Мотиви към  Присъда от 20.02.2014 година, постановена по НОХД № 766/2013 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против Х.Н. /*** роден на ***г. в гр.Алепо, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, със  средно образование, неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 13.06.2013 година в района на 230 гранична пирамида в землището на село Шарково, община Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, около предвидения в закона минимален размер, а именно шест месеца лишаване от свобода,  изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба около  предвидения в закона минимален размер – 150 лева.

Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимият, който към настоящия момент се намира извън пределите на Република България, установено чрез изисканите и приложени по делото справки от Дирекция „Миграция” при МВР  и с участието на служебен защитник – адв. Д.Н.Д. ***. За да допусне разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, съдът е приел, че същият е редовно призован чрез служебният си защитник, така както изрично е заявил в хода на ДП. Освен това съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото. Участващият в хода на съдебното производство служебен защитник на подсъдимия не оспорва, че същият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на чл.279, ал.1 от НК, като пледира налагане на наказание в предвидения в закона минимален размер.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият в хода на ДП не е представил документ за самоличност, като е заявил следната самоличност: Х.Н. /*** роден на ***г. в гр.Алепо, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, със  средно образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият напуснал държавата си по произход Сирийската арабска република, поради съществуващите там постоянни военни конфликти и вероятността да бъде мобилизиран в армията. В началото на 2013 година напуснал Сирия и влязъл незаконно на територията на Република Турция. Там се установил в гр. Истанбул, където работил.В последствие се запознал с лице на име Абу Али, което предложило на подсъдимият да му помогне по незаконен начин да стигне до европейска държава, като за целта премине през Република България. Подсъдимият се съгласил, заплатил на лицето Абу Али сумата от 600 евро, след което на 12.06.2013 година бил отведен с автомобил в гр. Одрин, Република Турция. След това с друг автомобил, в който пътували други три лица, подсъдимият бил отведен в гориста местност, намираща се в близост до турско – българската граница. Подсъдимият и другите три лица, с които пътувал, продължили да вървят пеш в посока Република България. На 13.06.2013 година в района на 230 гранична пирамида в землището на село Шарково, община Болярово, обл. Ямбол, подсъдимият влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България.

В землището на с. Шарково, на около 100 метра от 230 гранична пирамида, подсъдимият и останалите лица видели товарен автомобил, собстевонст на фирма, занимаваща се с извозване на дървен материал. Влезли в автомобила, с цел да пренощуват в него, а след това били забелязани от местни жители, които подали сигнал до граничните власти, след което лицата били задържани.

От изисканата и приета като доказателство по делото справка от ДАБ пир МС се установява, че подсъдимият Х.Н. /*** роден на ***г. в гр.Алепо, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, със  средно образование, неженен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 23.07.2013 година като Х. АЛНАДЖАР МОХАМЕД РАДУАН, с ЛНЧ **********, след подадена от него на 03.07.2013 година молба за закрила.

С решение № 2347 от 11.11.2013 година на Председателят на ДАБ при МС, производството за предоставяне на статут на подсъдимият е спряно на основание чл.77, ал.1, вр. чл.14, т.2 от ЗУБ, поради това, че на 17.08.2013 година лицето е напуснало самоволно ТЦ – Пъстрогор, където е бил настанен, без да уведоми за това ДАБ при МС или съответното териториално поделение, както и не е представил нов адрес, на който да бъде призоваван за нуждите на производството по предоставяне на статут.

От приложената по делото справка от ГД „ГП” ГПУ – Болярово, се установява, че подсъдимият е изведен от страната.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, издадена от МП на РБ, се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Б., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Б. съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Х.Н. /*** роден на ***г. в гр.Алепо, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, със  средно образование, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 23.07.2013 година като Х. АЛНАДЖАР МОХАМЕД РАДУАН, с ЛНЧ **********, е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 13.06.2013 година в района на 230 гранична пирамида в землището на село Шарково, община Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият Х.Н. /*** роден на ***г. в гр.Алепо, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, със  средно образование, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 23.07.2013 година като Х. АЛНАДЖАР МОХАМЕД РАДУАН, с ЛНЧ **********, е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед  държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Б. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими съответните визови документи,  както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимият. По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/, относимо към бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа. В цитираната Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с  ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.  Хуманитарен статут по смисъла на  чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Процедурата за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма. В настоящия случай, видно от приложената по делото справка то ДАБ при МС, подсъдимият е подал молба за закрила, регистриран е в ДАБ при МС, като към момента производството на кандидата е спряно, поради това, че след подаването на молба за закрила и образуване на производство, но преди произнасянето на компетентният държавен орган, подсъдимият се е дезинтересирал напълно от производството, като първоначално е напуснал самоволно ТЦ – Пъстрогор, където е бил настанен, без да посочи нов адрес, а в последствие е бил изведен от пределите на Република България. Процесуалното поведение на подсъдимият сочи на формално подадена молба за закрила, без каквито и да било сериозни намерения да изчака резултата от административното производство по предоставяне на закрила от Република България. Преди влизането си в пределите на нашата страна, подсъдимият е пребивавал продължително време на територията на Република Турция, където работил и живеел. Намерението му да влезе в Република България било спонтанно, а както се установява и от обясненията му, дадени в хода на ДП, влизането в Република България е било начин за подсъдимият да достигне до територията на друга европейска държава.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имала  е добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение,  с което и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като многобройни,  нито като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1  от НК  при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв. 

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: