Р Е Ш Е Н И Е
№260057
гр. Пловдив, 05.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ШИШКОВА
МИГЛЕНА МАРКОВА
при участието на секретаря Златка Чобанова,
като разгледа докладваното от съдия Мария Шишкова
ВАНД № 1912 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за охрана на обществения ред при спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Образувано е по
жалба на П.С.Н., депозирана чрез адв. Й.Т., против постановено по АНД №
5950/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив Решение № 260237 от 27.09.2020
г., с което на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2 вр. чл.21, т. 13
от ЗООРПСМ му е наложено административно наказание БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на
обществото за срок от 60 /шестдесет/ часа и принудителна административна мярка
– „ЗАБРАНА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ В СТРАНАТА И В ЧУЖБИНА“ за срок
от 2 /две/ години, считано от датата на влизане в сила на решението.
В жалбата се
излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения
първоинстанционен съдебен акт. Твърди се липса на достатъчно доказателства за
осъществяване на вмененото във вина на Н. административно нарушение,
включително и за неговото авторство. Прави се искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което жалбоподателят да бъде оправдан.
Тези аргументи се
доразвиват и в съдебното производство пред настоящата инстанция от
жалбоподателя и процесуалния му представител – адв. К..*** не участва в
съдебното производство, въпреки надлежното уведомяване за провеждането му.
Пловдивският
окръжен съд, в настоящия състав, след като обсъди приложените към делото
доказателства, в контекста на изложените аргументи от защитата и жалбоподателя,
прие за установено от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в предвидения от закона (чл. 34, ал. 1 ЗООРПСМ) срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
В обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че приложените материали към
съставения на 26.09.2020 г., по реда на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗООРПСМ, Акт №
18 за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на
разпоредбите на ЗООРСПМ, са достатъчни, за да обосноват категоричен и несъмнен
извод за участието на жалбоподателя Н. при осъществяване на спортно
хулиганство, по смисъла на чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ. Въз основа на
кредитираните с доверие писмени доказателства – информацията, съдържаща се в
сведенията, предоставени от полицейските служители от сектор „Специализирани
полицейски сили“ при ОДМВР - Пловдив, присъствали на спортното мероприятие – К.и
Б., е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 26.09.2020 г. П.Н. присъствал като зрител на футболна среща от седми кръг на „Първа професионална футболна лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК „Левски“ – София, проведена на спортен обект „Ботев 1912“ в гр. Пловдив, кв. „Коматево“, ул. „Воден“ № 2. Масово сбиване в отредения за феновете на ПФК „Левски“ – София район на спортното съоръжение – най – северната част на сектора, където бил и Н., наложило намесата на служителите от сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР – Пловдив, сред които и депозиралите сведения за извършената противообществена проява - И.Б.и Й.К.. Издадените разпореждания за преустановяване на действия, нарушаващи обществения ред, не предотвратили посегателство върху имуществото на спортното съоръжение – метални ограждения на трибуната и седалки в района на сбиването. „...К.и Б. установили лице от мъжки пол да нанася удари на друг привърженик, а също и да чупи пластмасови седалки. Впоследствие ....била установена самоличността на нарушителя Н..“ /л. 15 – стр. 2 от мотивите на решението/.
Съдът е отказал да кредитира с доверие обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на проверката и депозираните при условията на устност и непосредственост в съдебното заседание. Не е счел за необходимо да прояви дължимата процесуална активност, за да събере и други доказателства, включително поисканите от Н. – видеозаписи, в нарушение на изискванията на чл. 27, т. 1 – 4 от ЗООРПСМ.
Нещо повече, направил е правните си изводи за осъществяване на конкретно, визираното в разпоредбата на чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ, спортно хулиганство, въз основа на фактическа обстановка противоречаща на описаната в Акта, в който във вина на Н. се вменява повреждане на „...метални ограждения, служещи за ограда в източната част от централния терен...“, а не чупене на седалки.
Различията в
информацията, съдържаща се в сведенията на служителите на полицията К.и Б., и
отразеното в съставения Акт, по реда на чл. 26, ал. 1 ЗООРСПМ, са предпоставяли
съответната процесуална активност от страна на съда за събиране на
доказателства за изясняване на фактическите обстоятелства обективно, всестранно
и пълно, в какъвто смисъл е било и направеното от жалбоподателя искане. В този
аспект, необосновано съдът е изключил от доказателствата, въз основа на които е
направил правните си изводи, обясненията на жалбоподателя Н..
Формалният подход,
демонстриран от първоинстанционния съд както при разглеждане на делото, така и
при анализа на събраните доказателства, в нарушение на изискванията на чл. 348,
ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК, са довели до постановяване на незаконосъобразен и
необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Представените пред
настоящата инстанция допустими, с оглед характера на съдебното производство
/контролно-отменително/, писмени доказателства от защитата на жалбоподателя
съдържат данни за констатираното от делегата на БФС и представителите на двата
отбора състояние на спортното съоръжение преди и след приключване на футболната
среща. Отразено е налично счупване на 25 бр. седалки в сектора на гостите преди
започване на срещата /л. 14 – 15/ и липса на други повреди по спортното
съоръжение след края на футболния мач. В този контекст и с оглед на посоченото
несъответствие между информацията, съдържаща се в сведенията на полицейските
служители и описаната в Акта противообществена проява, според настоящия съдебен
състав, не позволяват да се приеме за доказано по несъмнен начин извършването
от жалбоподателя П.Н. на конкретно вменената му във вина противообществена
проява.
Прецизният прочит на събраните по делото доказателства дава възможност да се направи категоричен извод единствено относно присъствието на Н. сред групата, задържани лица от служителите на ОДМВР – Пловдив, по повод възникналото масово сбиване в сектора на феновете на ПФК „Левски“ – София, но не и за конкретни негови действия, които могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 21 ЗООРПСМ.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 34, ал. 2 във вр. чл. 33, ал. 1 т. 4 от ЗООРПСМ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260237 от 27.09.2020 г., постановено по АНД 5950/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н. с. като вместо това
ПОСТАНОВЯВА ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН П.С.Н., със снета по делото самоличност, в това на 26.09.2020 г. около 21,30 ч. в гр. Пловдив, в района на спортен обект „Ботев 1912“, находящ се в кв. „Коматево“ ул. „Воден“ № 2, по време на провеждане на футболна среща от седми кръг на „Първа професионална футболна лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Левски“ София, като посетител на спортно мероприятие, вътре в обособената зона за феновете на ПФК „Левски“ София, да е повреждал метални заграждения, служещи за ограда в източната част от централния терен, при сбиване с други фенове на ПФК „Левски“ София и го ОПРАВДАВА в това да е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/ по чл. 21, т. 13 ЗООРПСМ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: