Присъда по дело №7470/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 63
Дата: 13 май 2025 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20241100607470
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 63
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора С. П. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100607470 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК присъда на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 16 с-в от 05.06.2024г. по НОХД № 5725/2019г., в
частта:
- в която подсъдимият В. Р. Т. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК
- в която подсъдимите Б. Д. Д. и П. Д. Д. са признати за невиновни и оправдани за това да са
извършили престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК в съучастие
с подс. В. Р. Т.
- в която на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното на подс. Б. Д. Д. наказание лишаване от свобода за срок от 1
/една/ година
- относно разноските,
като вместо това

1
ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Р. Т. - роден на ********* в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, средно образование, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 04.02.2017 г. в с. Боримечково, обл. Пазарджик, в съучастие, като извършител, с
Б. Д. Д. и П. Д. Д. е причинил средна телесна повреда на Х. Т. Т. от гр. София, изразяваща се
в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен
на комоционна кома, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота -
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 303 НПК и чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 54 НК му
НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание 1 /една/
година лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.

ПРИЗНАВА подс. Б. Д. Д. за ВИНОВЕН в това да е извършил престъплението по чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и в съучастие с подс. В. Р. Т..
ПРИЗНАВА подс. П. Д. Д. за ВИНОВЕН в това да е извършил престъплението по чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и в съучастие с подс. В. Р. Т..

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на подс. Б. Д. Д.
наказание 1 /една/ година лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК всеки един от подсъдимите Б. Д., П. Д. и Т. да
заплати: разноски по водене на делото, направени на досъдебното производство в размер на
74 лева - в полза на държавата; разноски по водене на делото, направени в хода на
съдебното производство пред първата инстанция в размер на 100 лева - в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, както и, в случай, че не изпълни
доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените разноски, на основание чл.
190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Б. Д. да заплати разноски пред
възивната инстанция в размер на 400 лева, както и, в случай, че не изпълни доброволно в
срок задължението за заплащане на присъдените разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК,
да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 с-в от
2
05.06.2024г. по НОХД № 5725/2019г. в останалата част.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по ВНОХД № 7470 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно
oтделение, VI-ти въззивен състав за 2024 г.

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
С присъда от 05.06.2024 г. по НОХД № 5725/2019 г. Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 16 състав е:
- признал подсъдимия Б. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, като го е признал за невиновен
и го е оправдал за това да е извършил престъплението в съучастие с подс. В. Р. Т. и го е
признал за невиновен и го е оправдал по повдигнато му обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
НК.
- признал подсъдимия П. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, като го е признал за невиновен
и го е оправдал за това да е извършил престъплението в съучастие с подс. В. Р. Т.. Също така
е определил общо най-тежко наказание между наложеното и това по друго НОХД, както и е
привел на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
наложено му по НОХД № 3453/2016 г. на СРС и е определил първоначален общ режим на
същото
- признал подсъдимия В. Р. Т. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение
по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Срещу присъдата, в оправдателната спрямо всички подсъдими част, е подаден в срок
протест от прокурор в Районна прокуратура-Пазарджик, който е автор на обвинителния акт.
В допълнително изложение прокурорът твърди, че не поддържа протеста срещу присъдата в
частта, в която подс. Б. Д. е оправдан за престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а го
поддържа в частта срещу частичното оправдаване на подс. Б. Д. и П. Д. и цялостното
оправдаване на подс. Т. с доводи, че се доказва участието на подсъдимия Т. в извършването
на престъплението. Моли въззивния съд да отмени присъдата в протестираната част и да
постанови нова, с която да признае и тримата подсъдими за виновни по предявеното им
обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от защитника на подсъдимите Б. Д. и П. Д., в
която се излагат съображения, че обвиненията не се доказват и са допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебната и съдебната фаза. В допълнително изложение сочи,
че присъдата е необоснована и приетата от първостепенния съд фактическа обстановка
излиза от фактическите твърдения на прокуратурата, което нарушава правото на защита.
Изтъква неправилна оценка на доказателствата. Иска се въззивния съд да отмени присъдата
и да постанови нова, с която да признае подсъдимите Д.и за невиновни и да ги оправдае по
обвиненията по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Алтернативно, моли за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно, прави се искане да
намали така наложените наказания с приложение на чл. 55 НК, предвид явна
несправедливост на същите. Протестът намира за неоснователен.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на частния обвинител и повереника му
или СРП.
Срещу протеста е подадено възражение от страна на защитника на подсъдимия Т., в което се
твърди, че е недопустим, тъй като е подаден от прокурор от друг съдебен район и нарушава
1
правилата на местната подсъдност. По същество го счита за неоснователен, тъй като не се
доказва участието на подс. Т. в извършване на престъплението.
С възражението не са направени доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал разпит на подсъдимия, на свидетели и
вещи лица.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът при СГП заявява, че не
поддържа подадения протест, но не го оттегля. Твърди, че първоинстанционната присъда е
правилна и обоснована, поради което счита, че следва да бъде потвърдена.
Частният обвинител Х. Т. пледира за завишаване на размера на наложеното на подсъдимите
наказание, поради обстоятелството, че и тримата подсъдими са му нанасяли удари.
Защитникът на подс. Т. намира постановената от първоинстанционния съд присъда за
правилна, законосъобразна и обоснована. Твърди, че нито в хода на досъдебното
производство, нито в хода на съдебното следствие е извършвано разпознаване на лица, което
да установи евентуалната съпричастност на подс. Т. към инкриминираното деяние, за което
посочва че съставлява съществено процесуално нарушение. Акцентира върху
обстоятелството, че нито един от свидетелите не посочва индивидуализиращи белези по
отношение на подс. Т., които да го идентифицират по несъмнен начин като един от
извършителите на деянието. Намира за правилни изводите на първия съд относно
невъзможността да бъде установено по категоричен начин участието на подс. Т. в
инкриминираното деяние. По тези съображения, моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Т. заявява, че поддържа казаното от своя защитник.
Защитникът на подсъдимите Б. Д. и П. Д. оспорва заключенията на вещите лица по приетите
по делото СМЕ и допълнителна СМЕ относно приетото в тях, че частният обвинител е бил
загубил съзнание. Намира, че констатираното от лекаря на 25.02.2017 г. в „Св. Анна“ в
Спешно отделение няма връзка с датата на обвинението. Моли въззивния съд да оправдае
двамата подсъдими Б. Д. и П. Д. по повдигнатите им обвинения, алтернативно пледира за
преквалифициране на деянието като такова по чл. 132 НК. Счита, че ако все пак съдът
приеме, че двамата подсъдими са извършили деянието по повдигнатите им обвинения, моли
съда при индивидуализацията на следващото се на всеки един от тях наказание да отчете, че
не са конфликтни, не са имали други подобни прояви, че всеки един от тях е родител на
деца, за които трябва да се грижат.
Подсъдимият Б. Д. поддържа казаното от своя защитник.
Подсъдимият П. Д. поддържа казаното от своя защитник.
В правото си на последна дума подс. Т. моли съда да потвърди постановената от първия съд
присъда.
Всеки един от подсъдимите Б. Д. и П. Д. поотделно моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въз основа на събраните пред първата съдебна инстанция и пред въззивния съд
доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
2
Подсъдимият Б. Д. Д. е роден на ********* г. в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование, осъждан, неженен, трудово неангажиран, ЕГН: **********.
Подсъдимият П. Д. Д. е роден на ********* г. в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, осъждан, трудово ангажиран, ЕГН: **********.
Подсъдимият В. Р. Т. е роден на ********* г. в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН: **********.


Подсъдимият Б. Д. и св. Х. Т. се познавали и имали неуредени парични отношения помежду
си.
На 04.02.2017г. св. Т. заедно със св. В.М., с която живеели на семейни начала, тръгнали с
автомобил от гр. Стара Загора за с. Боримечково, Област Пазарджик, за да присъстват на
погребението на техен близък приятел - Ю.М., съпруг на св. З.-М.-. Когато пристигнали в с.
Боримечково, св. Т. паркирал управлявания от него автомобил в центъра на селото пред
Кметството. Той и св. М. заедно със събралото се множество хора, се отправили към
гробищния парк.
След погребалната церемония свидетелите Т. и М. тръгнали към автомобила си, който бил
паркиран в центъра на селото. В момента, в който двамата се канели да се качат на
автомобила, в близост до тях, на около 10 метра от техния автомобил, спрял лек автомобил
„БМВ”, от който слезли подсъдимите Б. Д., П. Д. и В. Т.. След слизането си от автомобила,
всеки един от подсъдимите затворил шумно вратата, от която бил излязъл и заедно се
насочили агресивно, с бърза крачка към св. Т. и с вдигнати ръце, за да му нанесат удари.
Последният, за да се защити, първи нанесъл силен удар с юмрук в областта на скулата на
подсъдимия Б. Д.. Вследствие на така нанесения от св. Т. удар, на подс. Б. Д. било
причинено закрито, разместено счупване на скулната кост, довело до затруднение на
дъвченето до зарастване на костта за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата. Получил
и травмиране на меките тъкани в областта на лявата скула, клепачите на лявото око и
контузия с кръвоизлив на конюктива на лява очна ябълка, довели до временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
След това тримата подсъдими започнали да нанасят удари с юмруци и ритници по тялото,
крайниците и главата на частния обвинител Т.. Повалили го на земята и продължили да му
нанасят удари и ритници. Виждайки случващото се, намиращата се в близост свидетелка М.,
се развикала в опит да спре нападателите на приятеля си. Инцидентът бил забелязан от
приближаващите свидетели З.-М.- и П., които забелязали случващото се от около сто метра
разстояние и се развикали. Тримата подсъдими преустановили нанасянето на ударите и със
същия автомобил, с който пристигнали се отдалечили с висока скорост.
В резултат на нанесените от подсъдимите удари на св. Т. било причинено охлузване и
разкъсно — контузна рана по външния нос, счупване на 9-то дясно ребро, кръвонасядания и
охлузвания по тялото и крайниците, а също и счупване на носните кости, счупване на
предна стена на десен челен синус /20 мм./ и масивен отток и кръвонасядане по тилната
окосмена част на главата, довели до мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание до
степен на комоционна кома, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Свидетелите М., З.-М.- и П. оказали първа помощ на св. Т., след което бил откаран до гр.
Стара Загора с автомобил.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
3
Горната фактическа обстановка, въззивният съд възприе на база доказателствата и
доказателствените средства, събрани пред СРС и пред въззивния съд:
- гласни – показанията на свидетелите Х. Т. Т., Р.П.З.-М., Д.П.Й., включително и тези части
от показанията им от досъдебното производство, приобщени към доказателствата чрез
прочитането им по реда на чл. 281 НПК, В.Ж. М. и Красимир П. П.;
- писмени – жалба от Х. Т.; съдебномедицински удостоверения на частния обвинител Т. и
становище на лекар; допълнение към съдебномедицинското удостоверение на Т.; протокол за
доброволно предаване на снимки и компакт диск; сигнал от Б. Д. вх. №9724/13.02.2017г.
срещу частния обвинител Т.; епикриза и СМУ за подс. Б. Д.; характеристични справки на
подсъдимите; справка в НАИФ-НРЛБЛД за подс. Б. Д.; справка от НАП ТД –София относно
подс. Б. Д.; справка от СРП за образувани ДП срещу частния обвинител Хр. Т.; справка от
ГДИН за изтърпявани наказания от подс. Б. Д., справка от НАП ТД – София за образувани
изпълнителни дела срещу подс. Б. Д.; заключения на съдебномедицинска експертиза /СМЕ/
и допълнителна съдебномедицинска експертиза относно причинените на частния тъжител
Х. Т. телесни увреждания, съдебномедицинска експертиза на подс. Б. Д., както и останалите
писмени доказателства, приобщени към делото по реда на НПК.

Основен доказателствен източник по делото се явяват показанията на свидетеля Х. Т., които
правилно са били ценени с доверие от първоинстанционния съд. Това е така, тъй като той е
очевидец на инкриминираните в настоящото производство събития и пряко е възприел
действията на всеки един от подсъдимите по време на процесните събития. Предвид
изложеното е необходимо показанията му да бъдат преценени изключително внимателно,
като се изследва, както тяхната вътрешна логичност и издържаност, така и
взаимодействието им с останалия доказателствен материал по делото, съответно наличието
на съответствие или противоречие с други събрани доказателства. Следва бъде отчетено и
качеството му на частен обвинител в наказателно производство и произтичащата от това
евентуална заинтересованост от изхода на делото и пристрастност в депозираните
показания.
Настоящият състав споделя преценката на първоинстанционния такъв, който се е доверил на
показанията този свидетел, доколкото същите са логични, подробни и обективни, и намират
подкрепа в споделеното от свидетелите М., З.-М. и П., както и в заключенията на вещите
лица по съдебномедицинските експертизи и допълнителната съдебномедицинска
експертиза. Не са налице и доказателства по делото, опровергаващи изложеното от него.
Предвид изложеното съдът няма основание да се съмнява в обективността на свидетеля.
Свидетелят Х. Т. и жената, с която живее на семейни начала – свидетелката М., разпитани в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, по идентичен начин споделят за
причината за посещението им на с. Боримечково, обл. Пазарджик на инкриминираната дата,
а именно по повод погребението на техен близък приятел. Показанията на двамата
свидетели са еднопосочни и относно начина по който тримата подсъдими са пристигнали с
автомобил в селото и са паркирали в непосредствена близост до техния автомобил, както и
относно последвалите действия на подсъдимите. Показанията на частния обвинител Т. се
отличават с по-голяма конкретика относно начина, по който тримата подсъдими са слезли от
автомобила- едновременно и са се насочили устремено с вдигнати ръце за нанасяне на удари
и с видимо агресивни намерения към него.
От показанията на свидетеля Т., както правилно е отчел и първоинстанционният съд, се
установява и обстоятелството, че за да се защити, Т. пръв е нанесъл удар в лицето на
подсъдимия Б. Д., което се потвърждава от писмените доказателства по делото - СМУ
№77/2017г., както и заключението на вещото лице по назначената от въззивния съд
съдебномедицинска експертиза, която установява вида и характера на причинените на подс.
4
Д. телесни увреждания.
В показанията си св. Т. споделя и за нанесените му от страна на тримата подсъдими удари, в
следствие на които посочва, че е припаднал. Изложеното от Т. относно процесния случай и
механизма на извършеното спрямо него посегателство над телесната му неприкосновеност
звучи логично в своята цялост, както и не са налице несъответствия и вътрешни
противоречия, които да обуславят съмнение в обективността на свидетеля.
Констатираното от първия съд противоречие в показанията на свидетеля Т. депозирани в
хода на досъдебното производство и тези от съдебното следствие относно начина му на
пристигане на мястото на инцидента, връщайки се от гробищния парк, не касаят относими
към предмета на доказване обстоятелства и както правилно е посочил първият съд, се дължи
по-скоро на изминалия период от време, повлиял на спомените му за конкретното
обстоятелство.
Споделеното от св. Т. намира подкрепа в показанията на свидетеля М., която се е намирала в
непосредствена близост до мястото на нападението над приятеля й и непосредствено е
възприела действията на тримата нападатели, за които споделя по идентичен начин със
заявеното от св. Т.. Свидетелката М., също като Т., споделя за нанесените му едновременно
от тримата подсъдими удари по лицето и тялото му, включително и след като бил повален на
земята.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на посочената
свидетелка, но неправилно първият съд е отчел, че същите не водят до категоричен извод
относно авторството на деянието и от страна на подсъдимия Т.. В депозираните пред първия
съд показания свидетелката М. по категоричен начин заявява, че може да разпознае всяко
едно от трите лица, които е възприела да нанасят удари на свидетеля Т. и сочи, че това са
именно тримата подсъдими – Б. Д., П. Д. и В. Т.. Така заявеното от свидетелката М. звучи
съответно на житейската логика, доколкото същата се е намирала в непосредствена близост
от мястото, на което подсъдимите са нанасяли удари на частния обвинител и е имала
възможност да възприеме действията им и външните им белези. Освен това,
инкриминираното в производството деяние се е случило в светлата част на денонощието и
по делото не се установява съществуването на обективни обстоятелства или субективни
такива, препятстващи възможността на свидетелката М. да възприеме лицата на тримата
нападатели, както и да идентифицира същите в хода на съдебното следствие. Следва да се
отбележи, че св. Т. също в показанията си категорично посочва тримата подсъдими като
лицата, които са му нанесли побоя.
В хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първия съд не е
било извършено разпознаване по реда на НПК, като един от способите за събиране и
проверка на доказателства, но както правилно е отбелязал първоинстанционният съд,
посоченото не съставлява допуснато процесуално нарушение. Авторството на извършеното
деяние, предмет на настоящото наказателно производство, в лицето на тримата подсъдими,
както вече беше посочено, се установява по категоричен начин от показанията на
свидетелите Т. и М., които са очевидци на инкриминираните събития и всеки един от тях е
възприел не само действията на подсъдимите, но и техните лица, позволили им в
последствие в хода на разпита пред СРС да посочат именно тях като извършители на
деянието
.В показанията си свидетелят Йотов споделя за съществуването на неуредени финансови
отношения между подс. Б. Д. и св. Т., които биха могли да бъдат ценени като евентуална
причина за нанасянето на побоя над Т. и стремеж да бъдат уредени по неправомерен начин
гражданско-правни отношения.
Показанията на свидетелите З.- М. и П. също са източник на информация, относима към
предмета на доказване в настоящото производство. Съдът не констатира вътрешно
5
противоречие в показанията им и отчете съответствието им със заявеното от частния
обвинител Т. и свидетелката М., поради което подобно на първоинстанционниия съд възприе
същите с доверие. Всеки един от свидетелите З.- М. и П. споделя, че лично е възприел
нападението на три лица спрямо Т. и едновременното нанасяне от тяхна страна на удари и
ритници.
Съдът счита, че следва да възприеме изцяло заключението на вещото лице д-р Б. П. по
назначената в хода на досъдебното производство делото съдебномедицинска експертиза,
доколкото същото е съобразено с фактите по делото, изготвено е от специалист в
съответната област на науката, който е отговорил научнообосновано на поставените му
въпроси. От заключението се установява, че контузията на главата на частния обвинител Т. с
мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание, по данни от свидетелите
разпитани на досъдебното производство, е причинила на пострадалия разстройство на
здравето, временно опасно за
живота.
Счупването
на носните кости с изкривяване на носната преграда и счупването на предната стена на
десния челен /фронтален/ синус са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Вещото лице е уточнило, че за да се приеме наличие на затрудняване на носното
дишане като постоянно е необходимо повече от месец след травмата да се извърши
риноманомерия, която да установи обективно наличие на затрудняване на носното дишане,
като се съобрази че изкривяването на носната преграда не винаги води до такова
затрудняване.
По същия начин е квалифицирано счупването на 9-то дясно ребро и разкъсно - контузната
рана по външния нос, а всички останали травматични увреждания - кръвонасядания,
охлузвания и контузии/ са причинили на пострадалия болка и страдание. Тези травматични
увреждания са в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени при нанесен побой с юмруци и ритници и падане на терен
към момента на инкриминираната дата.
Подобно на първоинстанционния съд, въззивният съд се довери на заключението на вещото
лице по допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена от същото вещо лице,
което е отговорило на допълнителни въпроси. Посочило е, че травмите на лицето /счупване
на предната стена на десен челен /фронтален/ синус /20 мм// и в областта на главата
/масивен отток и кръвонасядане по тилната окосмена област на главата/ могат да доведат до
мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома. Травмата на
носа е по-малко вероятно да е довела до такъв тип мозъчно сътресение, според
съдебномедицинската практика. Травмата на челото може да бъде получена от удар с юмрук
със значителна сила, но и от удар с крак - ритник, когато пострадалият е бил вече на земята.
Посочил е, че травмата на тилната част на главата може да се получи както от ритник с крак,
така и от падане на терен по гръб. Допуснал е, че най- вероятна причина за изпадане в пълно
безсъзнание е силен удар в областта на челото или в областта на тила. Вещото лице
поддържа, че не може категорично да се установи кой по ред е бил ударът, причинил
мозъчното сътресение с пълна загуба на съзнание. С оглед локацията на ударите в областта
на лицето, вещото лице е установило нанасянето на най-малко два удара в тази област.
Противно на възражението на защитника на подсъдимите Б. Д. и П. Д., въззивният съд
констатира, че няма основание заключението на вещото лице да се поставя под съмнение в
частта относно констатациите му за изпадането на пострадалия в безсъзнание. Вещото е
лице е съобразило при изготвянето на заключението си показанията на свидетелите, дадени
в хода на досъдебното производство, които са идентични с тези, дадени пред съда в
съдебната фаза на процеса, като е съобразило и наличната по делото медицинска
документация. Обстоятелството относно пълното безсъзнание, в което е бил изпаднал св. Т.
6
вследствие на нанесените му от тримата подсъдими удари, се установява по категоричен
начин и от показанията на свидетелите М., З.-М. и П., както и от показанията на
пострадалия, който споделя за липсата на спомен за случилото се след получаването на
първите удари и връщането си в съзнание едва след напускането на нападателите от мястото
на деянието. По подобен начин свидетелката М. споделя за начина, по който е възприела Т.
непосредствено след нанасянето на ударите от страна на тримата подсъдимия, като посочва,
че св. Т. е бил в безпомощно състояние, доста време лежал на земята, нямал реакции,
липсвали признаци на живот, кървял от различни места. Свидетелят П. твърди, че св. Т. се е
свестил, едва когато го е полял с вода, а свидетелката З.-М. по подобен начин описва
състоянието, в което е възприела Т.. Подобно на първоинстанционния съд, въззивният такъв
възприе показанията на свидетелката З.-М., депозирани в хода на досъдебното производство
като по-информативни от тези, дадени от нея в хода на съдебното следствие, което е
обяснимо с дългия период от време, изминал от датата на инкриминираните събития до
датата на съдебното заседание, поради което кредитира същите преимуществено с доверие в
посочената част.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че от анализа на събраните доказателства не се
установиха такива, които да променят изводите на първоинстанционния съд относно това, че
не се доказва кой точно е нанесъл на св. Т., причинил счупването на носните кости с
изкривяване на носната пирамида, което е предмет на обвинението, касаещо само
подсъдимия Б. Д. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Както
правилно е отчел първият съд, макар да се установи да е извършено деяние, в резултат на
което при процесния инцидент да е получено травматично увреждане на носа на частния
обвинител Т., както е обсъдено в СМЕ и допълнително СМЕ, от събраните гласни
доказателствени средства не се установи по категоричен начин кое лице е нанесло удара,
причинил увреждането. Нито св. Т., нито останалите лица, очевидци на деянието -
свидетелите М., З.-М.- и П. могат да определят кой от подсъдимите лица какви конкретни
удари е нанасял, както и да посочат точните части от тялото на частния обвинител, по които
са били нанесени. Освен това, съгласно СМЕ и заявеното от вещото лице пред СРС /както
бе коментирано по-горе/, това увреждане е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По отношение заключението на вещото лице по изготвената по делото СМЕ на подсъдимия
Б. Д., съдът намира същата за обективна, изчерпателно обоснована и изготвена по
надлежния ред от компетентен в своята област експерт, поради което и доколкото
съдържанието й кореспондира с доказателствената съвкупност, кредитира същата в цялост.
Настоящият състав кредитира писмените доказателства по делото, тъй като намира, че
същите са относими към предмета на доказване и при събирането им не са допуснати
нарушения на процесуалния закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка и на базата на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, въззивният съд не споделя в цялост правните
изводи на първоинстанционния такъв.
От обективна страна:
Изводът на първата инстанция за неустановяване на авторството на деянието от подс. В. Т.
не се споделя от настоящата инстанция. Въззивният съд прие, че установява участието му в
нанасянето на побоя, заедно с другите двама подсъдимите т.е. той също е нанасял удари и
ритници на пострадалия, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението.
С оглед това, правилно първоинстанционният съд е отчел обективната съставомерност на
извършеното от всеки един от подсъдимите Б. Д. и П. Д. деяние по смисъла на чл. 129, ал. 2
7
вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, но неправилно е приел, че същите не са били
извършени от тях в съучастие и с подсъдимия В. Т..
Предвид изложеното, се установява, че всеки един от подсъдимите Б. Д., П. Д. и В. Т., в
съучастие, като съизвършител с другите двама, е осъществил състава на престъплението по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По делото е установено по категоричен начин, че всеки един от тримата подсъдими е
нанасял удари с юмруци и ритници по тялото, крайниците и главата на пострадалия Т., като
дори след като го повалили на земята, продължили да му нанасят удари и ритници. С тези
удари те са причинили на частния обвинител Т. множество телесни увреждания, най-тежкото
от които е контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до
степен на комоционна кома, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Това телесно увреждане по своята същност съставлява средна телесна поведа по
смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК. Причиненото на пострадалото лице
телесно увреждане е резултат именно от нанесените му от подсъдимите удари и е в пряка
причинно - следствена връзка с действията на тримата подсъдими.
Съдът прие, че от обективна страна подсъдимите са действали в съучастие като
съизвършители, доколкото по безспорен начин се установи, че те заедно са нанасяли удари в
тялото на пострадалия, в резултат именно, на които е било причинено телесното увреждане.
В този смисъл, съдът прие, че всеки един от тримата подсъдими е взел участие в самото
изпълнително деяние като съизвършител, тъй като съставомерният резултат- причинената
телесна повреда, е настъпил като последица от действията и на тримата едновременно.
Противно на възражението на защитника на подсъдимите Б. Д. и П. Д., въззивният съд
прие, че няма основание да се счете, че е налице хипотезата на чл. 132, ал. 1 НК – деянието
да е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие,
с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В конкретния
случай, пострадалият Т., действително пръв е нанесъл удар в областта на скулата на
подсъдимия Б. Д., вследствие на което му е причинил телесно увреждане. Предходното
поведение на подс. Б. Д. и на другите двама подсъдими обаче, което се е изразило в това, че
са се насочили агресивно, с бърза крачка към св. Т. и с вдигнати ръце, като цялостното им
поведение е сочело на предстояща агресия и нанасяне на удари спрямо Т., обуславя
категоричен извод, за това, че всеки един от тях е имал изначално намерение и формирано
решение да причини на същия телесно увреждане. Поради изложеното, не може да се
приеме, че подсъдимия Б. Д., или пък другите двама подсъдими, са били в състояние на
афект, предизвикано именно на нанесения от Т. удар, а са имал изначално формирано
решение да му нанесат побой.
Както е посочил и СРС, не се установи конкретно подс. Б. Д. /и изобщо кой от подсъдимите/
да е причинил счупването на носните кости с изкривяване на носната пирамида на Т., което е
предмет на обвинението спрямо този подсъдим. Освен това, увреждането съставлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК. Т.е. не се доказа подс. Б. Д. да е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, в което е обвинен.
От субективна страна:
По отношение на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, в което е обвинен подс. Б. Д.
коментар на субективните му признаци е ненужен, тъй като се възприе, че този подсъдим не
е осъществил обективните.
Деянието, в което са обвинение и тримата подсъдими, е извършено при пряк умисъл от
всеки един от тях. Всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял те да
8
настъпят. Всеки един от подсъдимите е много добре е знаел, че нанесените от него удари са
от естеството да причинят тежки травми на пострадалия и е възможно такива да настъпят,
въпреки това го е удрял, като е целял причиняването на такива увреждания. Субективните
признаци се преценяват въз основа на обективните действия. В конкретния случай и тримата
подсъдими са знаели, че такива вредоносни последици могат и е вероятно да настъпят, в
зависимост от това дали и къде точно всеки от тях ще удари пострадалия. Всеки от
подсъдимите неизбежно е съзнавал, че нанасяйки удари с юмруци и ритници по тялото,
крайниците и главата на частния обвинител Т., като дори след падането му на земята, всеки
един от подсъдимите е продължил да му нанася удари и ритници, е възможно и вероятно да
причинят на същия наранявания от този вид и характер – мозъчно сътресение с пълна загуба
на съзнание до степен на комоционна кома, представляващо разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Ето защо подсъдимите, според съда напълно са съзнавали
вероятността и възможността за причиняване на процесните телесни увреждания и именно
това е била целта на всеки един от тях.
Всеки един от тях неизбежно е съзнавал, че е действал в съучастие като съизвършител с
другия, тъй като са нанасяли едновременно удари на пострадалия, поради което съдът
прецени, че е била налице и общност в умисъла за извършване на инкриминираното деяние
у тях - те са имали съзнание, че действат задружно, като всеки от тях е съзнавал, че
осъществява деянието съвместно с другите.
Съдът не счита, че е налице ексцес у някой от тях, доколкото броя и характера на нанесените
от тях удари, сочат, че умисълът им е бил еднопосочен. Всеки подсъдим е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По изложените съображения, съдът призна подс. В. Т. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК в съучастие, като
извършител, с Б. Д. и П. Д..
С оглед това, въззивният съд призна и всеки един от подсъдимите Б. Д. и П. Д. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и в
съучастие с подс. В. Т..
Респективно, прие, че присъдата на СРС следва да се отмени в тези й части, които третират
горепосочните въпроси по друг начин.
В частта, в която първоинстанционният съд е признал за невиновен и оправдал подсъдимия
Б. Д. по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, като е
причинил средна телесна повреда на Х. Т., изразяваща се в счупване на носни кости с
изкривяване на носната пирамида и наличие на затруднено носно дишане, представляващо
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, СГС прие, че присъдата следва да
бъде потвърдена.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до шест години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия В. Р. Т., съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало и добрите данни, съдържащи се в
характеристиката. Съдът отчете и изминалия период от извършване на деянието – повече от
8 години, като съобрази в този смисъл и, че ефективността на едно наказание, зависи и от
бързината на налагането му, което в този случай е невъзможно да бъде постигнато.
Като отегчаващо отговорността на подс. Т. обстоятелство съдът прецени това, че деянието е
било извършено в съучастие с още две лица, както и тежестта и комплексността на
9
нанесените телесни увреждания, включително такива, които по медико-биологичния си
характер съставляват лека телесна повреда и не се отразяват върху квалификацията на
деянието, но следва да бъдат ценени при индивидуализацията на следващото се на
подсъдимия наказание.
Независимо от относителния баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съдът
прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в размер близък
до минималния. Съдебният състав счете, че наказание в такъв размер ще даде възможност за
постигане на целите по чл. 36 НК и най-вече на личната превенция. Съображенията на съда
се коренят основно в изключително продължителния период, изминал от извършване на
престъплението до постановяване на първоинстанционната присъда. Съдът прие, че 8
години след деянието, наказание в по-висок размер, дори с отложено изпълнение, не би
постигнало нужния ефект, доколкото смисълът на наказанията е в навременното им
налагане, с оглед постигане на индивидуалната и генералната превенция и поправителния
им ефект. Неоправдано би било след изминалия период от извършването на това
престъпление, при положение, че подсъдимия и до настоящия момент е неосъждан т.е. не е
демонстрирал трайна нагласа към извършване на престъпни деяния, да се определи
наказание лишаване от свобода в по-висок размер.
Съдът като прецени, че наложеното наказание „лишаване от свобода” е в размер на една
година и подсъдимият Т. не е осъждан на лишаване от свобода, прие, че за постигане целите
на наказанието не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание.
Предвид това съдът отложи изпълнението на наложеното наказание на основание чл. 66, ал.
1 НК, като счете, че подходящ размер за изпитателния срок е 3 години. Съображенията и тук
се основават най-вече на продължителния период на наказателното производство.
Начинът на извършване на деянието - в съучастие между три лица, тежестта и
комплексността на нанесените телесни увреждания, включително такива, които не се
отразяват върху квалификацията на деянието - множество увреждания по цялото тяло, глава
и крайници, счупвания на различни места по тялото - ребро, синус, носни костици е
отегчаващо отговорността обстоятелство и за другите двама подсъдими.
Въззивният съд констатира, че за да определи наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия П. Д. Д. правилно първоинстанционният съд е взел под внимание като
отегчаващо отговорността обстоятелството за предходната му съдимост - той е осъждан и
деянието е извършено в изпитателния срок на предходно наложено наказание лишаване от
свобода.
По отношение на подс. Б. Д. следва да се вземе предвид водещата му роля в извършване на
инкриминираното деяние.
Правилно първоинстанционният съд е приел за смекчаващо отговорността на подсъдимите
Б. Д. и П. Д. обстоятелство изминалия продължителен период от време от момента на
повдигане на обвиненията на всеки един от тях до постановяването на крайния съдебен акт –
повече от шест години, като въззивният съд съобрази в този смисъл, че ефективността на
едно наказание зависи и от бързината на налагането му, което в този случай е невъзможно
да бъде постигнато.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че наличието на предходни неуредени парични
взаимотношения, като мотив за извършване на деянието, не би могло да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото естеството на извършеното деяние е не
само противоправно, но и престъпно, а за уреждането на гражданско-правните отношения
съществува законов гражданско-правен ред.
При това положение, правилно СРС е приел, че не са налице предпоставките за приложение
на чл. 55 НК, с оглед което наказанието на подсъдимата е било определено по правилата на
чл. 54 НК.
10
Предвид изложеното и с оглед съотношението на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е определил на всеки един от
подсъдимите Б. Д. и П. Д. наказание „лишаване от свобода“ под средния размер, но в
достатъчно респектиращ размер, а именно за срок от по една година.
Така отреденото от първия съд наказание в размер на една година „лишаване от свобода“
при условията на чл. 54 НК за всеки един от подсъдимите не се явява нито несъразмерно
тежко и завишено, нито явно несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на
конкретното деяние и всеки един от дейците. Размерът и видът на наказателната санкция е
съобразен с обществената опасност на всеки един деец и извършеното всеки един от тях
престъпление. В този размер и настоящият съд намира, че определеното наказание се явява
съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК. По делото не
се установяват други обстоятелства, а и не се изтъкват такива, които да не са били взети
предвид от първата инстанция и да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното на
подсъдимите Б. Д. и П. Д. наказание.
Обосновано на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е
определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия П. Д. Д. измежду настоящото и
наложеното му наказание по НОХД № 9401/2023 г. по описа на СРС, а именно "лишаване от
свобода" за срок от една година, определено му по настоящето дело. Въззивната инстанция
подобно на районния съд, не намира основания за приложение на чл. 24 НК и увеличаване
на така определеното наказание.
Законосъобразно на основание чл. 25, ал. 3 НК контролираният съд е приспаднал от така
определеното наказание "лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият П. Д. е
търпял наказание "пробация" по НОХД № 9401/2023 г. по описа на СРС.
При съблюдаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, правилно
първоинстанционният съд е определил първоначалния режим на изтърпяване на така
определеното на подсъдимия П. Д. общо наказание лишаване от свобода.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на подсъдимия П. Д. са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК. От приложената по
делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият П. Д. е осъждан по НОХД № 3453/2016
г. по описа на СРС, НО, като определението за одобряване на споразумение е влязло в
законна сила на 04.08.2016 г. По това дело му е наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.
Деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок по НОХД № 3453/2016 г. по
описа на СРС, поради което законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1
НК. Правилно първият съд е определил и режимът за изтърпяване на изтърпяване на
наказанието по НОХД № 3453/2016 г. по описа на СРС, доколкото са налице предпоставките
на чл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
По отношение на подсъдимия Б. Д., първоинстанционният съд е пропуснал да отчете
наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, обуславящи отлагането на изпълнението на
отреденото му наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, тъй като същият
се е явява реабилитиран за осъжданията си, тъй като е изтърпял наложените му наказания и
са изтекли сроковете по чл. 86 и чл. 88а НК. Внимание заслужава осъждането на подс. Б. Д.
по НОХД № 3547/2011 г. по описа на СРС и конкретно наложеното му наказание „глоба“ в
размер на 2500 лева. Сумата не е била заплатена доброволно от подсъдимия и за събирането
й и изпълнение на наказанието е било образувано изпълнително производство.
/впоследствие това производство е било частично прекратено по отношение на
изпълнителни титули такси и главница съответно с разпореждания от 17.03.2023г. и от
14.04.2022г./ В Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ВКС е прието, че реабилитацията е
допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано
изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл.
11
82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК.
Съдът счита, че са изтекли абсолютно всички срокове, поради което лицето е било
реабилитирано към 02.08.2015 г. Съгласно мотивите на посоченото Тълкувателно решение
на ВКС - разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и
обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство. Образуването
на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т. е.
от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок не се
предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по
принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК - т. е. от последно изпълнително
действие започва да тече обикновена давност от две години.
В случая, присъдата е влязла в сила на 02.08.2011 г., като събирането на сумата по
наложеното наказание глоба е било присъединено към изпълнително дело № 25449/2044 г.
Видно от служебна бележка изх. № 25449/2004/000013/25.08.2015 г. от ТД на НАП – София
/л. 485 от делото на СРС/ от влизане на присъдата в сила до 25.08.2015 г. не са били
предприети никакви действия за събиране на сумата. От това следва, че към 02.08.2013 г. е
изтекъл давностният срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК /2 години/ за изпълнение на това
наказание. От този момент е започнал да тече срокът от две години за реабилитация по чл.
88а вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК и същият е изтекъл на 02.08.2015 г., след което подс. Б. Д. следва
да се счита за реабилитиран т.е. неосъждан.
Поради изложеното и предвид настъпилата пълна реабилитация по право за осъждането на
подс. Б. Д. по НОХД № 3547/2011 г. по описа на СРС, както и поради това, че той е
реабилитиран и за другите си осъждания, въззивният съд прие, че е възможно приложението
на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК касателно осъждането му в настоящото наказателно
производство.
Чистото съдебно минало на подсъдимия Б. Д. към датата на деянието (реабилитиран) и
размерът на наложеното му наказание, ненадвишаващо три години, очертават формалните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Освен това, за поправянето и
превъзпитанието подсъдимото лице, според въззивната инстанция, не се налага същият да
бъде изолиран от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така
определеното наказание "лишаване от свобода" и той най-вече с оглед изминалия период от
над 8 години от извършване на деянието. Предвид това съдът, прие, че следва да отмени
присъдата на СРС в частта, в която на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното на подс. Б. Д. Д. наказание
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и вместо това отложи изпълнението на
наложеното на подс. Б. Д. наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК, като счете, че
подходящ размер за изпитателния срок е 3 години.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Въззивният съд счете, че следва да отмени първоинстанционния акт и в частта относно
разноските, тъй като с оглед постановената присъда този въпрос следва да бъде решен по
различен начин.
Така, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК всеки един от подсъдимите Б. Д., П. Д. и
Т. да заплати: разноски по водене на делото, направени на досъдебното производство в
размер на 74 лева - в полза на държавата; разноски по водене на делото, направени в хода на
съдебното производство пред първата инстанция в размер на 100 лева - в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд. Също така, на основание чл. 190,
ал. 2 НПК осъди всеки един от подсъдимите, в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъдените разноски, да заплати по 5 лева за служебно
издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по
12
сметка на Софийски районен съд.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди и подсъдимия Б. Д.
да заплати разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лева /за изготвената СМЕ,
касаеща само него/, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК, да заплати по 5 лева
за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Софийски градски съд.

В останалата й част присъдата на СРС, НО, 16 с-в от 05.06.2024 г. по НОХД № 5725/2019 г.
бе потвърдена, като правилна.



ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1:




2:
13
Съобщи за изтекли лични данни