Решение по дело №523/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Галва метал България” ЕООД срещу решение № 35/18.01.2023г., постановено по АНД №4553/2023г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № BG2023/5800-70/НП от 16.05.2023 г., издадено от директор на ТД Митница София при А. М., с което на „Галва метал България” ЕООД, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 65 070,37 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение..

Жалбоподателят намира, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.348, ал.2 и ал.3, т.2 от НПК. Твърди, че при съставянето на акта за нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно са посочени нарушените разпоредби, като оспорва изобщо допускането на нарушение. Твърди липса на компетентност за издателя на НП. Според него, незаконосъобразно с наказателното постановление са допълнени от фактическа страна съставомерните признаци на деянието и така е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и води до отмяна на наказателното постановление.

Пледира за отмяна на оспорения съдебен акт, като бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

В нарочен писмен отговор по касационната жалба ответникът – Директор ТД Митница София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, а НП като постановено от компетентен орган, притежаващо от формална страна всички изискуеми реквизити, при пълно единство на формулираните фактически положения в АУАН и НП, като и двата акта съдържат съществените обективни и субективни принципи на деянието и постановено без допускане на съществени процесуални нарушения. Претендира разноски в касационното производство.

В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № BG2023/5800-70/НП от 16.05.2023 г., издадено от директор на ТД Митница София на А. М., с което на „Галва метал България” ЕООД, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ на дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 65 070,37 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, а НП издадено от компетентен орган. При установените факти според въззивната инстанция актосъставителя и административно-наказващият орган са дали еднаква [жк], ал.1, т.1 от ЗМ.

Посочено е, че в наказателното постановление наказващият орган възприел различна формулировка в диспозитивната част, обособяваща съставомерните характеристики на нарушението по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, но в самия АУАН присъстват описателно всички съществени елементи на нарушената материална норма, като те са били подведени под правилна правна квалификация. До този извод въззивната инстанция е достигнала на база имплицитно присъстващите в АУАН и приети за доказани фактически установявания. Счита, че в пълнота фактите разкриват извършеното нарушение на нарушителя, изразяващо се в избягване заплащането на публични държавни вземания за мито и ДДС и пропускът изпълнителното деяние да бъде общо синтезирано в АУАН, макар и нарушение, не представлява съществено такова, което да е ограничило правото на защита на касатора, тъй като многократно в обстоятелствената част е посочен приетия за некоректен от страна на АНО код по Т. и възприетия от него коректен такъв. По-натам съдът е разгледал спора за допуснатото административно нарушение по същество и на база събраните писмени доказателства е приел за установено, че декларираната като внесена на митническата територия на Европейския съюз стока е посочена с некоректен код поради доказани характеристики на стоката, различаващи се от декларираните такива, предоставящи й преференциално облагане с мита и данъци. Отхвърлил е възражението, че некоректното класиране се дължи на неверни сертификати, издадени от доставчика – турското дружество GALVA METAL SAN VE TIC.A.S., поради обстоятелството, че двете дружества по сделката са свързани лица, а на последно място е обсъдил и липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като в крайна сметка е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Основният спор между страните се свежда до това дали е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липсата на описание в акта за нарушение на елементи от състава на неизпълнението на задължения към Държавата, с оглед правната [жк], ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) и довело ли е до нарушаване на правото на защита на ответника по касация.

В акта за нарушение е прието за установено, че на 11.11.2021г. в [населено място], Галва метал България ЕООД, като представил пред митническите органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение, посредством митническа декларация № 22BG005808086213R9 стоки и декларирал некоректен код по Т., съгласно който се е възползвал от непреференциална тарифна [жк], не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществил състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

В наказателното постановление, след като е констатирано, че в акта за нарушение не е посочен неправилно декларирания код по Т., действителния код по Т., размерът на избегнатите публични задължения при формулиране на обективната страна на нарушението, е приел че това нарушение на процесуалните правила не води до нарушаване на правото на защита на дружеството. Приел е, че в обстоятелствената част на акта за нарушение са изложени подробни мотиви по отношение на новото тарифно класиране на стоките, а именно дължимо мито, нова данъчна основа, което е довело до вземане под отчет на мито и ДДС в посочен размер. В заключение е формулирал неизпълнението на задълженията на ответника по касационната жалба по следния начин: на 11.11.2021 г., в МБ София Изток при ТД Митница София, Галва метал България ЕООД декларирало неправилен код по Т. - Т. **********, представяйки пред митническите органи 4 бр. Mill Test Certificate, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, §2, б.А и б.Б от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин избегнал заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 65 070,37 лв., от които мито в размер на 54 225,31лв. и ДДС в размер на 10 845,06лв., с което осъществил състава на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците и е наложена санкция на основание чл.234, ал.2, т.1 от Закона за митниците.

Възраженията на касационния жалбоподател са именно за липсата в АУАН на словесно отразяване на избягването – пълно или частично на публични държавни вземания за мито и ДДС, вместо което като нарушение се сочи единствено представянето на сертификат с невярно съдържание, т.е. декларирането на неверни обстоятелства, но не и избягване на мито и/или ДДС (пълно или частично). Счита се, че АНО е санкционирал дружеството за деяние, което не е посочено в повдигнатото с АУАН административно-наказателно обвинение.

При преценка на така заявените позиции районният съд е приел, че действително се касае за нарушение, но то не е съществено, тъй като в описанието на нарушението при извършените в АУАН фактически установявания присъстват всички съществени елементи на посочената за нарушена материално-правна форма, което не води до извод за ограничаване или възпрепятстване правото на защита на нарушителя.

Касационният състав намира, че такапостановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка нарушителят е достигнал до неправилен правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя да участва пълноценно в административно-наказателното производство.

Настоящият касационен състав по изложените в жалбата съображения и направените изводи в първоинстанционното решение намира, че в производството по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на ответника по касация. В подкрепа на този извод, съдът намира за необходимо да посочи, че актът за установяване на административно нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на нарушителя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна [жк], съдът намира, че в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, в АУАН липсва описание на съставомерни признаци на деянието, а описаните не съответстват на правната [жк], ал.1, т.1 от ЗМ.

Съгласно чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, административно-наказателната отговорност е за всяко лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама. От обективна страна изпълнителното деяние е „избегне“ или „направи опит“, на следващо място следва да бъде посочен конкретния размер на митата, вида и размера на другите публични вземания, както и част от пълния размер или пълният размер, който не е заплатен. Тук следва да се отбележи, че сертификатът, който не отразява верният химичен състав и некоректно посочения код по Т. може да не доведе до допълнително заплащане на мито и ДДС. В този смисъл при формулиране на неизпълнението на задълженията от фактическа страна задължително следва да бъде посочен конкретният размер на дължимите публични държавни вземания, за да е осъществен този състав.

В акта за нарушение са описани част от елементите от обективната страна, като е акцентирал на представяне пред митническите органи на Република България на Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение стоки, в резултат на което в митническата декларация № 22BG005808073551R6 от 11.11.2021г е деклариран некоректен код по Т., което е довело до възползване от непреференциална тарифна квота. При тези факти е направен извод за неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Разпоредбата на чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза вменява задължение за точно и пълно попълване на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението, както и автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението. От изложеното може да се направи извод, че от фактическа страна е формулирано обвинение за невярно деклариране или използване на документ с невярно съдържание пред съответния орган, но не и че деянието е избягване на заплащане на публични държавни вземания.

При тези констатации, настоящият касационен състав намира, че с актът за нарушение не са формулирани обстоятелствата, които представляват елементи от обективната страна на нарушението, квалифицирано в акта и наказателното постановление по чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ –митническа измама.

По отношение на аргумента на въззивната инстанция, че всички съставомерни елементи на нарушението са описани подробно в обстоятелствената част на акта, с което е спазено изискването на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, включително е посочено защо според характеристиките на стоки същите неправилно са декларирани в код по Т. **********, а е следвало да бъдат декларирани в код по Т. **********, дължимото мито, определяне на нова данъчна основа и ДДС. Настоящият касационен състав счита, че е недопустимо да има съществени различия във фактическото описание на нарушението в акта за нарушение и наказателното постановление. В конкретния случай от акта за нарушение не се извежда изпълнителното деяние и гореописаните обстоятелства, които са съществени за описанието на нарушението от обективна страна. Този порок не може да се санира с наказателното постановление. Несъответствието на изпълнителното деяние, вменено на лицето в АУАН, и посоченото в наказателното постановление е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява- невярно деклариране или избягване на заплащането на публични задължения.

В случая не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов АУАН. Това нарушение не може да се отстрани и в хода на съдебното обжалване, тъй като е от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, който с акта за нарушение следва да разбере по какво обвинение да се защитава.

Като е стигнал до противоположен извод и е разгледал спора по същество, Районен съд – Бургас е постановил валидно, допустимо, но неправилно решение, с което е потвърдил наказателното постановление като правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде отменено заедно с порочното наказателно постановление.

Касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски, извършени пред първата инстанция. Доказателства за такива не са представени, поради което, въпреки изхода на спора, не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХIX-ти състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 35 от 18.01.2024г., постановено по АНД № 4553/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG2023/5800-70/НП от 16.05.2023 г., издадено от Директор на ТД Митница София при А. М..

Решението е окончателно.