници става ясно, че не е налице спор за право
на собственост на имота, като същите са изложили пред съда, че са продали
на дружеството-ищец имота, като към настоящия момент чак са разбрали за
техническата грешка при съставения Нотариален акт, изразяваща се в
погрешно изписания номер на имота, като нямат претенции за собственост и
завяват, че въпросният имот е владян от момента на придобиването, а именно
от 24.08.2010 г. до ден-днешен.
Правен спор е възникнал във връзка с това придобито ли е право на
собственост от страна на дружеството-ищец, въз основа на какво
придобивано основание и дали е налице давностно владение, чийто
юридически факти да осъществяват фактическия състав на добросъвестно
владение.
По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, която
установява следното: че имот с № ****, описан с Нотариален акт от
24.08.2010 г. на Нотариус С. С., с рег. № *** на НК по н. д. 764/2010 г. е
идентичен по площ, местност и съседи и не е идентичен по идентификатор №
с имотите, описани в Нотариален акт № 174/28.01.2020 г., н. д. № 48/2020 г.
на Нотариус С. С., Нотариален акт № 175/28.01.2020 г., н. д. 49/2020 г. на
4
нотариус С. С., Нотариален акт от 26.10.2021 г. на Нотариус Б. К. и
Нотариален акт от 26.10.2021 г., по н. д. № 640/2021 г. на нотариус Б. К..
Въз основа на изготвената експертиза, се прави извод, че, по отношение
индивидуализацията на имота, тя напълно съответства по съседи, по
местоположение и по площ с имота с № ****, но не съответства по
кадастрален № или записаният № 23 е всъщност номер от картата на
възстановяване.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира предявения иск за основателен, поради следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът
има интерес от предявяване на установителния иск по отношение на
процесния имот въз основа на добросъвестно давностно владение.
Процесният имот е закупен с договор за покупко-продажба от страна на
дружеството-ищец, като, при изписването на имота в Нотариален Акт от
24.08.2010 г. на нотариус С. С., с рег. № *** на НК по н. д. 764/2010 г., е
посочен грешен № на имота ****, а не истинският както следва - ****.
Не е налице накърняване на волята на наследниците, разподелили се с
наследствения имот по отношение на ищеца, тъй като действителната им воля
е била да продадат точно този имот и това личи от съответствието на другите
индивидуализиращи белези на вещта, като: местност, съседи, площ,
местоположение, а разминаването е само в кадастралния номер, което е
възможно и да се дължи на техническа грешка.
В определението по допускане на касационно обжалване е прието, че, в
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 672 от
07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на І г.о. и Решение № 842 от 02.12.2010
г. по гр. д. № 2006/2009 г., на І г.о., се приема, че индивидуализацията на
недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, площ, граници,
регулационен статут и по всички други данни за тях, а, за да се установи
идентичност между два имота, е достатъчно те да съвпадат по
местонахождение и граници, както и че е прието, че, за установяване
идентичност между два имота, е допустимо да се използват експертни знания,
включително и за проследяване на съседите на имотите, вписвания в разписни
листове към регулационни планове и в други документи, касаещи имотите,
свидетелски показания.
От свидетелските показания става ясно, че няма спор за това, че
предмет на процесия Нотариален акт е бил именно този имот, та макар и с
объркан кадастрален номер, защото останалите индивидуализиращи белези
изцяло съответстват.
Пълното съответствие на имота се подкрепя и от факта, че по делото са
постъпили отговори от ответниците, които са участници в нотариалното
5
производство по прехвърляне на собствеността на процесния имот с договор
за продажба, като те твърдят, че са прехвърлили през 2010 г. собствеността и
приемат за собственик на имота „Бомар Трейд“ ЕООД.
По отношение на неучаствалите продавачи в договора за покупко-
продажба, следва да се отбележи, че, към момента на сключването на
въпросния договор, е издадено Удостоверение за наследници с изх. №
32/02.07.2010 г. на Кметство с. Ковачица, в което не са били посочени част от
наследниците.
По този начин ищецът е бил въведен в заблуждение от един официален
удостоверителен документ, издаден от компетентен местен орган, което не
можело да се вмени във виновно поведение или неглижиране, респективно
неводене с достатъчна грижа и недобросъвестно поведение от страна на
приобретателя.
Купувачът по договора е останал в заблуждение, че е закупен имотът от
всички наследници и че е станал изключителен собственик на вещта, като не е
имало как да знае, че има и други наследници, което доказва неговото
добросъвестно поведение.
Съгласно чл. 82 от Закона за собствеността владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Тоест,
присъединяването на владението е допустимо само при наличие на
правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при
наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава
владението върху определен имот от предходния владелец на правно
основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, например Решение № 958 от
15.12.2009 г. по гр. д.№ 2246 по описа на Второ г.о. на ВКС за 2008 г.,
постановено от ВКС, Първо г.о., Решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр. д. №
1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от
ГПК. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и
праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и
праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/,
необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в
чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е
разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на
правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на
владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез
незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при
присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване
по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност
при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС/, а не срокът,
предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г.
съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС/.
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
6
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Договор за продажба на недвижим имот е годно
правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС за установяване на
добросъвестно владение, тъй като има вещнопрехвърлителен ефект.
Договорът за продажба е годен способ за придобиване право на собственост,
респ. с него е допустимо и купувачът на правно основание да се легитимира
като собственик. Налице е била воля за прехвърляне на имота от страна на
продавачите, объркването на кадастралния номер не засяга волята и
транслативния вещно-прехвърлителен ефект, защото останалите белези
напълно съответстват и също служат за индивидуализация на имота. Според
легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/, т. е. владението е едновременно проявление на
субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик /вж. в т. см. ППВС № 6/27.12.1974 г./. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо
е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си /вж. в т. см. Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК/. Субективният
елемент на владението – намерението за своене - е трудно доказуемо, защото
е психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 от ЗС – владелецът държи вещта като своя,
докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Възможно е предаване на
владението от предишния собственик или владелец /квазиправодаване/. То не
е формален акт – може да стане с конклудентни действия или да се изрази
словесно. Когато владението е установено по този начин или чрез предаване
на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на
чл. 69 от ЗС и на чл. 83 от ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца
за себе си и без прекъсване /вж. в т. см. Решение № 3/19.01.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 3973/2015 г., I г. о., ГК/.
С оглед на което е налице фактическият състав на добросъвестно
давностно владение, което е осъществено от ищеца, на годно правно
основание - договор за продажба от 24.08.2010 г., и придобита кратка 5-
годишна давност до 25.08.2015 г.
Придобиваната давност се доказва и от свидетелските показания,
направени в съдебна зала, става ясно, че въпросният имот е стопанисван от
дружеството „Бомар Трейд“ ЕООД, като за това се сочи, че е част от един
блок обработваеми земи, който включва над 3000 дка площ.
От датата на закупуването му през 2010 г. процесният имот се
7
обработва от ищеца и се декларирала като негова собственост, по думите на
свидетели, дори при едно от поредните подавания на декларация е станало
ясно за застъпването на имоти, което е и било причината за узнаването за
допускане на техническата грешка в Нотариалния акт за придобиването му.
От разпитите на свидетелите става ясно и че имотът е възприеман като
собственост на дружеството, тъй като за 10 години не е отдаван под аренда, а
обработван само от ищеца.
По отношение на последяващата продажба на П. У. на същия имот от
страна на наследниците през 2021 г., които вече са се разпоредили с
въпросния през 2010 г., следва да се направят следните изводи:
Няма как да възникне вещно-транслативен ефект и прехвърляне на
право на собственост, ако самият прехвърлител не е собственик на вещта,
защото важи латинският принцип Nemo plus juris ad alium transferre potest
quam ipse habet /Никой не може да прехвърли другиму повече права,
отколкото сам притежава/.
В случая те веднъж са се разпоредели с имота през 2010 година и
последяваща продажба през 2021 г. не може да породи правен ефект, тъй като
наследниците не са били титуляри на право на собственост към датата на
последяващата продажба.
Съвкупният доказателствен материал обосновава извода, че
дружеството-ищец е осъществило постоянно, непрекъснато, спокойно и явно
владение.
Постоянно владение е обосновано от факта, че въздействието върху
вещта е несъмнено, т. е. владелецът го упражнява по всяко време. Като в
конкретния случай се доказва с това, че ищецът постоянно е обработвал
нивата с различни култури и така е упражнявал въздействие върху вещта.
Под непрекъснато като критерий се има предвид, да не е губена
фактическата власт върху вещта за продължителен период повече от 6 месеца,
като, от свидетелските показания, се доказва, че стопанисването на имота се
осъществя от ищеца повече от 10 години, без прекъсване.
Под спокойно и явно се има предвид да не е установено с насилие или
по скрит начин, за което няма данни в конкретния случай.
За да се придобие имотът с кратката придобивна давност законът
изисква освен така посочените по-горе елементи и правно основание.
Под правно основание се има предвид годен да прехвърли право на
собственост юридически факт, какъвто е и транслативния договор за
продажба.
Правното основание трябва да е действителен правен акт, като, ако са
налице дефекти и по отношение на тях приобретателя е в незнание, следва да
се направи следния извод:
От значение е само фактическото незнание, а не и възможността за
узнаване при полагане на грижата на добрия стопанин при проучване на
евентуални пороци. В конкретния случай ищецът е в незнание за
непосочването на наследници в Удостоверението за наследници към датата на
8
продажбата.
Владелецът следва да не е знаел за порока към възникване на правното
основание. В конкретния казус е налице подобно незнание, с оглед на факта,
че се ползва от посочените данни в официален, удостоверителен документ,
какъвто е Удостоверение за наследници.
При последяващо узнаване владението остава добросъвестно.
Презумпцията за добросъвестност изисква да се докаже от страна на ищеца
само правното основание, което е и направено в процеса, а порокът и
знанието следва да се докажат от страна на ответниците, което не е сторено.

По разноските:

Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
искът е изцяло уважен. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 50 лева,
възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 лв., възнаграждение за един
адвокат в размер на 1364,00 лв., ДТ за издаване на 4 бр. съдебни
удостоверения в общ размер на 20,00 лв. и такса за вписване на Исковата
молба в размер на 10,00 лв., или общо сумата в размер на 1744,00 лева.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него
по делото разноски в общ размер на 1744,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 2 от ЗС, по отношение на ответниците: Ц. Г. К., с ЕГН:
**********, от с. ****; С. М. Й., с ЕГН: **********, от гр. ****; И. Н. Ц., с
ЕГН: **********, от гр. ****; Ц. М. Д., с ЕГН: **********, от гр. ****; С. Б.
Г., с ЕГН: **********, от гр. ****; Б. Г. Н., с ЕГН: **********, от с. ****; Е.
Н. Д., с ЕГН: **********, от гр. ****; Д. Х. Н., с ЕГН: **********, от с. ****;
Ц. Х. Н., с ЕГН: **********, от гр. ****; М. Б. Г., с ЕГН: ********** от гр.
****; Ц. Б. Г., с ЕГН: ********** от гр. ****; П. И. У., с ЕГН: **********, от
гр. ****; Д. И. М., с ЕГН: **********, от с. ****, че „БОМАР ТРЕЙД” ЕООД,
с ЕИК ****, представлявано от управителя С. М. Б., със седалище и адрес на
управление: гр. ****, е собственик на НИВА с площ от 8,390 дка., а по скица
- с площ от 8,392 дка., в м. „Гумнитията” в землището на с. Ковачица, общ.
Лом, ТРЕТА категория, представляваща поземлен имот с идентификатор ****
съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1842/13.11.2018 г. на изп.
д-р на АГКК, с номер по предходния план ****, при съседи имоти с
идентификатори: **** и **** - всички съгласно КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-1842/13.11.2018 г. на изп. д-р на АГКК, с данъчна оценка
9
1110,26 лв., по добросъвестно давностно владение.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят РАЗДЕЛНО, всеки спрямо
полагащите му се идеални части, на „БОМАР ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК ****,
представлявано от управителя С. М. Б., със седалище и адрес на управление:
гр. ****, направените разноски в настоящото производство в общ размер на
1744,00 лв., както следва: Ц. Г. К., с ЕГН: **********, от с. **** и С. М. Й., с
ЕГН: **********, от гр. **** в общ размер на 174,40 лв., съобразно 1/10 ид.
ч. от общата сума; И. Н. Ц., с ЕГН: **********, от гр. ****, в размер на
174,40 лв., съобразно 1/10 ид. ч. от общата сума; Ц. М. Д., с ЕГН: **********,
от гр. ****, в размер на 174,40 лв., съобразно 1/10 ид. ч., от общата сума; С. Б.
Г., с ЕГН: **********, от гр. ****, в размер на 116,27 лв., съобразно 1/15 ид.
ч. от общата сума; Б. Г. Н., с ЕГН: **********, от с. ****, в размер на 174,40
лв., съобразно 1/10 ид. ч. от общата сума; Е. Н. Д., с ЕГН: **********, от гр.
****, в размер на 174,40 лв., съобразно 1/10 ид. ч. от общата сума; Д. Х. Н., с
ЕГН: **********, от с. ****, в размер на 174,40 лв., съобразно 1/10 ид. ч. от
общата сума; Ц. Х. Н., с ЕГН: **********, от гр. ****, в размер на 174,40 лв.,
съобразно 1/10 ид. ч., от общата сума; М. Б. Г., с ЕГН: ********** от гр. ****,
в размер на 116,27 лв., съобразно 1/15 ид. ч. от общата сума; Ц. Б. Г., с ЕГН:
********** от гр. ****, в размер на 116,27 лв., съобразно 1/15 ид. ч. от
общата сума; П. И. У., с ЕГН: **********, от гр. ****, в размер на 116,27 лв.,
съобразно 1/15 ид. ч., от общата сума; Д. И. М., с ЕГН: **********, от с. ****,
в размер на 348,80 лв., съобразно 2/20 ид. ч. от общата сума.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - гр. Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10