ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 524
гр. Велико Търново, 10.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
ЯВОР ДАНАИЛОВ
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500353 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД със седалище гр.София,
чрез пълномощника му ЮК И., срещу Определение №495/22.03.2022г., постановено по гр.д.
№1878/2021г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София за изменение на постановеното по делото
решение №209/17.02.2022г. в частта му за разноските. Развити са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваният съдебен акт. Твърди се, че със
съдебното решение по гр.д.№1878/2021г. на ВТРС в частта за разноските, в полза на частния
жалбоподател /ищец по делото/ са присъдени не всички направени в исковото производство
съдебни разноски, а съразмерно с уважените искове, при несъобразяване от
първостепенният съд, че плащанията, които съдът е взел предвид, за да отхвърли частично
исковете, са извършени от длъжника след издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
ИЛ, т.е. в хода на висящото исково производство по чл.422 ал.1 ГПК, т.к. искът по чл.422
ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Твърди се, че от значение за отговорността на страните за разноски е и
извънпроцесуалното поведение на длъжника, който е дал повод за завеждане на иска, като
не е заплащал дължимите от него суми, поради което дължи на ищеца заплащане на
направените от него разноски в пълен размер. Моли съда, да постанови определение, с което
да отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което измени съдебното
решение в частта за разноските, като присъди в полза на ищеца направените съдебни
разноски в исковото производство в пълен размер от 735лв. Претендира направените в
настоящото производство съдебни разноски, в т.ч. и ЮК възнаграждение.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – ответника Е.Х., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК
особен представител адв.Б.Б. – ВТАК, с който оспорва частната жалба и моли да бъде
оставена без уважение като неоснователна. В писмения отговор на частната жалба е
инкорпорирано искане от особения представител за присъждане в негова полза на
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размерите, съгласно НМРАВ.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея
оплаквания и данните по делото, съобрази развитите доводи в писмения отговор на частната
жалба, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№1878/2021г. по описа на РС – Велико Търново е образувано
1
по предявени в срока по чл.415 ал.4 ГПК от ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД със
седалище гр.София против ответника ЕНВ. Т. Х. по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК
иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница в размер на 741,30лв., иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за
редовна лихва в размер на 222,23лв. за периода от 21.10.2015г. до 27.04.2016г., иск по чл.86
ал.1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 0,10лв. върху цялата главница за периода от
27.04.2016г. до 27.04.2016г. и иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за дължими такси в размер на
149,12лв., ведно със законната лихва от 28.04.2016г. до окончателното изплащане,
произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 18.06.2014г., които
вземания са предмет на издадена в полза на ищеца Заповед №565/04.05.2016г. по чл.417
ГПК по Ч.гр.д.№1152/2016г. по описа на ВТРС, образувано по подадено в съда от заявителя
на 28.04.2016г. заявление по чл.417 ГПК.
Производството по гр.д.№1878/2021г. по описа на ВТРС е приключило с постановено
съдебно решение №209/17.02.2022г. на ВТРС, с което предявения по реда на чл.422 ал.1
ГПК иск за главница е уважен частично, и са отхвърлени изцяло исковете за редовна лихва,
лихва за забава и за дължими такси. За да постанови този резултат първоинстанционният съд
е съобразил извършено от ответника в хода на процеса частично плащане на сумата от
500лв., платена на пет вноски, съответно на дати 21.04.2017г., 11.05.2017г., 14.06.2017г.,
10.07.2017г. и 11.09.2017г., въз основа на сключено между страните на 27.04.2017г.
Споразумение за разсрочено плащане на задълженията по процесния договор, което
частично плащане е извършено след предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК, който се смята
предявен от момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда /28.04.2016г./, и след
издаване на заповедта по чл.417 ГПК, издадена на 04.05.2016г.
С постановеното по гр.д.№1878/2021г. по описа на ВТРС съдебно решение
№209/17.02.2022г. е присъдена в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от
489, 40лв., представляваща направени от ищеца в исковото производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част на предявените искове, при направени от ищеца съдебни
разноски в исковото производство в общ доказан размер от 735лв., както и е присъдена в
полза на ищеца и сумата от 325лв., представляваща направени от ищеца в заповедното
производство съдебни разноски.
С подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК молба ищецът е поискал изменение на
решението в частта за разноските, направени в исковото производство, като направените
такива в исковия процес да му бъдат присъдени в пълен размер. След размяна по реда на
чл.248 ал.2 ГПК и постъпил в срок от ответника, чрез особения му представител, писмен
отговор по молбата по чл.248 ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е постановил
обжалваното Определение №495/22.03.2022г. по гр.д.№1878/2021г. по описа на ВТРС, с
което е оставена без уважение молбата на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София
за изменение на постановеното по делото решение №209/17.02.2022г. в частта му за
разноските. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая по
делото ответникът е заплатил част от сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение и ИЛ, след издаването им, но преди подаване на исковата молба, и в този
смисъл за тази част от сумите ответникът не е станал повод за предявяване на
установителният иск в тази му част, респ. – същият е отхвърлен, поради извършеното
плащане.
Обжалваното определение е връчено на ищеца на 04.04.2022г., като настоящата
частна жалба е подадена на 18.04.2022г., т.е. в рамките на двуседмичният срок за
обжалването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките
на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника, съразмерно с уважената част от иска. Константна е практиката на ВКС, че ако
предявеният иск е отхвърлен, поради извършено в хода на делото /след предявяването на
2
исковата молба, респ. след връчване на препис от нея на ответника/ плащане на
задължението, разноските за производството се възлагат в тежест на ответника.
/Определение №537/09.12.2019г. по ч.гр.д.№4373/2019г., Г.К., III г.о. на ВКС/.
Предмет на производството по гр.д.№1878/2021г. по описа на ВТРС е бил предявен
иск по чл.422 ал.1 ГПК, който, съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, се смята предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415 ал.4 ГПК. В процесният случай, искът по чл.422 ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземането, съгласно издадената Заповед №565/04.05.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№1152/2016г. по описа на ВТРС, е предявен при спазване на срока по чл.415 ал.4 ГПК,
поради което и по силата на разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК се смята предявен от момента
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, подадено на 28.04.2016г. Частичното
плащане от ответника в размер на сумата от 500лв., довело и до частично отхвърляне на
иска за главница и изцяло отхвърляне на останалите искове, е извършено на пет вноски на
дати - 21.04.2017г., 11.05.2017г., 14.06.2017г., 10.07.2017г. и 11.09.2017г., т.е. в хода на
висящността на съдебния процес, след предявяване на иска за съществуване на вземането по
чл.422 ал.1 ГПК, който се смята предявен на 28.04.2016г., и след издаване на заповедта по
чл.417 ГПК, издадена на 04.05.2016г., поради което с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в негова тежест следва да бъдат възложени всички направени от
ищеца съдебни разноски за исковото производство в общ доказан размер от 735лв.,
доколкото и не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските, досежно
отхвърления размер на исковете, върху ищеца. Неправилната констатация на
първоинстанционният съд, че частичното плащане от ответника е извършено преди
подаването на исковата молба, е обусловило и направеният от същия съд неправилен правен
извод, че ответникът не е станал повод за предявяване на установителният иск в частите, в
които е отхвърлен.
Предвид изложеното, на ищеца по делото се следват всички направени от него
съдебни разноски в исковото производство по гр.д.№1878/2021г. по описа на ВТРС в общ
доказан размер от 735лв., които следва да му бъдат присъдени, като бъдат възложени в
тежест на ответника, поради което и обжалваното определение по чл.248 ГПК, с което е
оставена без уважение молбата на ищеца по чл.248 ал.1 ГПК, се явява неправилно и следва
да бъде отменено, вместо което постановено друго, с което бъде изменено постановеното по
гр.д.№1878/2021г. по описа на ВТРС съдебно решение в частта на разноските, направени от
ищеца в исковото производство, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 735 лв., представляваща всички направени от дружеството в исковото
производство съдебни разноски.
По разноските:
Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски за
настоящото производство /в т.ч. и за ЮК възнаграждение/, както и на особения
представител на ответник – жалба – адв.Б.Б. - ВТАК за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размерите, съгласно НМРАВ, за настоящото производство, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съгласно трайно установената съдебна
практика, производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в
него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото
производство по чл.248 ал.3 ГПК. /в този смисъл – Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.
№2845/2018г., IV г.о, Определение №489/17.10.2017г. по ч. гр.д.№3926/2017г., IV г.о,
Определение №552/25.11.2016г. по ч.гр.д.№4894/2016г., IV г.о. на ВКС и др./. Спорът за
съдебни разноски, какъвто е настоящият, не поражда право на страните по делото за съдебни
разноски в съдебното производство, в което се разглежда.
По аргумент от чл.274 ал.4 ГПК, настоящото определение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение №495/22.03.2022г., постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК
по Гр.д.№1878/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ съдебно решение №209/17.02.2022г., постановено по Гр.д.№1878/2021г.
по описа на РС – Велико Търново в частта за разноските, направени от ищеца в
исковото производство, като:
ОСЪЖДА ЕНВ. Т. Х. , с ЕГН **********, от гр.Велико Търново, ул.“Сливница“ 76,
вх.Б, ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2,
с ЕИК *********, сума в размер на 735 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4