№ 2330
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110109699 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточнителна такава /л. 50/ срещу В. Д. П., Б. А. П. и Н. Г. П., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както
следва: 1582,58 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 311,38 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г., 20,74 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 4,59 лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2019
г. – 10.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на
разделна отговорност при следните квоти:
В. Д. П. – 3/18 или 263,76 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 51,90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г., 3,46 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.02.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 0,76 лв. – мораторна лихва за периода
03.03.2019 г. – 10.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Б. А. П. – 2/18 или 175,84 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 34,60 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г., 2,30 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.02.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 0,51 лв. – мораторна лихва за периода
03.03.2019 г. – 10.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
1
Н. Г. П. – 13/18 или сумата от 1142,97 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 224,88 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 10.02.2022 г., 14,98 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.01.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. –
мораторна лихва за периода 03.03.2019 г. – 10.02.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила на
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
*******-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата
цена за топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Твърди се, че след като не е
заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение
ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция
за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото
разпределение е извършвано от ищеца. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. А. П..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците В. Д. П. и Н. Г. П., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорват да са собственици или ползватели на процесния имот.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност и излагат подробни съображения
в тази насока. Оспорват да са изпаднали в забава и в тази връзка сочат, че чл. 33, ал. 1 и
2 от ОУ са нищожни. Оспорват и претенцията за дялово разпределение, като сочат, че в
сградата, в която се намира процесният имот няма възможност за прилагане на дялово
разпределение. Правят искане да не се допускат съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, като сочат, че не оспорват количеството доставена енергия и не
твърдят плащане на процесните задължения. Молят съда да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
2
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Исковите претенции са насочени срещу ответниците, като се твърди, че същите
притежават качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото са носители на
правото на собственост на процесния ап. 170, находящ се в /АДРЕС/, за който е
отреден абонатен № ****.
С отговора на исковата молба изрично се оспорва твърдението на ищцовото
дружество, че ответниците са носители на правото на собственост върху процесния
недвижим имот или че в тяхна полза е учредено вещно право на ползване.
С цел установяване наличие на облигационна връзка между страните по договор
за доставяне на топлинна енергия, от страна на ищеца с молби от 17.11.2022г. /л.98 и л.
101/ е формулирано доказателствено искане, на основание чл. 192 ГПК, да се задължи
трето, неучастващо по делото лице, да представи Протоколно решение № 25, статия
21/08.11.1971г., на ИК на СГНС, съгласно което върху държавна земя е построен блок
******* в жк. „М“, ведно с документите за продажба на процесния апартамент 170.
В проведеното на 18.11.2022г. открито съдебно заседание, с протоколно
определение, съдът е уважил така формулираното доказателствено искане. С молба от
01.02.2023г. /л. 140/ процесуалният представител на ищеца е представил препис на
изисканото копие на Протоколно решение № 25, статия 21/08.11.1971г., на ИК на
СГНС /копие на решението л. 142/, като в проведеното на 03.02.2023г. съдебно
заседание, същото е приобщено към доказателствената съвкупност.
От съдържанието на процесното Протоколно решение № 25, статия
21/08.11.1971г., на ИК на СГНС не може да се установи наличие на собственически
права в полза на ответниците за процесния апартамент, такИ. не се установяват и от
останалите приобщени по делото доказателства.
По гореизложената аргументация и след като съобрази изрично формулираното
възражение с отговора на исковата молба, че не се установява ответниците да са
собственици на процесния апартамент, съдът намира, че исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като недоказана, доколкото от страна на ищеца не се доказа
наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
заявените претенции, а именно качеството потребител за ответниците през исковия
период за процесния ап. 170, находящ се в /АДРЕС/, за който е отреден абонатен №
3
****.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на Н. Г. П. и В. Д. П. по 150.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение,
доколкото от приложеното на л. 82 копие на договор се установява, че е уговореното
възнаграждение в размер на 300.00лв., което е заплатено в брой, респективно по
аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част договорът има
характер на разписка, удостоверяваща заплащане на сумата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД , ЕИК ****, срещу В. Д. П., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: 263,76 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., до
самостоятелен обект, представляващ ап. 170, находящ се в /АДРЕС/, за който е
отреден абонатен № ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 51,90 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г., 3,46 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 0,76 лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2019
г. – 10.02.2022г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД , ЕИК ****, срещу Б. А. П., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: 175,84 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., до
самостоятелен обект, представляващ ап. 170, находящ се в /АДРЕС/, за който е
отреден абонатен № ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 34,60 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г., 2,30 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 0,51 лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2019
г. – 10.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД , ЕИК ****, срещу Н. Г. П., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: 1142,97 лв. – стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020г., до
самостоятелен обект, представляващ ап. 170, находящ се в /АДРЕС/, за който е
отреден абонатен № ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 224,88 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г., 14,98 лв. – стойността на
4
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2019
г. – 10.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на Н. Г. П., ЕГН **********, сумата от 150.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на В. Д. П., ЕГН **********, сумата от 150.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5