№ 3844
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря И. Ст. В.ева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100507826 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Х. Я., чрез упълномощения адв.
К.Д.Д. от ВАК, срещу решение № 20081581 от 01.03.2023г., постановено по гр. дело №
12654/2021г. по описа на СРС, 86 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за
режима на лични отношения на бащата с детето К.В. Я., роден на ****г.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение
в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Намира решенето за необосновано, без да е съобразен интересът на детето и
постановено в противоречие с насоките на ППВС № 1/1974 г. Твърди, че майката
упражнява отчуждаващо въздействие върху детето, което се установявало от
изготвените в първата инстанция заключения на съдебно-психологични експертизи.
Поддържа, че е в състояние да осигури добри битови и социални условия за
отглеждане на детето. Навежда доводи, че определеният от първоинстанционния съд
режим на лични отношения е недостатъчен и несъобразен с нуждите на детето да
развие и поддържа емоционална близост със своя баща. Намира, че интересът на
детето предполага осъществяването на лични контакти през три съботи и недели през
месеца, като детето бъде вземано от него в петък вечер, а не събота сутрин. Счита
също така, че следва да бъдат увеличени и дните за лични контакти през зимата от
десет на двадесет дни. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта
1
за определения режим на лични отношения и да определи друг съобразно изложеното
във въззивната жалба. Направени са доказателствени искания за събиране на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия ответник М. М. Й., чрез
представителя по пълномощие адв. Г. Т. Г. от САК, е подала отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения. Сочи нови
доказателства.
По делото е постъпила и въззивна жалба от М. М. Й., чрез упълномощения
представител, срещу съдебно решение № 20081581 от 01.03.2023г., постановено по гр.
дело № 12654/2021г. по описа на СРС, 86 състав, в частта, с която съдът е определил
режим на лични отношения на бащата В. Х. Я. с детето К.В. Я., както и в частта, с
която е отхвърлено искането за присъждане месечна издръжка за детето за разликата
от 250 лв. до 400 лв. и за периода от 21.06.2020г. до 04.03.2021г.
В тази въззивна жалба се твърди неправилност на постановеното решение
поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Въззивницата Й. поддържа, че при определяне на режима на лични
отношения на бащата с детето, първоинстанционният съд не е съобразил най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДет, особеностите на конкретния
случай, както и критериите, установени във формираната по въпроса съдебна
практика, в това число и постановките на ППВС № 1/1974 г. Твърди, че определеният
режим не е съобразен с възрастта и потребностите на детето, както и с желанието и
възможностите на страните. Посочва, че включването в режима на срещи в сряда от
16:00 часа би смутило режима на детето, което посещава целодневна детска градина и
който час съвпада със следобедния му сън. Осъществяването на срещи в този времеви
период би имало негативно влияние върху образованието на детето. Не е съобразена и
трудовата заетост на бащата. Счита режима и за непрецизно формулиран, в частите
относно определените контакти с детето 10 дни през зимата. Не са определени начален
и краен момент за взимане и връщане. Формулировката на съда би създала възможност
за бащата да взима детето през всички коледни празници още повече, че дните на
Коледа и Нова година са неработни и майката не би могла да ползва отпуск за тях. Не
ставало ясно дали през този период съботно-неделният режим ще се спазва. Намира за
непрецизен и режима на лични контакти от 30 дни през лятото. Счита, че не е ясно
дали съботно-неделният режим ще се спазва, като не е съобразена и възрастта на
детето и обстоятелството, че то не се е отделяло от майка си за повече от една нощ.
Навежда доводи, че в първоинстанционното решение не са отчетени данните за
липсата на адекватни грижи на бащата към детето. Твърди бащата да не полага грижи
за здравето и хигиената на детето, като то често бива връщано болно, гладно и
дехидратирано при майката. В дома му липсват битови условия за отглеждане на
детето, то няма отделно легло, като се налага да спи заедно с баща му и новата му
приятелка или на диван. Сочи, че не е съобразено, че бащата не посреща
медицинските разходи на детето, не спазва определените му с привременните мерки
режим на лични отношения, като в същото време не изпълнява задълженията си за
издръжка, което е принудило майката да насочи срещу него принудително изпълнение.
Навежда доводи, че районният съд не е отчел и психически неуравновесеното
поведение на бащата по време на процеса, както и данните за злоупотреба с алкохол и
антидепресанти и практикуването на хазарт, което води до негативен извод за
родителския му капацитет. Твърди бащата да е упражнил спрямо майката и детето
домашно насилие, за което е издадена заповед за незабавна защита по гр.д. №
64440/2022 г. на СРС, 84 състав, което е имало силно негативно въздействие върху
психиката на детето, наложило получаването на специализирана психологическа
2
помощ. Излага съображения, че първоинстанционният съд, в нарушение на
процесуалните правила, не е дал възможност да бъде разпитан докрай доведеният от
майката свидетел Й., като в същото време не е съобразил евентуалната
заинтересованост на свидетелката В.. Навежда доводи за неправилност на решението и
в частта за размера и началния момент на дължимата издръжка. Намира, че
издръжката не отговаря на нуждите и потребностите на детето, както и неговата
възраст, свързана с интензивно израстване и развитие. Поддържа за неправилен извода
на първоинстанционния съд за липсата на данни бащата да не е участвал в издръжката
на детето за периода преди 04.03.2021 г. В тежест на ответника по иска за издръжка е
да докаже, че нуждата за издръжка на детето е задоволена изцяло, каквото доказване
не е проведено. По тази причина и с оглед установените и декларирани от бащата
доходи, както и минималната работна заплата в страната, счита, че размер на
издръжката от 400 лв. е справедлив и не би поставил в невъзможност бащата да я
плаща, като се има предвид и липсата други негови алиментни задължения. Моли съда
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като измени режима на
лични отношения на бащата с детето съобразно изложеното във въззивната жалба и да
осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 21.06.2020
г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното
заплащане. Сочи банкова сметка за плащане на издръжката за детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия В. Х. Я., чрез упълномощения
представител, оспорва въззивната жалба на другата страна, като неоснователна.
Представя ново доказателство.
Всяка от страните претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и
чрез пълномощниците си поддържат въззивните си жалби и оспорват жалбата на
другата страна. В хода на устните състезания пледират за уважаване на жалбите им. В
срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК въззивникът и виззиваема страна М. М. Й. представя
писмена защита в която развива съображенията си по същество за уважаване на
въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр. дело № 12654/2021 г., по описа на Софийски районен
съд, 86 състав е образувано по искова молба на В. Х. Я., в която се твърди, че с М. М.
Й. са живели на семейни начала, като от връзката им се родило детето К.В. Я., роден
на **** г. Поради влошаване на отношенията им родителите се разделили, след което
упражняването на родителските права фактически се осъществявало от майката на
детето. Ищецът имал трудности при осъществяването на лични отношения с детето,
поради което е отправил молба до съда за определяне режим на отношенията.
Ответницата по главния иск М. М. Й. е оспорила предявения иск и е предявила
насрещни искания - за предоставяне упражняването на родителските права и
определяне на местоживеенето на детето, при ограничен режим на лични отношения с
бащата, както и за определяне на месечна издръжка в размер на 400 лв.
Пред първоинстанционния съд са приети като неоспорени писмени
доказателства: удостоверение за раждане № **********/19.12.2018 г. на детето К.В.
Я., издадено от Столична община, район Надежда, въз основа на акт за раждане №
0605/19.12.2018 г. в който е отразено, че родителите са М. М. Й. и В. Х. Я..
С определение от 13.05.2021 г. по гр. дело № 12654/2021 г. на СРС, изменено с
протоколно определение от 08.06.2022 г., са били определени привременни мерки,
3
съгласно които родителските права следва да се упражняват от майката, като на
бащата е определен режим на лични отношения. С определение от 10.09.2021 г. като
привременна мярка е определено и заплащането на издръжка от страна на бащата в
размер на 170 лв.
Първоинстанционният съд е събрал свидетелските показания на св. В.Г. В. –
фактически съжител на В. Х. Я., ценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК. От
показанията се установява, че е присъствала на всяка среща между ищеца и детето,
а връзката между бащата и детето е дълбока и емоционална. Сочи пред съда, че детето
винаги се радвало да види баща си. Свидетелства, че ищецът никога не е проявявал
агресия към детето. Не е наблюдавала злоупотреба с алкохол от бащата. Съобщава за
конфликт на ищеца с майката на детето. Той и свидетелката живеели заедно в жилище
на последната, като срещите с детето се провеждали в апартамента на родителите на
ищеца в квартал Младост, които от своя страна живеят в гр. Самоков. В това жилище
живеел и братът на ищеца. Сочи, че на срещите често присъствали и родителите на
ищеца, които също били в близки и топли отношения с детето. Дава показания, че
раздялата с бащата е труден момент за детето, което отказва да се прибира при майка
си и заявява желание да остане с баща си. Предаването детето на майката ставало пред
блока, в който се намирало жилището.
В първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят М.Р. Й. – баща
на ответницата, чиито показания са ценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК.
Свидетелят излага пред съда, че ответницата сама отглежда детето, с помощ от
родителите си. Счита, че ищецът няма желание да се вижда със сина си. Свидетелства,
че ищецът е бил конфликтен и обиждал ответницата, което принудило свидетелят да се
заеме с предаването на детето, като ищецът продължава да предизвиква скандали.
Дава показания, че детето било връщано след срещите в баща си в лош външен вид.
От първостепенният съд е прието като доказателство заключението на съдебна
психологична експертиза (СПЕ), изготвено от вещото лице Б.К., кредитирано от съда,
като обективно и безпристрастно дадено. В заключението експертът сочи, че детето К.
изпитва силна привързаност към баща си и се чувства добре в негово присъствие.
Излага се, че детето е въвлечено в конфликт на лоялност между двамата родители.
Заключението е изготвено след наблюдение на детето в присъствието на бащата.
В първоинстанционното производство е прието заключение на допълнителна
СПЕ, проведена от вещото лице В.Д.-Х.а, след наблюдение на детето в присъствието
на майката и бащата. От тази експертиза се установява, че детето К. проявява сигурна
привързаност и към двамата родители с висока степен на доверие и близост, като не
отхвърля никой от тях. Вещото лице заключава, че детето е въвлечено в
междуродителски конфликт. В присъствието на майката избягва да използва
обръщението „татко“.
Приобщен е и социален доклад от ДСП – Младост от 07.05.2021 г., изготвен
след среща-разговор с ищеца. Социалните служители са отразили, че В. Х. Я. живее в
жилище, находящо се в ж.к. Младост – 1, блок ****, като жилището е обзаведено с
всичко необходимо за бита и детето.
Представен е социален доклад от ДСП – Сердика от 11.01.2023 г., изготвен след
разговор с майката и детето. Пред социалния работник детето споделя, че е видяло как
баща му удря дядо му по майчина линия по време на инцидент от 05.11.2022 г.
Съобщило, че баща му се обръщало с обиди и към него. Детето заявило, че след
инцидента изпитвало страх от баща си и не искало да го вижда. Представен е и
социален доклад на ДСП – Сердика от 19.04.2021 г.
Приета е справка от НАП от която е видно, че за периода от 01.09.2020 г. до
4
31.08.2021 г. като самоосигуряващо се лице ищецът е декларирал доход от 610 лв. за
периода до м. 12.2020 г. и 650 лв. до 31.08.2021 г.
При така събраните доказателства първостепенният съд е постановил
обжалваното решение, в което е приел, че в интерес на детето К. е родителските права
да се упражняват от майката, като детето осъществява контакти с бащата, за да не се
прекъсва емоционалната връзка между тях и е определил режим на лични отношения в
тази насока. Определил е месечна издръжка от 250 лв., като е отхвърлил иска за
издръжка за периода преди 04.03.2021 г., тъй като не е доказано, че ищецът не е
посрещал задълженията си за издръжка.
Във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана М. М.
Й., която заявява пред съда, че детето К. изпитва страх от баща си, който се е засилил
след 2023 г. Изразявало силно нежелание да се вижда с баща си. Във вечери,
предхождащи срещи с бащата, се случвало да се напикава. Посочва, че детето
посещава психолог поради проявено над него насилие. Въззивницата посочва, че
работи като юрисконсулт в търговско представителство с месечен доход от 2300 лв.
Споделя, че месечните разходи за детето възлизат на 1000 лв. Излага, че получава
помощ от родителите си.
В открито съдебно заседание от 19.05.2025г. съдът е изслушал и В. Х. Я., който
е заявил, че живее в гр. София, ж.к. ****. Занимава се с изкупуване на хартия, а
работното му време е от 08.30 до 17.30ч. всеки ден, като през почивните дни и
празниците не работи. Излага, че иска личните му отношения с детето К. да са първа,
трета и последна седмица от месеца, както са към момента, но да бъде с преспиване,
защото има само първата седмица с преспиване, а трета и последна е само в събота от
9.30ч. до 18.00ч. Иска преспиването да бъде във всяка седмица, в която има режим на
лични отношения с детето. Иска да може да взима детето от петък, защото ако отидат
някъде се губи целият ден. Излага, че в жилището му има свободна стая, която ще
оборудва с бюро и всякакви способи за учене. Може да разчита на помощ от майка си,
защото тя е учител. Сочи пред съда, че живее на ул. ****, в кв. Лозенец заедно с
партньорката си В. В.. Жилището е около 100 кв.м. и има три стаи и кухня. К. познава
партньорката му, с която се виждат веднъж в месеца. Заявява, че отношенията между
К. и партньорката му са много добри, разбират се, а той я възприема положително.
Счита, че може да ползва 20 дни през лятото с детето, но заслужава да бъде
равнопоставен родител, с равни права с майката.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
СПЕ. Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ, изготвено от
вещото лице д-р И. Д. А., кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно
дадено, детето има дисфункционален тип на привързаност, като при него се
наблюдават елементи на сепарационно-тревожно разстройство. К. желае да се
дистанцира и от двамата родители заради тяхната конфликтност и намира най-голяма
опора и закрила в дядо си по майчина линия, когото идеализира. Установява се, че
детето изпитва към майката смесени чувства, като не гледа на нея като водеща фигура,
каквато намира в дядо си по майчина линия. Заключава, че детето има чувства на
отхвърляне към бащата, породени от конфликта с дядото. Независимо, че детето се
чувства добре с баща си, връзката им е крехка. При К. се наблюдава тревожност,
социална дистанция и вътрешни страхове, като нивото на дистрес надхвърля
клиничния праг. Детето се намира в остър конфликт на лоялност между бащата и
дядото, върху който се е насложил посттравматичен стрес.
Експертизата не установява родителско отчуждение при К.. Нежеланието да се
5
срещне с бащата, респ. с майката се дължи на нежеланието му да се отделя от
наличната в момента фигура, т.нар. сепарационна тревожност, чието възникване
датира отпреди раздялата на родителите. Вещото лице констатира в заключението, че
никой от родителите не е успял да изгради сигурна връзка с детето, като
дисфункционалния тип привързаност е съхранен и не е променен от кърмаческа
възраст, като новото е дисфункционалната привързаност към дядото. Експертът дава
заключение, че детето К. изпитва огромно психично страдание в момента на преход от
единия на другия родител, като особено чувствителен е моментът на предаването от
единия родител на другия. В този смисъл предлага примерен режим на лични
отношения, след първоначална адаптация към училищния живот от 3-4 месеца,
вземането от бащата да става от петък след края на учебните занимания и детето да
бъде връщано в понеделник в учебното заведение. Намира, че следва да отпадне
осъществяването на контакти в сряда, поради трудности при бащата да организира
ежедневието си в делничните дни. Счита, че при осъществяването на личния контакт с
детето, бащата следва да бъде покрепян от родителите си. Вещото лице установява
дефицит в родителските умения и нагласи и в двамата родители, чиито корени са в
трайните личностови и емоционални затруднения и устойчиви нагласи към
родителството, които компрометират способността им да полагат адекватна грижа, а
не в техния конфликт.
В открито съдебно заседание на 19.05.2025 г., при изслушването му по реда на
чл. 200, ал. 2 от ГПК, вещото лице е уточнило, че проблемен момент за детето е
предаването, като страданието му започва по-отрано – поне от предишната вечер.
Според експерта не е важно колко дълъг ще е контактът с бащата, тъй като в началото
и в края му детето отново ще има трудности. Вещото лице конкретизира, че детето
демонстрира масираност по отношение на възрастните, като много лесно се „залепва“
за някой от тях – с майка си, баща си, дядо си. Детето е спокойно докато „отлепването“
трябва да се случи, което създава проблем за емоционалното му благосъстояние.
Детето няма изградена способност да се разделя с близките си. В този смисъл
заключава, че най-чувствителният момент е предаването на детето между двамата
родители. Поради острия конфликт на лоялност между двамата родители, както и
между бащата и дядото по майчина линия, срещата е изключително болезнена.
Посочва, че детето реагира по-спокойно, когато знае, че лице извън семейството
присъства на предаването. Намира, че К. и баща му са напълно способни да прекарат
един нормален летен режим. Важното според експерта е по време на престоя си с
някой от родителите детето да осъществява контакт с другия родител, за да знае, че
това е позволено, а и другият родител не изчезва от неговия свят. Вещото лице не
счита за подходящо вземането и оставянето на детето директно от и в училище, когато
тръгне на училище от петнадесети септември до края на първия срок на първи клас.
До тогава детето трябва да бъде вземано в петък от дома на майката и връщано там.
Вещото лице отбелязва, че въпреки че детето не може да изгради усещане за дом при
контактите си с бащата, те са изградили много добри отношения – детето си играе,
чувства се свободно и като цяло се чувства много добре в присъствието на баща си.
Вещото лице не е констатирало враждебност между приятелката на бащата и детето.
Във въззивното производство са постъпили социални доклади изх. № № ПР/Д-
С-СК/33-001/15.03.2024 г. и ПР/Д-С-СК/33-002/29.11.2024 г. на ДСП-Сердика,
изготвени след среща разговор с М. М. Й. и детето К. Я.. Според социалните
служители М. М. Й. е посочила, че с В. Я. са живели на семейни начала от м. ноември
2017 г., като от съвместното им съжителство е родено дете – К., а на 21.07.2020 г. те са
се разделили. Отразили са издаването на заповед за незабавна защита от 29.11.2022 г.,
с която В. Я. се задължава да се въздържа от домашно насилие по отношение на
майката и детето, както и заповед за незабавна защита от 02.05.2024 г., с която В. Я. се
6
задължава да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето К., като
срещите между бащата и детето се осъществяват в контактен център. По
организационни съображения първата среша в ЦОП „Слънчева пътека“ е била
15.08.2024 г., а последната – на 05.11.2024 г. Посочва се, че за периода 14.05.2014 г. –
14.08.2014 г. са били планувани общо 13 срещи, като осем от тях не са се провели,
като за четири от срещите е бил предоставен медицински документ от майката, една
среща е била отменена от бащата поради необходимостта му да пътува, а останалите
три поради тревожност, безпокойство и напрежение в детето. Майката е съобщила
пред социалния работник за непрофесионално отношение на работещите в центъра
при предаването на детето, вкл. отправянето на заплахи към детето, майката и
близките , че ще бъдат наказани от съда ако не се осъществи предаването. Изразила е
мнение за упражнено външно влияние върху работещите в центъра от бащата В. Я.. М.
Й. споделя, че детето е по-спокойно откакто е спряло да посещава баща си. Посочила
е, че бащата не е проявявал интерес към детето. Изразила е притеснение, че по време
на срещите с детето, бащата няма да полага адекватни грижи за него, ще настройва
детето срещу нея, както и че ще употребява алкохол пред детето, като детето е
споделяло, че е виждало баща си да управлява автомобил след като е консумирал
алкохол. Детето К. Я. е споделило, че не иска да отсяда при баща си, тъй като има
опасения, че ще го заключва, удря и няма да му позволи да се върне при майка му.
Изразило е дълбока привързаност към майката. В доклада е посочено, че грижите за
детето се полагат основно от майката М. Й.. Социалният работник е констатирал, че
двамата живеят в двустаен апартамент, състоящ се от две спални помещения, хол с
кухня и санитарно помещение, като разполага с всички необходими уреди и
обзавеждане за отглеждане на детето при отлични хигиенно-битови условия. Детето
посещава 90 ДГ „Веса Паспалеева“.
По делото са приложени и социални доклади, изх. №№ ПР/Д-С-М/268-
001/08.03.2024 г. и ПР/Д-С-М/268-003/04.10.2024 г. на ДСП-Младост, изготвени след
среща с бащата В. Я. и детето К. Рачев. В. Я. е проявил желание да изгради
пълноценна емоционална връзка със сина си. Споделя, че изпитва трудности да
осъществява контакт със сина си, тъй като срещите се осъществяват единствено,
когато майката прояви желание. Намира, че майката осъществява отчуждително
въздействие върху детето. Забелязал е, че синът му изпитва страх да говори с него
пред майката. Посочил е, че майката без основание води дело за домашно насилие
срещу него. Социалният работник констатирал, че по време на срещата детето се
разплаква, като изразява мнение, че видимо е настроено от майката срещу баща си.
Детето е разказало, че се страхува да говори, защото майка му ще му се кара ако каже
истината. Демонстрирало е изградена емоционална връзка с баща си. В. Я. е изложил
твърдения, че детето е малтретирано от страна на майката и дядото. След второто дело
за домашно насилие съдът е постановил срещите с детето да се осъществяват в
контактен център. Бащата излага, че специалистите в центъра са солидарни с него.
Социалният работник е посочил, че бащата живее в жилището на родителите си в ж.к.
Младост, които целогодишно живеят извън гр. София. Жилището се състои от хол,
спалня, кухня, още една стая за детето и санитарни помещения, като е обзаведено с
всичко необходимо за бита и детето.
По делото е представена Заповед за незабавна защита № 138 от 02.05.2024 г.,
издадена по гр. д. № 25375/2024 г. на СРС във връзка с молба за извършено от баща
домашно насилие, като по отношение на него са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗД – да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето,
по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, като му е забранено да доближава детето на
разстояние по-малко от 100 метра, с изключение когато има право да го вижда, като е
предвидено срещите да се осъществяват в Детски контактен център, както и по чл. 5,
7
ал. 1, т. 6 от ЗЗДН да посещава специализирана програма в Център за индивидуални и
фамилни психологични консултации, като му е отправено предупреждението по чл. 21,
ал. 4 от ЗЗДН.
С решение от 05.06.2024 г. по гр. д. № 64440/2022 г. на СРС е издадена заповед
за защита по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН срещу В. Х. Я., за извършено домашно насилие,
изразяващо се във вербална агресия спрямо майката, извършена пред детето, като със
заповедта на основание на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, той е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на майката и детето, отправено му е
предупреждението по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и му е наложена глобата по чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 247, ал. 4 от ГПК
от страни, имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За
въззивното производство е внесена дължимата държавна такса. По изложените
съображения съдът приема, че въззивните жалби са редовни и допустими, поради
което следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор (в случая спорна съдебна администрация), при което
преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат
от тази дейност (в този смисъл е приетото в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по
тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
По въззивните жалби на страните за режима на личните отношения на детето с
8
родителя, който не упражнява родителските права, съдът приема следното:
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/29.03.3012 г. по
гр. д. № 241/2011 г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014
г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о.
и Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет
има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Целта на мотивите е да даде
яснота на страните как е формиран крайният извод на съда, който има
правнообвързващо действие помежду им. Действително по делото пред
първоинстанционния съд не са обсъдени детайлно всички събрани доказателства,
което обаче, не е съществено процесуално нарушение, тъй като изложените от първата
инстанция мотиви са достатъчно ясни за да могат страните да установят въз основа на
какви установени факти съдът е формирал крайната си воля. Такъв порок на
обжалвания съдебен акт на първата инстанция е преодолим във втората инстанция, тъй
като съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията
на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или
неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния
резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя
или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи
свой собствен и независим анализ на събраните доказателства и намира, че
определеният от настоящия състав режим на личните отношения на детето с бащата е
изцяло в негов интерес.
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна - чл. 9, § 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.) и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете-родител, която е признато право от конвенциите, цели да
способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай,
че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на всяко детето, съдът следва да установи
такъв режим на детето с родителя, на когото не са възложени родителските права, че
да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
В конкретния случай, безспорно интересът на детето изисква то да има
пълноценна връзка със своя баща. От заключението на приетата във въззивното
производство СПЕ, както и от заключенията на първоначалната и допълнителната
СПЕ, приети в първоинстанционното производство, а и от отразените проучвания в
социалните доклади на ДСП – Младост, се установява, че детето К. Я. е развило и
поддържа добра емоционална връзка с бащата В. Я., чувства се спокойно и щастливо в
присъствието му, търси вниманието му и разчита на помощта му. В същото време при
9
него не се разкрива родителско отчуждение, като отхвърляне на бащата, доколкото се
установява, е в контекста единствено на разразилия се конфликт с дядото по майчина
линия.
От събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за
съществуването на реален риск за детето К.В. Я. при осъществяване на личните
отношения с неговия баща. Въззивният съд намира, че не следва да се вземат предвид
образуваните производства срещу бащата по реда на ЗЗДН, тъй като същите не са
завършили с влезли в сила съдебни актове. Наред с това, във връзка с твърдения акт на
домашно насилие по образуваното по реда на ЗЗДН гр.д. № 25375/2024 г. на СРС,
изразяващ се в заключването на детето на терасата в жилището на бащата в ж.к.
Младост, вещото лице е констатирало след посещение в жилището, че терасата не се
заключва от години, като самото дете е отрекло пред вещото лице твърдения
насилнически акт. Действително, детето е демонстрирало нежелание и страх да се
вижда с бащата, най-вече пред социалните работници на ДСП – Младост, като се
констатират и трудностите при предаването му за осъществяването на личните
контакти с бащата. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че това състояние при
детето се дължи на острия конфликт на лоялност, в който то е намесено и стремежът
му да не разочарова майката, в присъствието на която срещите със социалните
работници са проведени, като това въздействие би било осезаемо дори тя да не е в
стаята с детето, както при разговора за изготвяне на социален доклад изх. № ПР/Д-С-
СК/33-002/29.11.2024 г. на ДСП – Сердика. Същевременно съдът съобрази, че такова
поведение не се наблюдава, когато детето е с бащата, видно от срещата в ДСП –
Младост, проведена по повод изготвянето на социален доклад изх. № ПР/Д-С-М/268-
001/08.03.2024 г., както и от срещите по повод изготвянето на приетите в първата и
въззивната инстанции заключения на СПЕ.
Според съда от съвкупната преценка на доказателствата следва извод, че
основната причини за изразеното нежелание на детето да се вижда с бащата и
трудностите при предаването се дължат най-вече на констатираната от вещото лице д-
р И. А. неумение на детето да се разделя с родителя или друг близък, който към
съответния момент полага грижи към него, като според обстоятелствата това може да
са неговите майка, баща или дядо по майчина линия. Установи се, че детето лесно и
силно се привързва към наличната родителска фигура и му е изключително трудно в
емоционален план да се откъсне от нея, като негативните чувства се проявяват вечерта
преди и по време на срещата. Допълнително към това се наслагва и изключително
влошени отношения между родителите, както и между бащата, от една страна, и
дядото по майчина линия от друга, на когото детето гледа като водеща фигура. Тези
конфликтни отношения се проявяват най-пълно при срещите между тях по повод
предаването на детето.
От наличните по делото доказателства, както и от заключението на вещото
лице д-р И. А. се установи, че бащата В. Я. е в състояние да осъществява контакти със
сина си и да се грижи за него в продължителни периоди от време, вкл. с преспиване на
детето при бащата. При бащата не се установяват преки или косвени данни за рискови
фактори за отглеждането на детето. Твърденията за злоупотреба от бащата с алкохол и
медикаменти останаха недоказани в съдебното производство и съдът не следва да ги
съобразява. Установи се, че В. Я. има на разположение жилище, което е оборудвано с
всичко необходимо за отглеждането на детето и за което има отделна стая. Наред с
това разполага и с достатъчни доходи за посрещане нуждите на детето. Не се
установиха твърденият във въззивната жалба на майката за съществуващ конфликт с
приятелката на бащата, видно от заключението на вещото лице д-р И. А. детето не
изпитва враждебност към партньорката на баща си.
10
Родителският дефицит при бащата се концентрира главно в разразилия се
конфликт с майката и нейните близки. Тук непримиримостта в конфликта с майката е
взел превес над грижата за детето. Такива недостатъци се установяват и при майката и
нейния баща, което допълнително изостря конфликта между двете страни в ущърб на
емоционалното състояние на детето. В този смисъл въззивният съдебен състав отчита
и физическото посегателство от В. Я. над дядото по майчина линия, изразяваща се в
удар по крака му, което е било възприето от детето. Наред с това и при двамата
родители се наблюдава дефицит в родителските им умения и нагласи, който се корени
в техни трайни личностни и емоционални затруднения и устойчиви нагласи към
родителстването. Констатираните дефицити нe са от степен да отрекат правото и
необходимостта на детето да поддържа пълноценен контакт със своя баща, респ. да
стеснят прекомерно режима на лични отношения с него.
Въззивният съдебен състав намира, че определеният от първоинстанционния
съд режим на лични отношения на бащата с детето съответства на установеното
фактическо положение и интереса на детето, но се нуждае от прецизиране, като се
съобразят събраните нови доказателства.
Проявление на пълноценното общуване е родителят да контактува и
взаимодейства с детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да
участва и в делниците му. В конкретния случай от заключението на вещото лице д-р И.
А. се установи, че поради негови личностни особености това би представлявало
трудност за бащата В. Я., който не успява да организира ежедневието си в работни
дни. Установи се, че за него е трудно да разпредели психичния си ресурс между работа
и грижите за детето, което е основание за настоящия съдебен състав да приеме за
неподходящо осъществяването на контакти с детето в делнични, работни дни.
Преспиването на детето при бащата съдът намира за неподходящо и с оглед
предстоящото започване на училищните занимания в първи клас. В интерес на детето
е определяне на такъв режим на лични отношения, който да бъде съобразен в най-
голяма степен с посещаване на училище и с учебните и извънкласни занимания на
детето, които ще имат най-голямо значение в тяхното ежедневие по време на учебната
година. Режимът на лични отношения с бащата не трябва да пречи на училищните и
извънучилищни занимания на детето, а да ги подпомага. Преместването на детето от
дома на единия родител в дома на другия през учебен ден през седмицата не е в
интерес на неговото спокойствие и свикване с новия за детето училищен режим.
Същото би довело до нарушения в дневния режим на подрастващия и е от естество да
породи у него тревожност и несигурност.
Същевременно съдът приема бащата да има право да вижда детето всяка първа
и трета седмица от месеца с преспиване, като взема детето от майката в петък от 15:00
часа или след края на учебните занятия от учебното заведение и го връща на майката в
неделя в 18:00 часа.
Режимът следва да бъде изменен и във връзка с времето, което детето ще
прекарва с неотглеждащия родител през зимата, като на бащата следва да бъде
предоставена възможност да взема детето с преспиване на Коледните празници през
четните години за времето от 18.00 ч. на 24 декември /Бъдни вечер/ до 18.00 ч. на 26
декември - денят след Коледа; на Новогодишните празници през нечетните години с
преспиване за времето от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари, като бащата
взима детето от майката М. Й.. За тези периоди седмичният режим не следва да бъде
съобразяван. Съдът счита, че престой на детето при бащата през лятото с непрекъсната
продължителност от 30 дни не е подходящ с оглед личностните особености на
родителите и най-вече трудното отделяне на детето от отглеждащия към момента
родител. Въззивният съд намира за подходящо режимът на лични отношения през
11
летните ваканции на детето да се осъществява в три отделни периода от по десет
календарни дни, които не съвпадат с редовния платен годишен отпуск на майката, като
детето бъде взимано от бащата и връщано на майката М. Й., като и в този случай
седмичният режим не следва да бъде съобразяван.
На Великденските празници през четните години бащата следва да има право
на лични отношения за времето от 18.00ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на понеделник
- първият ден след Великден, с преспиване, като детето бъде взимано от бащата и
връщано на майката М. Й.;
През четните години по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от министъра на образованието и науката за съответната
година, за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 18.00 часа на
последния ден от същата ваканция, с преспиване, като детето бъде взимано от бащата
и връщано на майката М. Й.;
Всеки от родителите следва да има право да прекарва рождените си дни с
детето К.В. Я. самостоятелно за времето от 10:00 часа или след приключване на
учебните занятия до 18.00 часа на следващия ден, с преспиване, а ако детето е на
училище – до началото на учебните занятия, в което време не следва се прилага
определеният режим на лични отношения на бащата.
Регламентиране на по-подробен режим на лични отношения съдът намира за
ненужно.
Спазване на посочения от въззивния съд режим на лични отношения ще
осигури възможност на бащата да участва пълноценно в живота на сина си и така
ефективно да подпомага развитието на малолетния. Ще се минимизира
непосредствените контакти между страните и по този начин ще намали възможностите
за възникване на конфликтни ситуации, които да рефлектират негативно върху детето.
С оглед да се избегне въвличането на детето в конфликта между родителите същите
следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията
помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и
благополучието на детето. За това е необходимо и двамата родители да спазват
предписанията на съда за режима на личните отношения, като при разногласия следва
да търсят първо пътя на диалога помежду си.
Обжалваното решение в частта за режима на лични отношения следва да се
отмени, като се постанови режим в изложения смисъл.
Решението за режима на личните отношения по настоящото дело не формира
сила на пресъдено нещо и при нови обстоятелства, всяка от страните би могла да
инициира промяна в определения режим на отношенията между родителя и детето,
както и да го променят при взаимно съгласие и без санкция от съда.
По въззивната жалба на М. М. Й. за размера на издръжката и периода, за който
се дължи, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло
по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (в този смисъл са
и задължителните указания по т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
12
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се
предполага.
Нуждите на детето К.В. Я. са обичайни за неговата възраст и са свързани с
разходи за храна, дрехи, обувки, учебни помагала, медицински грижи, културни
потребности, развлечения. Началният момент на определената в тежест на бащата
месечна издръжка трябва да бъде съобразена с нормата на чл. 149 от СК, а именно
най-много за една година преди предявяването на иска, т.е. вкл. и за претендирания
период от 21.06.2020 г. до 27.04.2021 г. – датата на исковата молба, заявена в отговора
на исковата молба.
Съобразно носената от В. Я. доказателствена тежест, бащата не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил задълженията си за заплащане на издръжка за периода
преди подаването на исковата молба в съда. В този смисъл съдът намира за
основателна претенцията на майката, за периода от 21.06.2020 г. до 26.04.2021г. вкл.
Възрастта и нуждата на детето и материалните възможности на неговите родители
налага общата месечна издръжка на детето К. да бъде в размер не по-малко от 500 лв.
до датата на исковата молба и 600 лв. след този момент, при съобразяване от съда на
настъпилите инфлационни процеси в страната. Доколкото майката полага
непосредствените грижи за детето, то оправдано и законосъобразно е неотглеждащият
родител – бащата В. Я. да покрие по - голяма част от месечната издръжка за детето, а
именно поне 300 лв. на месец за периода от 21.06.2020 г. до 26.04.2021 г. вкл., както и
поне 350 лв. на месец от 27.04.2021г. до настъпването на обстоятелства за изменението
или прекратяването на издръжката. Бащата е направил извънсъдебно признание пред
социалните служители от ДСП – Младост, че получава доход над средния за страна,
който в контекста на предявения срещу него иск за изплащане на издръжка следва да
се разглежда като признание на неизгоден за него факт. Съдът съобрази, че бащата
няма други алиментни задължения, поради което определената издръжка е дължима от
него. Присъдената месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК). Съдът намира за неоснователно искането на майката издръжката да бъде
заплащана единствено по банков път, доколкото законът не поставя ограничения в
начина на изпълнение на алиментното задължение.
Месечната издръжка е дължим от исковата молба на майката – 27.04.2021г. до
настъпване на законна причина за изменение на този размер или прекратяване на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК), доколкото не е спорно по
делото, че и към този момент страните са били фактически разделени, а
непосредствените грижи по отношение на детето са се полагали от неговата майка.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
По разноските в производството съдът приема следното:
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа
на ВКС, ОСГК разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени от тях.
Въззиваемият В. Х. Я. дължи държавна такса за присъдената издръжка за
периода от 21.06.2020 г. до 04.03.2021 г. в размер на 99.60 лв. и държавна такса за
допълнително присъдения размер на издръжката от 100 лв. в размер на 144 лв., на
13
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1, предл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20081581 от 01.03.2023 г. по гр. дело №
12654/2021г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, в частта, с която,
на основание чл. 127, ал. 2 от СК, е определен режим на лични отношения на
бащата В. Х. Я., ЕГН ********** с детето К.В. Я., ЕГН **********, както и в
частта, с която е отхвърлено предявеното от М. М. Й., ЕГН ********** срещу
В. Х. Я., ЕГН ********** искане, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 149
от СК, за заплащането на издръжка за периода от 21.06.2020 г. до 04.03.2021 г.
до размера от 300 лв., както и искане, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл.
143, ал. 1 от СК, за осъждане на В. Х. Я., ЕГН ********** за разликата над
присъдената сума от 250 лв. до размера на сумата от 350 лв. – издръжка за
периода от 27.04.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера
или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
сума до окончателното изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. Х. Я., ЕГН
********** с детето К.В. Я., ЕГН **********, считано от лятото на
календарната 2025 г., както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, като бащата
взема детето от майката М. М. Й., ЕГН ********** в петък от 15:00 часа или
след края на учебните занятия от учебното заведение и го връща на майката в
неделя в 18:00 часа;
- през летните ваканции на детето, определяни от министъра на
образованието и науката за съответната година, в три отделни периода от по
десет календарни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, като детето ще бъде взимано от бащата и връщано на майката;
- на Коледните празници през четните години за времето от 18.00 ч. на
24 декември /Бъдни вечер/ до 18.00 ч. на 26 декември - денят след Коледа, с
преспиване, като детето ще бъде взимано от бащата и връщано на майката;
14
- на Новогодишните празници през нечетните години за времето от
18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари, с преспиване, като детето ще
бъде взимано от бащата и връщано на майката;
- на Великденските празници през четните години бащата има право на
лични отношения за времето от 18.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на
понеделник - първият ден след Великден, с преспиване, като детето ще бъде
взимано от бащата и връщано на майката;
- през четните години по време на пролетните ваканции, определяни от
министъра на образованието и науката за съответната година, за времето от
10.00 часа на първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден от
същата ваканция, с преспиване, като детето бъде взимано от бащата и
връщано на майката;
Всеки от родителите има право да прекарва рождените си дни с детето
К.В. Я., ЕГН ********** самостоятелно за времето от 10:00 часа или след
приключване на учебните занятия до 18.00 часа на следващия ден, с
преспиване, а ако детето е на училище – до началото на учебните занятия, в
което време не се прилага определеният режим на лични отношения на
бащата.
ОСЪЖДА В. Х. Я., ЕГН ********** да заплати на К.В. Я., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. М. Й., ЕГН
**********, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 149 от СК, месечна
издръжка от 300 (триста) лева за периода от 21.06.2020 г. до 04.03.2021 г.,
както и допълнително още 50 (петдесет) лева (общо 250 лева) месечна
издръжка за периода от 04.03.2021 г. до 26.04.2021 г. включително, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА В. Х. Я., ЕГН ********** да заплаща на К.В. Я., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. М. Й., ЕГН
**********, на основание чл. 127, ал. 2 от СК вр. 143, ал. 1 от СК, сумата от
още 100 лв. месечно (общо 350 лева), месечна издръжка за периода от
27.04.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера или
прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
сума до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20081581 от 01.03.2023 г. по гр.
15
дело № 12654/2021г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Х. Я., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата от 243.60 лв. (двеста четиридесет и три лева и шестдесет
стотинки) - държавна такса по въззивно гр. дело № 7826/2023 г. по описа на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението в частта за издръжката е окончателно, а в останалата част
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16