Решение по дело №244/2025 на Районен съд - Габрово

V
Жалбоподателката М.С.Г. от гр. Габрово е обжалвала Електронен фиш Серия К,
с № 9275266 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано
техническо средство, издаден от ОД на МВР град Габрово, чрез който за осъществено
на 27.05.2024 година нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС „Celeritas MVD 2020” № 000355С5, на
същата е наложена глоба в размер на сумата от 600 лева, на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По съображения, които е изложил в подадената
жалба, нейния автора е счел електронния фиш за незаконосъобразен и го е обжалвал
като такъв с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици,
които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с
което жалбата е изпратена до съда, тази страна е направила искания както за нейното
оставяне без уважение, така и за потвърждаване на обжалвания фиш като правилен и
законосъобразен.
Въз основа на данните в приложените писмени доказателствени материали,
съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Към 27.05.2024 година жалбоподателката М.С.Г. е притежавала МПС –
автомобил марка „Пежо”, модел „3008” с Рег. № ЕВ 99-95 ВМ, който е бил
регистриран на нейно име.
На 27.05.2024 г. описания по-горе автомобил се движел в село Драгановци,
община Габрово гр. Габрово. Около 12,17 часа на тази дата, докато пътувал по участък
от улица „Георги Димитров” в същото село, находящ се до № 7 на нея, той е бил
заснет да се движи със скорост от 97 км/ч, надвишаваща с 47 км/ч разрешената за
населени места. Заснемането е било извършено чрез автоматизирано техническо
средство АТСС („Celeritas MVD 2020”) с № 000355С5, представляващо (според
приложените писмени материали) такова за измерване от мобилен тип. Въз основа на
това впоследствие от ОД на МВР Габрово е бил издаден и обжалвания електронен
фиш Серия К, с № 9275266, чрез който за извършено във връзка с изложените
обстоятелства нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката М.С.Г. от гр.
Габрово като собственик на МПС е била наложена глоба в размер на сумата от 600
лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От данните, които се съдържат в приложеното на л. 5 по делото извлечение от
АИС на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР град Габрово, е видно, че
обжалвания електронен фиш Серия К, № 9275266 е бил връчен на жалбоподателката
М.С.Г. на 08.03.2025 година. Според вписания входящ номер и дата в подадената
против него жалба (материали, които са приложени на л. 3 от НАХД № 244/2025 г. на
Районен съд Габрово), тя е постъпила в административно наказващия орган на
24.03.2025 година, или в рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен
срок, започнал да тече от момента за получаване на електронния фиш и изтичащ в 23
часа, 59 минути и 59 секунди на тази дата. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че се явява подадена от страна на правоимащо лице, тя следва да се
приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по
отношение на искането за отмяна на електронния фиш.
1

Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се
заключи, че е налице действително извършено нарушение, което се явява
индивидуализирано по съответния ред. Бланката на обжалвания ел. фиш съдържа
информация за: структурата на МВР, на чиято територия е установено това
нарушение; мястото, датата и точния час за извършване на същото; регистрационния
номер на МПС и собственика, на когото последното е било регистрирано; описание на
нарушението и нарушените разпоредби чрез него; размера на глобата и данни за срока,
сметката и начините за нейното доброволно заплащане. При наличието на изброените
реквизити и отразеното в заснетата фотоснимка, която е приложена към фиша и
представлява неразделна част от него, следва да се приеме, че той съдържа именно
такова описание на нарушението, каквото е предвиждала разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 66/2023 г. (в сила от 01.08. 2023 г.), действала към
датата за неговото извършване. Използвания вид уред (преносима система за
измерване на скорост – тип „Celeritas MVD 2020” е бил одобрен тип средство за
измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, а намиращия се на л. 6 от делото протокол
от проверка № 150-СГ-ИСИС от 07.12.2023 г. на БИМ – че конкретното изделие от
този използван за измерване на скоростта вид (камера от същия тип с радар SN
0х000355С5) е било техническо изправно към датата на замерването. При това
положение и отразената в извлечението на л. 11 от делото дата – 07.12.2024 година, до
която то е следвало да премине през последваща метрологична проверка след
последната извършената на 07.12.2023 г. такава, липсват основания да се счита, че то
не е могло да установи конкретната скорост по един обективен начин независимо от
двете различни стойности за нея, които са отразени в снимковия материал (л. 9) и
електронния фиш. Освен че се явява по-благоприятна за отговорното за нарушението
лице, отразената във фиша по-ниска стойност (94 км/ч) на тази скорост, която
(противно на изложените в жалбата твърдения) е послужила и като фактическа основа
за неговото санкциониране, има своето логическо обяснение във вписаните данни в
протокола за проверка от л. 6, след като конкретно приспаднатата разлика от 3 км/ч
напълно кореспондира на допустимата максимална грешка, която е възможно да се
получи при измерването с описаната система в реални условия по отношение на
обекти, движещи се с не повече от 100 км/ч. Във връзка с използването на съответното
средство на отразената в електронния фиш дата, е съставен писмен протокол – с Рег.
№ 264р-8512, приложен на л. 10 от делото, който сочи, че самото използване е било
извършено в съгласие с изрично установения (в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.) нормативен ред. От него е видно, че към момента за измерване на
скоростта техническото средство се е намирало в чертите на с. Драгановци, община
Габрово. С оглед на това не би могло да се счита, че мястото за осъществяване на
установеното нарушение остава неясно, още повече и при конкретно посочения
участък – до № 7 на улица „Георги Димитров” в селото, на който е било разположено
то.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били
внесени изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави
действащата редакция на посочената норма след тези изменения заедно с легалното
определение за „автоматически средства и системи”, дадено в § 6, т. 65 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е било установено
по предвидения ред. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния
автомобил, до който се е намирало средството за измерване от мобилен тип, е било
свързано единствено с действия по позициониране или придвижване на това МПС до
определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или
2

към участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на
скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент нататък нейната
работа се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази при
стационарните радарни системи. При двете действията по измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, без да има възможност за
влияние (било то умишлено, или невнимание) върху процесите по измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети чрез техническото
средство. Предвид изложеното не може да се счита, че нарушението не е установено в
съответствие с предвидения от закона ред, както и че поради това издадения във
връзка със същото ел. фиш не е могъл да прояви присъщите на него установителни и
санкционни функции, които произтичат от определението за такъв по § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде налице само ако превишението на
измерената скорост би довело и до налагане на друго по вид наказание, свързано с
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че нарушението е
следвало да се установи чрез съставен акт и да се санкционира с издадено наказателно
постановление въз основа на него.
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалвания електронен
фиш, би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между
които спада и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото
същия представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за
нейната реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на
нарушените законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с
който нарушението е било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа
данни, които да установяват датата на неговото издаване. Тя не е предвидена като
задължителен реквизит в него както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и
в приложените писмени материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от
Министъра на вътрешните работи образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата
за извършване на нарушението. Щом това е така, то няма и причини за извод, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката се явява
реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след дата, на която е изтичал
предвидения за съответния вид нарушение срок от една година. Като се отчете обаче,
че производството по инициираното обжалване на електронния фиш е образувано на
02.04.2025 г., може със сигурност да се заключи, че той е бил издаден преди края на
този срок. Към подобен извод води и конкретната дата на връчването на самия фиш,
тъй като тя също се явява преди изтичането на едногодишния срок.
Реализацията на отговорността за административно нарушение е възможно да
се развива законосъобразно само през предварително определен период от време, тъй
като като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган
изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа
регламентация на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за
наказателно преследване на едно административно нарушение по давност. Вследствие
на това, а и тъй като тази погасена възможност съставлява събитие, което води до
изключващо отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното
в чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този
3

смисъл е и тълкуването, прието в задължителната за прилагане съдебна практика,
каквато представлява Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС
по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на
абсолютната давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността)
настъпва при изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК.
Последната норма въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед
вида и размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по
отношение на наказуемите с „Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”,
съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния
момент на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението –
27.05.2024 г., до датата за образуване на производството по настоящото дело въз
основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл период от време, който е по-малък от
предвидения максимален срок („Четири години и шест месеца”) за наказателното
преследване на извършеното нарушение, през който електронния фиш не е влязъл в
сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради неизтеклия абсолютен
давностен срок за него. Като е съобразил това и е санкционирал жалбоподателката,
административнонаказващия орган не е допуснал нарушение на закона, в това число и
по отношение на конкретно приетата правна квалификация на извършеното именно
като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която (при отбелязаното обстоятелство, че
скоростта е била измерена при движение на МПС в чертите на населено място, каквото
съставлява с. Драгановци, община Габрово) се явява правилно определена според
изрично указаното в него. Съответната глоба е наложена въз основа на санкционна
норма, която предвижда наказание за нарушение от вид, какъвто е налице и в
настоящия случай, а при установения (в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
стойност) от закона (абсолютно определен) размер тя е наложена именно при
съобразяване с него и с отчетената стойност на самата скорост. При това положение и
липсата на основания, които да налагат неговото изменяване или отмяна, обжалвания
електронен фиш следва да се потвърди.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................
4

Номер на акта:	59
Дата:	23 април 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200244
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 април 2025 г.

Решение по дело №244/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите