МОТИВИ КЪМ НОХД 523/09г.

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Пазарджик .

Обвинението е против три лица: А.Д.С. ***, А.А.А. ***, С.А. *** за това, че на  18.12.2000 г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършители противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство- лек автомобил, модел ВАЗ 2101 с ДК№ П 8158 Д, от владението на И.Н.З. *** ,като стойността на МПС възлиза на 710 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползват, като е последвала повреда на МПС в гр. Пазарджик, изразяваща се в:

          -маска предна, ударена- 31.20 лв

          -капак преден ударен – 47.40 лева

          -джанта предна ляво колело -30.40 лева

          -джанта предно дясно колело -35.40 лева

          -преден ляв калник ударен – 47.40 лева

          -амортисьор преден десен- 26.00 лева

          -амортисьор преден десен- 26.00 лева

          -подкалник преден десен ударен – 26.00 лева

          -шарнири 2 броя – общо на стойност - 26.00 лева

          -накрайници два броя общо на стойност - 18.00 лева

          -уплътнител на задно стъкло – 27.00 лева

          -уплътнител на предно стъкло – 27.00 лева

          -врата задна дясна- 96.00 лева

          -стъкло подвижно задна дясна врата – 15.00 лева

          -лайсна задно стъкло- 13.00 лева

          -триъгълно стъкло-комплект предна лява врата- 10.50 лева

          -контактен ключ счупен – 48.00 лв.

          -кабели контактен ключ срязани – 3.00 лв.

          -кори на волана – 5.60 лв.

          -волан счупен – 25.00 лв.

          -триклавишен ключ за мигачи – 15.00 лв.

          -ключ за фарове – 2.90 лв.

          -ключ за парно – 4.10 лв.

          -ключалка за заден капак на багажника – 13.00 лв.

          -брави на вратите – общо за четирите 42.00 лв.

          -преградна кора на багажника – 13.00 лв.

          -капак на багажника – 24.00 лв.

          -уплътнение на багажника – 10.00 лв.

          -задно ауспухово гърне, ударено – 38.00 лв.

-средна ауспухова тръба – 27.00 .

ВСИЧКО НА ОБЩА СТОЙНОСТ 784.30 лв. като МПС е изоставено без надзор - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 346 ал.ІІ т.1, във вр. с ал.І, във вр. с чл.20 ал. 2от НК

 

          Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик, който пледира за постановяване на осъдителна присъда  по отношение на всеки един от подсъдимите и налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, както и за приложение на чл. 25, ал.1 от НК вр. Чл. 23, ал.1 от НК и определяне на съответните най-тежки наказания по формираните съвкупности с приспадане на изтърпените по чл. 25 ал.1 от НК. .   

          Защитникът на подсъдимите не оспорва съставомерността на деянието , като пледира за налагане на наказание по чл. 55, ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимите правя признание по реда на чл. 371 т.2 от НПК и олят за снизхождение при определяне на наказанието.

Районният съд, като прецени по отделно и в съвкупност  доказателствата по делото, по свое вътрешно убеждение, ръководейки се от закона и с оглед разпоредбата на чл. 301 от НПК, установи:

На 18.12.2000г. в гр.Пловдив се срещнали в дома на подс.А.С. където дошъл и Мирослав Коларов, след което четиримата излезли заедно на разходка. С. *** до лек автомобил ВАЗ 2101 с ДК№ П 8158 Д, паркиран пред блока, където живее пострадалият собственик св.И.З..

Без да използува технически средства или инструменти С. отворил автомобила, малкото триъгълно стъкло било отворено. Кабелите на контактният ключ висели навън и чрез тях запалил колата. Четиримата се качили в автомобила и потеглили към гр.Пазарджик, като колата управлявал обв.С., който нямал шофьорска книжка. До него седял подс.С.А.( от когото е оставена и следа от ляв палец ) , отзад подс.А.А. и Мирослав Коларов. Пътят бил хлъзгав, навлезли били в гр.Пазарджик и при преминаване през кръгово движение С., който бил неправоспособен, изгубил контрол над управлението на автомобила и се ударил в едно дърво, като вследствие на същия по превозното средство, чиято стойност е 710 лв.,  имало причинени вреди които са експертно оценени на 784.30 лв.

Подсъдимите изоставили автомобила и не се завърнали при него.

По случая е образувано досъдебно производство №90/07г. по описа на ОСС Пловдив, като първоначално е образувано под формата на дознание срещу НИ за престъпление по чл.346 ал.ІІ и чл.215 от НК.

С Постановление от 28.ІІІ.2002г. на РП Пловдив дознанието е преобразувано в сл.дело с указания същото да се води срещу С.А., А.С., А.А. И М. К., всички от гр.Пловдив за престъпление по чл.346 ал.ІІ т.1 и т.2 от НК във връзка с чл.20 ал.ІІ от НК, а за  и във връзка с чл.63 ал.І т.3 от НК. Впоследствие с Постановление на РП Пазарджик делото е върнато за допълнително разследване, като е разпоредено срещу лицата да се повдигнат и предявят обвинения и по чл.195 ал.І т.3, т.5 и т.7 от НК.

След приключване на разследването наказателното производство е прекратено частично с Постановление от 14.05.2007г. досежно деянието по чл.195 ал.І т.3, т.5 и т.7 от НК за всички обвиняеми.

С постановление за частично прекратяване на РП Пазарджик от 13.11.2008г. делото е прекратено спрямо непълнолетния обв.МИРОСЛАВ АНГЕЛОВ КОЛАРОВ, тъй като досежно деянието извършено от него е с изтекла предвидена в закона давност.

Горната фактология е възприета  въз основа направените  от тримата подсъдими самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, които съдът прие с оглед преценката по чл. 372 ал. 4 от НПК , че  са подкрепени от събраните по надлежен процесуалне ред доказателства на ДП. Освен декларативните самопризнания на подсъдимите , които са формално основание за провеждане на производството по този процесуален ред  обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние е обоснована от дадените подробни и детайлни обяснения от тримата подсъдими в качеството им на  обвиняеми, от показанията на разпитаните  по делото свидетели З. , Йорданов ,  показанията на свидетелите Илиев и Йорданов депозирани по реда на чл. 210 от НПК , изслушаната съдебно дактилоскопна експертиза  и съдебно оценъчна експертиза , както и съставения  протокол за оглед на местопроизшествие на лист 12 и 13 от ДСП. Установено е при съвкупния анализ на  събраните доказателства и доказателствени средства, че тримата подсъдими заедно с Мирослав Коларов, по отношение на когото производството е прекратено с прокурорско постановление,  се събрали  заедно и по инициатива на подсъдимия С.  отишли на инкриминираната дата до паркирания  пред блока на свидетеля З. негов собствен автомобил. Малкият отвор  на триъгълното ветроупорно прозорче позволил на С. да отвори автомобила, да свърже съответните кабели и да приведе двигателят в работен режим. Подсъдимите заедно с Коларов се качили на автомобила и той, управляван от подсъдимия С.,***.  Сттефанов не бил правоспособен водач  и при преминаване по кръгово движение в града изгубил  контрол над автомобила който се ударил в крайпътно дърво.  Обвиняемите изоставили автомобила без надзор и с причинени по него  множество повреди, вследствие на пътния инцидент, които са обективирани на снимковия  материал на л. 37 и л. 38 от ДСП.

В хода на досъдебното производство също с прокурорско постановление от 28 март 2002 г на РП Пловдив  дознанието е било преобразувано в следствено дело против четиримата извършители по чл. 346 ал. 2 т. 1 и 2, във връзка с чл. 20 ал.2 от НК, а за Коларов във връзка с чл. 63 ал. 1 т.  3 от НК. Впоследствие наблюдаващият прокурор е върнал делото за допълнително разследване  и привличане на извършителите  и по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 5 и т. 7 от НК, но с постановление от 14 май 2007 г. прокурорът е прекратил наказателното производство за престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 5 и т. 7 от НК за четиримата извършители. С постановление от 13.11.2008 г.  делото е прекратено и спрямо Коларов изцяло поради изтичане на преследвателната давност.

С оглед на това движение на делото в досъдебната фаза предмет на разглеждане  на съда по настоящето дело и само обвинението по чл. 346 ал. 2 т. 1 от НК във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК. Несъмнено установено е , че тримата подсъдими  са отнели без знанието и съгласието на З. неговия собствен автомобил  и са пътували  с него от гр. Пловдив до гр. Пазарджик , където случайно  е настъпило ПТП , след което тримата подсъдими са изоставили превозното средство на избрано от тях място в града и са се прибрали.

При тези факти съвсем правилно прокурорът е приел , че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 346 ал. 1 т. 1 от НК – оставяне без надзор, както и другото квалифициращо обстоятелство по същата разпоредба, а именно наличието на вреди по превозното средство,  които са настъпили след противоправното му отнемано с цел да бъде ползвано. Същите са оценени от автотехник  и възлизат на общата сума от 784.30 лева. Несъмнено е , че подсъдимите са действали в съучастие като съизвършители.

В субективно отношение и тримата са съзнавали противоправността на деянието, че отнемат превозното средство, макар и само с намерение за ползване, без знанието и съгласието на собственика му; съзнавали са , че  действат заедно и с общи съвместни действия участват в изпълнителното деяние . Съзнателно са изоставили превозното средство  отворено, без надзор и с причинени по същото щети  в следствие на настъпило произшествие при управлението му от С..

С оглед на горното съдебният състав прие, че обвинението е доказано и призна подсъдимите за виновни  в извършване на предписаното им обвинение по чл. 346 ал. 2 т. 1 във връзка с ал. 1 , във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК.

За определяне на вида и размера на наказанието  съдът съобрази на първо място  императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК,  въз основа на която и с оглед на предвиденото наказание , за извършеното престъпно деяние  наказанието се определи при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. За конкретното отмерване на наказанието лишаване от свобода , което следваше да бъде наложено на всеки от подсъдимите,  съдът  взе предвид  високата обществена опасност на деянието, както и високата обществена опасност на всеки един от извършителите му , които са с негативни характеристични данни  и няколкократни осъждания .

От друга страна  и основно като съобрази данните за предходни и последващи осъждания за подсъдимите - за подсъдимия С. по девет броя дела от общ характер , за  подсъдимия А. по две общ характер дела и по 13 броя дела от общ характер по отношение на подсъдимия А.. От друга страна съдът съобрази  и продължителния период от извършване на деянието , който дори според установената съдебна практика се приема като изключително смекчаващо вината обстоятелство с мотива, че ненавременното наказание не може  да изиграе  в целената от законодателя степен нито личната, нито генерална превенция. При това  и като взе предвид , че наказанията следва да постигнат целените  промени в съзнанието на всеки един от подсъдимите, както и да окажат върху тях предупредително- възпиращо въздействие, а да имат общо превантивен ефект съдът наложи  наказание на всеки от подсъдимите в размер на седем месеца лишаване от свобода.

По отношение на всеки един от подсъдимите, доколкото се отчетоха налице и съответните предпоставки,  съдът се произнесе и по чл. 25 ал. 1  във връзка с чл. 23  ал. 1 от НК.

 С оглед осъжданията на подсъдимия А.  по НОХД №№ 428/03 г. на Пловдивския районен съд и по настоящето дело и предвид фактът , че двете деяния  са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът по обусловената   съвкупност  определи общо  най-тежко наказание в размер на една година и единадесет месеца лишаване от свобода. Съдебният състав прие, че това наказание по своя вид и размер е достатъчно, както за възмездие за извършените  престъпни деяния, така и с оглед необходимостта да постигне поправително, превъзпитателно и възпиращо въздействие лично спрямо подсъдимия и спрямо останалите членове на обществото.

С оглед данните от Затвора Пловдив за изтърпени наказания и на основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът  приспадна  изцяло изтърпяното наказание  в размер на една година и  единадесет месеца лишаване от свобода, изтърпяно от А. по НОХД № 428/03 г. на РС Пловдив.

С оглед справката за съдимост на подсъдимия С.  реална съвкупност формират престъпните деяния за които същия е осъден по НОХД №№ 428/03 г, 1254/05 г., 1354/02 г., 1183/02 г, всички на РС Пловдив  и по настоящето НОХД № 523/09 г.  Всяко едно от тези престъпни деяния  са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което същите се намират в реална съвкупност с общо  най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода . С оглед многократните осъждания на същия , които са все за тежки умишлени престъпления  и по които е търпял  ефективни наказания лишаване от свобода , не постигнали очевидно  целения  поправителен ефект спрямо него;  видът на престъпните посегателства и техния предмет, както и продължителния период в рамките на който са извършени , съдът прие че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 24 от НК , поради което и увеличи определеното общо наказание от три години лишаване от свобода с още осем месеца лишаване от свобода.  С оглед справката от затвора Пловдив  рег. № 664/7 април 2009 г.  и на основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът приспадна изцяло изтърпяното наказание в размер на три години и осем месеца лишаване от свобода, изтърпяно от С.  по определена съвкупност  измежду НОХД № 1183/02 г /нов номер 1614/05 г. на Окръжен съд Пловдив, НОХД № 1354/02 г. и 428/03 г.  и двете на РС Пловдив.

С оглед справката за съдимост на подсъдимия А. реална съвкупност формират престъпните деяния , за които същия е осъждан по НОХД №№ 212/02 г, 1175/02 г. , 1438/01 г., 650/03 г. всички на РС Пловдив, НОХД № 1614/05 г. на Окръжен съд Пловдив  и по настоящето НОХД № 523/2009 г. по описа на РС Пазарджик. Всяко едно от тези  деяния  е извършено  преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях .  Съдът  определи  като общо най-тежко наказание,  подлежащо на изтърпяване по обусловената   съвкупност  наложеното такова по НОХД № 1175/02 г на РС Пловдив в размер на четири години лишаване от свобода.

Аналогично на съображенията изложени  по отношение приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК  за подсъдимия С., съдебният състав формира наличие на предпоставки за приложение на същата разпоредба и по отношение на подсъдимия А.. И в конкретния случай определящи за това  са многобройните осъждания за същия подсъдим  все за тежки умишлени престъпления , за които е търпял ефективно  наказание лишаване от свобода, но независимо от това е налице една  установена престъпна упоритост.  От друга страна  впечатляващ е броя на престъпните посегателства извършено в периода 2000-2002 г.,  като едно от тези  деяния е с квалификация по чл. 198 ал. 1 от НК, а в последствие  същият е осъждан и за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК  извършено след излизането му от затвора и на 2 юли 2008 година. Поради това  и за да може  да се обосноват  очаквания , че наложеното наказание за съвкупността  ще се яви съответно  възмездие за извършените престъпни посегателства формиращи съвкупността ,     както  и за да се обосноват очаквания за постигане целите на личната и генерална превенция,  съдебният състав прие, че следва определеното общо наказание да се увеличи с още шест месеца лишаване от свобода.  С оглед справката от затвора Пловдив от 7 април 2009 година и коригиращата справка от 4 юни 2009 година  се приспадна изцяло изтърпяното наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяно в периода 11.04.02г.- 28.07.06г. и по съвкупност НОХД 212/02г.- ПлРС, НОХД 1175/02г. , НОХД 114/05г на ПлОС; 1483/01г. на РС Пловдив и НОХД 650/01г. на РС Пловдив.  

Доколкото  всички наказания са изтърпени от подсъдимите и не остава подлежащо на изтърпяване наказание за нито един от тях, съдът не определи режим за изтърпяване на такова.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК  подсъдимите бяха осъдени да заплатят съдебно деловодни разноски в размер на 10 лева за всеки един от тях.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................