№ 483
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100902147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят И.Л.Д., действащ като ЕТ „И.Д.“ твърди, че не е в
състояние да изпълни свои изискуеми публични задължение за местни
данъци, както и други задължения по търговски сделки, като сочи, че
затрудненията му били трайни, а имуществото – недостатъчно. Моли съда да
открие спрямо него производство по несъстоятелност на основание настъпила
неплатежеспособност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно наличието на неплатежоспособност.
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да
се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
1
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/
се установява, че към 30.09.2023 г. са налице непогасени изискуеми
задължения на молителя общо в размер на 206523,65 лв., от които 74799,90
лева – краткосрочни задължения към финансови предприятия и 131723,75
000,00 лева – данъчни задължения. Следователно са налице задължения от
вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, които са изискуеми и няма данни
да са погасени.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че
дружеството притежава единствено дълготрайни материални активи, от които
сгради, на стойност 1 000,00 лева, машини и оборудване 7000,00 лева.
Търговецът не притежава МПС, не разполага с парични средства на каса и по
банкови сметки. Коефициентите на дружеството за ликвидност за
изследвания период (от 2020 г. до настоящия момент) са под референтните
стойности. Трайно и значително под референтните стойност за изследвания
период е и коефициентът за финансова автономност на дружеството.
При тези факти съдът прави извода, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Осъществен е и критерият за
трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност,
която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови
осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да заключи, че
състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради
това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към
31.12.2020г. молителят е имал непогасени задължения както към държавата и
към частноправни субекти, като размерът на задълженията към държавата
следващите две години остава същият, а пред 2023 г. се увеличава. По
отношение на задълженията към частноправни субекти е налице намаление с
3 000,00 лева през 2022 г., което се дължи на продажба на имот на публична
продан за погасяване на вземания по банков кредит, предмет на принудително
изпълнение. Според заключението на счетоводната експертиза на 28.08.2019
г. на едноличния търговец е издаден Ревизионен акт № Р-22221918008261-
091-001 за установени задължения на ДДС за периода 01.06.2015 г.-
30.06.2018 г. в размер на 64 832,64 лева главница и лихви в размер на 16
403,73 лева, като след отчетната 2019 г. дружеството е преустановило
извършваната от него дейност.
2
Не се установява датата, на която е станало изискуемо първото
непогасено задължение, нито на последното плащане. Ето защо съдът счита,
че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде свързана с
обобщаването на финансовото състояние в края на 2020 г., което е
предхождано от преустановяването на дейността на едноличния търговец.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Под „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ следва да се
имат предвид само наличните парични средства, а не други активи,
подлежащи на осребряване по аргумент от чл. 639б, ал.3 ТЗ.
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични
средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност,
поради което съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за
изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ
„И.Д.“, ЕИК *******.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на ЕТ
„И.Д.“, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ЕТ „И.Д.“, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2147/2023 г. по описа на СГС, ТО,
26 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника ЕТ „И.Д.“, ЕИК ******* в едномесечен срок от
вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както
и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото
доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за
предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.
ОСЪЖДА ЕТ „И.Д.“, ЕИК ******* да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4