№ 2285
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206568 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. АНГ. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
против Електронен фиш серия К № 2603525 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН поради връчването на
електронния фиш след изтичане на повече от една година от датата на
извършване на нарушението. Поддържа да липсва ясно и конкретно описание
на мястото на извършване на нарушението, което да ограничава правото му
на защита, както и да липсва описание на вида на използваното
автоматизирано техническо средство. Моли електронният фиш да бъде
отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И.П.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на
1
извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата
на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните
нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от
измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в
полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от В. АНГ. Р., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
27.09.2021 г., установено от справката от АИС АНД на лист 10 от делото, а
жалбата е подадена на 30.09.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена
за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея
основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен
по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 27.02.2019 г. в 20:40 ч. в гр. Пловдив, на бул. „България“ срещу № 4
жалбоподателят В. АНГ. Р. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ
525 И“ с рег. № *** със скорост на движение от 71 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било
заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M № 546. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 71 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Р. бил издаден електронен фиш серия К №2603525, с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
За използването на мобилната система за видеоконтрол тип TFR1-M с
фабр. № 546 на дата 27.02.2019 г. не бил попълнен протокол съгласно
приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от
2
19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр.6 от 16.01.2018 г.).
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол от проверка № 3-33-18 се изяснява, че процесното
техническо средство тип TFR1-M с номер 546 е преминало последваща
периодична проверка на 08.03.2018 г. със заключение, че съответства с
одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.
От снимка с № 4025 от радар № 546 се установява, че е измерена
скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 74 км/ч, а заснемането е извършено на 27.02.2019 г. в 20:40 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е
собственост жалбоподателя В. АНГ. Р..
От писмо с вх. № 67990/11.11.2021 г. (лист 15 от делото) се установява,
че за използването на процесното техническо средство тип TFR1-M с № 546
на дата 27.02.2019 г. не е съставен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
описаните в ЕФ време и място – на 27.02.2019 г. в 20:40 часа в гр. Пловдив, на
бул. „България“ срещу № 4, жалбоподателят Р. е управлявал лек автомобил
„БМВ 525 И“ с рег. № ***. Изяснява се още, че той се е движил със скорост
от 71 км/ч в населено място, където при избиране на скоростта си на
движение на водача е било забранено да превишава скоростта от 50 км/ч.
Въпреки това съдът приема, че в хода на производството по
осъществяване на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение, което не
може да се санира едва във въззивното производство, влече
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна. Това нарушение е
несъставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. за използването на процесното техническо средство тип TFR1-M с № 546 на
датата на установяване и заснемане на нарушението - 27.02.2019 г. Това
обстоятелство се установи по категоричен начин по делото от писмото с вх.
№ 67990/11.11.2021 г. / лист 15 от делото/, прието като писмено
доказателство. Съгласно Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. №
3
2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив, щом АТСС е мобилно и
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата не съдържа предпоставки за
изключения, то отсъствието на протокола е съществен пропуск.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведено
задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно АТСС да
съставя протокол съгласно приложението към наредбата. Предвидено е
протоколът да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол
(чл. 10, ал. 2), като при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът следва да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда (чл. 10, ал. 3). В
настоящия случай за установяване на нарушението е използвана мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M. Същата съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на
ЗДвП представлява мобилно АТСС. Въпреки императивното задължение за
попълването на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., за използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол не е
съставен. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена
функция в процеса. Липсата на редовно съставен протокол означава и липса
на доказателство по делото за спазването на нормативно предвидения ред за
установяване на нарушението чрез използването на мобилно техническо
средство. Същевременно доказателствената тежест в процеса се носи
единствено от административнонаказващия орган, поради което той следва да
понесе и последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното
провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е установено
като елемент от процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то
несъставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение. Настоящият
съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на съществените,
поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така
опорочената процедура. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. служи като доказателство в процеса за редица
обстоятелства, които имат съществено значение за преценката за
законосъобразното установяване на нарушението, но същевременно при
липсата на съставен протокол те не могат да бъдат установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, мястото на контрол и къде
е разположено техническото средство, посоката на движение на
контролираните МПС, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно
въведените ограничения на скоростта на движение, режима на измерване,
начало и край на работа, къде е било разположено техническото средство – в
лек автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във
4
време на движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден
различен ред за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се
твърди, че заснемането е извършено с мобилно АТСС тип TFR1-M, но
информация относно мястото на контрол не би могла да се изведе и по реда
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., т.е. от снимката на
разположението на уреда, тъй като такава снимка също липсва.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се извърши
преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения:
1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство и
във време на движение. В първите две хипотези за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш е въведено
единствено за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен
случай се установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата. Тъй като в настоящата хипотеза такъв протокол липсва в
обективната действителност, то отново може само да се предполага дали
процедурата е била спазена. От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние,
попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би представлявало
съществено процесуално нарушение. При липсата на съставен протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. спазването на това
процесуално изискване не може да бъде установено по друг начин, а
доказателствената непълнота - да бъде санирана. Това отново доказва
съществения характер на допуснатото процесуално нарушение. В този смисъл
Решение № 1412 от 24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на
Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказа и че е спазено изискването по чл. 6 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо средство да е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Спазването на тези изисквания
представлява гаранция за законосъобразното измерване при използването на
процесната мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служителят включва
автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол. Неясно остава по делото дали са били извършени необходимите
първоначални настройки и от кое лице. При липса на протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било други
доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано
съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би
5
почивал единствено на предположения. Административнонаказателната
отговорност от своя страна обаче не може да бъде осъществена въз основа на
предположения.
В заключение не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е процесуално
нарушение от категорията на съществените. Противното би обезсмислило
съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от попълването за в
бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС за
контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на
последиците си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Същевременно трайна е съдебната практика на административните съдилища
в страната относно характера на липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата като самостоятелно съществено процесуално нарушение – така
Решение № 1120 от 03.06.2021 г. по к.а.н.д. № 1113/2021 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по
к.а.н.д. № 2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2017
от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2314/2019 г. на Административен съд – Варна;
Решение № 115 от 22.10.2019 г. по к.а.н.д. № 119/2019 г. на
Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. №
146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от
20.02.2019 г. по к.а.н.д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали;
Решение № 533 от 08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на
Административен съд София – област; Решение от 18.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273 от
25.10.2019 г. по к.а.н.д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 314, ал. 1
от НПК за цялостна служебна проверка на законосъобразността и
обосноваността на електронния фиш указа на административнонаказващия
орган да представи по делото необходимите доказателства за съставянето на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като е
определен и срок за това действие. До приключване на съдебното следствие
протоколът не е представен, като същевременно наказващият орган е
уведомил съда, че такъв протокол въобще не е съставян (с писмо на лист 15
от делото).
По тези съображения жалбата е основателна поради допуснато
съществено процесуално нарушение при издаването на атакувания
електронен фиш серия К № 2603525, поради което последният е
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за жалбоподателя. Той обаче не е направил
искане за присъждането на разноски, нито е доказал извършването на такива.
По тези съображения разноски не следва да бъдат присъждани в полза на
6
никоя от страните по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2603525 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на В. АНГ. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7