№ 25
гр. Плевен , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря В.В.Т.
в присъствието на прокурора Д.И.Т. (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600104 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат П.И. – служебен защитник на
осъдения Р. А. А. от град Ловеч, подадена срещу определение № 260037 от
27.01.2021 г., постановено по чнд № 2522/2020 година по описа на Районен
съд-град Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл.
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения Р. А. А. да
изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 952/2020 г. по
описа на Районен съд-гр. Ловеч и нохд № 2136/2019 година по описа на
Районен съд-гр. Плевен, в размер на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил определеното за изтърпяване
1
от осъдения Р. А. А. по-тежко наказание, с шест месеца лишаване от свобода
и е постановил той да изтърпи наказание в размер на две години и шест
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от осъдения Р. А. А. увеличено общо най-тежко наказание,
изтърпяното от него до момента наказание по нохд № 952/2020 г. по описа на
Районен съд-гр. Ловеч, съобразно справка, изготвена от Затвора –гр. София.
Съдът е постановил наказанието, наложено на осъдения Р. А. А. с
присъда по нохд № 697/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
отделно при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от наказанието,
наложено на осъдения Р. А. А. с присъда по нохд № 697/2019 г. по описа на
Районен съд-гр. Плевен, изтърпяното от него наказание по същото дело в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, съобразно
справка, изготвена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания срещу увеличаването на
определеното за изтърпяване от осъдения общо най-тежко наказание с шест
месеца лишаване от свобода. Твърди се, че в конкретния случай целите на
наказанието биха се постигнали и без приложение на разпоредбата на член 24
НК. Прави се искане за изменение на определението, като приложението на
разпоредбата на чл. 24 НК бъде отменено.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния
защитник на въззивния жалбоподател Р. А. А. – адвокат П.И..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
2
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Групирането на наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по
нохд № 952/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Ловеч и нохд № 2136/2019 г.
по описа на Районен съд-гр. Плевен, е правилно и законосъобразно, тъй като
деянията, предмет на посочените наказателни производства, са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения Р. А. А.
най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, с шест
месеца лишаване от свобода, е мотивирано от основния съд с
обстоятелството, че А. е извършил множество тежки умишлени престъпления
и следователно е личност със завишена обществена опасност. Изложените от
решаващия съд фактически и правни съображения относно приложението на
разпоредбата на чл. 24 НК са логични и убедителни, поради което се споделят
и от настоящия състав на въззивната инстанция. Съобразно
непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение
№ 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г. , ІІ н.о. и решение № 275 от
28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да приложи разпоредбата на
чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна дейност на
осъдения, обществената опасност на извършените престъпления, личната
обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на
престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи
обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни
целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства поправително и
възпитателно върху осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат
единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния
жалбоподател по-тежко наказание. Р. А. А. за непродължителен период от
време е извършил при условията на опасен рецидив две тежки умишлени
престъпления против собствеността.Тези фактически данни характеризират
3
А. като личност със завишена степен на обществена опасност и като човек,
демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на престъпления. До
момента са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода,
които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36 НК и по-специално
личното му поправяне. Тези обстоятелства обосновават извод, че е
необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание, чрез което
не само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления. Лицата, извършили две
или повече престъпления, за които са осъдени с една или повече присъди
/какъвто е и Р. А. А./ са с по-висока степен на обществена опасност и
постигането на максимален поправително-възпиращ резултат спрямо тях
обуславя и по-строгото им санкциониране посредством увеличаване на
определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и решение № 124 от
16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 год., ІІІ н. о.
Увеличеното общо най-тежко наказание е законосъобразно и поради
това, че то не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния
размер, предвиден за съответния вид наказание.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение. Обстоятелството, че в
предложението на прокурора за групиране на наказанията на осъдения, не се
съдържа искане за приложение на разпоредбата на чл. 24 НК, не е обвързващо
за основния съд, тъй като съдът е независим от прокурора и е длъжен да
прилага правилно закона.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260037 от 27.01.2021 г.,
постановено по чнд № 2522/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5